Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1785/24.04.2012г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Тридесет и пети състав, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО КОЙЧЕВ
при секретаря О.Ж. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4940 по описа на ВРС за 2009г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК и чл. 109 от ЗС от ищците срещу ответниците.
ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКА ПО
ЧЛ. 109 ОТ ЗС се твърди от ищците Евегиня Д., В.К. и Г.Х. че ответниците
незаконосъобразно са изградили ограда с която се възпрепятства достъпа на
ищците до техните имоти, като оградата е изградена върху терена на който ищците
са ползватели по силата на заповед на Кмета на Община Варна №
1038/12.07.1995г.; твърди се че по силата на процесната заповед им е учредено
право на преминаване за да обслужват имотите си и че претендират и давностно
владение върху правото на преминаване; твърди се наличие на общо право на
преминаване, върху което е извършено въздействие с което собствениците на
имотите за които е учредено са възпрепятствани да ги ползват необезпокоявано. Молят съда да постанови решение по силата на което да се осъдят
ответниците да премахнат оградата и да възстановят достъпа до имотите на
ищците.
ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКОВЕТЕ
ПО ЧЛ. 124 АЛ.1 ОТ ГПК : Твърди се
отищците И.Н. и Л.Л. че са собственици на имот № *** и че ответниците Н. и Б. А.
са собственици на имот № *** по КП и като собственици на УПИ *** и че не са
могли да придобият право на собственост върху **кв.м. от
имот № *** тъй като са ги придобили от несобственик; твърди се че тези ** кв.м.
са част от ** кв.м. и са
придадени на УПИ *** и са били част от имот **** по КП от 1973г., а ищците се
легитимират като собственици на тази площ по силата на нотариален акт и КП от
1973г. и не са били налице предпоставките на §6 ал.3
от ПР на ЗУТ за да се извърши предаване на тази площ към имота на ответниците. Молят съда да постанови решение по силата на което да се приеме за
установено че ищците са собственици на ** кв.м. от
имот № ***, образуван от имот № **** по КП от 1973г; твърди се по отношение на
ответника Община Варна че претендира собственост на имот **** придобит по реда
на чл. 16 от ЗУТ въз основа на ПУП-ПРЗ 2005г. и че не е собственик тъй като по ПНИ и КК няма правен способ
за придобИ.е право на собственост без отчуждаване и че ответника не е придобил
собственост върху земята извън улично регулационните линии по РП и че тази част
е от имот **** по КП от 1973г. Молят съда да постанови
решение по силата на което да се приеме за установено че Община Варна не е
собственик на **кв.м. от имот **** по КП от
1999г. и на **.00кв.м. от имот № ***.
Ответниците Н. и Б. А. в
срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор; по отношение на
установителния иск счита че е недопустим тъй като този въпрос ще се разреши с
осъдителен иск; в евентуалност се твърди че са закупили имота от Община Варна
като собственик на тази площ по силата на АОС № **************г., а имота си
ответниците са закупили от И. М., като имота му е с площ от * ***кв.м. а към момента на сделката е с площ от ***кв.м.; твърдят че е
налице очевидна липса на връзка между разположението на имот *** с
претендираните ** кв.м. съобразно приложеното графично изображение от в.л. ;
твърди се че не е налице съгласие от ответниците ищците да изградят път с
железобетонна/стоманобетонна настилка; по отношение иска по чл.109 от ЗС се
твърди че съобразно влезлия в сила ПУП-ПРЗ за съседните на ответниците имоти,
те са изградили законно оградата, като за това свидетелства текстът в графа
„забележка” от разрешението за строеж № **************г. и е завършена
процедурата по изменение на одобрения инвестиционен проект ; твърди се че на
ищците им е учредено ограничено вещно право, като неправилно е възприето от тях
като предоставено им вещно право на собственост върху път; твърди се че
решението на ОС Варна по отношение на създаване на с.о. „*****” и одобрения ПРЗ за това селищно образование е
влязло в сила с изключение на имот № *** и че при прилагане на първата
регулация чрез околовръстен полигон
имота на ответниците тава урегулиран и в идеална съсобственост с Община
Варна и площта му намалява до ***кв.м. Молят съда да прекрати производството по делото по недопустим иск,
а в евентуалност да се отхвърлят исковете като неоснователни.
