№ 6723
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100509490 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК, вр. с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 255035/27.07.2025 г. на Р. А. Ц.,
подадена чрез пълномощника му адв. Б. М., с която се обжалва изцяло
Решение № 13443 от 09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 64943 по описа
за 2024 г. на СРС, ГО, 83 –ти състав.
Поддържа се, че решението на първоинстанционният съд е неправилно,
постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства,
респ. при неправилни изводи въз основа на събраните по делото
доказателства. Акцентирано е върху това, че съдът не е взел предвид, че
самата молителка е отрекла пред полицейските служители спрямо нея да е
извършвано насилие под каквато и да форма при посещението на последните
на адреса по местоживеене на страните. Отделно от това се сочи, че съдът не е
обосновал необходимостта от налагането на всички, предвидени в закона
мерки за защита и то при максимален срок. Отправено е искане за отмяна на
1
атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което
да бъде оставена без уважена молба вх. № 349519/01.11.2024 г. за защита от
домашно насилие на Р. Б. В. и малолетния А. Р. А., като неоснователна.
В съдебно заседание въззиевникът пледира за уважаване на въззивната
жалба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, вр. чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемите Р. Б. В.
и малолетния А. Р. А., действащ чрез неговата майка и законен представител Р.
Б. В. не са подали отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пледират
за оставяне на атакуваното първоинстанционно решение в сила.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН,
вр. чл.259, ал.1 ГПК от страна в първоинстанционното производство,
притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване, по силата на чл. 258 ГПК, валиден и допустим съдебен
акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Првоинстанционният съд е сезиран с молба от Р. Б. В. срещу Р. А. Ц. за
защита от домашно насилие за себе си и за малолетното си дете А. Р. А.,
последното конституирано като молител по делото по реда на чл.9, ал.2 ЗЗДН,
извършено на 29.10.2024 г. и на 30.10.2024 г., подробно описано в сезиращата
съда молба от 01.11.2024 г.
На 01.11.2024 г. СРС е издал, на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, заповед за
незабавна защита срещу въззивника Р. А. Ц. с мерките по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН
(да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Б. В. и
малолетния А. Р. А.), по чл.5, ал.1, т.3, пр. 1 ЗЗДН (забрана да приближава Р.
Б. В. на разстояние по –малко от 200 м.), по чл.5, ал.1, т.3, пр.2 ( забрана да
приближава жилището, находящо се в гр.София, ж.к.“********, обитавано от
Р. Б. В. и малолетния А. Р. А.) и по т.6 ЗЗДН задължение за посещаване на
специализирана програма в Център за индивидуални и фамилни психологични
консултации на адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. ********, офис 1), и с
определение от 04.02.2025 г. е насрочил разглеждане на делото в открито
съдебно заседание с призоваване на страните. За произнасянето на съда Р. А.
Ц. е редовно уведомен.
2
Ответникът Р. А. Ц. е оспорил твърденията в подадената молба за
наличие на домашно насилие. Поддържал е, че целта на производството е да
бъде лишен от възможността да вижда детето си. Признал е, че с молителката
се били карали, но никога не й бил посягал. Последната на няколко пъти
напускала семейното жилище и го зарязвала сам с детето. На 30.10.2024 г.
след като ответникът констатирал, че молителката го била заразила с гъбички
в интимната област, й поискал обяснение, като и казал да напусне дома им. В.
изпаднала в истерия, заплашила го, че ще го подреди и се обадила на
полицията. Пред полицейските служители, пристигнали едновременно с
родителите на Ц., молителката казала, че не била бита и сплашвана, както и че
нямало насилие. Обадила се на полицията, защото ответникът й казал да
напусне жилището.
С решение № 13443 от 09.07.2025 г., постановено по гр. дело № 64943
по описа за 2024 г. Софийския районен съд, 83-ти състав, е уважил молбата за
защита от домашно насилие, издал е заповед за защита, с която е задължил Р.
А. Ц. да се въздържа от извършване на домашно по отношение на Р. Б. В. и
малолетния А. Р. А.; отстранил е Р. А. Ц. от съвместно обитаваното с
молителите жилище, находящо се на адрес: гр.София, ж.к. "********, за срок
от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, като от
този срок е приспаднал срока на действие на ЗНЗ № 402/01.11.2024 г.;
забранил е на Р. А. Ц. да приближава Р. Б. В., жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на същата, на разстояние не по-малко от
150 метра, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за
защита, като от този срок е приспаднал срока на действие на ЗНЗ №
402/01.11.2024 г.; забранил е на Р. А. Ц. да осъществява контакт с Р. Б. В. под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта
за защита, като от този срок е приспаднал срока на действие на ЗНЗ №
402/01.11.2024 г.; определил е временно местоживеенето на детето А. Р. А.
