Р Е Ш Е Н И Е
Номер 51 06.04.2022 г. град Русе
Административен
съд – Русе, касационен
състав, на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Вилиана Върбанова
Членове:
1. Диана Калоянова
2. Елица Димитрова
при
секретаря Наталия Георгиева и
прокурор Диана Неева като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 32 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков против Решение № 636/13.12.2021
г. по АНД №1934/2021 г. на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно
постановление № Е-217/03.08.2021 г., издадено от кмета на Общината, с което за
нарушение на чл. 177, ал. 1, т. З и на основание чл. 428, във връзка с чл. 472,
ал. 5 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на В.Х.И. са наложени
две административни наказание глоба всяко в размер на 100 лева, общо в размер
на 200 лева. Развиват се доводи за неправилност на съдебното решение поради
нарушения на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Иска се
отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора се представлява от старши
юрисконсулт Е.Х., която поддържа жалбата на основания, изложени в нея.
Ответникът по касация – В.Х.И.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, се представлява в процеса от адв. Е.Т.,
АК-Русе, който поддържа тезата за неоснователност на касационната жалба и иска
от съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Представя писмено
становище и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, като
излага доводи, че административното производство, завършило с издаване на
наказателно постановление, е опорочено, като авторството на деянието не е
установено безспорно вследствие на допуснати процесуални нарушения при
изясняване на фактическата обстановка, с оглед на което не са налице касационни
основания, а решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила като
законосъобразно и правилно.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на В.Х.И. против Наказателно
постановление № Е-217/03.08.2021 г., издадено от кмета на Общината, с което за
нарушение на чл. 177, ал. 1, т. З и на основание чл. 428, във връзка с чл. 472,
ал. 5 от ЗВМД, на И. са наложени две административни наказания глоба в размер
на 100 лева всяко или общо 200 лева. За да отмени процесното наказателно
постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН са
допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяната на наказателното
постановление на това основание.
Решението на Районен съд – Русе
е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Касаторът релевира
оплакване, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в противоречие с приложимите материалноправни и процесуалноправни
разпоредби, което съдът намира за основателни.
Валидно е твърдението на
касатора, че от съраните по делото доказатества той е отправил покана до В.И.
за съставяне на АУАН на настоящият й адрес, а не както е приел районния съд –
до постоянният й адрес. Това се доказва от Покана за съставяне на АУАН изх. №
94В-11956-1/13.05.2021 г. и товарителница на куриерска служба „Ин тайм"
ООД, адресирани до И. на адрес ***.
Основателно е и
касационното възражение, че съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя не
може да е съществено процесуално нарушение (както е приела първата инстанция)
след акто административнонаказващият орган надлежно е връчил поканата на
нарушителя. Трябва да се съобрази факта,
че впоследствие съставения АУАН е надлежно връчен на И..
Следва да бъде споделено
възражението на касатора относно субекта на нарушението. Според районната
инстанция субект на нарушението може да бъде само собственика на кучетата, като
от представените паспорти на кучетата се установява, че това е дъщерята на И..
Трябва да се отбележи, че съгласно чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД се забранява извеждането
на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. За нарушение на
това правило е предвидена санкция в чл. 425 от ЗВМД - който наруши забрана по
чл. 177, ал. 1, т. 3 или 4, се наказва с глоба в размер 100 лева. Нито
нарушената, нито санкционната разпоредба изискват изясняване на въпроса със
собствеността на кучетата, поради което И. напълно законосъобразно може да бъде
санкционирана по административен ред.
Следва да се приеме за
основателно претенцията на касатора относно времето на извършване на
нарушението. Напълно неясно остава за този съд защо в оспореното решение е
прието,че И. не е била в състояние да изведе кучетата и да ги пусне за разходка
в муждублоковото пространство на двете посочени дати в наказателното
постановление – 03.04.2021 г. и 13.05.2021 г. във времевия интервал 09,00 ч. -
11,00 ч. Факта, че на 03.04.2021 г. И. е била на работа и това е потвърдено със
служебна бележка от работодателя, не доказва, че същата е била навреме на
работното си място, нито че не е била в съсотяние да пусне кучетата при
излизането си за работа, а след това друг да прибере същите. Още по –
ненъстоятелна изглежда тезата, че на 13.05.2021 г. И. не е била в състояние да
извърши нарушението, защото е била в платен годишен отпуск.
Като е достигнал до
изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
процесното наказателно постановление се потвърждава.
По делото е направено
искане за присъждане на разноски от двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Като съобрази нормата на чл. 143,
ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община
Русе следва да се присъди сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение (100
лева пред първата инстанция и 100 лева в настоящото дело), определена по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по
т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 636/13.12.2021 г. по АНД
№1934/2021 г. на Районен съд – Русе
и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № Е-217/03.08.2021 г., издадено от кмета на Община Русе, с което
за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. З и на основание чл. 428, във връзка с чл. 472,
ал. 5 от ЗВМД, на В.Х.И., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** са наложени две
административни наказания глоба в размер на 100 лева всяко или общо 200 лева.
ОСЪЖДА
В.Х.И., ЕГН **********
*** юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.