СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.06.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа в съдебно
заседание на 27.05.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 6419/19г. и констатира следното:
Предявени са
искове от И. И. против П.на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите 50
000 лева и 40 800 лева /обезщетения за неимуществени вреди и за
имуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната
лихва върху посочените главници за периода – след 19.07.18г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било
водено наказателно производство /за престъпление по чл. 282 от НК/ и същото е
приключило с оправдателна присъда /постановена на 06.03.17г. от СВС по н.о.х.д.
№ СП 89/16г.; влязла в сила на 19.07.18г./.
Искът за
неимуществени вреди е основателен до размера на сумата 20 000 лева:
Горното
обстоятелство /наличието на влязла в сила оправдателна присъда/ удостоверява
пряко предпоставката по чл. 2 от ЗОДОВ /позволяваща да бъде ангажирана
отговорността на ПРБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал и поддържал
процесното обвинение срещу И. И./.
Принципно – във
всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице /обвиняемият, подсъдимият/ има право на обезщетение /във
всички хипотези на цитираният законов текст наличието на претърпени
неимуществени вреди следва да се - презумира/. В тази връзка:
Наказателно
преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която
оказва /презумира се, че оказва/
негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия,
рефлектира негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство,
близки, приятели, колеги. С оглед това – председателят на настоящия съдебен
състав намира, че събираните в процес като този доказателства /досежно
търпените от дадено лице неимуществени вреди/ могат да бъдат преценявани
единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в
контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и
събрани /в посочената релевантна насока/ подробни /и конкретни/ гласни
доказателства.
Процесното
обезщетение /за неимуществени вреди/ се определя по размер при условията на чл.
52 от ЗЗД: в контекста на горните принципни съображения и при съобразяване на
конкретните /събрани по делото/ гласни доказателства. Съдът отчита също:
продължителността на наказателното производство във времето, както и липсата на
доказателства /съответно и на твърдения/ в рамките на процеса спрямо подсъдимия
да е била привеждана в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“
/какъвто вид мярка принципно засяга съществено, презумира се, че засяга
сериозно в негативен аспект психическото и физическо здраве на обвиняемия/.
Искът за
имуществени вреди е частично основателен:
Представените по
делото писмени доказателства удостоверяват, че – ищецът е сторил разходи
/разноски/ за адвокатска защита /в рамките на процесното наказателно
производство/. Тези разходи също /принципно/ подлежат на обезщетяване в рамките
на настоящото производство /доколкото – липсва правна възможност същите да
бъдат заявени в рамките на самия наказателен процес/. Искът е удостоверен по
размер изцяло /до размера на сумата общо 40 800 лева/, но председателят на
състава намира, че претенцията следва да бъде уважена само частично /след
редукция в хипотезата на ТР №1/18г. на ВКС, косвено и при условията на чл. 78,
ал. 5 от ГПК/ до размера на сумата общо 15 000 лева /претендираното
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на цитираният законов
текст, преценено в контекста на: предмета на наказателното производство, продължителността
на процеса във времето, вида, естеството и обема на извършени по делото
процесуални действия/.
Основателни са и
акцесорните искове:
Върху горните
главници следва да се присъди /се дължи/ и законна лихва – считано от влизане в
сила на оправдателната присъда /19.07.18г./.
Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ищеца адвокатски
хонорар не надвишава минимума по Наредба № 1/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на
Република България да плати на И.Г.И. ЕГН ********** сумите: 20 000 лева и 15
000 лева /обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди/ на
основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху посочените главници от 19.07.18г.
до цялостното им изплащане и 424 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК; чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ; съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумите над посочените по-горе.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: