№ 22989
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110105702 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на (ФИРМА),
ЕИК .., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т,
ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д.К., АК – Велико Търново, със съдебен адрес в
(АДРЕС). Процесуалният представител на заявителя искат да бъде издадена заповед за
изпълнение против СВ. ЕФР. КР., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 1 626,14
лв. (хиляда шестстотин двадесет и шест лева и четиринадесет стотинки), от която а) 946,23
лв. (деветстотин четиридесет и шест лева и двадесет и три стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.02.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането и б) 679,91 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева
и деветдесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от 29.01.2014 г. до 29.01.2016 г.,
както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на
32,52 лв. (тридесет и два лева и петдесет и две стотинки).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от договор за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA,
MASTERCARD, сключен на 29.01.2014 г. между (ФИРМА) АД и СВ. ЕФР. КР.. С договор
от 31.01.2018 г. заемодателят (ФИРМА) АД е цедирал вземането си на дружеството –
заявител.
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощни и писмени доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
1
по чл. 411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес
на длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. София, т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и
пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Д.К.. Видно от твърденията в
заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън
страната.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) –
София против С.К.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за
присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на „(ФИРМА)” ЕООД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т, ЕГН ********** за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против СВ. ЕФР. КР.,
ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 1 626,14 лв. (хиляда шестстотин двадесет
и шест лева и четиринадесет стотинки), дължима по договор за издаване на кредитна карта
VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD, сключен на 29.01.2014 г. между (ФИРМА) АД и
СВ. ЕФР. КР. и договор за цесия от 31.01.2018 г., от която а) 946,23 лв. (деветстотин
четиридесет и шест лева и двадесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.02.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането и б) 679,91 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и
една стотинки) – лихва за забава за периода от 29.01.2014 г. до 29.01.2016 г., както и за
сумата от 32,52 лв. (тридесет и два лева и петдесет и две стотинки) – направени от заявителя
разноски за заплащането на държавна такса.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3