РЕШЕНИЕ

Номер 1471                                                22.10.2012 г.                                                  гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                        ІV-ти граждански състав

На:     двадесет и седми септември                                                   Година: две хиляди и дванадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар        А.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева

гражданско дело номер  3463  по описа за  2012  година

 

Предявеният иск е с правно основание чл.144 СК.

Производството по делото е образувано по исковата молба на М.Т.С. ***, против Т.Г.С. ***, ж.к.”Дружба”, бл.5, вх.В, ет.2, ап.19, с която се иска от съда на основание чл.144 СК да осъди ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и направените по делото съдебни разноски..

Ищцата твърди, че ответникът – нейн баща е бил осъден да й заплаща като непълнолетна месечна издръжка, която обаче е получавала от Община Б, поради неплащането й от бащата. Твърди се, че към настоящия момент ищцата е пълнолетна и за учебната 2011/2012 г. е ученичка редовно обучение в ІХ-ти клас в ПГТ „Проф. Асен Златаров” гр.Б, като обучението й ще приключи през 2014/2015 г. Ищцата твърди, че не може да чува и да говори по рождение, като е освидетелствана с Решение № 2689/183 от 28.10.2011 г. на ТЕЛК, което я поставя в неравностойно положение с другите деца, като по тази причина не би могла да работи някъде извън учебното време. Твърди, че няма доходи или недвижимо имущество, от които да се издържа, като майка й също не може да й помага, тъй като е безработна от дълго време, а ответникът работи и е в състояние без особени затруднения да й заплаща исканата издръжка. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Ангажирани са писмени и гласни доказателства. Претендират се съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника Т.Г.С., с който искът за издръжка се оспорва като неоснователен, предвид липсата на предпоставките по чл.144 СК. Ответникът твърди, че не разполага с финансови средства, тъй като е безработен, а в момента е и нетрудоспособен, поради заболяване, като заявява, че няма възможност да заплаща исканата от пълнолетната му дъщеря издръжка. Ангажира писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, редовно уведомен.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.144 СК.

От представеното по делото удостоверение за раждане № 023441/3***г., издадено въз основа на акт за раждане № ІІ-146/3***г., е видно, че ищцата М.Т.С. е родена на *** г. от родители: майка – З. А. С. и баща – Т.Г.С.. Между страните не се спори, че към настоящия момент ищцата е пълнолетна, като същата е на 18 години. От представеното удостоверение изх.№ 150/02.04.2012 г. на Професионална гимназия по туризъм „Проф. Д-р Асен Златаров” – гр.Б. е видно, че за учебната 2011/2012 г. М.С. е ученичка редовно обучение в ІХ ”з” клас в същото училище, като обучението й приключва 2014/2015 г. Ищцата страда от заболяване по рождение – не чува и не може да говори, с поставена диагноза „Сурдомутитас, двустранна пълна дефинитивна глухота за всички честоти с говорни смущения”, като е освидетелствана от ТЕЛК със заключение: 80% тр. намалена работоспособност, със срок на инвалидност до 01.10.2014 г., видно от Експертно решение № 2689/183 от 28.10.2011 г. на ТЕЛК – „МБАЛ Бургас” АД.

По делото не се съдържат данни за трудовата заетост на майката на ищцата – З. Ат. С.. В подкрепа на твърденията си, че е безработен, ответникът Т.С. представя справка от ТД на НАП – Варна за актуалното състояние на трудовите му договори, съгласно която последният му регистриран трудов договор към фирма „ВМ – Водолей” е прекратен на 17.05.2008 г. А от представеното писмо изх.№ 94Х-1264-1/31.08.2012 г. на НОИ – РУ”СО” гр.Бургас е видно, че към 30.08.2012 г. няма подадена информация в Регистъра на осигурените лица за осигурителен доход и стаж на ответника Т.Г.С..

