РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Търговище, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Е. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20253530100420 по описа за 2025 година
Производството е по предявен установителен иск с пр. осн. чл.124, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС и чл. 537,ал.2 от ГПК и насрещен иск с пр.
осн. чл. чл.124 от ГПК.
Ищецът И. Ш. И. от ***************, действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Р. Р. -ТАК твърди в исковата молба, че е
собственик на имот с адм. адрес в **********************, представляващ
ПИ с ид.54081.501.13 по КК на селото с номер по предходен план имот №
13,кв.8, парцел IV, ведно с построената в него сграда с ид.
54081.501.13.1.Излага, че владее имота от средата на 90-те години на миналия
век, а през 2014г. се снабдил и с КНА № 134,том XIII, рег.№ 13526, дело №
1544/2014г. на нотариус П. А. с район на действие РСТ.Твърди още, че през
2014г. първите две ответници се снабдили с КНА № 61,томVII, рег.№
6780,дело № 689/2014г. по описа на нотариус П. А. с район на действие РСТ за
същия имот, а през 2024г. първите трима ответници продали на четвъртия
ответник имота с НА № 169, том IV, рег.№ 6360, дело № 521/2024г. по описа
на нотариус П. А. с район на действие РСТ.Като твърди, че през всичките тези
години е владял и ползвал имота, а първите две ответници не са посещавали
имота, не са упражнявали владение върху него или върху части от него, а след
като е разбрал, че имотът е продаден на четвъртия ответник, ищецът не го е
допускал в имота, но с действията си ответниците оспорват правата му,
1
ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск; претендира отмяна на КНА № 61,томVII, рег.№
6780,дело № 689/2014г. по описа на нотариус П. А. с район на действие РСТ ;
претендира разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки, претенцията
се поддържа от процеусалния представител на ищеца адв.Р. Р.-ТАК, който
пледира за уважаване на иска и отмяна на посочения КНА;претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците М. Л., Н. М. и А. С., действащи чрез процесуален представител и
съдебен адресат адв. А. Н.-АК Кюстендил, в който предявения установителен
иск се оспорва като неоснователен.Излага се, че първата ответница е дъщеря
на А. С., а втората-на А. Д., които техни наследодатели на 20.12.1968г. с
предварителен договор закупили от чичо си А. К. имота, който договор бил
обявен за окончателен с решение на РСТ по гр.д.№ 215/1975г. и от тогава
имотът се е ползвал от наследниците в различни години за живеене и като
вилен имот. Сочи се, че М. Л. и Н. М. се изселили в Р Турция, но се връщат в
страната всяка година, плащат дължимите данъци и извършват необходимите
поправки в имота, като през 2014г. се снабдили и с КНА за него.Твърдят, че
ищецът никога не е владял имота и не е извършвал ремонти в него, а през
2017г. имотът е отдаден под наем на И. Х., който го ползвал като наемател в
продължение на години, след което през 2024г. ответниците продали имота на
четвъртия ответник.Поради изложеното и като считат, че предявения
положителен установителен иск е неоснователен, ответниците молят за
отхвърлянето му, ведно със законните последици; претендират разноски.В
съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат от
процесуалния представител на ответниците адв.Н.- АК Кюстендил, която
пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника Н.
М., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Й. К.-
ТАК, предявения иск се оспорва, като неоснователен.Излага се, че законът не
поставя изискване за собствениците непрекъснато да владеят имота, поради
което моли за отхвърляне на иска.В съдебно заседание ответникът се
представлява от адв.Н.- АК Кюстендил, която предира за отхвърлянето на
иска, претендира разноски.
По делото е предявен и насрещен установителен иск от ответника А. С.
