№ 68
гр. Видин, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320201559 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по подадена в срок жалба от „ТБ. Д“ АД със
седалище и адрес на управление гр.С., р-н „К.С.“, бул.„Г.Т.“, №8,
представлявана изпълнителните си директори А. А. и М. Г. против
наказателно постановление № К-005889/2024г. на Председателя на Комисията
за защита на потребителите/КЗП/ с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000 лева, на
основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/, във вр. с
извършено нарушение на чл. 10а, ал.2, от същия закон.
В с.з. жалбоподателят не изпраща представител, като в постъпила молба
от адв. Б. се излагат съображения навеждащи за незаконосъобразност и
необоснованост на НП . Поддържа се още, че неправилно е определено
наказанието от страна на АНО, предвид на неточната квалификация на
нарушената правна норма.Иска се отмяната на процесното НП. Развива се и
теза за допуснати проц. пропуски при съставянето на АУАН.
Въззиваемата страна редовно призовани, не изпращат представител,
изпратено е от тяхна страна писмено становище в което се навеждат
съображения за обоснованост, правилност и законосъобразност на НП. Моли
1
се съда да потвърди същото, като се претендират и разноски за юрисконсулт.
Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
правни съображения:
Жалбоподателят извършва банкова дейност в обект находящ се в
гр.Видин, ул. „Княз Дондуков “ №4а.
При извършена проверка на 14.03.2024г от служители при КЗП било
установено, че на 27.11.2023г. при сключване на договор за потребителски
кредит № СL - 9414, жалбоподателят изискал заплащане на такса под формата
на „такса проучване и одобрение на кредит“ в размер на 0.7%, мин. 70 лв. ,
като било установено още че при сключване на въпросния договор на
27.11.2023г. за сумата от 15000 лв., Банката удържала такса в размер на 105лв.
Във вр. с констатираното, свид. С. Й. И. приел, че в случая е налице
извършено административно нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и на
07.05.2024 г. съставил АУАН който бил връчен на управителя на дружеството
–жалбоподател срещу подпис.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено и процесното
наказателно постановление с което на жалбоподателя е наложено посоченото
по-горе наказание .
Така възприетата от съда фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на разпитания актосъставител и доказателствата приложени по
АНП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното
постановление административно нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, по следните правни съображения:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че
2
дружеството-жалбоподател има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9,
ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Следователно при осъществяването на
своята дейност и в частност при отпускането на посочения по- горе
потребителски кредит не е следвало да изисква такса в размер на 105лв., която
е удържана и осчетоводена от дружеството.
Отделно от горното и въз основа на събраните в хода на
производството гласни доказателства, както и чрез разпита на свидетеля С. Й.
И. се установява по безспорен начин, че при отпускането на посочения
потребителски кредит жалбоподателят е нарушил императивната разпоредба
на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, като е удържал такса от потребителя, във вр. с
разглеждането на неговото искане за отпускане на кредита.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че на
27.11.2023г. в гр.Видин, дружеството-жалбоподател в качеството си на
кредитор, при осъществяването на своята дейност и при отпускането на
потребителски кредит № СL – 9414/27.11.2023г. е изискало заплащането на
„Такса проучване и одобрение на кредит“ в размер на 105лв., с което е
допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.
10а, ал.2 от ЗПК..
От субективна страна, деянието е извършено виновно от страна на
жалбоподателя.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната
норма на чл. 45, ал.1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание
"имуществена санкция" в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и
юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови
текстове, между които и на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. При
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се
е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН
и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството
имуществена санкция в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.
45, ал.1 от ЗПК, а именно "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.
Според настоящия съдебен състав, АНО правилно е счел, че в
3
конкретния случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за
потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има
за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането
им както в заблуждение, така и ощетяването им чрез удържането на такси във
вр. с отпускането на потребителски кредити. Нарушението е на просто
формално извършване, поради което не е необходимо да са настъпили
конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени
отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване
правата на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния
случай" е неприложим.
От друга страна съдът не споделя становището на жалбоподателя, че
фактическият състав на нарушението не бил изпълнен, както и че били
допуснати проц. пропуски при съставянето на АУАН и НП, тъй като видно от
приложените материали по делото АУАН и НП са издадени в съответствие със
процесуалните правила, касаещи установяването и санкционирането на
административни нарушения.
В конкретния случай съдът счита, че Нарушената правна норма е
правилно отнесена към санкционната такава, тъй като санкцията за
неправомерното поведение на жалбоподателя, описано в обстоятелствената
част на наказателното постановление попада именно в тази хипотеза на
закона. Наложеното наказание е в предвидения минимален размер, поради и
което за съдът не съществува правна възможност да променя неговия размер.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушението е правилно
установено и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение, така и
при съставяне на наказателното постановление- издадено е от компетентен
орган в кръга на правомощията му, при спазването на законоустановения ред
и срокове, поради което последното се явява законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Предвид горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Видинският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-005889/2024г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите,/КЗП/ с което на
жалбоподателя ТБ. Д“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., р-н
„К.С.“, бул.„Г.Т.“, №8, представлявана изпълнителните си директори А.
А. и М. Г. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 3000 лева, на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит/ЗПК/, във вр. с извършено нарушение на чл. 10а, ал.2, от същия закон.
На основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Съдът осъжда ТБ. Д“ АД със
седалище и адрес на управление гр.С., р-н „К.С.“, бул.„Г.Т.“, №8, да
заплати на Регионална Дирекция за областите Монтана, Видин и Враца , към
ГД „Контрол на пазара” при КЗП сумата от 120 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5