№ 25
гр. Плевен, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430202310 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-1772-000087/ 08.08.2022г. на
НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на З. Г. М. ЕГН:
********** са наложени административни наказания на основание чл.175
ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита
същото за незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни
съображения – и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата. Считат, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – съставеният АУАН не отговаря на
императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.3 и т.5 ЗАНН. Наред с това
изтъкват, че към датата на твърдяното нарушение, на жалбоподателя не е била
известна служебната дерегистрация на управлявания от негова страна, лек
автомобил. На тази основа, пледират за отмяна на НП, като
незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на направени
разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, в подкрепа на което
представят съответен списък.
1
За ответната страна – НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН –
представител не се явява. В придружителното писмо по изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност
на направените разноски за адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
№631503/12.07.2022г. от страна на А. Г. А. – полицай при ОДМВР-ПЛЕВЕН,
01 РУ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Е. Г. Р. и нарушителя – З. Г. М..
Съставен е за това, че на 12.07.2022г. около 01:27 часа в гр.ПЛЕВЕН, ж.к.
„***“, ул. „***“, срещу автоморга „***“, с посока на движение бл.***, като
водач /ползвател/ на лек автомобил „***“ с рег.номер ***, собственост на В.
Б. П. ЕГН: **********, извършва следното: управлява горепосоченото МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред /с прекратена регистрация по
чл.143, ал.10 ЗДвП, считано от 07.01.2022г./ – нарушение по чл. 140 ал. 1
ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения;
такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С мотивирана резолюция от 21.07.2022г., Началник на СЕКТОР
при ОДМВР – ПЛЕВЕН е прекратил административнонаказателното
производство на основание чл.33 ал.2 ЗАНН, поради наличието на данни за
извършено престъпление по смисъла на чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.
С Постановление от 03.08.2022г. по преписка № 4436/2022г. по
описа на РП – ПЛЕВЕН, РП-ПЛЕВЕН отказала да образува наказателното
производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, а НАЧАЛНИК на 01
РУ-ПЛЕВЕН при ОДМВР-ПЛЕВЕН бил сезиран за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца.
При описания процесуален развой и сезирането от страна на
Прокуратурата, административнонаказващият орган издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на З. Г. М. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.18 – 27 от делото/.
Неоснователно се възразява, че в хода на
2
административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.3 ЗАНН, тъй като в издаденото НП
не са посочени датата на акта, въз основа на който се издава, името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя. Следва да се има предвид,
че Наказателното постановление е издадено в съответствие с Постановление
от 03.08.2022г. по преписка № 4436/2022г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, т.е.
налице е нетипично развитие на административнонаказателното
производство, при което липсата на отбелязване в очертаните насоки, не е от
естество да ограничи или наруши правото на защита на нарушителя. От друга
страна, основателно се възразява, че обжалваното НП не съдържа дата на
твърдяното административно нарушение, включително – от изложението на
фактите и обстоятелствата на случая, не може по несъмнен начин да се изведе
времето на извършване на процесното деяние. Видно е, че за разлика от
ясната, подробна фактология, отразена в съставения АУАН, в обжалваното
НП е посочено мястото, но не и времето на извършване на твърдяното
административно нарушение. В този смисъл, Наказателното постановление
действително не е съобразено с императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5
ЗАНН и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като е ограничено правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото
му да узнае за какво нарушение, с какви обективни и субективни признаци, е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Ето защо Съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено,
без правния спор да бъде разглеждан по същество.
За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано,
че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът
взе предвид, че показанията на свидетелите А. Г. А. и Е. Г. Р. са отностително
подробни и убедителни, като няма пречка да бъдат кредитирани. Същите
взаимно се потвърждават и са в потвърждение на изнесената в горепосочения
АУАН фактическа обстановка, свеждаща се до това, че при отбелязаните
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят е управлявал МПС,
чиято регистрация е била прекратена на основание чл.143 ал.10 ЗДвП, считано
от 07.01.2022г. В тази връзка, от страна на административнонаказващия
орган бяха изискани надлежни доказателства в подкрепа на това, че за
служебното прекратяване на регистрацията, собственикът на превозното
средство – В. Б. П. – е била уведомена съобразно чл.143 ал.10 изр.1 ЗДвП
/“Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство…“/. Такива доказателства обаче, не бяха представени.
Вместо това, по делото е депозирано писмо Рег.№316000-559/06.01.2023г.
/л.71 от делото/, чието съдържание не може да се определи другояче, освен
като опит за витиеватост и което напълно ненужно цитира разпоредбата на
чл.143 ал.10 ЗДвП; наред с това се отбелязва, че сектор „ПП“ при ОДМВР-
3
ПЛЕВЕН „… е изготвил уведомително писмо в един екземпляр…“, както и че
собственикът е бил уведомен от страна на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, че липсва
съответна застаховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което ще бъде прекратена регистрацията на МПС; представено е и копие на
Докладна записка от Началник група „РОППСС“ при сектор "ПП“-ПЛЕВЕН,
до Началник на сектор „ПП“ при ОДМВР-ПЛЕВЕН, в която се сочи, че от
страна на ГФ са постъпили данни за общо 1834 бр.МПС без задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите, като е изготвен списък на
собствениците „…като същите ще бъдат уведомени с писма на основание
разпоредбите на чл.143 ал.10 от ЗДвП…“. От така представената справка и
докладна записка не може да се установи – още по-малко, по убедителен
начин, че В. Б. П. е била надлежно уведомена от органите на МВР за
служебно прекратената регистрация на л.а. „***“ с рег.номер ***. Следва да
бъдат подчертани няколко момента: първо, ГАРАНЦИОНЕН ФОНД няма
задължения по чл.143 ал.10 ЗДвП и евентуалното уведомление от страна на
ГФ за евентуално предстоящо прекратяване на регистрацията на МПС, не
може да се счита за редовно уведомяване за вече извършена дерегистрация,
по смисъла на същата правна разпоредба; второ, въпроса дали се изпраща
писмо в един екземпляр е без правно значение, но с такова значение се ползва
въпроса дали са налице доказателства, че съответното писмо е получено от
неговия адресат, т.е. че същият действително е бил уведомен на основание
чл.143 ал.10 ЗДвП за служебното прекратяване на регистрацията на
посочения л.а. Такива доказателства обаче, както беше изтъкнато, не са
представени от страна на административнонаказващия орган, като специално
що се отнася до споменатата Докладна записка, същата не е в състояние да
докаже нищо друго, освен известна вътрешноведомствена комуникаця в МВР
и определено намерение за уведомяване на собствениците на МПС, чиято
регистрация ще бъде прекратена – но не и юридическия факт на служебна
дерегистрация или юридическия факт на надлежното уведомяване на
собственика на МПС, за така настъпилото служебно прекратяване на
регистрацията. Ето защо Съдът намира, че липсва съответно уведомяване на
*** за настъпилата служебна дерегистрация на л.а. „***“, липсват обаче и
доказателства, че на ползвателя – водачът З. Г. М. е бил известен този факт и
следователно - незнанието на същия факт, изключва умисъла относно
нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че
незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост –
изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и
ал.2 НК/. Деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или
непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е.
същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а З. Г. М. е
административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е
извършил. В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция,
обективирана например в Решение № 52 от 23.01.2020 г. на АдмС - Плевен по
к. а. н. д. № 1381/2019 г., Решение № 126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен
4
по к. а. н. д. № 1401/2019 г.., Решение № 390 от 05.07.2021 г. на АдмС -
Плевен по к. а. н. д. № 432/2021 г. и други. Поради това, наред с обсъдената
по-горе негова незаконосъобразност, обжалваното Наказателно
постановление е издадено и в нарушение на материалния закон.
Предвид този изход на административнонаказателното
производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и
неговия защитник, направените разноски за производството пред настоящата
инстанция, следва да бъдат възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН; наред с
това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение
за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в
настоящия случай, възнаграждението в размер на 300 лева, което се
претендира, не е прекомерно, още повече, при съобразяване на актуалната
редакция на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.88 от
04.11.2022г./. Ето защо, следва на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1
АПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати на З. Г. М. ЕГН:
********** паричната сума в размер на 300 лв./триста лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр. ал.2 т.1
вр. ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 22-1772-000087/ 08.08.2022г.
на НАЧАЛНИК на 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на З. Г.
М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на З. Г. М. ЕГН: ********** паричната сума
в размер на 300 лв./триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5