РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Перник, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500004 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. К. против Решение № 880 от 18.09.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1526/2023 г., по описа на Районен съд - Перник, с което същата е
осъдена да заплати на Е. К. от с.*** сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - в резултат от телесно увреждане, ведно със законната лихва върху
така претендираната сума, считано от датата на увреждането - 04.07.2022 г., до
окончателното изплащане. Присъдени са и разноски.
Жалбоподателката излага доводи за това, че районния съд е приел грешно
фактическата обстановка и съответно на това е направил неправилни правни изводи. К.
твърди, че тя е била нападната, както лично така и детето й, поради което се е опитала да се
защити. Твърди се също така, че изслушания пред съда свидетел е пристрастен. Моли
въззивния съд да отмени решението и отхвърли изцяло, като неоснователни както главния,
така и акцесорния иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор.
Пернишки окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
1
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно –
обосновано е и съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора
факти са правилно изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите
законови разпоредби, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
По делото е разпитан един свидетел- K.K., който установява, че на 04.07.22 г.
кравата на жалбоподателката влязла в двор в който собственост имала и К.. След като
последната отишла да я изгони, между нея и междувременно пристигналата на място К.
възникнал спор. К. нанесла удари с тояга по тялото на въззиваемата и я блъснала на земята.
Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение от
05.07.2022 г. при преглед от съдебния лекар същият е установил, че К. има кръвонасядане с
лек оток по лявата ябълчна област и кръвонасядане по седалището вляво и по лявото бедро,
като описаните увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и е
възможно да са получени по време и начин, както е съобщила освидетелстваната, те са й
причинили страдание.
Пред районния съд въззиваемата е дала обяснения по реда на чл.176 ГПК като
отрича да е обиждала жалбоподателката и да я е нападала.
К. не е ангажирала никакви относими към твърденията й доказателства.
При тези факти и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК първия съд правилно и в
точно приложение на материалния закон е приел, че по делото са доказани всички елементи
на фактическия състав, който обуславя ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Поради това и иска по чл.45 ЗЗД се явява доказан в своето основание.
Възраженията на жалбоподателката, че пострадалата е замахвала с тояга към нея
и детето й и, че е нарекла последното „***“ са положителни факти от които К. би извлякла
положителни за себе си правни последици. Поради това доказателствената тежест за така
твърдените факти е на нейна страна. Както вече се посочи за установяване на тези факти
ответницата не е ангажирала нито едно доказателство. В тази връзка следва да се има
предвид и това, че дори и тези факти да бяха установени, те не изключват сами по себе си
отговорността по чл.45 ЗЗД, а биха се отразили на преценката за обезщетението.
Неоснователни са и твърденията в жалбата, че неправилно районния съд се е
позовал на показанията на свидетеля K., тъй като същия е пристрастен. Доказателства за
такава пристрастност не се посочени и събрани. Първата инстанция правилно е съпоставила
данните от този свидетел с обективните находки по приложеното съдебномедицинско
удостоверение. На това основание в точно приложение на материалния закон е направен
извод, че съобщените от K. факти, като механизъм на причиняване на увреждането се
потвърждават изцяло от установените наранявания.
2
Без каквото и да е правно значение за изясняване на фактическата обстановка по
делото е приложеното постановление на РП Перник, тъй като приетите с него факти не са
задължителни за съда.
Районния съд е отделил значително място в мотивите си при обосноваване на
фактите въз основа на които е определил обезщетението за претърпените неимуществени
вреди. Поради тяхната изчерпателност въззивния съд напълно се солидаризира с изложените
доводи. Отчетени са характера и естеството на увредата, взета под внимание е възрастта на
пострадалата. Отчетен е и периода през който ищцата е търпяла болки и страдания.
При всичко това отмерения размер от 2 000 лв. се явява справедлив.
С оглед на всичко изложено неоснователна се явява жалбата на ответника.
При този изход на делото жалбоподателката следва да понесе разноските сторени
от въззиваемата в размер на 550 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение Решение № 880 от 18.09.2023 г., постановено
по гр.д. № 1526/2023 г., по описа на Районен съд - Перник.
Осъжда Т. С. К. *** *** ЕГН********** да заплати на Е. И. К. ***
ЕГН********** сумата 550 лв. разноски пред окръжен съд Перник.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3