Ответника Община Варна не е депозирал отговор на ИМ, но в с.з. счита
иска предявен срещу него за неоснователен и моли отхвърлянето му.
Съдът предвид събраните по
делото доказателства, установява следното от фактическа страна :
По силата на заповед № *********г. на
Кмета на Община Варна е открит временен път на В. К., С. Д., Г.Х., Л. Л., И.Н.
и И. Д. в м. „*****”, който да започне от съществуващ черен път с десен завой
посока юг-север, като премине пред имота на Д. Б. с дължина *м., ширина *.*м. и
площ от **.*кв.м. и след това да продължи в същата посока през имота на
съсобствениците на имот пл. № **** и са задължени ползвателите В. К., С. Д. и Г.Х.
да заплатят обезщетение на Д. Д.. Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот от № ********************************г. че Г.Х. е придобил по
дарение от родителите си лозе с площ от * ***кв.м. в м. „*****” в зона за
земеделско ползване при граници : пътека, М. М., Д. И. и И. П.. Установява се
от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****************************г.
че И.Н. и Л.Л. са придобили в собственост лозе с площ от * ***кв.м., находящо
се в м.”******” и представляваща част от парцел пл. № **** по плана на
местността, целият с площ от * ***кв.м. при съседи : Й. М., М. П., Б. С. и И. Н..
С нотариален акт за замяна на недвижим имот с движими вещи № *******************************г.
Е.Д. и Н. С. придобиват ½ ид.ч. от лозе-овощна градина с площ от *
***кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м. „*****”, представляващо имот пл.
№ **** при граници : И. М., Н. П., Г. М. и Й. М.. С нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № *************************г. В.К. е обявен за
собственик на жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, м. „*****”, състояща се
от сутеренен етаж с площ от ***кв.м., *-ви етаж с площ от **кв., *-ри етаж с
площ от **кв.м. и тавански етаж с обща разгъната площ за цялата сграда от ***кв.м.,
ведно с дворно място върху което е построена сградата с площ от * ***кв.м.,
съставляващо парцел пл. № **** при съседи : Н. Б., Т. Х., В. Г. и Д. И. и по
скица : север-парцел № **** и № ****, изток-парцел № ****А, юг-парцел № **** и
запад-парцели № ****, № **** и № *****.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **************************г. Н.А. и Б.А. са
придобили ПИ № *** с площ от ***кв.м. по КП на м. „*****”, а по предходен
документ за собственост с площ от * ***кв.м., заедно с изградената в имота
постройка, ведно с подобренията и насажденията при граници и съседи : път, ПИ №
***, път. С решение по протокол № 5/19.03.2008г. на ОС-Варна е взето решение да
се даде съгласие за прекратяване на съсобствеността между Община Варна и Н.А. и
Б.А. чрез продажба на земя – общинска собственост, представляваща **кв.м. ид.ч.
от съсобствен УПИ ***-***, целият с площ от ***кв.м.По силата на Заповед №
1125/14.04.2008г. издадена от Кмета на Община Варна е прекратена
съсобствеността между Община Варна и ответниците Н.А. и Б.А. чрез продажба на
недвижим имот – общинска собственост, находящ се в гр.Варна, с.о. „*****”,
представляващ земя с площ от **кв.м. ид.ч. от УПИ ***-***, целият с площ от ***кв.м.
при граници на целия имот : улица, улица, улица, УПИ ****-***, в кв. ** по
плана на с.о. „*****”. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от
28.05.2008г. Община Варна е продала на Н.А. и Б.А. посочения по-горе имот. С
разрешение за строеж № **************г. е разрешено на ответниците Н.А. и Б.А.
да изградят жилищна сграда в УПИ ***-***, кв. ** по плана на м. „*****”
гр.Варна.
Видно от Акт № **************г. за частна
общинска собственост /л.134/ е че на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС и Писмо
№ ДИ-07-0801-158/19.07.2007г. на Областен управител е актуван като общинска
собственост УПИ ***-*** с площ от **кв.м. ид.ч. от целият с площ от ***кв.м.