от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат
адв. А. Н.-АК Кюстендил против първоначалния ищец И. Ш. И. за
собственост на недвижимия имот, предмет и на първоначалния иск, обоснован
с твърдения за това, че придобил собствеността върху него чрез договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 169, том IV, рег.№ 6360, дело №
2
521/2024г. по описа на нотариус П. А. с район на действие РСТ. Излага, че след
закупуването на имота, ищецът извикал геодезист, който очертал границите на
имота му и поставил колчета, които били извадени от ответника или от някой
от семейството му; получавал от ответника заплашителни предупреждения и
закани, че ще го ликвидира, а ако направи В и К и електрозахранване,
ответникът ще изреже всички кабели.С оглед на изложеното ищецът приема,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск; претендира разноски. В съдебно заседание и в писмени
бележки претенцията се поддържат от процесуалния представител на ищеца
по насрещния иск адв. А. Н.-АК Кюстендил, която пледира за уважаването му,
претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор по насрещния иск
не е постъпил.В съдебно заседание процсусалният представител на ответника
адв.Р. Р.-ТАК оспорва бланкетно иска, като неоснователен.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложената Скица№ 15-205608/06.02.2025г, изд. от СГКК
Търговище се установява, че процесният имот е отразен в КК на
*************** като имот с ид. 54081.501.13, с площ от 1322кв.м., с номер
по предходен план № 13, кв.8, парцел IV, при граници: 54081.501.17,
54081.501.201, 54081.501.12, 54081.501.14, 54081.501.11, 54081.501.18, от
Скица на сграда № 15-205606/06.02.2025г., изд. от СГКК Търговище се
установява, че в имота е построена селскостопанска сграда с площ от 113
кв.м., а от Удостоверение за данъчна оценка № **********/21.02.2025г., изд.
от Община Търговище се установява, че данъчната оценка на имота и
построената в него стоп. Сграда е в размер на 2778,60лв.От НА за собственост
на недвижим имот, придобит по давност № 134/11.09.2014г., том XIII, рег.№
13526, дело № 1544/2014г. по описа на нотариус П. А. рег.№ 496 с район на
действие РС Търговище се установява, че ищецът И. Ш. И. с ЕГН **********
е признат за собственик въз основа на давностно владение на процесния имот,
а от НА за собственост на недвижим имот по давност и наследство №
61/16.04.2014г., том VII, рег.№ 6780, дело № 689/2014г. по описа на нотариус
П. А. рег.№ 496 с район на действие РС Търговище се установява, че
ответниците М. Л. Л. с ЕГН ********** и Н. А. Г. с ЕГН ********** са
признати за собственици на същия имот.От НА за покупко-продажба на имот
№ 169/23.08.2024г., том IV, рег.№ 6360, дело № 521/2024г. по описа на
нотариус П. А. рег.№ 496 с район на действие РС Търговище се установява, че
ответниците М. Л., Н. М. и Н. М. са продали на ответника А. А. С. процесния
имот.Представени са и нотариални актове на ищеца, касаещи собствеността на
3
съседни на процесния имоти. От Удостоверение за наследници рег. №
300/08.01.2025г., изд. от Община Търговище се установява, че първите две
ответници са наследници на М. Д. К., поч. на 13.12.1975г., б.ж. на
гр.Търговище, а от копие на Решение от 29.01.1976г. по гр.д.№ 215/1975г. по
описа на РС Търговище се установява, че със същото е обявен за окончателен
предварителен договор за покупко-продажба на имот, по силата на който
наследодателите на първите две ответници са придобили собствеността върху
процесния имот, отразен в решението като дворно място с площ от около
1000кв.м. с построените в него къща и други стопански постройки, за което по
плана на *************** е отреден парцел IV-13 в кв.8. От приложената по
делото Преписка вх.№ 2069/2020г. по описа на РП Търговище се установява,
че ответницаат М. Л. е подала жалба за това, че ищецът И. И. и майка му се
разпореждали с нейния имот в ***************, като по същата е посатнове
отказ от започване на досъдебно производство, а материалите са изпратени на
РП Търговище.Видно от материалите по преписката, в същата се съдържа
копие на договор за наем от 21.07.2017г., сключен между М. Л.-като
наемодател и И. И. Х.-като наемател, по силата на който договор наемодателят
е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване собствения си
имот, находящ се в ***************, а именно-дворно място, УПИ IV-13 в
кв.8 с площ от 1300кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда и стоп.
