№ 425
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502292 по описа за 2020 година
при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1803 от 05.03.2020 г. по гр.
дело №192 по описа за 2019 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав е осъдил на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД да заплати на М. А. Т. чрез законния му представител Г. Н. Н. 24000 лв.
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на
03.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от
03.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил исковата
претенция за горницата над 24000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв. като
неоснователна.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба от ищеца с
оплаквания за необоснованост, неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД. Обезщетението не е съобразено с уврежданията на детето, а приемането, че то има
принос за настъпване на инцидента е неправилно, тъй като се е случил в жилищна зона.
Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника с
оплаквания, че не е изяснен механизмът на ПТП, както и че не е налице виновно
противоправно поведение на застрахования водач. Алтернативно се твърди, че присъденото
обезщетение е завишено, а приносът следва да е по-голям. Направено е искане за разпит
като свидетел на водача на МПС, допуснат от първата инстанция, но неизслушан поради
1
нередовното му призоваване.
И на двете въззивни жалби са постъпили отговори, в които жалбите на насрещната страна се
оспорват.
От САС е разпита като свидетел Е. Н. А., водачът, чиято отговорност е застрахована при
ответното застрахователно дружество.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството
на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и че ищецът е
пострадал като пешеходец при сблъсък с управлявания от застрахования водач автомобил.
Спорно е наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
справедливото обезщетение за неимуществени вреди и налице ли е принос на ищеца и в
каква степен за настъпване на инцидента, а оттам и на вредите.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. чл.86, ал. 1
от ЗЗД.
По спорния въпрос за наличието на деликт въззивният съд намира следното.
Според заключението на САТЕ, неоспорено от страните, се установява следният механизъм:
на прав пътен участък на ул. „Найчо Цанов“ в гр. София, състояща се от едно платно с обща
широчина 6 метра и предназначена за двупосочно движение на автомобилите, без
обозначена хоризонтална и вертикална пътна маркировка, в светлата част от денонощието
с добра видимост, лек автомобил Ауди се е движил в дясна пътна лента с посока от ул.
„Атанас Храмов“ към ул. „Вардар“ със скорост на движение 40 км./ч, а в същото време
пострадалият пешеходец е предприел пресичане на платното за движение на ул. „Найчо
Цанов“ от ляво на дясно за посоката на автомобила, при което се е реализирало ПТП. МПС
в предна лява част челно в зоната на ляв фар на автомобила е ударил пешеходеца от
дясната му страна. В района на процесното ПТП няма обособена пешеходна пътека. Към
момента на ПТП пострадалият пешеходец е преминал зад паркиран автомобил и контейнер
за боклук. При посочената скорост на МПС опасната зона за спиране на автомобила е
24,4метра, като според вещото лице при спокоен, бърз ход и бягане ударът не е
предотвратим. При изслушването си в съдебно заседание експертът уточнява, че ударът би
бил предотвратим при движение на МПС със скорост до 31 км/ч. От показанията на
очевидеца Т. Г. се установява, че пострадалият ищец е бил в група с още три деца, като част
от тях се пресекли преди него, а той е останал на пътното платно за движение, оглеждайки
се да пресече, като е предприел пресичане със спокоен ход. С оглед посоченото уточнение
2
вещото лице по СТЕ стига до извод, че ударът е бил предотвратим за водача на МПС, тъй
като още при възприемане на пресичащите деца е следвало да намали скоростта си на
движение, а при престой на детето на платното то е било видимо за водача.
Независимо от показанията на застрахования водач, според които детето е изскочило на
пътното платно, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Улицата, по
която се движил водачът, е малка, паркирани са коли и са налице кофи за смет, които
ограничават видимостта, като всички тези фактори налагат движение със скорост около 25
км/ч, при каквато скорост ударът е предотвратим, дори и при бърз ход на пешеходеца. За да
стигне до този извод, съдът кредитира показанията на незаинтересования очевидец на
случката, разпитан от СГС. Наред с това, при преценка на показанията на Е.А. следва да се
има предвид, че застрахованият водач е бил на 20 години и без житейски и шофьорски опит,
както и че по думите му е изпаднал в шок след удара и не си спомня много неща, поради
което съдът приема, че водачът е имал видимост към детето, но явно не го е видял, а след
като го е видял, е било късно за реакция. От значение в случая е възможността да го види, а
не дали наистина го е възприел.
За да определи справедливото обезщетение, съдът съобрази представената по делото
медицинска документация, заключението на СМЕ и свидетелските показания. От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано, се установява, че при ПТП
ищецът е получил закрита фрактура на дясна бедрена кост в средната й част. Увредата е
причинила на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за
срок по- дълъг от 30 дни, в конкретния случай около 6 месеца. Болките и страданията, които
е търпял ищецът, са били най-интензивни непосредствено след травмата, доколкото се касае
до тежка травматична увреда, след оперативната интервенция за корекция на счупване на
дясната бедрена кост и след оперативната интервенция за отстраняване на остеосинтезния
материал в началото на раздвижването. Общият възстановителен период е около 5-6месеца.
