РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Велико Търново, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20254000600247 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. А. М. да бъде отменено
определение №374/13.06.2025г. по ВЧНД№281/2025г. по описа на Окръжен
съд гр.Плевен, с което се потвърждава определение №265/10.03.2025г. по ЧНД
№2203/2024г. по описа на Районен съд гр.Плевен и да бъде възобновено
наказателното производство и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК да бъде
изменено въззивното определение като се отмени приложението на чл.24 от
НК и се намали размера на общото наказание.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения, че напълно споделя доводите, изложени в
съдебните актове на РС - Плевен и на Окръжен съд - Плевен. С оглед на
престъпната дейност на лицето е налице повишена обществена опасност на
извършителя и правилно съдът е приложил чл. 24 от НК.
Осъденото лице М. А. М. изразява становище, че поддържа казаното от
адвоката му. Моли да не се прилага чл. 24 НК.
Процесуалния представител на осъдения М. А. М. адв. С., излага
съображения, че престъпленията, за които е съден- трите от тях влизат в
1
кумулацията с изключение на последното престъпление, по което е осъден на
две години "лишаване от свобода” са леки престъпления. Наказан е с
наказание в малък размер и едното от тях е условно. Това престъпление, което
е извършил и за което е наложено наказание две години, е донякъде
извършено в резултат на емоции при условията на домашно насилие. Където
има домашно насилие, не е виновен само единият, обикновено има вина и
другият. При наложено наказание две години от кумулацията, това наказание е
достатъчно да постигне целите на наказанието да превъзпита извършителя.
Досега той е търпял наказание в малък размер, но едно такова наказание от две
години е достатъчно да постигне целите на наказанието, а именно да го
превъзпита и да преустанови всякаква незаконна дейност. Поддържа се
искането за изменение на определението в частта по чл. 24 НК като се отмени
в тази част.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание
за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.3 и т.1 от НПК – наложеното
наказание е явно несправедливо и е допуснато нарушение на закона. В
искането не се посочва нарушение на закона във връзка с приложението на
чл.25 от НК, но в аспекта на Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК то е свързан въпрос с приложението на
чл.24 от НК. В случая връзката е толкова неразривна, че по принцип самото
приложение на чл.24 от НК е невъзможно без законосъобразно приложение на
чл.25 или чл.23 от НК. Приложението на чл.24 от НК изисква преценка на
това дали наказанията са от един и същ вид, както и доколко може да се
увеличи определеното общо най-тежко наказание /най-много с една втора/, но
така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Това са все преценки свързани с правилното определяне на групираните
съдебни актове. В този смисъл искането за възобновяване включва и проверка
правилното приложение на чл.25 от НК, защото чл.24 от НК няма
самостоятелно приложение.
Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421,
ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е основателно,
2
като съображенията за това са следните:
С определение №265/10.03.2025г. по ЧНД №2203/2024г. по описа на
Районен съд гр.Плевен е постановил: Определя на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК на осъдения М. А. М. едно общо най-тежко наказание
измежду наказанията по НОХД №2067/2024г., НОХД №1002/2023г. и НОХД
№1610/2024г. всички по описа на Районен съд град Плевен, в размер на две
години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Приспада на
основание чл. 25, ал. 2 от НК изцяло фактически изтърпяното наказание по
НОХД №1002/2023г. по описа на РС-Плевен, в размер на четири месеца
лишаване от свобода, както и отчасти фактически изтърпяното наказание по
НОХД №1610/2024г. по описа на РС-Плевен, в размер на една година един
месец и седемнадесет дни лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от
НК привежда в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест
месеца, наложено на осъдения М. А. М. по НОХД №489/2022г. по описа на
Окръжен съд град Плевен, което да бъде изтърпяно отделно, при
първоначален строг режим. Приспада на основание чл.25, ал.2 от НК изцяло
фактически изтърпяното наказание по НОХД №489/2022г. по описа на ОС-
Плевен, в размер на шест месеца лишаване от свобода. Увеличава на
основание чл.24 от НК с шест месеца лишаване от свобода, като определеното
общо най-тежко наказание по съвкупността става две години и шест месеца
лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
С определение №374/13.06.2025г., постановено по ВЧНД№281/2024г. по
описа на Окръжен съд гр.Плевен, по жалба на осъдения за отмяна
приложението на чл.24 от НК, е потвърдено изцяло определение
№265/10.03.2025г. по ЧНД №2203/2024г. по описа на Районен съд гр.Плевен.
Оплакванията в искането за възобновяване са бланкетни и се свеждат
до недоволство от увеличението на определеното общо наказание на
основание чл.24 от НК.