постройка при годишен наем от 120лв., като договорът е сключен за
неопределен срок. От преписката се установява още, че във връзка с
подадената жалба от М. Л., на майката на ищеца Ф. И. е съставен Протокол за
предупреждение по чл. 65,ал.2 от ЗМВР.Във връзка с изисканите от съда
нотариални дела №689/2014г. и №1544/2014г., двете по по описа на нотариус
П. А. рег.№ 496 с район на действие РС Търговище, от писмо вх. Рег.№
7393/12.08.2025г. се установява, че същите са унищожени, поради изтичане
срока на съхранеинето им по чл.10,ал.5 от Наредба № 32/29.01.1977г. за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
По делото са ангажирани и гласни доказателства.Св. Е. Н. Н., съседка в
с.О. твърди, че познава И. и майка му Ф., както и баща му, който починал, тъй
като са съседи - къща срещу къща, познава и другите страни по делото.
Излага, че в процесния имот първо са живели родителите на М., а родителите
на И. - Ш. и Ф. дошли през 1990 г. да живеят в селото и се настанили в къща,
която била на роднини на М., а след това свидетелката е чувала, че са платили
на М.. Твърди още, че след както са се изселили в Турция, свидетелката не е
виждала М. и Н. да идват да поддържат мястото, а първо го поддържали
родителите на И., там гледали животни, поправяли покрива на плевнята, а
след това и И. правил на няколко пъти ремонт на плевника.Св.Ф. Х. И., майка
на ищеца твърди, че живеят от 1990 г. в селото и закупили къщата си от бабата
4
на М., а процесният имот се намира близо до тази къща, има врата и от там се
влиза. Твърди, че в този имот има голяма плевня, две стаи също, както и къща.
Твърди още, че ползват този имот от 36 години, защото няма кой, тъй като М.
се изселила в Турция. Твърди също, че синът й И. позволил на нейния брат М.
да живее в имота и той живял две години там, разрешил му и да коси мястото
и да взема тревата, без да са му искали пари. Сочи, че имало жалба до
полицията, че махали колове в имота и свидетелката казала на дошлите
полицаи, че никой нищо не е махал.Св. Б. Г. Ст., кметски наместник на село
Осен от 10 години, твърди, че познава И. от много години, познава и М., но я
виждала няколко пъти, останалите ответници- Н. и А., не познава, а Н. е
виждала веднъж, когато дошли в кметството да й кажат, че искат да си
продават имота. Твърди още, че познава спорния имот и в него не живее
никой.Във връзка с подадената от ответницата М. Л. жалба твърди, че по този
повод извали кварталните, а тъй като И. тогава бил в Англия, на село била
само майка му, полицаите я разпитвали пред свидетелката, която повикали
като служебно лице. Относно имота твърди също, че дворът всяка година се
коси по веднъж, но не знае кой го коси.Св. Е. И. Д. твърди, че ознава всички
страни по делото, а с М. заедно израснали на село и къщата на бабата на
свидетелката и нейната са една срещу друга. Твърди, че Познава и Н., тя е по-
малка и по- рядко е идвала на село; познава и ищеца, който й е съсед.Твърди,
че тъй като къщата, в която живеели ищецът, майка му и баща му, е станало
нещо, кметът е поискал разрешение от М., понеже къщата е празна, да ги
настани там да живеят и оттогава те живеят в тази къща. Относно процесния
имот, свидетелката твърди, че бил на А. Д., който е брат на дядото на М. и тя
знае, че преди години е направен някакъв договор между М. и Н. да им
отстъпят двора, като М. извадила нотариалния акт за този имот след доста
години. Твърди също, че спорният имот се ползвал от майката и бащата на М.,
докато били живи, а сега не се ползва.Твърди още, че М. и Н. са ходили при
кмета и доколкото знае, М. е дала на кмета нотариалния акт, който е извадила
за това място, като двете си идват всяка година, но спират с колата си зад
къщата на свидетелката, за да не се вижда колата от пътя, защото се карат с И.
и с майка му за този спорен имот. Твърди още, че в тази плевня И. настанил за
известно време вуйчо си, който живял там в някаква стаичка, докато починал,
а преди около 5-6 години М. дала за около 2-3 години на И. от с. Л. да коси
двора и да събира сеното в плевнята. Твърди, че знае, че И. не е допускал М. и
Н. до този имот, но самияти щец нищо не е правил по този имот, не го косял, а
в него нито той, нито майка му или баща му са гледали животни, само са
връзвани да пасат там.
Съдът, преценявайки свидетелските показания съгл. изискванията по
чл. 172 от ГПК приема следното:Св.Е. Н. дава твърде общи показания за това,
5
че ищецът и семейството му са ползвали имота, като гледали животни в него,
ремонтирали и покрива на плевника, а св.Ф. И.-майка на ищеца твърди, че от
36 години те го ползват, защото няма кой, но нито една от двете свидетелки на
ищеца не твърди, че той е установил свое владение върху имота за определен
период от време и с намерение да го свои.Св. Б. Ст. излага, че в имота не
живее никой, а само се коси веднъж годишно, а св. Е. Д. твърди, че познава
всички страни по делото и имота, като излага, че първите две ответници си
идват всяка година, но се крият от ищеца, защото имат разправии с него за
имота, знае също, че самият ищец нищо не е правил по този имот, не го косял,
а в него нито той, нито майка му или баща му са гледали животни, само са ги
пускали да пасат там.При така установените провиторечия в свидетелските
показания съдът приема, че следва да кредитира показанията на св. Б. Ст. и св.
Е. Д., като еднопосочни и непротиворечиви, а показанията на св.Е. Н. и св. Ф.
И. съдът не кредитира, доколкото показанията на първата са твърде общи, а
тези на втората свидетелка противоречат на събраните писмени доказателства
по делото, а именно- решението по по гр.д.№ 215/1975г. по описа на РС
Търговище и договора за наем от 21.07.2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
1. По първоначалния положителен установителен иск:Предявен е
положителен установителен иск за право на собственост върху имот с ид.
54081.501.13, с площ от 1322кв.м., с номер по предходен план № 13, кв.8,
парцел IV, на ***************, ведно с построените в него сгради.Доколкото
и ищецът, и ответниците се легитимират като собственици на този имот с
нотариални актове, то съгл. задължителното тълкуване, дадено в ТР №
11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, когато и двете страни се
легитимират с нотариални актове за правото си на собственост,
разпределението на доказателствената тежест при оспорването им следва да
се извърши по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, при което всяка страна следва да
докаже своето право.На следващо място, съгл. разпоредбата на чл. 79,ал.1 от
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.За да се придобие по
давност имот на основание чл. 79 ал.1 ЗС е необходимо лице, което не е
собственик, да го владее повече от десет години, като съдебната практика е
константна, че за придобиване правото на собственост върху един недвижим
имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на
фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението
следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и
явно(Решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС,
Решение № 168 от 14.10.2023 г. по гр. д. № 4234/2022 г. на ВКС, I г.о и
6
мн.др.).Спокойно е това владение, което не е установено с насилие (решение
№ 115 от 07.11.2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г. на І г. о. на ВКС). Владението се
квалифицира като явно когато се осъществява чрез действия, които могат да
станат достояние на трети лица, включително собственика или предишния
владелец, възприемането на които биха им позволили да защитят правата си с
предвидените в закона способи. Постоянно е владението, за което следва да е
установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент, когато
пожелае, може да реализира владелческата си власт.От събраните гласни и
писмени доказателства по делото съдът приема за установено, че първите две
ответници са придобили собствеността върху имота въз основа на
наследствено правоприемство от своите родители, като в тежест на ищеца по
този иск е установяването на придобиване правото на собственост върху
имота на основание давностно владение, а именно - осъществяване на
фактическата власт върху имота с намерение за своене, като владението, както
е изложено по-горе, следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно и следва да е продължило поне десет години-чл.79,ал.1 от
ЗС.От събраните гласни доказателства по делото е установено само, че
ищецът и семейството му са ползвали имота в определени периоди от време,
като са пускали животните си в него, поправили са покрива на стоп. сграда,
ищецът е настанил свой родН. да живее в жилищната сграда в имота за две
години, но не се установява ищецът да е установил свое владение върху имота
с намерение за своене и то още от средата на 90-те години на миналия век,
като го е владял постоянно, спокойно и явно с намерение за своене, както се
твърди в исковата молба.Подобни твърдения не са изложени и от свидетелите
на самия ищец, които поддържат само, че семейството му е ползвало имота,
като единствено установеното ползване на имота в определени периоди от по
няколко години и косенето веднъж годишно, сочи, че владението не е било
непрекъснато, а споровете между страните обуславят извод, че владението не
било и спокойно. На следващо място следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че съгласно ТР № 11/ 2012г. на ОСГК на ВКС, нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда
на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179,
ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. В случая, от събраните гласни и писмени доказателства
съдът приема за установено, че ответниците по този иск са доказали, че не са
изгубили правото си на собственост върху процесния имот, като видно от
установените обстоятелства, същите не само са посещавали имота, но са го
отдали и под наем през 2017г., т.е. упражнявали са правото си на собственост,
като следва да се има предвид и обстоятелството, че за собственика не
съществува задължение постоянно да ползва имота си. Поради изложеното,
7
съдът приема, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на
релевантните обстоятелства, а именно - да е установил свое владение върху
процесния имот, което да е било постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно и да е продължило поне десет години, обстоятелство,
обуславящо неоснователността на предявения положителен установителен
иск и неговото отхвърляне, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1
от ЗС.Доколкото отмяната на КНА е законна последица от уважаването на
иска, а в случая искът е неоснователен, то не са налице предпоставките за
отмяна на НА за собственост на недвижим имот по давност и наследство №
61/16.04.2014г., том VII, рег.№ 6780, дело № 689/2014г. по описа на нотариус
П. А. рег.№ 496 с район на действие РС Търговище, поради което искането
следва да се остави без уважение, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
2.По предявения насрещен положителен установителен иск за
собственост на процесния имот:Ищецът по този иск се легитимира като
собственик на имота по силата на правна сделка, обективирана в НА за
покупко-продажба на имот № 169/23.08.2024г., том IV, рег.№ 6360, дело №
521/2024г. по описа на нотариус П. А. рег.№ 496 с район на действие РС
Търговище.Доколкото ответникът по този иск не е депозирал писмен отговор
в срока по чл. 131 от ГПК, а в съдебно заседание процеусалният му
представител бланкетно е оспорил иска, без да излага каквито и да е
твърдения или правни доводи, то съдът приема, че възаржението е изцяло
неоснователно.Доколкото е установено по делото, че прехвърлителите по този
договор за покупко-продажба към момента на извършване на нотариалния акт
са били собственици на имота, следва да се приеме, че прехвърлителната
сделка е породила целените правни последици, а ответникът по този иск не е
установил да е придобил собствеността върху него преди сключването на
договора за покупко-продажба, при което съдът приема, че предявеният от
приобретателя като насрещен положителен установителен иск за собственост
върху имота с ид. 54081.501.13, с площ от 1322кв.м., с номер по предходен
план № 13, кв.8, парцел IV, на ***************, ведно с построените в него
сгради, е основателен и доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл. 124,ал.1
от ГПК. Доколкото отмяната на нотариален акт на осн. чл.537 ал.2 от ГПК
винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се
признават правата на ищеца по предявения от него иск за спорното
материално право, то разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК предвижда
последиците от разрешаването по съдебен ред на спора относно правото, като
с уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е
направено изрично искане за това(в този см. в ТР №178 от 30.VI.1986 г. по гр.
