№ 314
гр. Перник, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720102980 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. Трохарова, срещу Г. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ****, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2062,54 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 203,55 лв. - обезщетение за забава върху
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. – 11.03.2021 г., за които вземания е
издадена Заповед № 261215/23.04.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
01992/2021 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност.
Тъй като последният не заплатил дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за
процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за
които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на исковата
молба, с който възразява за нередовност на исковата молба и неоснователност на исковете.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на топлинна
енергия за процесния имот. Твърди, че ответникът не е собственик, нито ползвател на
процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия. Възразява
за погасяване на вземанията по давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 01992 по описа за 2021 г. на РС – Перник е видно, че по
заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 261215/23.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. Б. ИВ. за сумата 2062,54 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 203,55 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 11.03.2021 г., както и за
сторените разноски за производството.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414
ГПК.
Представено е извлечение от сметка за абонат Г. Б. ИВ. за периода 05/2019 – 04/2020 и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от
30.04.2008 г.).
От нотариален акт № 5, т. II, рег. № 1510, дело № 260 от 1999 г. се установява, че на
18.06.1999 г. Г. Б. ИВ. е закупила следния недвижим имот, а именно: жилище-***, находящ
се в ****.
Съгласно удостоверение изх. № 60/16.02.2021 г., издадено от „Перник-Инвест“ ЕООД-
гр. Перник, недвижим имот, находящ се в ****, е идентичен по сега действащия
административен адрес: ****.
По делото е прието писмо с изх. № 14/СЛУ-641-1 от 13.02.2014 г. от Община Перник,
съгласно което „Перник-Инвест“ ЕООД е общинско търговско дружество и няма данни
Община Перник да му е делегирала права по издаване на удостоверение за идентичност на
адреси на недвижими имоти на територията на град Перник по действащите към момента
административни адреси.
По делото е безспорно, което е обявено и с доклада по делото, че доставената топлинна
2
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за имот на адрес: ****, съответства на
посочената в извлечението от сметка стойност за съответните отчетни периоди и е в общ
размер 2062,54 лв., както и че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода 09.07.2019 г. – 11.03.2021 г. е в размер на 203,55 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
С доклада по делото е обявено, че на съда е служебно известно, че общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в един местен и един централен ежедневник. С оглед
изложеното, съдът приема, че същите са разгласени по предвидения в закона ред и влезли в
сила.
От доказателствата по делото се установява, че на 18.06.1999 г. на основание договор
за покупко-продажба на недвижим имот ответникът е придобил правото на собственост
върху ***, находящ се в ****, който имот съгласно удостоверение за идентичност, издадено
от „Перник-Инвест“ ЕООД е идентичен по сега действащия административен адрес: ****.
По възражението на ответника, че по делото не е установена идентичността на имота с
този, за който е доставяна топлината енергия, съдът намира следното:
Издаденото от Община Перник писмо, според което не са делегирани права на
3
„Перник-Инвест“ ЕООД да издава удостоверения за идентичност на имотите, е от 13.02.2014
г., поради което не установява дали към момента на издадаването на удостоверението
/16.02.2021 г./ дружеството е разполагало с такова правомощие. На следващо място,
обстоятелството дали на дружеството е делегирано право да удостоверява тези факти има
значение за материалната доказателствена сила на документа, но не опровергава факта, че е
направено изявление в посочения смисъл от управителя на дружеството относно жилищната
сграда. Доколкото ответникът не е представил удостоверение от компетентния
административен орган – Община Перник, опровергаващо това изявление и доколкото
посоченото общинско дружество съхранява договорите за продажба на държавни
недвижими имоти по реда на Наредбата за държавните имоти, сключени с Общинския
Народен съвет-Перник, съдът приема, че посочените в него факти съответстват на
съхраняваните при дружеството данни.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния период между страните по делото е
налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба.
По делото е безспорно, че доставената за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за имота
топлинна енергия е в общ размер 2062,54 лв., поради което съдът приема, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало вземане за главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод,
че обезщетението за забава е в размер на 203,55 лв, считано от 09.07.2019 г. до 11.03.2021 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забава в претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
4
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник”
АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за най-стария
отчетен период - месец 05/2019 г., е настъпила на 01.07.2019 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а сългасно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.04.2021 г.,
с което даваността за вземанията е прекъсната.
Водим от горното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 23.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски. От представените доказателства се установява, че ищецът
е сторил разноски за заповедното производство в размер на 45,32 лв. - държавна такса, и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. 95,32 лв., а в исковото производство
разноски в размер на 45,32 лв. - държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. 145,32 лв., които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ****,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ сумата 2062,54 лв. /две хиляди
шестдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ - главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 203,55 лв. /двеста и три лева и петдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава
върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. – 11.03.2021 г., за които вземания е
издадена Заповед № 261215/23.04.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
01992/2021 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА Г. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“ сумата 95,32 лв. /деветдесет и пет лева и
тридесет и две стотинки/ - разноски за заповедното производство, и сумата 145,32 лв. /сто
четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 01992 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6