Р Е Ш Е Н И Е
№1672
гр. П., 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 09088 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация – П.” АД, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на Е.Д.Т., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1349,84 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 171,68 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността исковите претенции. Оспорва се количеството доставяна топлинна енергия, правилното отчитане на измервателните уреди, както и наличието на договорни отношения между страните по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е.Д.Т. за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 04124 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на топлофикационното дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията си.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
По делото е представена декларация по
чл. 14 ЗМДТ, подписана от Е.Д.Т. (с
предишно фамилно име Анастасова, доколкото посоченото ЕГН съвпада с отразеното
в справката от НБДН), като авторството на този документ не е оспорено от
процесуалния представител на ответника. Съдът намира, че с обсъждания документ
ответната страна е декларирала, че
притежава изцяло правото на собственост върху процесния имот с адрес гр. П.,
ул. „***, т. е. налице е изявление изхождащо от ответната страна, с което признава, че притежава правото на
собственост върху обсъждания имот. Действително обсъжданата декларация не е
документ, който доказва собствеността на имота, но представлява изявление
направено пред административен орган, с което деклараторът е удостоверил факт,
който в настоящото производство е неблагоприятен за него, а именно -
притежаването на правото на собственост върху имота. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти в настоящия
процес (правото на собственост върху имота), поради което този документ има
материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 4084 от 2017 г. на ВКС, IV г. о.). С оглед изявлението в представената
декларация се достига до извод, че Е.Д.Т. притежава в пълен обем правото на собственост върху имота.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно техническа експертиза. От същото се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система
за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. Също така се установява
наличието на сключен договор между фирмата за дялово разпределение и етажната
собственост.
От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните
периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за
достоверни. Този извод на вещото лице кореспондира и представените два броя
свидетелства за метрологична проверка.
Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно,
което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в
топлофикационното дружество.
Нетното
количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата № 16 – 334 от
06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията
на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В
заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно. В имота е монтиран един водомер за измерване
на разхода за топла вода. Реалното потребление на количеството топла вода било
установено при годишния отчет на уредите, което обстоятелство било съобразено и
отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Експертът
пояснява, че в стаите съществували монтирани два радиатора с ИРУ, които
показания са по отчет. Отоплителното тяло в банята представлявало щранг – лира.
След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен
счетоводител, разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен,
прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена
в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Отбелязано
е още, че разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по
изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната
станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на
топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през
което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за
компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
Отразено
е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма
разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Били начислявани
ежемесечно суми за услугата „дялово разпределение“, което според вещото лице се
установявало от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР.
От
заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на
стойност 1349,84 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Съдът
напълно кредитира заключението на обсъжданата експертиза. При изготвяне на
експертизата, вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общия топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По
делото е изслушано и прието заключение на съдебно - икономическа експертиза, от
което се установява, че задължението се води по счетоводна отчетност за
абонатния номер и по компоненти – отопление, топла вода, дялово разпределение и
корекции. Според вещото лице в счетоводството на ищцовата страна е налице
начислена сума от 1349,84 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. за
стойността на консумирана топлинна енергия. Експертът посочва, че лихвата за
забава е в размер на 171,68 лева за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г. Същото
е последователно, непротиворечиво и намиращо опора в заключението по съдебно
техническата експертиза.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици или титуляри на вещно право на ползване с
града – етажна собственост, която е присъединена към абонатната станция или
нейното самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна
енергияи като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3 ЗЕ (Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007г.). Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. (Виж мотивите
на Тълкувателно решение № 2 по тълк. дело № 2 по описа за 2016 г. на ОСГК на
ВКС и мотивите на Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст. дело № 15 по описа за
2009 г. на КС).
По делото се установи, че ответната страна притежава право на собственост върху топлоснабдения имот, което води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Неоснователно е възражението на ответника, че лицето щом не пребивава на адреса, то липсва договорна връзка между страните по делото. Наличието на облигационна връзка се извежда от разпоредбата на чл. 153 ЗЕ и не е свързано с обстоятелството дали потребителят живее в процесния имот (освен това по делото се установи, че ответната страна не може да бъде намерена на адреса, но не и че не живее на търсения адрес).
Освен наличието на облигационна връзка
между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната
сума. От заключението на експерта се установява, че доставяна топлинна енергия
е на стойност 1349,84 лева за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
Неоснователни
са и доводите на ответника, че топлофикационното дружество следвало да докаже,
че е направило доставка на топлинна енергия поне от средно качество.
Количеството топлинна енергия е установено от заключението на вещото лице по
системата за дялово разпределение в сгради етажна собственост и се дължи от
ответника.
По
отношения оплакванията, че не били издавани от топлофикационното дружество
фактури. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят. В чл. 32, ал.1 от Общите условия са предвидени три начина на заплащане на
топлинна енергия, като видно от т. 5 и т. 6 от заключението на вещото лице, в
конкретния случай топлоснабдяването е ставало по прогнозни цени, т. е. по
втория начин, визиран в чл. 32, ал. 1 от ОУ. Прогнозно определените текущи
разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени към
реално отчетените или нормативно (служебно) начислените с изравнителните сметки
за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия
в СЕС. Преизчислените (изравнителни) суми са отразени в индивидуалните сметки
по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения
срок.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки
заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните датите
на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че обезщетението за
забава е в размер на 171,68 лева за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на
исковите претенции.
В
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 30,43 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
(в минимален размер), 200 лева – възнаграждение за особен представител, 150 лева – депозит за съдебно – техническа
експертиза, 100 лева – съдебно – икономическа експертиза и 10 лева – такси за
издаване на съдебни удостоверения, т. е. направените разноски са в общ размер
на 590,43 лева, които следва да се заплатят от ответната страна.
В
заповедното производство по ч. гр. д. № 04124 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 30,43 лева – държавна такса. Съдът намира, че в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 80,43 лева - направени разноски в
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Д.Т., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от 1349,84 лева,
представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
както и сумата от 171,68 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 04124 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
ОСЪЖДА Е.Д.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 590,43
лева – разноски в исковото
производство и 80,43 лева -
направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 04124 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04124 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.