ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3215
гр. София, 15.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Частно наказателно дело №
20241110210991 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.244 и сл. от НПК.
Подадена е жалба от Ж. Д.П., чрез адв. Ем. Б. - БлАК срещу
Постановление от 28.06.2024 г., изведено на 01.07.2024 г., за спиране на
наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 1377/2023 г.
по описа на 05 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), прокурорска преписка (пр. пр.) №28095/2023 г. по
описа на Софийска районна прокуратура (СРП). С жалбата се излага, че
постановлението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли се
за отмяна на постановлението и връщане на преписката на СРП с конкретни
указания по правилното приложение на закона.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и след като се запозна с
материалите по ДП № 1377/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.
№28095/2023 г. по описа на СРП, установи следното:
Досъдебното производство е образувано на 31.07.2023 г. за извършено в
гр. София престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.5а, вр. с чл.130, ал.1 от
НК.
В хода на производството са извършвани процесуално-следствени
действия: разпит на свидетели Ж. П., Л. П., В. П., Др. П., Цв. П., С. П., Ал. К.
и М. У., приобщени са писмени доказателства: социален доклад, справки от
ЦПЗ, ДПБ, ЦПЗ „София“ ЕООД, МБАЛНП „Св. Наум“, КОС, Д „СП“ –
1
Оборище, ДНС 112, СРС, ГО, освидетелстван е св. Др. П. както и са изготвени
три съдебномедицински експертизи, една аудиотехническа експертиза и една
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
Свидетелят Др. П. е син на свидетелката Л. П. и брат на свидетелката В.
П.. Те били в относително добри отношения до края на м. юли 2023 г. Като
между тях нямало случаи на физическа и словесна разпра до 31.07.2023 г.
Свидетелите Цв.П. и Др. П. имали сключен брак, по времето на който им
се родили две деца: С. П.– роден на ********г. и Ж. П. – родена на ******** г.
Свидетелките Л. П. и В. П. живеели заедно на адрес: гр***************,
на който адрес бил регистриран и свидетеля Др. П., който имал и ключ от
жилището, но живеел заедно със съпругата си и детето си С. П. в кв.
***********.
След пети клас по взаимно съгласие между родителите на Ж. П. и баба й и
леля й, тъй като Ж. П. не била удовлетворена от училището, в което учила се
преместила в 01 СУ в гр. София, което било в близост до дома на
свидетелките Л. П. и В. П.. През годините Ж. П. оставала да преспи при тях,
каквато договорка не е имало и се връщала през уикендите при семейството
си в кв. Панчарево. Свидетелката Ж. П. била много добра ученичка, но баща й
не бил удовлетворен от успеха й. След като отношенията между нея и
родителите й се били влошили от м. февруари на 2023 г. свидетелката Ж. П.
решила да остане да живее за постоянно при баба си и леля си и не
посещавала родния си дом. Понякога се виждала с майка си с брат си. Св. В.
П. твърди, че за издръжката на племенницата й са се грижили изцяло тя и св.
Л. П. в периода след трайното установяване при тях на същата. Свидетелката
Цв. П. твърди, че при срещите си с Ж. П. й е давала парични суми, на което е
присъствал и С. П.
Свидетелката Ж. П. отказала да празнува имен ден Цветница през 2023 г.
с родителите си.
Свидетелката Ж. П. се била отдалечила емоционално от родителите си и
брат си. Не споделяла и не ги търсила за съвети. Тя решила да започне през
лятната ваканция работа като сервитьорка в ресторант „Хепи“, пл. „Св.
Неделя“ в гр. София. Тя казала на майка си за това свое намерение. Тъй като
била непълнолетна следвало към документите да има писмено съгласие на
2
родител. Свидетелката Ж. П. подписала на мястото на далия съгласие родител
майка си и по този начин нямало пречка да започне работа. От 26.06.2024 г.
свидетелката Ж. П. започнала работа като сервитьорка в ресторант „Хепи“ в
центъра на гр. София. На 31.07.2023 г. свидетеля Др. П. разбрал, че дъщеря му
е започнала работа като сервитьорка и много се разгневил. Той се обадил да й
каже, че на другия ден ще дойде майка й да я прибере. Свидетелката Ж. П. му
затворила. Още по-афектиран от това той решил лично още същата вечер да я
прибере. В тази връзка провел и разговор с майка си. Последната уведомила
за това дъщеря си. Свидетелката Ж. П., след като научила за намерението на
баща си и твърдо противопоставяйки се на това да се прибере в дома си в кв.
Панчарево се обадила по телефона, за което била посъветвана, на Агенция
„Закрила на детето“, като предоставила данни за всички. Тя подала и сигнал
на тел.112.
