№ 42791
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110162037 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от *** против Върховен касационен съд, с
която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лева,
представляваща обезщетение за причинените му в резултат на непозволено увреждане
неимуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че непозволеното увреждане се
изразява в "незаконно осъждане по непредявени обвинения" по КНОХД № 1018/2019 г.
Настоящият съд приема така предявения иск за недопустим по следните съображения:
Въз основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира по чл.2 от
ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи: задържане под стража
или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са били отменени; нарушаване на
права, защитени по чл.5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени права при задържане/; обвинение в
престъпление, ако лицето бъде оправдано или образуваното производство прекратено
поради неизвършване на деяние; налагане на наказание, когато лицето бъде оправдано;
прилагане на административна мярка, когато решението бъде отменено като
незаконосъобразно; изпълнение на наказание над определения срок, незаконосъобразно
използване на СРС и установено нарушение, извършено от орган на досъдебното
производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на
презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя
като виновен.
В случая наведените от ищеца оплаквания не попадат в хипотеза, даваща основание за
защита по чл. 2 от ЗОДОВ. Защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани
по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни,
наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че
са били незаконосъобразни, какъвто настоящият случай не е.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим, поради което и
исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
1
В исковата молба е обективирано и искане за допускане на правна помощ, което съдът
намира за неоснователно. Това е така, тъй като съдът достигна до извод за недопустимост на
предявения иск, а съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 2 и 3 не се предоставя,
когато претенцята е очевидно недопустима.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба /озаглавена "жалба"/ с вх. № 332493/21.10.2024 г. по описа на СРС,
подадена от *** против Върховен касационен съд, като процесуално недопустима.
ОТХВЪРЛЯ искането на *** за предоставяне на правна помощ по реда на чл.95 ГПК,
обективирано в сезиращата съда искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх.№
332493/21.10.2024 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 62037/2024 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца на посочения в исковата молба адрес
за получаване на призовки и съобщения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2