По делото е допусната СТЕ, приета от съда
като обективно и компетентно дадена и от нея се установява : 1. за с.о. „*****”
има действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-02-14-417/06.03.2000г. и
уличната регулация за процесните имоти в кв. ** по плана на с.о. „*****” не е
приложена; 2. имот № *** съобразно влезлите в сила ПНИ и КП на с.о. „*****” е с
площ от ***кв.м. и ПИ *** не попада в УПИ ***-***, а попада с **кв.м. в
предвидена улица по регулация; 3. пътя между ПИ *** и ПИ *** е такъв какъвто е
съществувал за първи път е отразен в КП 2000г., като отразяването на място е
станало чрез заснемане на съществуващите материализирани граници на двата имота
на място; 4. приложеното разрешение за строеж № **************г. касае изключително изградената в УПИ ***-***
от кв. **** по ЗРП на с.о. „*****” сграда, а не
изградената ограда на източната граница на имота, като изградената
ограда не ограничава достъпа до имоти № *** и № ***; 5. след справка в СГКК от
в.л. се дава заключение че обособени имоти в КК в рамките на УПИ ***-*** и УПИ
***-*** не съществуват; УПИ ***-*** в квартала в който попадат процесните имоти
така както е посочено в задачата не съществува; 6. за изготвяне на РП от 2005г.
е ползван КП на с.о. „*****” от 2000г.; 7. от път № **** по КП и ПНИ се
придават към УПИ ***-*** **кв.м.; за път предвиден по регулация от ПИ № *** по
КП и ПНИ се отнемат ***.**кв.м., като съгласно КП 1973г. към УПИ ***-*** от ПИ ****
се придават *кв.м., за път предвиден по регулация от ПИ № **** за улица се
отнемат ***кв.м.; от път № **** по КП и ПНИ се придават към УПИ **-*** – *.**кв.м.,
а от ПИ № *** по КП и ПНИ за път се отнемат **.**кв.м., като съгласно КП от
1973г. към УПИ **-*** от ПИ **** се придават *.**кв.м., а за път предвиден по
регулация от ПИ № **** за улица се отнемат ***.**кв.м. и *. **кв.м. ид.ч. от УПИ
***-*** от кв. ** представляват разликата от площта на целия УПИ ***-*** и тази
попадаща в ПИ № ***; площта на УПИ ***-*** е ***кв.м., а площта на същия
попадаща в ПИ *** е ***кв.м. или разликата е ** кв.м. площ попадаща в улична
отсечка – ПИ № ****, записана като собственост на Община Варна и тези 21кв.м са
актувани с Акт за общинска собственост № **************г.; заключава се че
обхвата на ПУП-ПРЗ на с.о. „*****” е с обхват по-голям от три квартала и няма
издадена заповед на Кмета на Община Варна по чл. 129 ал.2 от ЗУТ за одобрение
на ПУП-ПРЗ от 2005г.
На основание чл. 146 от ГПК съдът е приел
за ненужно от доказване че изграждането на процесната ограда е започнало през
2009г. , изградена е от бетонни блокчета и към настоящия момент не е завършена.
Съдът въз основа на установеното от
фактическа страна и доводите и възраженията на страните, прави следните правни
изводи :
ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 124 от ГПК : Съобразно разпоредбата
на чл. 124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В тежест на ищците в
настоящото производство е да установят че те са собственици на имота, че
ответниците оспорват това тяхно право. По делото от приложените към него
писмени доказателства се установява че ищците И.Н. и Л.Л. се легитимират като
собственици на парцел № **** по КП на м. „*****” отговарящ на УПИ **-*** по РП
от 2005г. От своя страна ответниците Б.А. и Н.А. се
легитимират като собственици на ПИ ***, като към него са придадени **кв.м.
Парцел № **** по КП от 1973г. е
бил с площ от * ***кв.м. при закупуването му от ищците,
но след проведена регулация са отнети от него площ от ***.**кв.м., които са за
изграждане на път с пл. № **** т.е. процесните **кв.м.
които се претендират от ищците са придадени към имота
на ответниците от изградената улица, а не от техния имот с настоящите му
граници по КП от 2000г. и ПНИ. Установява
се че по силата на АЧОС № **************г. са актувани **.00кв.м. от УПИ ***-*** т.е. от имота на ответниците а не от този на
ищците, като с договор от 2008г. тези **кв.м. са закупени от ответниците от Община Варна, която се
легитимира като техен собственик въз основа на акта за общинска собственост. Вярно е че по силата на чл. 5 ал.3 от ЗОС
акта за общинска собственост няма правопораждащо действие т.е. последния не
легитимира общината като собственик на имота, а само конститира че общината има
права върху имота т.е. акта за общинска собственост е констативен акт за
собственост. Със ЗОС се определиха и прецизираха
основанията за придобИ.е от общината на право на собственост. Посочения закон определя правното основание на което общината
придобива правото на собственост. То следва да бъде
посочено в АОС. Установява се от доказателствата че в процесния АОС е
посочено като правно основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС - застроените и
незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Съгласно чл. 5 ал.1 от ЗОС,
Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост с акта за общинска собственост Последователна е съдебната практика,
че акта за общинска собственост се ползва с доказателствена сила, съгл. Чл. 5 ал.2 от ЗОС, но тя при оспорване може да бъде опровергана,
защото самия акт не създава права за държавата, респективно за общината.
Правото на собственост за тях възниква с реализиране на
фактическото и правно основание за придобИ.е правото на собственост, което при
оспорване, подлежи на доказване от общината. По силата
на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС
в първоначалната му редакция ДВ бр. 44/1996 г./
общинска собственост стават и "недвижимите имоти на територията на
общината, чийто собственик не може да бъде установен". Тъй като общината
не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик
към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта
за държавна, респективно за общинска собственост е да установи, че към момента
на актуването, имота е имал собственик. Ако успее да докаже
това, имота не се придобива от общината. Ищците именно
не установиха този факт че процесните **кв.м. са
тяхна собственост. Както съдът посочи по-горе от стария имот
на ищците с пл. № **** по КП м. „*****” от 1973г.
е отнето за път ***.**кв.м., по КП от 2000г., който е
влязъл в сила и процесните **кв.м. попадат имено в път
с пл. № **** който е общинска собственост. Тези **кв.м. по силата на договор №
***********************г. са прехвърлени на ответниците Н.А. и Б.А. при
спазване нормите на закона – 36 ал.3 от ЗОС, като те се легитимират като
собственици на претендираните **кв.м. ид.ч. включени в
процесните **кв.м.ид.ч. Иска е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Неоснователни са и исковете срещу ответника Община Варна че последната
не се легитимира като собственик на **кв.м. ид.ч. придадени към имот № *** от
имот № ****=*** и на **кв.м. ид.ч. от имот № ****. Съдът изрази становище
по-горе че Община Варна се легитимира като собственик на **кв.м. придадени към имот
№ *** по силата на АОС № **** тъй като са налице предпоставките за това уредени
в нормите на ЗОС. По отношение на претендираните ** кв.м. ид.ч. от имот № ****
то ищците не доказаха по съответния начин своята собственост върху ид.ч. от
процесния път. От заключението на СТЕ се установява че имот **** – път – е
отразен за първи път в КП от 2000г. и е такъв какъвто е съществувал т.е. няма
промяна в неговата площ, като по силата на КП от 1972г. от имот № **** за улица
са придадени ***кв.м., а от имот пл. № **** – ***.**кв.м. т.е. от тези два
имота които по КП от 2005г. са съответно УПИ ***-*** и УПИ **-*** са били
предадени части за изграждане на пътя и по силата на §6 от ПЗР на ЗУТ
регулацията е влязла в сила тъй като е приложена на място в съответните
законови срокове.
ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 109 ОТ ЗС: Основателността на
негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките
: ищецът да е собственик на имота, а ответника с неоснователни
противоправни действия да пречи на ищецът да упражнява правата си на собственик
в пълния им обем.