при неговата майка Р. Б. В. за срок от 18 месеца, считано от датата на
издаване на заповедта за защита, като от този срок е приспаднал срока на
действие на ЗНЗ № 402/01.11.2024 г.; определил е режим за лични отношения
между детето А. Р. А. и неговия баща Р. А. Ц., както следва: три пъти месечно
– във всяка първа, трета и четвърта неделя от месеца, за продължителност от
3
не повече от два астрономически часа на ден, единствено в детски контактен
център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к.
„Хиподрума“, ул. ********, офис 1, тел.: ******** и ********, e-mail:
***************@*******.***, при следните условия: всяка една от срещите да
се провежда в присъствие само на психолог и в отсъствие на майката;
продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския
контактен център или от посочен от него експерт-психолог в Центъра, който
да уведомява поне три дни предварително родителите на детето за началния
час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност, като е задължил
Р. Б. В. да осигурява присъствието на детето (като същото може да стори и
чрез трето пълнолетно лице, в чието присъствие детето се чувства спокойно),
в детския контактен център, при съобразяване на предварителното
уведомяване от страна на ръководителя на Центъра или на посочения от него
експерт-психолог относно времето, в което детето следва да присъства за
провеждане на всяка от срещите му с неговия баща; задължил е Р. А. Ц. да
посещава специализирана програма в Център за индивидуални и фамилни
психологични консултации на адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул.
********, офис 1, считано от дата на издаване на заповедта за защита, указал е
на Р. А. Ц. последиците от неизпълнението на заповедта за защита, и е осъдил
Р. А. Ц. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на
НБПП сумата в размер на 180 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че е
безспорно установено по делото наличието на фактическо съпружеско
съжителство между пълнолетните страни, продължило до края на м.октомври
2024 г., от което на 24.10.2020 г. е родено общото им дете А. Р. А., т.е
4
безспорно установено е по делото, че Р. В. попада в кръга на лица по чл. 3, т.2
и т.3 от ЗЗДН и е легитимирана да търси защита по този закон както за себе си,
така и за малолетното си дете А. Р. А. срещу Р. Ц.. Наред с това следва да бъде
отбелязано, че сезиращата районният съд молба е допустима, като подадена в
срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и правилно районният съд я е разгледал по
същество.
Неоснователни са доводите в жалбата за неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Противно на твърдяното в жалбата изводите на първоинстанционния
съд за упражнено от въззивника домашно физическо и психическо насилие
спрямо въззиваемата В. на процесните две дати, в присъствието на
малолетното дете на страните А. Р. А., конституирано като молител по делото,
се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Настоящият въззивен състав напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи, а препраща към тях (чл. 272 от ГПК, вр. с §1 от ДР
на ЗЗДН). С оглед наведените в жалбата на Ц. доводи намира за необходимо да
отбележи, че районният съд правилно е анализирал и оценил събраните по
делото доказателства. Правилно районният съд е ценил доказателствената
стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Приетата от районния съд
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява годно доказателствено
средство за установяване на твърдяното от Р. Б. В. насилие, на което не е
имало очевидци (безспорно между страните). Последната изхожда лично от
пострадалото лице и съдържа всички индивидуализиращи белези на
процесните актове на домашно насилие – описано е насилието по време,
място и начин на извършване, посочен е автора на деянието и в каква връзка
се намира с пострадалата. Доказателствената стойност на декларацията не е
оборена от останалите събрани по делото доказателства. Точно обратното –
изложеното в декларацията кореспондира и се допълва от писмените
доказателства, събрани по реда на чл. 14, ал. 1 ЗЗДН (материалите от ДП
2116/2024 г. по описа на СРП), от които се установява и наличието на
причинно – следствена връзка между извършените от въззивника действия
5
спрямо въззиваемата В. на 30.10.2024 г. насочени към засягане на нейната
физическа неприкосновеност и установените в хода на ДП 2116/2024 г. по
описа на СРП травматични увреждания, изразяващи се в две кръвонасядания
на лявото коляно и оскубани косми от лявата теменна област на главата на В..