Относно изложеното по-горе основание за възобновяване на
производството ВТАС намира за установено следното:
За да постанови определението си в частта относно приложението на
чл.24 от НК и да увеличи общото най-тежко наказание от две години на две
години и шест месеца лишаване от свобода ПРС е посочил, че е установена
сериозна престъпна дейност от страна на осъдения М., което обуславя
приложението на чл.24 от НК. Също така е посочено, че от друга страна е
очевидно, че той не е и затруднявал след извършване на престъпленията
тяхното разкриване, тъй като се е признавал за виновен и е сключвал
споразумения по НОХД №1002/2023г., както и по НОХД №2067/2024г. и двете
по описа на ПлРС, единствено по НОХД №1610/2024г., съдът се е произнесъл
с присъда. Също така е посочено, че следва общото най-тежко наказание да
бъде увеличено с шест месеца, който размер е адекватен на личността на
осъдения и на размера на наложените му наказания, че не прилагането на
3
чл.24 от НК няма да окаже необходимото превантивно въздействие върху
личността на осъдения М..
Горните мотиви на ПРС са приети за обосновани от ОС-Плевен, като е
посочено, че в такива случаи, които разкриват сериозна престъпна деятелност,
с приложението на чл. 24 НК се компенсира отрицателния ефект на
поглъщането на по-леките наказания от най-тежкото. Обсъдено е съдебното
минало и характера на деянията, извършени от осъдения.
ПРС е приел в мотивите си, че М. А. М., е осъждан както следва:
Плевенският районен съд с определение от 22.11.2024г., влязло в сила на
същата дата по НОХД № 2067/2024г. одобрил споразумение за прекратяване
на наказателното производство, по силата на което на М. А. М. е наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим,
за престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, извършено на
29.03.2023г.
Плевенски окръжен съд с Определение от 29.06.2022г., влязло в сила
на същата дата по НОХД № 489/2022г. одобрил споразумение за
прекратяване на наказателното производство, по силата на което на М. А. М. е
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, което изтърпяване е
отложено за срок от 3 /три/ години на основание чл.66, ал.1 от НК, за
престъпление по чл.249, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от
06.05.2022г. до 07.05.2022г.
Плевенският районен съд с определение от 11.05.2024г. по НОХД
№1002/2023г. одобрил споразумение за прекратяване на наказателното
производство, по силата на което на М. А. М. е наложено наказание четири
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим, за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1
от ПК, извършено в периода 19.09.2023г.-03.10.2023г.
Плевенски районен съд с присъда от 20.09.2024г., влязла в сила на
08.10.2024г., по НОХД №1610/2024г. осъдил М. А. М. на две години
лишаване от свобода, при първоначален строг решим, за престъпления по
чл.131, ал1, т.5а от НК, по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК и по чл.142а, ал.4 от
НК, извършено в периода 17.01- 18.01.2024г.
При горните данни ПРС е приел, че са налице условията на чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание на
осъдения М. А. М. от наложените му с присъди по НОХД №2067/2024г.,
НОХД №1002/2023г. и НОХД №1610/2024г. всички по описа на Районен съд
град Плевен, а именно - две години лишаване от свобода, което наказание да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Приложението на чл.24 от НПК предполага правилно приложение на чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. В случая е видно от свидетелството за
съдимост на М. А. М.. че Определението, с което е одобрено споразумението
по НОХД1002/2023г. на PC Плевен е влязло в законна сила на 11.05.2023г., а не
4
на 11.05.2024г. Последното променя положението относно деянието по
НОХД№1610/2024г. на PC Плевен, което е извършено на 17 срещу 18.01.2024г
т.е. след влизане в сила на първото. Това от своя страна води до извода, че не
са налице основанията за прилагане на чл.25, вр. с чл.23 от НК по отношение
на двете наказания по посочените дела. При това положение неправилното
включване на осъждане в групата без да отговаря на изискванията на чл.23, 25
от НК не дава възможност на настоящата инстанция да се произнесе по
приложението на чл.24 от НК. Допуснато е нарушение на закона по смисъла
на чл.348 ал.1 т.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК, което налага възобновяване на
ВЧНД№281/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Плевен, отмяна на
определение №374/13.06.2025г. по ВЧНД№281/2024г. по описа на Окръжен
съд гр.Плевен, както и възобновяване на ЧНД №2203/2024г. по описа на
Районен съд гр.Плевен и отмяна на определение №265/10.03.2025г. по описа
на Районен съд гр.Плевен и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд гр.Плевен.
Предвид гореизложеното искането за възобновяване следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
Възобновява по искане на осъдения М. А. М. ВЧНД№281/2024г. по
описа на Окръжен съд гр.Плевен и отменя определение №374/13.06.2025г.
постановено по същото дело.
Възобновява ЧНД №2203/2024г. по описа на Районен съд гр.Плевен,
като отменя определение №265/10.03.2025г. постановено по същото дело.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
гр.Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6