Както съдът изрази становище по-горе и от доказателствата по делото се
установява че ищците Е.Д., В.К. и Г.Х. се легитимират като собственици на
първата на имот № ****, втория и третия на имот № **** по КП от 1973г., като
имот № ****=*** по КП от 2005г. и ****=*** и *** по КП от 2005г., както и че на
посочените лица със Заповед № *********г. на Кмета на Община Варна им е открит
временен път описан подробно в процесната заповед. С процесната заповед също
така на ищците им е предоставено право на преминаване чрез изграждане на
посочения в заповедта временен път. Последните твърдят че това право на
преминаване е преминало в право на собственост по давност, което е
неоснователно. По силата на чл. 55 от ЗС вещни права върху чужда вещ,
доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Безспорно е
че на ищците е учредено право на преминаване от кмета на Община Варна по силата
на чл. 36 от ЗОСИ, където законодателят е предвидил възможност да се иска от
заинтересовани лица, които нямат достъп до път, от административния орган да им
разреши да преминават през съседни земи. Посочено е в процесната заповед че
последната се издава въз основа на Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство /обн. ДВ бр. 69/02.09.1977г./, като тази
наредба е свързана с нормите на ППЗТСУ, а именно чл. 205-208 в които е уредено
учредяване на сервитут за преминаване през чужд имот. Последния не дава
възможност да се придобие това право по давност и предвид факта че в
заключението на СТЕ в.л. заключава че със Заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007г.
на Областен управител е одобрен действащия ПНИ за м. „*****” съдът приема че
имотите попадат в земеделска земя т.е. това са имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за
тях давност не тече до 22.11.1997г. Не се установява от доказателствата по
делото че ищците са преминавали през собствения на ответниците имот или че са
извършвали други действия с които да афишират своето право на собственост. От
друга страна от заключението на СТЕ се установява че пътят такъв, какъвто е
съществувал между ПИ *** и ПИ *** за първи път е отразен в КП от 2000г.,
съобразно материализираните граници на двата имота на място чрез заснемане.
Имено в този порядък е изградена и оградата от ответниците – източната
регулационна линия за УПИ ***-*** е документално и фактически изградена по
самата ограда на имота, а достъпа до имоти № ***, № *** и № *** за ищците е
ограничен поради неприлагане на западната регулационна линия за ПИ № ***=УПИ Х-***.
Предвид на горното иска е неоснователен.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода на делото и направеното
искане от ответниците за присъждане на разноските по делото следва да се осъдят
ищците да им заплатят следните разноски 110.00лв. за СТЕ и 400.00лв. за
адвокатско възнаграждение /между л.343-344/.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
И.А.Н., ЕГН ********** и Л.Д.Л., ЕГН ********** иск срещу Н.Д.А., ЕГН **********
и Б.П.А., ЕГН ********** за приемане за установено спрямо ищците че ответниците
не са собственици на ** кв.м. от имот № ***, образуван
от имот № **** по КП от 1973г., щрихован със син фон на скица № 4 на л. 306 от
делето, на основание чл. 124 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.А.Н., ЕГН ********** и Л.Д.Л., ЕГН ********** *** за
приемане за установено спрямо ищците че ответника не е собственик на **кв.м. от имот **** по КП от 1999г. и на **.00кв.м. от имот № ***,
защриховани със жълт щрих на скица №
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Х.,
ЕГН **********, Е.В.Д., ЕГН ********** и В.Х.К., ЕГН ********** срещу Н.Д.А.,
ЕГН ********** и Б.П.А., ЕГН ********** иск ответниците премахнат оградата, построена
на регулационната линия на УПИ ***-***, показана със жълта линия на скица №
ОСЪЖДА И.А.Н., ЕГН **********,
Л.Д.Л., ЕГН **********, Г.А.Х., ЕГН **********, Е.В.Д., ЕГН ********** и В.Х.К.,
ЕГН ********** да заплатят на ответниците Н.Д.А., ЕГН ********** и Б.П.А., ЕГН **********
сума в размер на 510.00лв. /петстотин и десет/, разноски по делото,на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :