№ 60
гр. Ловеч, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500017 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 9457/ 30.12.2021 година (клеймо 29.12.2021
година) „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева, чрез юриск. Иван
Недков, срещу Разпореждане № 2574/ 22.12.2021 г, постановено от Районен съд –
Ловеч по ч.гр.д. № 2236/ 2021 г., с което е оставено без уважение и отхвърлено в цялост
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Посочва, че
атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и
затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на
изчерпателно посочени изисквания в императивни норми. Неговата цел е да даде
защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни
документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил
гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да
подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че в
обжалваното разпореждане съдът неправилно е дал указания за представяне на
доказателства за връчване на уведомлението за цесията, като не е съобразено,че в
настоящето производство не се прави проверка дали са налице предпоставките за
предявяване на иск, както е в исковото. Счита, че указанието е в противоречие с
1
нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, препращаща към чл.127 и чл.128 от ГПК. Твърди, че са
изпълнили задължителните реквизити в подаденото заявление.
Изтъква, че уточняването размера на претендираните суми, тяхното доказване и
постъпилите плащания не намират място в настоящото съкратено съдебно производство и
определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало.
Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане, е носима
от ответната страна, а не от ищцовата. Позовава се на съдебна практика, която приема, че
доказването на факта на прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника не
следва да се осъществява в рамките на заповедното, а на исковото производство,
доколкото целта на първото е да се провери дали вземането е спорно.
В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния
съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със
Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника АРС. АЛ. АС., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Летница,
Община Летница, Област Ловеч, ул. „Клокотница“ № 22, за вземане в размер на 11396
лева - главница за периода от 21.05.2019 г. до 21.06.2022г.; 842.92 лева –
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 25.05.2021 г. – датата на
прехвърляне на задължението, 1106.95 лева – обезщетение за забава от 22.05.2019 г. до
датата на подаване на заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020
година не е начислявана лихва, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
1517013/ 30.06.2014 г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, ЕИК ******,
цедирано на 02.11.2018 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е
уведомен с писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УФК/ 1517013, връчено от ЧСИ Велислав
Петров на 27.09.2021 г. Посочва, че съгласно договора, длъжникът е получил сума в
размер на 15 000 лева, преведена по банкова сметка на 02.07.2014г. Съгласно клаузите
на сделката страните са се съгласили, че главницата или общият размер на кредита е
21 435.12 лева, който е сбор от главница и застрахователна премия 5 685.12 лева.
2
Кредитополучателят се е задължил да заплати договорна лихва в размер на 18 050.88
лева, като общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 38 736 лева,
платима на 96 броя равни месечни вноски по 403.50 лева при първа погасителна вноска
на 21.04.2014 г. и последна – 21.06.2022г. Изтъква, че длъжникът е уведомен за
предсрочната изискуемост от ЧСИ Велислав Петров на 27.09.2021 година, като
съгласно разпоредбите на договора, кредитополучателят дължи, освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава начислена в размер
на 1106.95 лева – обезщетение за забава от 22.05.2019 г. до датата на подаване на
заявлението, като за периода 13.03.2020 година – 14.07.2020 година не е начислявана
лихва. Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението
в съда до окончателното плащане, както и разноски в размер на 266.92 лева д.т. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Първоинстанционният съд с разпореждане № 2387/ 01.12.2021 година е оставил
без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да уточни и конкретизира в заявлението по какъв начин е формирано
всяко едно от претендираните вземания и има ли извършени плащания по някои от тях,
не е ясно кога длъжникът е изпаднал в забава, за да се обяви предсрочна изискуемост.
Посочено е, че съществува противоречие относно крайния период на
възнаградителната лихва – до 25.05.2021 година датата на перхвърляне на
задължението, а в обстоятелствената част се твърди, че индивидуалният договор за
цесия е от 18.02.2020 година. С молба от 14.12.2021 година (клеймо от 13.12.2021г.)
заявителят е посочил, че предявената сума от 11 396.19 лева е непогасена главница по
договор, като първата неплатена вноска е с дата 21.05.2019 година, длъжникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на 27.09.2021 година, а възнаградителната
лихва 842.92 лева е начислена за периода 21.05.2019 година до 18.02.2020 година –
датата на прехвърляне на кредита. Изложени са подробни съображения, че заповедното
производство е едностранно, а не исково. Целта е да се установи дали вземането е
спорно и е достатъчно заявителят да твърди, че вземането съществува, като въпросът за
доказването на факта на обявяване и получаване от длъжника на уведомлението за
предсрочна изискуемост на задължението му е въпрос, който не е в пределите на
изследване от съда в заповедното производство по чл. 410-416 от ГПК. В разпоредбата
на чл. 410, ал.3 от ГПК законодателят изрично е посочил, кои документи са
необходими, а останалите факти подлежат на доказване в исковото производство.
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е
приел, че не са отстранени в дадените указания относно уведомяването на длъжника за
цесията.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
3
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, не са
конкретизирани сумите и тяхното основание, не са изложени и обстоятелствата
относно цедиране на вземането, респ. уведомяването на длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. ІІ т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”,
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от
28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия,
по обявен за предсрочно изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99,
ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
4
кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен чрез писмо,
връчено на 21.09.2021 година на която дата се твърди, че е уведомен и за предсрочната
изискуемост, без да е посочено, получено ли е от длъжника, по какъв начин и кога.
Освен това не са конкретизирани в достатъчна степен претендираните по заявлението
суми и как са формирани, какво е платено, с оглед наличие на данни за неравноправни
клаузи.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е
възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се
провери дали длъжникът ще възрази. Пълното и точно изложение на обстоятелствата,
на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да
подаде възражение.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения
и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния
случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към
него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника. Освен това от
представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на
заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2574/ 22.12.2021 г, постановено от
Районен съд – Ловеч по ч.гр. д № 2236/ 2021 г. , с което е отхвърлено подаденото от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
етаж 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева - Изпълнителен
директор, против длъжник АРС. АЛ. АС., ЕГН **********, с адрес: гр. Летница, ул.
„Клокотница" № 22, за следните вземания по Договор за потребителски паричен
кредит № 1517013, сключен на 30.06.2014 г., а именно: 11396.19 лева - главница за
периода от 21.05.2019 г. до 21.06.2022 г., 842.92 лева - възнаградителна лихва за
периода от 21.05.2019 г. до 18.02.2020 г., 1106.95 лева - обезщетение за забава за
периода от 22.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда /29.11.2021 г./,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в размер на 266.92 лева д.т. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6