№ 17714
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110156045 по описа за 2024 година
„И. Ф.”ЕООД е предявил срещу Д. С. Н. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 700 лева, главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние №442890 от 22.06.2023, сумата от 23.10 лева- възнаградителна
лихва за периода от 22.06.2023 до 22.07.2023 и 62.42 лева- лихва за забава за
периода от 22.07.2023 до 14.03.2024, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че е сключил с ответника договор за предоставяне
на кредит от разстояние №442890 от 22.06.2023.Договорът е сключен при
условията на ЗПФУР.Твърди, че сключването на договора се извършва въз
основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg.
Поддържа, че на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние.Твърди, че е спазена процедурата по
кандидатстване за договор за кредит №442890, поради което на ответника е
отпуснат кредит в размер от 700 лева.Твърди, че сумата е преведена на
ответника на каса на „И. п.”АД.По силата на договора главницата е дължима с
една вноска с падежна дата 22.07.2023.Поддържа, че няма плащания по
1
договора за кредит, както и че цялото вземане е падежирало към датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК.Твърди, че съгласно чл.2, ал.1, т.3 от
договора лихвения процент е в размер от 40.15%.Поддържа, че няма плащания
на възнаградителната /договорна / лихва, поради това 1 претендира сумата от
23.10 лева за периода от 22.06.2023 до 22.07.2023.Претендира и лихва за
забава в размер от 61.42 лева за периода от 22.07.2023 до 14.03.2024.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. С. Н. оспорва предявените
искове.Не оспорва сключването на договора, нито превеждането на сумата от
700 лева по договора за кредит.Твърди, че договорът е нищожен поради
противоречие със закона и добрите нрави.Твърди, че е нищожна клаузата за
договорен годишен лихвен процент в размер на 40.15%.Твърди, че е
недействителна е уговорката за ГПР в общ размер от 48.3%.Твърди, че е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до
недействителност по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за предоставяне на кредит №442890 от 22.06.2023
„И. Ф.”ЕООД е предоставил на Д. С. Н. кредит в размер от 700 лева, за срок от
30 дни, при ГЛП- 40, 15%, лихвен процент на ден-0.11%, ГПР-48.3% и обща
дължима сума-723.10 лева, и обща дължима сума при непредоставяне на
обезпечение 792.40 лева.
По делото са представени Общи условия към договорите за предоставяне
на кредит от „И. Ф.”ЕООД.
По делото е представена електронна кореспонденция във връзка с
регистрация в minizaem.bg, предварително одобрение на кредит, одобрение на
кредит в размер от 700 лева и предсрочно погасяване на кредита.
Видно от разписка от 22.06.2023 ”И. Ф.”ЕООД е наредило в полза на Д. С.
Н. сумата от 700 лева- паричен превод към E. P., Договор №442890.
По делото е представено Решение на КЗП съгласно т.36 от Протокол
№37/4.11.2024.
По делото е представено и съобщение от 20.11.2024 от „И.”ЕООД до
потребителите във връзка с изменение на условията по договорите.
2
По делото е представена разписка от 28.06.2023 за получаване на пари- за
сумата от 700 лева с наредител „И. Ф.”ЕООД и получателя Д. С. Н. по договор
№442890.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По делото не е спорно сключването между ищеца и ответника на договор
за предоставяне на кредит №442890 от 22.06.2023.
По силата на договор за предоставяне на кредит №442890 от 22.06.2023
„И. Ф.”ЕООД е предоставил на Д. С. Н. кредит в размер от 700 лева, за срок от
30 дни, при ГЛП- 40, 15%, лихвен процент на ден-0.11%, ГПР-48.3% и обща
дължима сума-723.10 лева, и обща дължима сума при непредоставяне на
обезпечение 792.40 лева.
По делото не е спорно и получаването на сумата от 700 лева от ответника
по договора за кредит.Това се установява и от представената разписка от
28.06.2023 за получаване на пари- за сумата от 700 лева с наредител „И.
Ф.”ЕООД и получателя Д. С. Н. по договор №442890.
С оглед на което съдът приема, че страните са в облигационно отношение
по силата на договор за кредит, както и че ищецът е изпълнил задължението
си по договора да предостави сумата на кредита в размер от 700 лева на
ответника.В този смисъл ищецът е изправна страна по договора.
Спорна по делото е действителността на договора за предоставяне на
кредит №442890 от 22.06.2023.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за обезпечаване на вземанията си във
връзка с предоставения кредит кредиторът приема, а потребителят се
задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора да
предостави едно от следните обезпечения на кредитора –банкова гаранция
или поръчители.Съгласно чл.3, ал.2 от договора страните се съгласяват, че
неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини вреди, за
чието обезщетяване се дължи неустойка.Размерът на тази неустойка е
съобразен с особеностите на договора и потребителя като е 69.3 лева.
Видно от чл.2.5 от договора ГПР е в размер от 48.3%, като единственият
показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва.
Съдът намира, че неправилно в ГПР не е включена като разход неустойката
за неосигурено обезпечение.