Установен е и факта, че описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
действия на Ц. спрямо В. на 29.10.2024 г. и на 30.10.2024 г. са осъществени в
присъствието на малолетния А. Р. А. (впрочем, по делото липсва спор, че
детето се е намирало със своите родители в жилището, находящо се гр.София,
ж.к. "********, по време на инцидентите от 29.10.2024 г. и от 30.10.2024 г.).
Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото
доказателства, в това число и събраните по делото гласни доказателства
(поотделно и в тяхната съвкупност), относно релевантните за спора факти и е
изложил мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други,
както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а
други за неосъществили се. Прецизно е обсъдил показанията на свидетелите
Д.Х., И.А. и Р.К. и е посочил кои от тях, в коя част кредитира и защо.
Въззивният съд, анализирайки свидетелските показания, намира, че техните
показания не водят до изводи, различни от вече формулираните от
първостепенния съд. В тази връзка, изрично следва да бъде отбелязано, че
нито един от свидетелите не е бил очевидец на инцидентите, респ. нито един
от тях не е дал сведения за последните. Дадените от свидетелите Д.Х. и И.А.
(полицейски служители) сведения в досъдебното производство от една страна
касаят събития, случили се почти два часа след инцидента на 30.10.2024 г., а от
друга - обстоятелството, че последните при пристигане на
местопроизшествието не са възприели определен факт (видими наранявания
по тялото на пострадалата) не обосновава липсата на такъв, още повече, че
анализа и морфологичната характеристика на уврежданията, установени в
хода на досъдебното производство, не могат да обосноват извод, че
кръвонасяданията (в случая на лявото коляно на В.) се проявяват веднага след
травмата или до час-два след нея. Точно обратното, ноторно е
обстоятелството, че непосредствено след подобна травмата би се получило
зачервяване, което дори може да изчезне до час два след нея, а промяната в
цвета на кожата стават видими по-бавно, след часове и по –принцип са трудно
различими, особено за неспециалист. Доколкото в случая се касае за актове на
домашно насилие, които по естеството си, времето, мястото и начина на
6
осъществяване не са възприети пряко и непосредствено от свидетели, данни за
домашното насилие се черпят от събраните по реда на чл.14, ал.1 ЗЗДН
писмени доказателства, които обсъдени във връзка с декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН на пострадалата В., чиято доказателствена тежест, както бе
посочено, не е оборена, обосновават логичния извод за доказаност на
процесните актове на домашно насилие. Извършеното от Р. А. Ц. срещу Р. Б.
В. на процесните дати – отправяне на обиди и заплахи от рода на „********,
нищо не става от тебе“, „Ще те убия, ще те убия“, съпроводено с блъскане, в
резултат на което В. паднала върху вратата, а след това на спалнята (на
29.10.20224 г.) и от рода на „********, ходиш по мъже, няма да даваш детето
на градина, защото ще ходиш по мъже“, „За голям бой си, ще ти счупя ръцете
и краката и няма да можеш да се движиш“, „Отказвам се от А., не ви искам,
махайте се от апартамента ми“, като Ц. хванал В. за косата, дърпайки я силно
за нея я свлякъл на земята, при което последната паднала по лице, а Ц.
държейки я за косата и дърпайки я назад, я настъпил с крак по гърба, като я
държал така, докато детето плачело (на 30.10.2024 г.), представлява домашно
физическо и психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо
въззиваемата. Доколкото последното е извършено в присъствието на детето А.
Р. А. се явява и домашно психическо насилие спрямо малолетния (чл.2, ал.2
ЗЗДН), както правилно е приел районния съд. Във връзка с възраженията в
жалбата следва да бъде отбелязано още, че в производството по ЗЗДН в тежест
на молителя е да установи осъществените актове на насилие, но тежестта на
доказване е облекчена, като доказването не следва да е „отвъд съмнение“, тъй
като подобен висок стандарт на доказване не съответства на спецификите на
домашното насилие и трудностите, които стоят пред жертвите в защита на
своите основни човешки права, като в този смисъл са редица решения на
Комитета на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация
по отношение на жените. Релевантинте факти могат да се установят както
само въз основа на декларацията на пострадалия по чл.9, ал.3 ЗЗДН, когато
нейната доказателствената стойност не е оборена от останалите събрани по
делото доказателства и в хипотезата на липса на свидетели очевидци, какъвто
е случая (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), така и чрез верига от косвени
доказателства, които преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка водят до
извод за осъществяване на главния факт, предмет на доказване (така Решение
№226/12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, Решение №31/09.03.2012 г.
