Решение по дело №125/2021 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 297

гр. Враца,27.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  трети състав, в  публично заседание на 29.07.2021г., двадесет и девети юли  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА  адм. дело №125  по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

                

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.118 ал.1 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е въз основа на жалба на  Е.А.А. ***   против РЕШЕНИЕ №1012-06-14 -2/23.02.2021г.  на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е отхвърлена  жалбата му против Разпореждане №Ц2175-06-55-1/18.12.2020г.  на Ръководителя на “ПО” , с което му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на 69б  ал.2 от КСО, тъй като не отговаря на изискването  да има осигурителен стаж от минимум 15 години от втора категория труд.

В жалбата се сочи, че решението е  незаконосъобразно, постановено при нарушаване на материалния закон и  на процесуалните правила. Сочи се, че неправилно е прието, че положеният от лицето труд в периода 01.04.1994г. -01.05.1997г.  е зачетен от трета категория, с аргумент, че няма достатъчно данни за естеството на работата, която е извършвало лицето, след като е доказано, че в този период е работил като * и **. Прави се искане  решението да бъде отменено с всички произтичащи от това законни последици, като искането му за отпускане на пенсия бъде преразгледано. Идентични съображения се развиват в писмена защита, депозирана от процесуалния представител * Т.Н.. Претендират се разноски.

Ответникът по оспорването чрез процесуалния си представител * Ц.Ц.  оспорва жалбата  и счита, че обжалваното решение е правилно, тъй като не са събрани категорични доказателства, че положеният труд от жалбодателя в посочените от него периоди  е такъв от втора  категория. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административният съд,като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление вх.№Ц2113-06-207 от 05.05.2020г. жалбодателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението същият е бил на възраст 58г. 7месеца и 24 дни. Ръководителят на „ПО“ е издал Разпореждане №Ц2113-06-207/07.08.2020г., с което е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че за лицето не е изпълнено условието да има положен труд от втора категория   минимум 15 години, а има 10г.11м.11дни. За трета категория е зачетен труд от 26г. 04м. 04дни. С жалба  вх.№Ц1012-06-67/10.09.2020г. жалбодателят е поискал ответникът да отмени издаденото разпореждане и с решението си да приеме, че  положеният от него труд в „С.с.“ клон **  изцяло е от втора категория, като се преразгледа и категорията на труда, положен в периода  м.юли 1983г. – м.септември 1984г., положен от него в ТК “Е.“. Директорът на ТП на НОИ е приел жалбата за основателна, отменил е оспореното пред  него разпореждане и е върнал преписката за ново произнасяне с дадени конкретни указания. Ръководителят на „ПО“ е издал ново разпореждане №Ц2175-06-55-1/18.12.2020г., с отбелязване, че положеният труд от заявителя от втора категория е 12г. 00м. 15дни, като е приел, че такъв е полаган в осигурителя „Е. – АЕК“  съобразно удостоверение обр.УП-3 №ФС-54/25.09.2020г. за срок от 1г. 1м. и 4 дни. Съобразявайки, че отново не е изпълнено условието заявителят да има положен труд от втора категория минимум 15години, ръководителят на „ПО“ е отказал да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б ал.2 от КСО. Разпореждането е обжалвано и ответникът се е произнесъл по жалбата с оспореното пред съда решение №1012-06-14-2/23.02.2021г., като я е отхвърлил.

По делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-икономическа експертиза, която детайлно е проследила трудовият стаж на жалбодателя съобразно приложените в административната преписка документи и след справка в осигурителя „С.с.“. От заключението е видно, че лицето е работило в сектор „Р.“ в Т.б., на длъжност * и *, не е имало обособен з.ц. към бригадата, за спорния период 01.04.1994г. -01.05.1997г.  няма начислявани и внасяни осигуровки за втора категория труд.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в законоустановения  преклузивен срок / решението е получено на 26.02.2021г., видно от известието за доставяне - стр.49 от делото, а жалбата е предявена на 05.03.2021г. с вх.№2103-06-5 , видно от клеймото върху нея/. По тези съображения обжалването се явява  допустимо, а разгледано по същество е и основателно.

Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе  по всички основания за  незаконосъобразност на оспорения административен акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това. Издаденото от ответника решение  е издадено от материално и  териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предявена в тримесечния срок по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден административен акт. При постановяването му не е допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, приети са представените от жалбодателя доказателства и са обсъдени доводите и възраженията му.  Допуснато е обаче  нарушение на материалния закон, което го прави незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж последният се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5 ал.4 от КСО. В настоящия казус оспореният от лицето-заявител период е от 01.04.1994г. – 01.05.1997г., когато е полагал труд в  „С.с. –Е.“ ЕАД клон **. За този период са събрани писмени доказателства – трудов договор, допълнителни споразумения, трудова книжка и УП-3.  Настоящият жалбодател е назначен за първи път на работа при този осигурител на 07.01.1991г. на длъжност „*“, видно от представеното Удостоверение обр.УП-3,  вписването  в трудовата му книжка  и трудов договор №4 от 07.01.1991г., с място на работа „р.р.“. Трудовият стаж за  периода от първоначалното му назначаване до преназначаването му на 01.04.1994г.  е признат за такъв от втора категория на основание чл.66и от ПКТП/отм./. С допълнително споразумение към същия договор №38/01.04.1994г. и допълнително споразумение №37/01.07.1995г. лицето е преназначено на работа като „* и **“ на същото работно място – „р.р.“. Този трудов стаж  - от 01.04.1994г. до преназначаването му на 01.05.1997г., е приет като такъв от трета категория, тъй като няма доказателства коя е била водещата работа, изпълнявана от работника. С допълнително споразумение от 01.05.1997г.  лицето е преназначено като „*“ , на същото работно място, където е работило до 01.07.1998г., когато с допълнително споразумение №40/01.07.98г. е преназначен като „***“. За този период – от 01.05.1997г. до 01.07.1998г., е прието, че полаганият труд е от втора категория, на основание чл.66и от ПКТП/отм./, макар че в представеното УП-3 №17 и в трудовата книжка е вписано, че е работил и като *. В основния трудов договор и последвалите допълнителни споразумения на лицето е начислявано допълнително  възнаграждение за условията  на труд,  както когато е  било назначено само като *, така  и когато е било назначено като * и * и *.  Това дава основание съдът да приеме, че  през целия период от 07.01.1991г. до 01.07.1998г.  лицето е работило една и съща работа при едни и същи условия на труд, за което е получавало съответно допълнително възнаграждение, като задълженията на * и * са му били вменени допълнително.  Аргумент в тази насока е представеното  допълнително споразумение от 01.07.1998г., с което работникът е преназначен на длъжността „***“  от длъжността „*“, при която работа няма начислено допълнително възнаграждение за условията на труд и като забележка е вписано, че работникът при нужда ще изпълнява ***. Обстоятелството, че  не са внасяни осигуровки за втора категория труд е ирелевантно, тъй като същата не се определя на база  осигурителни вноски, а съобразно условията, в които трудът е полаган.

При така изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, оспореното решение е незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което положеният от настоящия жалбодател труд за периода 01.04.1994г. – 01.05.1997г.  да се приеме за втора категория.

При този изход на спора и при своевременно направено искане, на жалбодателя следва да се присъдят направените по делото разноски от 300 /триста/лв. за  адвокатско възнаграждение и  депозит за експертиза, които следва да се заплатят от Национален осигурителен институт София като ЮЛ, в чиято структура се намира административният орган, издал отменения АА.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146 т.4  от АПК  съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №1012-06-14-2/23.02.2021г.  на ДИРЕКТОРА  на ТП на НОИ Враца, с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №Ц2175-06-55-1/ 18.12.2020г. на  Ръководителя на “ПО”.

ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт София  ДА ЗАПЛАТИ  на  Е.А.А. *** сумата  300/триста/лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански административен съд  в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: