№ 9584
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110114264 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете А. Б. Б., ЕГН
********** и малолетното дете А. Б. Б., ЕГН **********, действащи чрез
тяхната майка и законен представител М. А. П., ЕГН **********, срещу Б. А.
Б., ЕГН **********. Предявени са искове с правна квалификация чл. 150, пр.
1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответникът е баща на ищците. Молят да
бъде увеличен размерът на първоначално определената издръжка на 195.00
лева на всеки от тях. Претендира разноски на основА.е чл. 38, ал. 1 от ЗА.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника чрез назначения му особен представител. Оспорва предявените
искове като неоснователни.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
С Решение номер 3868/22.11.2028г. на Районен съд – гр. Гоце Делчев,
влязло в сила на 10.07.2019г. и издадена заповед от Районен съд – Гоце
Делчев Б. А. Б. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо малолетните си деца А. Б. Б. и А. Б. Б..
С Решение номер 2317/29.06.2015г. на Районен съд – гр. Гоце Делчев,
влязло в сила на 03.12.2015г., ответникът е осъден да заплаща на
непълнолетните си деца А. Б. Б. и А. Б. Б. ежемесечна издръжка в размер на
1
110 лева за всяко едно от тях.
Видно от издаденото от Районен съд – гр. Гоце Делчев удостоверение, в
същия съд има образувано НОХД № 7/2021г. против Б. А. Б. от гр. София за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за това, че за периода от м. декември на
2018г. до месец ноември 2020г. включително, след като е бил осъден с
решение № 2317/819/29.06.2015г. по гр.д. № 38/2015г. по описа на Районен
съд Гоце Делчев, влязло в законна сила на 03.12.2015г. да издържа свои
низходящи, малолетните деца А. Б. Б. и А. Б. Б., като със спогодба от
26.06.2018г. по гр. дело № 7253 по описа на Районен съд София за 2018г.,
влязла в законна сила на същата дата, размерът на дължимата издръжка е бил
увеличен от 110 лева на месец на 130 лева на месец за всяко от децата,
съзнателно не е изпълнил задължението си от две вноски, а именно 24
месечни вноски от по 260 лева месечно и за двете деца, на обща стойност
6 240.00 лева.
Видно от изготвената справка от ЧСИ Шукри Дервиш, рег. № 796, с
район на действие Окръжен съд Благоевград, и копие на изпълнително дело
№ 20157960401194/2015г., срещу ответника е образувано изпълнително
производство въз основа на изпълнителен лист, издаден за присъдената на
двете деца месечна издръжка. Наложен е запор върху пенсията на ответника.
От удостоверение, издадено от НОИ, се установява, че ответникът
получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване със срок
01.04.2025г., като е наложен запор от ЧСИ Шукри Дервиш в размер на 260.00
лева, като сумата за получаване за месец януари 2024г. е размер на 370.80
лева.
Видно от постъпилата справка от НАП, ответникът не се намира в
трудово правоотношение.
С оглед изисквА.ята на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Красно село. Видно от проведеното социално проучване,
понастоящем цялостните грижи за отглеждането и възпитА.ето на
малолетните А. Б. и А. Б. продължават да се полагат от биологичната им
майка М. П.. Майката задоволява адекватно базисните потребности на двете
си деца от битово, здравно, образователно и социално естество. По данни на
майката, бащата не е търсил контакт с децата си, не изплаща издръжка, а дори
и да плаща, е чрез ЧСИ.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
2
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК.
Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето
дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите
на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице.
Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържА.я или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искА.я или възражения. По отношение на същите
страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно
доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е. такова, което да
създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В конкретния
случай не са представени доказателства, че ответникът е баща на децата А. и
А., както и материалните възможности на ответника да им заплаща
претендираната издръжка, въпреки указА.ята на съда в доклада по чл. 312, ал.
1, т. 2 ГПК. По делото се установи, че ответникът получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 630.80 лева, върху която е
наложен запор от ЧСИ Шукри Дервиш в размер на 260 лева. Видно от
материалите по изпълнителното дело, ответникът изпълнява частично
задължението си за заплащане на издръжка на двете си деца. Действително
към настоящия момент се е увеличил размерът на минималната работна
заплата за страната, от който е определеям и минималният размер на
издръжката на непълнолетно дете, но това само по себе си не обосновава
3
предявеният иск, тъй като следва да бъдат ценени всички обстоятелства в
тяхната съвкупност при преценката относно основателността на претенцията.
Съдът намира, че в настоящия случай ответникът не разполага с материални
възможности да заплаща по – висок размер на издръжка на двете си деца по
начин, който да гарантира и осигуряването на неговите екзистенциални
нужди. Единственият доход, който ответникът получава, е личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Този доход е временен, тъй като видно
от удостоверението от НОИ, е със срок 01.04.2015г. От изложеното се
обосновава изводът, че ищците не са доказали при условията на пълно и
главно доказване, че същите са непълнолетни и ответникът е техен баща, от
една страна, и от друга страна, материалните възможности на ответника да
има заплаща месечна издръжка в претендирА.я размер.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, счита, че
предявените искове с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК
следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане на разноски е направена от ищците, като бъде
присъдено адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА. Предвид
изхода на спора, искането на ищците следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от малолетното дете А. Б. Б., ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител М. А. П., ЕГН
**********, срещу Б. А. Б., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.
150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от малолетното дете А. Б. Б., ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител М. А. П., ЕГН
**********, срещу Б. А. Б., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.
150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. Б., ЕГН ********** и А.
Б. Б., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител
4
М. А. П., ЕГН **********, за присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 29.05.2024 г. за ответника/чл. 315, ал. 2, във
вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК/, а за ищците – в двуседмичен срок от
уведомяването..
Препис от настоящото решение да се връчи на стрА.те /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5