Свидетелят Др. П. към 21:00 часа отключил входната врата на
апартамента, в който живеели дъщеря му с майка му и сестра му. Като чула
това свидетелката Ж. П. се обадила втори път на тел.112. През това време
свидетеля Др. П. влязъл навътре в жилището, размахвайки ръце и питайки
къде е дъщеря му. След като я видял й ударил шамар и й казал да си събира
багажа и да тръгва. Свидетелките В. П. и Л. П. се опитали да го отблъснат.
При следващия удар на свидетеля Др. П. свидетелката Ж. П. се свлякла на
земята, като преди това си ударила главата в касата на вратата. Свидетелката
Л. П. ударила на сина си шамар. Той ударил сестра си по главата.
Свидетелката Ж. П. се нахвърлила към баща си, за да го разтърве от
сестра му. В суматохата свидетелка Л. П. била паднала, тъй като била бутната
от свидетеля Др. П. и се спънала. Свидетелят Др. П. ударил още няколко
шамара на дъщеря си. Тя в един момент била взела нож, който насочила към
корема си и заплашила, че ще се самоубие. Като и друг път е заплашвала, че
ще се самоубие в дома си в кв. Панчарево. Била писала и предсмъртни писма.
Свидетелката В. П. успяла да вземе ножа от ръцете й. Свидетеля Др. П.хванал
свидетелката Ж. П. за косата. В този момент в жилището дошли полицаи
свидетелите К. и У. и социален работник Ив. Ив. Г.
Свидетелят Др. П. бил задържан с полицейска заповед за срок до 24 часа
и му било изготвено разпореждане и протокол за предупреждение по ЗМВР.
Извикан бил екип на бърза помощ и свидетелката Ж. П. била отведена в
3
„Пирогов“, където била прегледана.
Останалите две свидетелки не са били преглеждани в болнично
заведение.
От изготвените съдебномедицински експертизи се установява, че на
свидетелката Л. П. увреждането: оток и кръвонасядане на лявата подбедрица е
реализирало медикобиологичния признак болка, на свидетелката Ж. П.
уврежданията: окръглен оток с кръвонасядане и подкожен хематом в дясната
челно-слепоочна област на главата; кръгловато кръвонасядане по предно-
външната повърхност на лявата предмишница в средната й трета и
кръвонасядане по предната повърхност на дясната подбедрица в средната й
трета са реализирали медикобиологичния признак болка и страдание, а на
свидетелката В. П. уврежданията: три групи кръгловати кръвонасядания по
задната повърхност на дясното рамо; кръгловато кръвонасядане по задно
външната повърхност на дясната мишница в горната и трета; кръгловато
кръвонасядане по предната повърхност на лявата мишница в долната й трета
са реализирали медикобиологичния признак болка и страдание.
Установява се от справката на ДНС 112, че са постъпили при тях сигнали
на 31.07.2023 г. от номер 0********** в 21:17 ч. и в 21:40 ч. от лице, което се е
представило като Ж. П. и от номер 02/16111 в 21:27 ч. от лице, което се е
представило като В..
От изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза (КСППЕ) се установява, че свидетелката Ж. П. няма установени
качествени нарушения в психичното функциониране, налице е психична
годност за даване на свидетелски показания и участие в наказателното
производство.
Съгласно справка на СРС, ГО, 181 състав е, че срещу свидетеля Др. П.
има заведено дело от Ж. П. по ЗЗДН за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, но няма постановен краен съдебен акт.
ОТ справките на психиатричните клиники се установява, че свидетеля
Др. П. не е бил посещавал, лекуван и не се води на учет в тях. От справка на
КОС, че свидетеля ДР. П. няма издадено разрешение за носене и съхранение
на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Същият е неосъждан и няма данни за
висящи и образувани спрямо него ДП.
4
С атакуваното постановлението от 28.06.2024 г., изведено на 01.07.2024 г.,
прокурор при СРП е спрял ДП № 1377/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.
№28095/2023 г. по описа на СРП на основание чл.244, ал.1, т.1, във вр. с чл.25,
ал.1, т.6 от НПК, с мотив, че деянието, за което е водено ДП не касае състав на
престъпление от общ характер по НК, а е от категорията на деяния, които се
преследват по тъжба на пострадал. Изпратени са съобщения по чл.50 от НПК
до трите пострадали с разясняване на правата им по чл.81 от НПК и срокът, в
който могат да ги реализират.
С определение №2816 от 22.07.2024 г. производството по делото е било
прекратено и изпратено на СРП за изпълнение на процедурата по чл.244, ал.3
от НПК относно връчване на постановлението на СРП за спиране на всички
пострадали.
