№ 18699
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110115665 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от Д.
С. П. искова молба против В. Б. Д., с която е предявен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗАдв с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300,00
лв., представляваща главница за незаплатено възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие № 792674/10.07.2019 г., ведно със законната лихва считано от
17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 3164/2024 г. по описа на СРС,
180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 10.07.2019
г. между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие № 792674, по
силата на който ответникът възложил на ищцата да подаде жалба против решение на
РС Костинброд, постановено по гр.д. 1161/2017 г. и да осъществи процесуално
представителство във въззивната инстанция. Ищцата твърди, че е изпълнила
задълженията си по договора, но ответникът не заплатил уговореното възнаграждение
в размер на 300 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че е платил всички дължими на ищцата хонорари и освен това излага, че
същата си е присвоила недължими пари. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД вр. с чл.
36 ЗАдв.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между страните е
1
възникнало договорно правоотношение с твърдяното съдържание, размера на
уговореното възнаграждение, че е изправна страна - т.е., че след надлежно
упълномощаване е изпълнил задълженията си да окаже съдействие на клиента във
връзка с подаване на жалба против решение на РС Костинброд, постановено по гр.д.
1161/2017 г. и да осъществи процесуално представителство във въззивната инстанция.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото се
възнаграждение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен
Договор за правна защита и съдействие № 792674/10.07.2019г., по силата на който
ответникът е възложил на ищцата да подаде жалба против решение на РС Костинброд,
постановено по гр.д. 1161/2017 г. и да осъществи процесуално представителство във
въззивната инстанция.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.
От приложеното на л. 4 исковото и л. 7 заповедното производство, копие на
Договор за правна защита е съдействие № 792674/19.07.2019год. се установява, че
между страните е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет изготвяне
на жалба против решение, постановено по гр.д. № 1161/2017г., по описа на РС-
Костинброд.
От представените на л. 5 копие на жалба, на л. 7 копие на протокол от проведено
открито съдебно заседание и копие на решение № 88/27.02.2020г., постановено по
в.гр.д. № 726/2019г. по описа на СОС, се установява, че адв. П. е осъществила
процесуално представителство по процесното дело, като е изготвила жалба и е взела
участие във въззивното производство, видно от протокола от о.с.з, респективно същата
е изправна страна по процесния договор.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не доказа твърденията си, че
е заплатил дължимото се по Договор за правна защита и съдействие №
792674/10.07.2019г., адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв., доколкото
приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства не установяват
плащане именно по този договор.
На стр. 26 по делото е приложено копие на договор за правна защита и
съдействие, различен от процесния. На стр. 27 е приложена разписка за заплащане на
сумата от 200.00лв., като в същата, като основание е посочено „паричен превод“.
Настоящият съдебен състав намира, че тази разписка не доказва плащане по
процесния договор, доколкото същата установява превод, извършен на 05.10.2015г., а
процесният Договор за правна защита е съдействие № 792674 е подписан между
страните четири години след това на 19.07.2019год. По идентични съображения съдът
намира, че и приложената на л. 28 по делото разписка не доказва плащане по
процесния договор за правна защита и съдействие, тъй като същата е за плащане от
18.01.2016г. Разписката на л. 29 по делото също е за превод, извършен преди датата на
сключване на договора – 03.10.2016г., респективно не доказва плащане по същия.
Приложените на л. 30 и л. 31 разписки първо не са източник на информация за
плащане по процесния договор, доколкото е видно, че касаят отношения по
изпълнителни дела, а предмет на процесния Договор за правна защита и съдействие №
792674/10.07.2019г., е процесуално представителство по исково производство, второ не
са носител на информация и за това, кой и в полза на кого е платил
2
индивидуализираните суми. Приложените на л. 32-34 разписки също не доказват
плащане по процесния договор, доколкото тази на л. 32 е за плащане по Договор за
правна защита и съдействие № 726637/01.08.2017г., тази на л. 33 също е за плащане по
Договор за правна защита и съдействие № 726637/01.08.2017г., а разписката на л. 34
установява плащане на 07.07.2017г., тоест две години преди подписване на процесния
Договор за правна защита е съдействие № 792674/19.07.2019год.
По изложените съображения, доколкото се установи по делото, че между
страните е налице договорно правоотношение с посоченото в исковата молба
съдържание, ищецът установи по делото при условията на пълно и главно доказване,
че е изправна страна по договора, а ответника не доказа плащане на уговореното
възнаграждение в размер на 300.00лв., настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция се явява основателна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 50.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса в
заповедното производство и 25.00лв. – държавна такса в исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че В. Б. Д. ,
ЕГН **********, дължи на Д. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. с чл. 286 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗАдв, сумата от 300.00лв. – неизплатено
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 792674/10.07.2019г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 17.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 3164/2024 г. по описа на СРС,
180-ти състав.
ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Д. С. П., ЕГН **********, сумата от 50.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3