3
Неоснователно е възражението на ответника, че няма клауза за неустойка
по договора, тъй като с Решение на КЗП е посочено, че клаузата на
неустойката е неравноправна.В решението е предвидено ищецът в 14-дневен
срок да отстрани неравноправните клаузи от съдържанието на всички
договори и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените
промени и да предостави в КЗП коригираните договори.Видно от съобщение
на електронната страница на ищеца е посочено, че е отпаднало изискването
клиентите да предоставят обезпечение по договора, изразяващо се в
предоставяне на поръчител или банкова гаранция, както и че са отпаднали
последиците от непредставяне на обезпечение, а именно:че ще се начислява
неустойка.Но това касае бъдещи договори за кредити, а не сключените
договори.Изменение по процесния договор се прави с допълнително
споразумение.По делото не е налице допълнително споразумение между
страните за отпадане на клаузата на неустойката.Отделно от това ищецът не е
представил доказателства да е уведомил ответника писмено за отпадане на
клаузата на неустойката.Не са ангажирани и доказателства от ищеца как е
изпълнил указанията на КЗП и дали е представил нови договори без
неравноправните клаузи в КЗП.
С оглед на което съдът приема, че е неоснователно възражението на
ответника, че няма клауза за неустойка, включена в договора..
Съдът намира, че неправилно в ГПР не е включена като разход
неустойката за неосигурено обезпечение.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 22.06.2023, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент от
м.06.2023 е 1.42%,, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 11.42%. В случая
по договора ГПР е 48.3% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 57.10%.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
4
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.
Вярно е, че е предоставен 5-дневен срок от сключването на договора,но
той е формален, доколкото неустойката е начислена в общата сума за
възстановяване.Това обуславя и извода, че неустойката е част от разходите по
кредита още към момента на подписване на договора.Поради това
неустойката следва да бъде включена в общите разходи по кредита и в ГПР.
Съгласно договора единственият разход, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва и тогава ГПР
възлиза в размер от 48.3%.
Съдът приема, че ако в ГПР бъде включена и неустойката в размер от
69.3 лева би се стигнало до надвишаване на ограничението по чл.19 от ЗПК.
Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР представлява
заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по
чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба
за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което
представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на
изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие със закона.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Като взе предвид, че договорът за кредит е недействителен, съдът
намира, че ответникът дължи само чистата стойност на кредита, а именно:
сумата от 700 лева.С оглед на изложеното ответникът не дължи
възнаградителна лихва и лихва за забава.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
5
основание чл.422 от ГПК следва да бъде уважен за сумата от 700 лева-
главница.
Исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза
наищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал
разноски в исковото производство в размер от 150 лева, от които 50 лева –
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.Съобразно
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер от 133.83 лева.
Ищецът е рализирал разноски в заповедното производство в размер от
75 лева, от които държавна такса в размер от 25 лева и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в размер от 66.91 лева.
Процесуалното представителство на ответника е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на процесуалния
представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер от 43.09 лева и 43.09 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И. Ф.”ЕООД,
6
ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., жк. „И. В.”, ул.
„Б.”№17,ап.1, срещу Д. С. Н., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Н.”2,
бл.229, вх.В, ет.4, ап.55, със съдебен адрес:гр.В., бул. „Цар О.”№44, ет.4, офис
6, чрез адв. Н., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Д. С. Н. дължи
на „И. Ф.”ЕООД сумата от 700 лева, главница по договор за предоставяне на
кредит от разстояние №442890 от 22.06.2023, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И. Ф.”ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес
на управление:гр.С., жк. „И. В.”, ул.„Б.”№17,ап.1, срещу Д. С. Н.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Н.”2, бл.229, вх.В, ет.4, ап.55, със съдебен
адрес:гр.В., бул. „Цар О.”№44, ет.4, офис 6, чрез адв. Н., искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 23.10 лева- възнаградителна лихва за периода от 22.06.2023 до
22.07.2023 и 62.42 лева- лихва за забава за периода от 22.07.2023 до
14.03.2024.
ОСЪЖДА Д. С. Н., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Н.”2, бл.229,
вх.В, ет.4, ап.55, със съдебен адрес:гр.В., бул. „Цар О.”№44, ет.4, офис 6, да
заплати на „И. Ф.”ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С.,
жк. „И. В.”, ул.„Б.”№17,ап.1, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 133.83
лева-разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. С. Н., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Н.”2, бл.229,
вх.В, ет.4, ап.55, със съдебен адрес:гр.В., бул. „Цар О.”№44, ет.4, офис 6, да
заплати на „И. Ф.”ЕООД,ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С.,
жк. „И. В.”, ул.„Б.”№17,ап.1, сумата от 66.91 лева- разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „И. Ф.”ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на
управление:гр.С., жк. „И. В.”, ул.„Б.”№17,ап.1, да заплати на адв. П. Й. Н.,
процесуален представител на Д. С. Н., с адрес:гр.В., бул. „Цар О.”№44, ет.4,
офис 6, на основание чл.38 от ЗА сумата от 43.09 лева- адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „И. Ф.”ЕООД, ЕИК...., със седалище и адрес на
управление:гр.С., жк. „И. В.”, ул.„Б.”№17,ап.1, да заплати на адв. П. Й. Н.,
процесуален представител на Д. С. Н., с адрес:гр.В., бул. „Цар О.”№44, ет.4,
офис 6, на основание чл.38 от ЗА сумата от 43.09 лева- адвокатско
7
възнаграждение в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8