Р Е Ш Е Н И Е
№ 130 11.11.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На девети
ноември 2021 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 129 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на М.Г.П. ЕГН **********
***, чрез а.. дружество „П. и Т.“, чрез а.. Д.П. *** със съдебен адрес:***,
кантора 14 с ел. поща: ... против Решение № 45/ 13.09.2021 г., постановено по НАХД № 20213520200159/ 2021 г. по описа на
РС – Попово, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 3798006 от
19.07.2020 г. на ОД
на МВР- Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал.
1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и
е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 300 лв. В жалбата е посочено като
касационно основание за отмяна – нарушение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В
съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.07.2020 г.
мобилна система за видеоконтролиране на нарушенията на правилата за движение по
пътищата “TFR1-M” с № 527 била включена и автоматично заснемала автомобилите, които
се движат с превишена скорост. След приключване на работната смяна операторите
на мобилното устройство снели информацията от камерата. В издаденият ЕФ за
налагане на глоба серия К, № 3798006 е отразено, че на 12.07. 2020 г., в 07.56
ч., в Област Търговище, в Община Попово, на път II-51 км38+000, извън населено
място, при ограничение на скоростта въвеведено с пътен знак „В26“ от 60 км/ч,
движещ се в посока гр.Попово е бил заснет л.а.”Опел Мерива“ с рег.№ ..., който
се движел със скорост 95 км/ч, или с превишена стойност на скоростта 35 км/ч. В
съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.5 ЗДвП електронният фиш бил изпратен и
връчен на нарушителя на 11.06.2021 г. Приложена е и снимка, на която в 07:56:17
ч. на 12.07.2020 г., е заснет л.а. марка "Опел“ с рег.№ ...в локация с GPS
координати: 26.08391/ 43.35624º, както и че максимално допустимата скорост
на движение е 60 км/ч, а измерената скорост 98 км/ч. Приложени са и
доказателства за одобряване на типа средство за измерване – мобилна система за
видеоконтрол “TFR-1M” /протокол и методически указания за нейното използване/,
от които е видно, че същата съответства на одобрения тип, както и Протокол за
използване на същото техническо средство удостоверяващо мястото на позиционирането
му в деня на проверката. Видно е от протокол на л.21, че мобилната система за
видеоконтрол “TFR-1M”е била поставена в л.а. с рег.№ Т 2623 АК, с посочено
място за контрол „община Попово, път II-51 км38+000 – горен изход от
с.Ковачевец“, с посочен час за начало 07.30 ч. и край на работа 12.00 ч.
Анализирайки приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че
използваната за заснемане мобилната система за видеоконтрол “TFR-1M” е бил
настроена по начин, че да отчита скоростта на движение само за навлезлите в
зоната на ограничението пътни превозни средства, като обхватът й е бил
регулиран съобразно местоположението на полицейския автомобил спрямо
местонахождението на пътен знак В-26. Мястото, където са били застанали
служителите на РУ Попово е отбивка в непосредствена близост до пътя, по който
се е движел касатора в посока към гр.Попово, като пътният знак B26 ограничаващ
скоростта на движение до 60 км/ч е бил поставен по посоката на движение в
съответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.49,ал.1 от ППЗДвП пътните
знаци за забрана се поставят непосредствено преди участъците, за които се отнася
забраната, като принципно тази забрана следва да важи до следващото кръстовище
или до знак, който я отменя. Стриктно са спазени и изискванията на чл.79,ал.2,
във вр. с Приложение № 16 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, касаещи разположението именно на поставения пътен знак
В-26. Следователно и доколкото липсват данни за поставен друг знак отменящ
въведената със пътен знак В-26 забрана за движение със скорост по-висока от 60
км/ч, съдът приема, че тази забрана важи и в мястото, където е била
позиционирана мобилната система за видеоконтрол “TFR-1M” с № 527 заснела л.а. с
рег.№ ..., собственост на касатора според справка на л.17.
От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, като е констатирал, че в производството по ангажиране
административно наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване. Съдът е приел, че в ЕФ
ясно и разбираемо за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и
заснето с автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият
идентификационен номер. В издаденият ЕФ е описано точното място на извършване
на нарушението – „ на път II-51 км38+000“, както и посоката на движение на
лекия автомобил. В приложената по преписката снимка ясно се вижда
регистрационния номер на автомобила; отразени са максимално разрешената скорост
на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на автомобила –
98 км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3
км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство без човешка намеса и това е така дори когато се използва мобилна апаратура,
както е било в случая. Законът не разграничава правните последици от установени
със стационарни или мобилни технически средства нарушения, тъй като
полицейският служител изпълнява задължения само по техническото обслужване на
техническото средство и го придвижва от едно място за контрол до друго. От
обективна страна касаторът, като водач на моторно превозно средство не е
изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното превозно
средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън населено място,
въведена с пътен знак "В26". При издаването на обжалвания ЕФ, съдът
отново не е констатирал допуснати нарушения. От формална страна ЕФ съдържа
всички изискуеми съгласно чл. 189,ал. 4 о т ЗДвП реквизити – посочени са всички
данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Нарушението е безспорно установено, от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал. Самият касатор не е
посочил друго лице, което да е управлявало автомобила въпросния ден и час,
съобразно предоставената му от разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
възможност. При определяне на наказанието АНО е съобразил правилно основанието
за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това
нарушение.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и всички наведени
възражения от наказаното лице. Независимо от посочване на касационни основания
касаторът навежда пред настоящата инстанция възражения, които по същността си не
касаят законосъобразността на постановения съдебен акт, а се свеждат до необосноваността
на решението. Необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна
инстанция предвид на нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК.
По доводите на касатора за непредставането на снимка на разположението на уреда
на контролните органи по смисъла на чл.10, ал.3, предл.2 от Наредба № 8121з-532
от 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, следва да
се посочи, че действително не е представена снимка на разположението на уреда
на мястото на заснемане, съгласно изискването на чл.
10, ал. 3 пр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но в случая съдът
приема, че този пропуск, не е съществен и не води до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание или до съществено
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Видно е, че в протокола за
използване на техн. средство е посочено мястото на контрола (община Попово, път
II-51 км38+000 – горен вход на с.Ковачевец л. 21). В чл. 189, ал.15 ЗДвП изрично се посочват като веществени
доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта на движение на процесния л.а, собственост на касатора е измерена с
техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване, видно от
представено удостоверение. Същото е било технически годно и изправно към
момента на констатиране на нарушението, видно от протокола за преминала
периодична проверка.
По исканията на
касатора за събиране на нови доказателства от настоящата съдебна инстанция
следва да се посочи изрично, че съгласно чл. 220 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция преценява прилагането на материалния
закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
съдебно решение, поради което са допустими само писмени доказателства, свързани
с касационните основания за отмяна, съгласно чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.
4 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на
движение извън населено място с 35 км/ч. Нарушението е безспорно установено и
доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока
са неоснователни и необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения
съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45/13.09.2021 г., постановено
по НАХД № 20213520200159/ 2021 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..