Р Е Ш Е Н И Е
№ 2799 31.10.2019
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд ХХ
граждански състав
На
трети октомври две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретаря Ани Стоянова
изслуша
докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 3656/2019г.
и
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от П.С.С. против П.С.М.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 500 лева главница и сумата от 31.90 лева договорна лихва за периода
от 15.03.2018г. до 12.03.2019г. по договор за потребителски кредит от
15.03.2018г., сумата от 294 лева главница по договор за допълнителни услуги от
15.03.2018г., сумата от 51 лева главница за
смс известяване по същия договор и сумата от 40.55 лева лихва за забава
върху главницата по договора за потребителски кредит за периода от 17.04.2018г.
до 12.03.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба до изплащането.
Твърденията са, че ищецът
осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на Фреш Кредит ЕООД.
Между Фреш Кредит ЕООД и ответника са сключени договор за потребителски кредит
от 15.03.2018г. и договор за допълнителни услуги от същата дата. Между
ответника и ищеца е сключен и договор от 15.03.2018г. за гаранционна сделка
/поръчителство/, въз основа на който ищецът се е задължил да отговоря солидарно
като поръчител за задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. С договора за
кредит на ответника е бил предоставен кредит от 500 лева, който, заедно с
лихвата и възнаграждението на поръчителя е следвало да се плати на вноски, до
17.09.2018г. Предвид настъпили просрочия в плащанията, кредиторът Фреш Кредит
ЕООД е упражнил правата си против поръчителя и го поканил да плати сумите. С
платежно нареждане от 12.03.2019г. поръчителят е платил задълженията вместо
длъжника. Изпълнявайки чуждото задължение, ищецът е встъпил в правата на
кредитора по посочените договори и е станал на свой ред кредитор на длъжника. С
тези мотиви се моли исковете да се уважат.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който
е заявено, че искът е неоснователен. Твърди се, че договорът е унищожаем, тъй
като е сключен от ответницата под влияние на заплахите, отправени от бившия й
съпруг. Той е принудил ответницата, чрез извършване на домашно насилие, да
сключи договор за кредит. Сделката е унищожаема поради заплашване. По същество
се прави възражение, че не са представени доказателства за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Недопустимо е да се претендира лихва от
датата на подписване на договора. Сумата от 294 лева за допълнителни услуги
всъщност представлява възнаградителна лихва, която е незаконосъобразна, тъй
като не може да се договаря лихва върху лихва. Лихвата е противна на добрите
нрави, защото надвишава трикратния размер на законната лихва. Моли се исковете
са се отхвърлят.
Предявени
са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.143, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Бургаският районен съд предвид
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:
Исковете са частично
основателни.
На 15.03.2018г. между “Фреш
Кредит“ ЕООД и П.С.М. е сключен договор за
потребителски кредит № 0002872/15.03.2018г., по силата на който дружеството е предоставило
на ответницата кредит от 500 лева. Според договора ответницата се е задължила да върне сумата, ведно с договорна лихва в
размер на 21.55% лихвен процент, на 6 равни месечни вноски, всяка от по 88.65 лева,
в срок до 17.09.2018г.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и т.2
от договора за кредит, ответникът се е задължил в срок от 48 часа от сключването
му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя, отговарящи на
определени критерии, или банкова гаранция. В ал.2 е предвидено, че при
неизпълнение на това задължение ще се счита, че кредитополучателят се съгласява
и упълномощава “Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от негово име и за
негова сметка, в т. ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, което да му
предостави гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на вземанията по
договора за кредит, при възнаграждение за последното от 294 лева, платимо от М.
разсрочено – на равни месечни вноски.
Съгласно чл.4 от договора,
кредитополучателят се е съгласил чрез сключване на допълнителен договор да ползва
допълнителни услуги, предоставени от кредитодателя /по Тарифа/, както и да
ползва финансиране на разсрочено плащане на възнаграждението за поръчителя по
чл.3.
Видно от разписката на стр.17, сумата по кредита е предадена на ответницата
на 15.03.2018г.
Сключен е бил договор за допълнителни услуги от 15.03.2018г.