7
по гр.д.№ 502/2011 г. на ВКС и др.). В случая, доколкото пострадал от
действията на въззивника на процесните две дати е и малолетния А. Р. А.,
съдът взема предвид и разпоредбата на чл.19 от Конвенцията за правата на
детето, както и чл.11 от Общ коментар 13/2011 г. на Комитета относно правото
на детето на свобода от всякакви форми на насилие и нееднократно
поддържаното от Комитета по правата на детето към ООН становище за
неприемливост на всички форми на насилие над деца.
Извършеното насилие е доказано, поради което извършителят следва да
понесе предвидената в закона санкция, както правилно е приел и районния
съд.
Настоящата инстанция, обаче, намира, че наложените от
първоинстанционния съд мерки за защита спрямо Р. А. Ц. от една страна не са
съответни на характера, интензитета и тежестта на установеното насилие над
В. в присъствието на малолетния А., а от друга при налагане на мерките за
защита първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на
чл.5, ал.2, пр. 2 от ЗЗДН, приспадайки от срока на наложените със заповедта за
защита по чл. 15 ЗЗДН мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3, пр. 2 и пр.3, т.4 и т.5 от
ЗЗДН, срока на действие на заповедта по чл.18 ЗЗДН от 01.11.2024 г., с която
обаче тези конкретни мерки не са били наложени. Незабавната защита се
отличава по привременния си характер и служи като своеобразна
принудителна обезпечителна мярка до приключване на съдебния спор. По
тази причина срокът на действие на конкретно наложена със заповедта по чл.
18 ЗЗДН мярка се приспада, ако същата мярка се наложи със заповедта за
защита по чл.15 ЗЗДН (арг. от чл.5, ал.2, пр.2 ЗЗДН).
Въззивният съд счита, че подходящи мерки са освен задължение на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
пострадалите – чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, мярката по чл.5, ал.1, т.3, пр.1 от ЗЗДН
– забрана на извършителя да приближава пълнолетната пострадала (Р. В.), на
разстояние по-малко от 200 метра, мярката по чл.5, ал.1, т.3, пр.2 ЗЗДН –
забрана на извършителя да доближава жилището, находящо се в гр.София,
ж.к.“********, обитавано от Р. Б. В. и малолетния А. Р. А., както и мярката по
чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН – задължаване на извършителя да посещава
специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева. За
яснота следва да се отбележи, че при налагането на мерките по чл.5 ЗЗДН
8
съдът не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН), които намира за
адекватни при съответната конкретика, степента на риска, и с оглед
необходимостта от закрила на децата срещу всички форми на насилие, при
съблюдаване на „най-добрия интерес“ на последните. В случая въззивинят съд
съобразява и обстоятелството, че извършителят и пострадалите към момента
не обитават едно и също жилище (установено в хода на социалното проучване,
извършено от Д“СП“-Оборище и отразено в представения пред първата
инстанция социален доклад), както и обстоятелството, че след приключване на
устните състезания пред въззивната инстанция, въпреки наличния родителски
конфликт родителите на малолетния А. са успели доброволно да уредят
родителката си отговорност по отношение на него, като споразумението им е
утвърдено с решение от 16.10.2025 г. по гр.д.№ 274/2025 г. При съблюдаване
на „най-добрия интерес“ на малолетния А., включващ и правото да поддържа
лични отношения с двамата си родители, в това число и обстоятелството, че в
случая контактът с детето не е фокус за домашното насилие, настоящият
състав не намира за уместно налагането на мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
С оглед вида на осъществените от ответника актове на насилие, техния
интензитет, създадения страх у пълнолетната пострадала за живота и здравето
й, както и факта, че макар и нецелена е засегната психическата и емоционална
неприкосновеност на малолетно дете, съдът намира, че единствено
продължителност на действието на защитните мерки по чл.5, ал.1, т.3 пр.1 и
пр.2 ЗЗДН от осемнадесет месеца би могла да постигне целения превантивен и
възпиращ ефект, както и да има позитивно превъзпитателно въздействие
спрямо извършителя към спазване на законите в страната и общоприетите
правила за поведение и морал в обществото. По –кратък срок настоящият
състав намира за недостатъчен за постигане на нормативно установените цели
на закона, с доминиращо значение, от които е опазването здравето и
емоционалното благосъстояние на жертвите. От този срок обаче следва да се
приспадне срока по заповедта за незабавна защита от 01.11.2024 г. и срока на
действие на мерките по чл.5, ал.1, т.3 пр.1 и пр.2 ЗЗДН, наложени от районния
съд със заповедта по чл.15 ЗЗДН, съобразно духа на закона и вложения в него
разум. Така определените от въззивния съд мерки по чл.5, ал.1, т.3 пр.1 и пр.2
ЗЗДН, които са обвързани със срок следва да бъдат с продължителност от пет
месеца и двадесет и пет дни.