д. №150/85г., ОСГК на ВКС, решение № 172 от 11.07.12 год. по гр. д. №
1157/11 год. ІІ г. о., решение № 266 от 28.11.12 год. по гр. д. № 61/12 год. ІІ г.
8
о. на ВКС и др.).Поради изложеното съдът приема, че с оглед уважаването на
предявения насрещен положителен установителен иск за собственост върху
процесния имот с ид. 54081.501.13, с площ от 1322кв.м., с номер по предходен
план № 13, кв.8, парцел IV, на ***************, като последица от това,
следва да се отмени изцяло НА за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 134/11.09.2014г., том XIII, рег.№ 13526, дело № 1544/2014г. по
описа на нотариус П. А. рег.№ 496 с район на действие РС Търговище,
легитимиращ ответника по този иск И. Ш. И. като собственик на имота, на
осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
По разноските: Страните са претендирали разноски, като с оглед изхода
от спора, ищецът по първоначалния иск следва да заплати на ответниците
разноските по делото, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в
размер на 121,50лв. д . такса и 4800лв. адв. възнаграждение, или общо
4921,50лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ш. И. с ЕГН ********** от
*****************, против М. Л. Л. с ЕГН ********** от
******************, Н. А. М. с ЕГН ********** от
*****************************, Н. Н. М. с ЕГН ********** от
********************* и А. А. С. с ЕГН ********** от
*********************, положителен установителен иск за собственост
върху имот, находящ се в ***************, с адм. адрес в
**********************, представляващ ПИ с ид.54081.501.13 по КК на
селото с номер по предходен план имот № 13,кв.8, парцел IV, ведно с
построената в него сграда с ид. 54081.501.13.1, при граници: 54081.501.17,
54081.501.201, 54081.501.12, 54081.501.14, 54081.501.11, 54081.501.18, като
неоснователен и недоказан, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1
от ЗС, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. Ш. И. с ЕГН
********** за отмяна на НА за собственост на недвижим имот по давност и
наследство № 61/16.04.2014г., том VII, рег.№ 6780, дело № 689/2014г. по описа
на нотариус П. А. рег.№ 496 с район на действие РС Търговище, като
неоснователно, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Ш. И. с ЕГН
********** от ***************** , че А. А. С. с ЕГН ********** от
********************* е собственик на недвижим имот, находящ се
***************, с адм. адрес в **********************, представляващ ПИ
9
с ид.54081.501.13 по КК на селото с номер по предходен план имот № 13,кв.8,
парцел IV, ведно с построената в него сграда с ид. 54081.501.13.1, при
граници: 54081.501.17, 54081.501.201, 54081.501.12, 54081.501.14,
54081.501.11, 54081.501.18, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК, като
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НА за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № 134/11.09.2014г., том XIII, рег.№ 13526, дело № 1544/2014г. по
описа на нотариус П. А. рег.№ 496 с район на действие РС Търговище,
легитимиращ И. Ш. И. с ЕГН ********** като собственик на имота, на осн.
чл. 537,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Ш. И. с ЕГН ********** от *****************, да
заплати на М. Л. Л. с ЕГН ********** от гр. Търговище, *****************,
Н. А. М. с ЕГН ********** от *****************************, Н. Н. М. с
ЕГН ********** от ********************* и А. А. С. с ЕГН ********** от
*********************, разноските по делото в размер на 4921,50лв., на осн.
чл. 78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10