/сключването му е разрешено по силата на чл.4 от договора за кредит/, с който
Фреш Кредит е предоставило на М. допълнителна услуга, представляваща
финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от
клиента за възнаграждението по договор за поръчителство на кредита. Според този
договор, в полза на кредитора се дължи сума за услугата за поръчителство в общ
размер от 294 лева, която следва да се плати на 6 вноски по 49 лева. Сключен е и
договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 15.03.2018г., между Фреш
Кредит ЕООД като кредитор, П.С.М. като
длъжник и Гаранционен фонд България ЕООД като поръчител, с който поръчителят се
задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на всички задължения на
длъжника по договора за потребителски кредит.
Ответницата не е изпълнявала срочно задълженията си по договора.
След като М. не е плащала в срок задълженията си, от страна на кредитора
Фреш кредит ЕООД е била пратена покана за плащане, с която поръчителят
Гаранционен фонд България ЕООД е поканен да заплати задълженията вместо
длъжника. Няма спор, че поканата е била уважена и сумите са платени на
кредитора от поръчителя на 12.03.2019г. Ето защо принципно поръчителят,
суброгирайки се в правата на кредитора, може да иска от длъжника заплащане на
всички платени суми.
Съдът намира, че процесният
договор за кредит попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според
§ 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно
от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната ”обща сума, дължима от потребителя“. Така в графа ”детайли на
кредита“ фигурира ”обща сума за погасяване“, но тя отчита само общия му размер,
без да включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за
поръчителя, което е ”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, независимо
че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да
представи обезпечението по чл.3 от договора за кредит. Това, от своя страна, се
отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил възнаграждението за
поръчителя, в ”общата сума, дължима от потребителя“, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване
и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И
тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.
В
чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не
дължи лихва или други разходи по него.
Следователно,
М. не дължи възнаградителна и наказателна лихви, както и
възнаграждение за поръчителя и сума за смс-известяване, тъй като същото се
явява ”друг разход по кредита“.
Според
чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действително задължение. Следователно, след като договорът за кредит е
недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.
Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно ”чуждо
задължение“.
Съгласно
чл.74 от ЗЗД този,
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът
за незнанието за нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по
чл.74 от ЗЗД с факта на това незнание е
свързан, от една страна,
с вида на недействителността, а от друга – с
опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за
изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение № 212/19.12.2008г.
на ВКС по т. дело № 635/ 2008г.,
I т. о.
Недействителността
на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят
е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за кредит
е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил
действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване на кредита,
той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е. имуществените
му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа.
Следователно,
ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, включително и в правото му
да получи чистата стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/, или в случая – сумата от 500 лева
главница, останала да се дължи, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане. Претенциите за възнаградителна и
наказателна лихви, както и за възнаграждение на поръчителя и сумата за
смс-известяване, следва да се отхвърлят като неоснователни.
За
пълнота трябва да се отбележи, че възражението на ответницата за унищожаемост
на сделката поради заплашване от бившия й съпруг не се подкрепя от събраните по
делото данни, но това няма отражение върху крайния резултат на спора, тъй като
договорът се явява недействителен поради нарушението на ЗПК.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в размер на 68.12 лева и разноски в
заповедното дело в размер на 13.62 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.М., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Гаранционен
фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от П.С.С. сумата от 500 лева /петстотин лева/ главница по договор за потребителски кредит № 0002872/15.03.2018г., сключен с “Фреш Кредит“ ЕООД, заплатена на последното от ищеца
като поръчител по договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 15.03.2018г.,
ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 15.03.2019г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение № 1179/18.03.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 2223/2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за следните суми: сумата от 31.90
лева договорна лихва за периода от 15.03.2018г. до 12.03.2019г. по договор за
потребителски кредит от 15.03.2018г., сумата от 294 лева главница по договор за
допълнителни услуги от 15.03.2018г., сумата от 51 лева главница за смс известяване
по същия договор и сумата от 40.55 лева лихва за забава върху главницата по
договора за потребителски кредит за периода от 17.04.2018г. до 12.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 294 лева от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащането.
ОСЪЖДА П.С.М., ЕГН **********
*** да заплати на ”Гаранционен фонд България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от П.С.С. сумата от 68.12
лева /шестдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ разноски в исковото
производство и сумата от 13.62 лева /тринадесет
лева и шестдесет и две стотинки/ разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.