9
Ответникът трябва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. ал.4
от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие,
полицейският орган констатирал нарушението, ще го задържи и незабавно ще
уведоми органите на прокуратурата, за да се образува наказателно
производство за престъпление от общ характер, а при неизпълнение на
наложената мярка по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН на основание чл.21, ал.5 ЗЗДН
юридическото лице, което изпълнява програмата незабавно ще уведоми
прокуратурата.
Наред с това, според въззивния съд, следва пострадалите лица да бъдат
насочени към програма за възстановяване на основание чл.5, ал.1, т. 7 от
ЗЗДН за бързо и успешно преодоляване на травматичните последици от
преживяното насилие. В настоящия случай се установява наличието на
необходимост от специализирана помощ и за преодоляване на конфликтите
между родителите, подобряване на влошените им взаимоотношения и
„добруването“ на детето. Следователно, целесъобразно и обосновано е
приложението на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 7 ЗЗДН спрямо пострадалите.
По изложените съображения атакуваното първоинстанционно решение
следва да се измени в частта на наложените защитни мерки.
Разноски са претендирани единствено от въззивника, но тъй като
постановяваният с настоящото решение правен резултат не съставлява отказ
за издаване на заповед за защита срещу последния, а мерките за защита
зависят единствено от преценката на съда, на Р. Ц. не се следват разноски.
Съобразно изхода на делото Р. А. Ц. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС държавни такси в общ размер на 25 (2 х 12.50) лева за
въззивната си жалба.
Настоящото решение е окончателно – чл.17, ал.6 ЗЗДН вр. т. 8 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 13443/09.07.2025 г., постановено по гр.д. №
64943/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 83-ти състав, в частта
относно наложените на Р. А. Ц. мерки за защита от домашно насилие,
10
КАКТО СЛЕДВА:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Р. А. Ц., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на Р. А.а В., ЕГН **********, и А. Р. А., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3, пр.1 от ЗЗДН на Р. А. Ц., ЕГН
**********, да приближава Р. А.а В., ЕГН **********, на разстояние по-
малко от 200 (двеста) метра, за срок от пет месеца и двадесет и пет дни,
считано от издаване на заповедта.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3, пр.2 от ЗЗДН на Р. А. Ц., ЕГН
**********, да приближава жилището, находящо се в гр.София,
ж.к.“********, обитавано от Р. А.а В., ЕГН **********, и А. Р. А., ЕГН
**********, на разстояние по-малко от 200 (двеста) метра, за срок от пет
месеца и двадесет и пет дни, считано от издаване на заповедта.
ЗАДЪЛЖАВА Р. А. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6
от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията
и справяне с гнева, предоставена от „Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации“ гр. София, кв.Хиподрума, ул.********,
********, е-mail: ******@*******.**.
НАСОЧВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 7 от ЗЗДН Р. А.а В., ЕГН
**********, и А. Р. А., ЕГН **********, към програма за възстановяване,
предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации“ гр. София, кв.Хиподрума, ул.********, ********, е-mail:
******@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. А. Ц., ЕГН **********, че при констатиране от
страна на полицейските органи на неизпълнение на настоящата заповед ще
бъде задържан и предаден на прокуратурата, както и че при непосещаване на
специализираната програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева,
юридическото лице, което изпълнява програмата незабавно ще уведоми
прокуратурата.
ОСЪЖДА Р. А. Ц., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в общ размер на 25.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл.17, ал.5, пр. последно ЗЗДН заповед
11
за защита.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и да се
изпрати на районното управление на МВР по адресите на страните (адрес по
НБД“Н“ и адрес по делото), както и на „Център за индивидуални и фамилни
психологически консултации“ гр. София, кв.Хиподрума, ул.******** .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12