С писмо от 06.08.2024 г. на СРП ДП е било внесено отново в съда за
произнасяне по жалбата на П., подадена чрез адв. Б. – АК- Благоевград, като
се твърди, че с писмо, което отново се прилага разписките за връчване на
постановлението на СРП на пострадалите са били изпратени в СРС. Такова
писмо на СРП до СРС за прилагане копия на разписки за връчване на
пострадалите не е приложено в материалите по ДП, което съдържа 126 листа,
както и липсва в кориците на НЧД № 10163/2024 г., вкл. като приложение към
жалбата или придружителното писмо, но оригиналните разписки за връчване
на пострадалите са приложени съответно на страници от 124 до 126, вкл. от
ДП, което повторно е внесено в съда. Предвид което указанията на съда са
изпълнени в цялост и следва произнасяне по същество.
Съгласно компетенциите си Софийски районен съд е съответния
компетентен съд и следва да разгледа подадената жалба.
При така изложеното от фактическа страна, съдът счита, че жалбата е
допустима, тъй като изхожда от лице, което има материално-правното
качество на „пострадало” от престъплението по смисъла на чл.74, ал.1 от
НПК, т.е. същото е надлежно легитимирано да подава жалби срещу
Постановленията за спиране на прокуратурата, чрез упълномощен адвокат, с
приложено пълномощно, същото е сторено в срок, тъй като разписка за
връчване на процесното постановление е връчена на пострадалата Ж. П. на
11.07.2024 г., а жалбата е подадена чрез СРП до СРС на 16.07.2024 г.
Разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
5
В атакуваното от жалбоподателя Постановлението на СРП е посочено
защо се приема, че не може установеното да бъде квалифицирано като
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130, ал.1 от НК и като
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, които се явяват
престъпления от общ характер, както и че се приема, че е реализиран състав на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, респективно по чл.131, ал.1, т.3, във вр. с
чл.130, ал.2 от НК, респективно по чл.131, ал.1, т.4, пр.3, във вр. с чл.130, ал.2
от НК, които се преследват по реда на подадена частна тъжба от пострадалото
лице до съответния районен съд.
Обсъдени са в атакуваното постановление доказателствата.
Разгледани са съответните доказателства по отношение на всяка една от трите
пострадали и възможните правни квалификации на деянията. Изрично е
посочено защо не може да се приеме, че се касае за деяния, които да са
извършени „в условията на домашно насилие“, поради липса на установени
предходни прояви на насилие в близките към 31.07.2023 г. дати по отношение
свидетелката Ж. П. от свидетеля Др. П., за каквито й да е прояви на домашно
насилие от последния към свидетелката Л. П. и за това, че свидетелката В. П.
не попада в обхвата на кръга лица, които са очертани в разпоредбата на чл.93,
т. 31 от НК.
Но в мотивите на атакуваното постановление на СРП не се сочи защо
не се приема, че по отношение на пострадалата Ж. П. не следва да се приложи
разпоредбата на чл.49 от НПК. Изложено е единствено, че намесата на
прокуратурата в случая не се налага, без да има мотиви в тази насока.
На следващо място в мотивната част на прокурорското постановление
липсва анализ, а и доказателства в тази насока не са били събирани, имало ли
е случаи на домашно насилие към датата, към която свидетелката Ж. П.
трайно се е установила да живее извън родителския си дом към м. февруари
2023 г., както и имало ли е такова към Цветница на 2023 г., когато е отказала
да празнува имен ден с родителите си. Поради което се приема, че не е
попълнена доказателствената съвкупност, за да се направи извод, че не е
налице „системност“, с оглед изложеното от СРП в постановлението, което е
предмет на настоящия съдебен контрол, тъй като липсвали установени
предходни прояви на насилие в близките към 31.07.2023 г. дати по отношение
свидетелката Ж. П. от свидетеля Др. П.. Предвид което спирането с
6
посочените в постановлението изводи в случая се явява преждевременно, тъй
като не са изследвани и събрани всички относими и релевантни доказателства
към деянието, за което се води разследването, а оттам и изводите в същото се
явяват неправилни.
Поради което постановление на СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
от 28.06.2024 г., изведено на 01.07.2024 г. за спиране на наказателното
производство №1377/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №28095/2023 г.
по описа на СРП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По тези мотиви и на основание чл.244, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ж. Д. П., чрез адв. Ем. Б. - БлАК, постановление на
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 28.06.2024 г., изведено на
01.07.2024 г., за спиране на наказателното производство №1377/2023 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №28095/2023 г. по описа на СРП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7