Според показанията на св. Б. Д., фактически съжител на майката на ищеца, детето е било
шест месеца с пирони в крака и с патерици. Имал е рехабилитационни процедури, учел се е
да ходи с патерици, после отново с краката си. В момента кракът му е заздравял. Първите
месеци имал неспокоен сън и се страхувал да пресича. Страх от пресичане имал дори и към
момента на разпита – една година след инцидента. Преди това не е спортувал, но е бил
нормално развит за възрастта си, а сега бил напълнял.
Съдът кредитира показанията, съобразявайки потенциалната заинтересованост, тъй като са
житейски логични и в синхрон с медицинските заключения.
На обезщетение подлежат установената травма - закрито счупване на дясна бедрена кост,
двете медицински интервенции за поставяне и махане на метална остеосинтеза,
първоначален болничен престой от седем дни през септември 2018 г. и втори болничен
престой от петни през февруари 2019 г., общия възстановителен период около 5-6месеца. От
3
значение е фактът, че за около два месеца крайникът въобще не е следвало да се натоварва, в
който период детето е имало нужда от чужда помощ в ежедневието си. На следващо място,
възрастта на ищеца – седем години към деня на инцидента е помогнала за физическо
възстановяване без усложнения. От друга страна обаче през периода на възстановяване
детето е следвало да лежи през първите два месеца, впоследствие да ползва помощни
средства за придвижване, което е ограничило социалните му контакти, не му е позволявало
да ходи на училище и е довело до обездвижване и напълняване. От значение са и
конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 03.09.2018 г., когато е настъпило
произшествието. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната
практика по сходни случаи, като размерът му се определи на 30 000 (тридесет хиляди) лева.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението. Увреждането е само
едно – счупване на бедрената кост, което макар да е наложило операция, няма трайни
последици за ищеца. Вещото лице със специалност ортопед-травматолог е категорично, че
детето е възстановено и за в бъдеще не се очакват никакви последици по отношение на
функцията и здравината на бедрената кост. При личния преглед е отчетено пълно зарастване
на фрактурата до степен да не личи къде е била фрактурната линия, липса на остатъчни
костни деформации и скъсяване. Детето си служи с десния крак като със здрав, без никакви
субективни оплаквания. Белезите от операцията не са заявени като вреди в исковата молба,
а дори и да подлежат на разглеждане, според заключението на СМЕ има два малки
оперативни белега на коляното от по 2 см на коляното. Няма доказателства тези белези да
създават притеснения у детето. При обезщетението от 30 000 лева се отчита
възстановителния период от шест месеца, за който се говори във въззивната жалба на ищеца,
но следва да се има предвид, че в рамките на тези шест месеца два месеца са ползвани
помощни средства, а болките са с висока интензивност в началото, но към края на втория
месец са намалели. Невярно е твърдението, че от спортно активно дете се превръща в дете,
което не спортува поради постоянните болки в десния крак. Както вещото лице, така и
свидетелят говорят, че кракът е възстановен напълно. Вещото лице не споменава за болки в
крака, а свидетелят казва, че болката не е постоянна и предполага, че е при промяна на
времето. Ето защо, не може да се приеме, че има промяна в начина на живот след края на
възстановителния период, която да налага по-висок размер на обезщетение.
Неоснователни са и бланкетните оплаквания за завишен размер на обезщетението. Размерът
отразява освен физическата травма и възстановителния период, психическите последици за
ищеца, който е бил тревожен в първите месеци след инцидента, будел се е нощем,
впоследствие е имал страх от пресичане и е следвало да се учи да ходи отново.
По повод наличието на принос съображенията на въззивния състав са следните. От
изслушаните показания на свидетели и от двете инстанции безпротиворечиво се установява,
че пострадалото дете е пресичало на необозначено за целта място, на което няма обособена
пешеходна пътека в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДВП. Вярно е, че инцидентът е станал на
4
малка улица до жилищни блокове, но тъй като няма доказателства, че районът е обозначен
като жилищна зона, няма основание за прилагане на специалните правила за жилищните
зони, на които се позовава ищецът във въззивната си жалба. Пресичането на необозначено
място без съобразяване с приближаващия автомобил е станало причина за инцидента,
поради което е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Степента на приноса
е правилно определена от първата инстанция на 20%, като се съпостави поведението на
водача и факта, че пешеходецът е дете и предвид данните за видимост към деца, без
значение дали са на тротоара или пресичат.
Справедливото обезщетение от 30 000 (тридесет хиляди) лева, намалено с 20 % , е 24 000
(двадесет и четири хиляди) лева, се дължи от ответника със законната лихва с начална дата
приетата от първата инстанция, срещу която няма въззивни доводи.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед оставянето на двете жалби без уважение и невъзможността в представения на л. 4
от делото пред СГС договор за правна защита и съдействие да се отграничи каква част от
възнаграждението за всеки един от елементите на процесуалното представителство пред
въззивната инстанция се формира, за настоящата инстанция не следва да се присъждат
разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1803 от 05.03.2020 г. по гр. дело №192 по описа за 2019
г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5