По делото е разпитана в качеството й на свидетел М. Ат. П. (леля на ищцата по майчина линия), от чиито показания, преценени по реда на чл.172 ГПК се установява, че предвид здравословния си проблем до скоро М. е учила в специализирана паралелка за глухи деца и към настоящия момент е ученичка във ІІ-ри курс. Свидетелката заявява, че не е виждала ответника от години, тъй като той не се е интересувал от ищцата, още откакто е била малка, за нея се грижела единствено майка й, като двете се издържали от средствата, заплащани от общината и от пенсията на баба й, с която живеели заедно. За ответника има информация, че същият имал и други деца, но не знае дали той се грижел за тях.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира искането за заплащане на месечна издръжка на основание чл.144 СК за основателно. Безспорно установено е по делото, че ищцата е навършила пълнолетие, но същата е ученичка редовно обучение в средно учебно заведение – Професионална гимназия по туризъм „Проф. Д-р Асен Златаров” – гр.Б. По делото се събраха доказателства за невъзможността на ищцата да работи и да реализира доходи, предвид здравословното й състояние (Експертно решение на ТЕЛК за 80% ТНР и показанията на св.Панайотова). С оглед на тези данни, съдът приема, че М.С. няма възможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, доколкото тези твърденията на ищцата не се оспорват от ответната страна. При това положение, съобразно чл.144 СК, за ответника съществува морално и законово задължение да издържа своето навършило пълнолетие дете, което учи редовно в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение до навършване на 20-годишна възраст на ищцата. Това задължение съществува, независимо дали децата са трудоспособни или могат да се издържат от свое имущество, тъй като родителите са длъжни да се грижат за децата си, след като същите учат. Това задължение на ответника съществува и независимо от факта, че е възможно същият да има алиментни задължения към друго свое дете (данни за което се съдържат единствено в показанията на св.Панайотова), тъй като това обстоятелството не го освобождава от родителската му отговорност към ищцата, а по скоро има значение при определяне на размера на необходимата издръжка.

По отношение на размера на издръжката, съдът съобрази разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, съгласно която размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.144 СК, съгласно която издръжка на пълнолетно учащо се дете се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителя, който я дължи.

По делото липсват доказателства за трудовата ангажираност и на двамата родители, поради което за определяне размера на дължимата издръжка съдът взема за база минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 290 лв. Безспорно е и заболяването на ищцата и че същата е инвалидизирана, като с решение на ТЕЛК й е определена 80 % трайно намалена работоспособност, което не й позволява да работи при условия, съответстващи на състоянието й.

С оглед на събраните данни, финансовите възможности на двамата родители, обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за ищцата, заболяването на ищцата, което не й позволява да работи, нейните нужди и потребности, както и невъзможността й самостоятелно да реализира доходи, от които да се издържа, съдът намира, че ответникът следва да заплаща на пълнолетната си дъщеря издръжка в размер на 100 лв. месечно и до този размер претенцията следва да се уважи. Обективен факт е и заболяването на ищцата, във връзка с което нейните потребности са големи, но задоволяването на тези нужди не може да става за сметка на собственото съществуване на родителите, които следва да осигуряват съответната част от необходимата за детето си издръжка, съобразно своите възможности. От друга страна, по делото не се съдържат и доказателства за значителни възможности на родителя, дължащ издръжката, за да заплаща такава в претендирания размер. Предвид установените по делото данни, съдът намира, че заплащането на определения размер на издръжката от 100 лв. няма да съставлява особено затруднение за родителя, който я дължи. В тази връзка, следва да се отбележи, че ответникът е в трудоспособна възраст и е в състояние да реализира доходи, като липсват доказателства да страда от заболяване, което да не му позволява да работи, поради което съдът не може да приеме, че същият не разполага с финансовата възможност да заплаща определената от съда издръжка. С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск по чл.144 СК е основателен и доказан до размера на месечна издръжка от 100 лв., поради което претенцията следва да бъде уважена до този размер. За разликата до претендирания размер от 150 лв. месечна издръжка, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото и с оглед заявеното от ищцата искане по чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 66.67 лв. за направените от нея разноски, съразмерно уважената част от иска. Ответникът следва да заплати по сметка на БРС и държавната такса за делото в размер на 144.00 лв., дължима върху присъдената издръжка, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.144 СК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Т.Г.С. ***, ж.к.”Дружба”, бл.5, вх.В, ет.2, ап.19, ЕГН **********, да заплаща на основание чл.144 СК на пълнолетното си дете М.Т.С. ***, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100.00 лв. (сто лева) на месец, считано от подаване на исковата молба – 20.04.2012 г. до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка над присъдения размер от 100.00 лв. (сто лева) до претендираната издръжка от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) на месец, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Т.Г.С. ***, ж.к.”Дружба”, бл.5, вх.В, ет.2, ап.19, ЕГН **********, да заплати на М.Т.С. ***, ЕГН **********, сумата от 66.67 лв. (шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща направените по делото съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Т.Г.С. ***, ж.к.”Дружба”, бл.5, вх.В, ет.2, ап.19, ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – гр.Бургас сумата от 144.00 лв. (сто четиридесет и четири лева), представляваща държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважен иска за издръжка.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните за неговото постановяване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Елеонора Кралева

Вярно с оригинала:А.Т.