Определение по дело №36/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следвоно:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на А.Р. А. от АК К., в К. й на пълномощник на Т. С. И. от Г.Б. Д., насочена против Разпореждане № 149/18.01.2010 г., постановено по Г.д.№ 352/2009 г. по описа на РС Р..

С последното районният съд е върнал подадената от жалбоподателката въззивна жалба, поради подаването й след изтичане на срока за обжалване на съдебния акт /решението по делото/, срещу което е насочена.

Горното поради факта, че атакуваното решение е връчено на жалбоподателката на Б. й, с който живеят на един адрес на 17.12.2009 г.

Въззивната жалба била заведена в РС Р. на 13.01.2010 г. и била подадена по пощата, като видно от клеймото на лицевата страна ан плика, била подадена на 11.01.2010 г.

П. тези факти районният съд приел, че въззивната жалба е подадена извън срока по чл.259, ал.1 ГПК, който е двуседмичен и в случая изтичал на 04.01.2010 г. /т.к. 31.12.2009 г. е неприсъствен/.

В жалбата, инициирала настоящето производство, се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение, поради постановяването му П. съществени нарушения на съдопроизводстените правила.

Твърди се, че върната въззивна жалба не била просрочена, т.к. била подадена на 04.01.2010 г., за което твърдение се сочат писмени доказателства – служебна бележка изх.№ 11-0022/01.03.2010 г. от „Ф..” и известие за доставяне.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима – депозирана от надлежно легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения:

По време на цялото исково производство, развило се пред РС Р., книжата на жалбоподателката са били пращани и връчвани на посочения от ня в отговора по исковата молба адрес – Г.Б. Д., У.”. В., *.*.*.*.

На този именно адрес на 17.12.2009 г. на нейния Б. е било връчено и постановеното по делото решение № 4139/02.12.2009 г. /този факт и не се оспорва от И./.

С оглед неговата безспорност и факта, че от приложения плик, с който въззивната жалба срещу посоченото решение е постъпила в РС Р. е видно, че е подаден на 11.01.2010 г. Ч. Б... Г.С. – ПК * правилен и в съответствие с установените съдопроизводствени правила се явява изводът на РС Р., че подадената въззивна жалба е просрочена, като постъпила след изтичането на двуседмичния срок за атакуване на първоинстанционното решение /така чл.259, ал.1 ГПК/.

Този извод се явява обоснован и с оглед преценката на ангажираните пред настоящата инстанция допълнителни писмени доказателства – служебна бележка изх.№ 11-0022/01.03.2010 г. от „Ф...” и известие за доставяне.

Анализът на същите в никакъв случай не навежда на извод, че въззивната жалба на И. е подадена на 04.01.2010 г. /така, както твърди/.

На първо място няма данни по делото каква точно е дейността на„Ф...”.

Дори да се приеме, че това дружество извършва пощенски услуги, то не става видно от приложеното известие за доставяне № 005450/04.01.2010 г. кога е подадена пратката с това известие, т.к. в него липсва дата и подпис на подателя, удостоверяващи този факт.

Издадената служебна бележка от друга страна, удостоверяваща този факт, е частен свидетелстващ документ, като удостовереното в него по никакъв начин не обвързва съда доколкото липсват каквито и да е други доказателства, който да го потвърди.

В т.см. в цитирано известие не е посочен вида на пратката, нито дали и кога е връчена на адресата – РС Р..

А по делото липсват данни /това не се твърди и от жалбоподателката/, че такава пратка изобщо е била доставяна в РС Р..

Последният факт не се установява и в цитираната служебна бележка, което поражда основателно съмнение в инстинността на соченото в него, че въззивна жалба от И. е била подадена Ч. соченото дружество на 04.01.2010 г.

Ако такава жалба е била подадена, то следва да е получена, за което в случая липсват данни.

Напротив - категорично се установява от приложения към жалбата пощенски плик, че същият не съдържа пощенско клеймо на "Ф..." , а на Б..., респ. на пощенския клон, в който е подаден и на датата, на която е сторено това.

С оглед изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че депозираната по делото въззивна жалба е подадена извън преклузивния срок, установен в чл.259, ал.1 от ГПК за атакуване на постановеното първоинстанционно решение, като процесуалното бездействие на страната в предвидения от ГПК преклузивен срок в случая е довело до връщане на тази жалба.

Изложеното налага потвърждаване на атакуваното разпореждане.

Мотивиран от горното и на осн. чл.278 ГПК, във вр. с чл.262, ал.2, т.1 от с.к. Б. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 149/18.01.2010 г., постановено по Г.д.№ 352/2009 г. по описа на РС Р..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: