№ 51671
гр. София, 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело №
20251110130098 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Oбразувано е по молба на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез
адв. Д. М., процесуален представител на ищеца, за допълване на решението,
постановено по делото, в частта за съдебната разноска за възнаграждение на
адвоката по чл. 38, ал. 2 от ЗА, която неправилно не е присъдена.
Насрещната страна не взима становище.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и
закона, приема следното:
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на
преценката, обективирана в решението по отношение отговорността на страните
за съдебните разноски. По реда на чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА е била заявена
разноска за възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. Ответникът е навел възражение, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съдът определя
възнаграждението, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, като при упражняване на това
правомощие служебно е констатирал, че в производството по гр. дело
№57643/2024 г., СРС, по което е постановено Решение №7184/19.04.2024 г. за
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, който
правнорелевантен факт е част от предмета на доказване по настоящото дело,
ищецът е представил договор за правна защита и съдействие с идентично
съдържание на този, който представен по настоящото дело. Ищецът, при
условията на правна защита по чл. 38 от ЗА, предоставена от адв. М., е образувал
двете дела, но възнаграждението се претендира по един и същ договор за правна
защита и съдействие, като видно от предметното му съдържания обхваща
предмета на двете гр. дела.
Следва да се отбележи, че договорът за правна помощ по своята същност
представлява вид на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. С
договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия. Договорът е неформален, а
писмената форма е за доказване. Доверителят е длъжен да заплати,
възнаграждение, ако е уговорено, след изпълнението на възложената работа и
отчитането й, съгласно чл.286 от ЗЗД. В този смисъл и чл. 36, ал. 1 от Закон за
адвокатурата, регламентиращ правото на адвоката на възнаграждение за
1
положения труд, респективно за извършена дейност и/или за постигнат резултат.
Съдът счита, че няма основание да се прилага различен подход при анализ и
преценка за основанието/предмета/ на договора за правна защита при оказана
възмездна или при оказана безвъзмездна правна помощ. В двата случая от
предметното съдържание на договора трябва ясно и недвусмислено да се посочат
страните и предметът на договора, включително в коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 от
ЗА се предоставя правна помощ и за кои искове. В конкретния случай в
представения по делото договор подобна диференцияция няма. Предвид това
следва да се определи едно общо възнаграждение на адвоката за двете
производства; а съображенията на ищеца в подкрепа иска за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство и осъдителният иск са идентични.
Възнаграждението се следва за сумата общо 480лв., което е присъдено по гр.
дело №57643/2024 г., СРС. Ето защо и при липсата на фактическата и правна
сложност на спора, без явяване в съдебно заседание, възнаграждение за
настоящото исково производство не се дължи.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №352765/28.10.2025 г. по описа на
СРС на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М..
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2