№ 14190
гр. С., 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Д.А Д. НИКОЛОВА
като разгледа доклад.ото от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело №
20241110158938 по описа за 2024 година
А. Г. Т. е предявила срещу „А. Ф.”АД иск с правно осно.ие чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за проглася.е на нищожността на
Договор за паричен заем А1 потребителски кредит №11076646 от
22.11.2023.При условията на евентуалност е предявен срещу „А. Ф.”АД иск с
правно осно.ие чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП за
нищожност на клаузата на чл.3 от Договора за паричен заем А1 потребителски
кредит №11076646 от 22.11.2023. Ищцата е предявила срещу „Ф. Б.”ЕООД
иск с правно осно.ие чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, евентуално по чл.26, ал.1, пр.2
вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП за проглася.е на нищожността на
Договор за предоставяне на гаранция №11076646.
Ищцата поддържа, че е сключила с ответника „А. Ф.”АД договор за
паричен заем А1 потребителски кредит №11076646 от 22.11.2023, по силата на
който е получила заемна сума в размер от 700 лева, при ГПР-46.69%, при обща
дължима сума от 768.60 лева.Твърди, че във връзка с чл.3 от договора за
паричен заем, сключва с „Ф. Б.”ЕООД договор за предоставяне на гаранция
№11076646, с който да бъде обезпечен отпуснатия заем.Твърди, че
възнаграждението , което следва да заплати по договора за гаранция е в размер
от 220.65 лева.Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
осно.ие чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а при
1
условията на евентуалност е нищожна клаузата на чл.3 от договора.Твърди,
че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, както и кои точно
компоненти са включени в него.не става ясно дали възнаграждението за
поръчителство е включено в ГПР.Твърди, че не е ясно как точно е изчислена
годишната лихва по отношение на общия ГПР.Твърди, че заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде елемент от общия разход
по кредита на потребителя.Поддържа, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на
допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изиск.ето
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размер на законната лихва по п.
задължения.Посоч.ето в договора на ГПР, който не е реалния представлява
заблуждаваща търговска практика.Твърди, че посочената клауза на чл.3 от
договора води до нееквивалентност на престациите, тъй като с нея се
задължава ищеца да сключи договор за поръчителство с избрано дружество,
чието възнаграждение е в размер на 60% от отпуснатата сума.Поради това
счита, че клаузата на чл.3 от договора противоречи на добрите нрави.Твърди,
че договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите
нрави.При условията на евентуалност твърди, че е нищожен поради
заобикаляне на закона.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А. Ф.”АД оспорва предявените
искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф. Б.”ЕООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разреша.е на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за паричен заем А1 потребителски кредит
№11076646 от 22.11.2023 „А. Ф.”АД в качеството на заемодател е предоставил
на А. Г. Г. в качеството на заемател заем в размер от 700 лева за срок от 5
месеца, при месечна погасителна вноска в размер от 153.72 лева, при лихвен
процент от 38.40% и ГПР-46.69%.
По силата на договор за предоставяне на гаранция №11076646 от
22.11.2023 А. Г. Г. в качеството на потребител е възложила , а „Ф. Б.”ЕООД се
е съгласил да издаде гаранция в полза на „А. Ф.”АД с цел гарантиране на
2
изпълнението на паричните задължения на потребителя, възникнали съгласно
договор за заем.
По силата на договор за цесия от 02.03.2020 „Ф. Б.”ЕООД в качеството
на цедент е прехвърлило на „А. за контрол на п. задължения”ЕООД в
качеството на цесионер вземания по Приложение №1 към договора.
Видно от Приложение №1/29.08.2024 към рамковия договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ в него фигурира под №1112 А. Г.
Г. с вземане за главница в размер от 700 лева по договр №11076646 и вземания
за лихви.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем А1 потребителски кредит
№11076646 от 22.11.2023 „А. Ф.”АД в качеството на заемодател е предоставил
на А. Г. Г. в качеството на заемател заем в размер от 700 лева за срок от 5
месеца, при месечна погасителна вноска в размер от 153.72 лева, при лихвен
процент от 38.40% и ГПР-46.69%.
Съгласно чл.3 от договора за заем заемателят се задължава в срок до пет
дни, считано от датата на сключ.е на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения:1. Физическо лице-поръчител; 2.банкова
гаранция или 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки по занятие, съгласон предметът му на дейност и в
съответствие с всички необходими законови разпоредби, относими към
упражня.ето на такава дейност.
По силата на договор за предоставяне на гаранция №11076646 от
22.11.2023 А. Г. Г. в качеството на потребител е възложила, а „Ф. Б.”ЕООД се е
съгласил да издаде гаранция в полза на „А. Ф.”АД с цел гарантиране на
изпълнението на паричните задължения на потребителя, възникнали съгласно
договор за заем.
Съгласно чл.2, ал.1 от договора за гаранция за поемане на задължението
по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 220.65
лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 44.13
лева.Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
Доковора за заем, сключен с „А. Ф.”АД.
Видно от датата на договора за гаранция -22.11.2023, същият е сключен
в деня на договора за заем.В този смисъл обезпечението по договора за заем
3
не следва да се ангажира в 5 –дневен срок от сключ.ето на договора, а то е
предпоставка за сключ.ето на договора. Освен това към датата на сключ.е на
договора за заем е известно възнаграждението по договора за гаранция и
същото е включено в погасителните вноски.В този смисъл възнаграждението
по договора за гаранция /поръчителство/ следва да бъде включено в ГПР като
разход, който е бил известен още към момента на сключ.е на договора за заем
и предпоставка за сключ.ето на договора.
Видно от договора за гаранция, сключен между ищеца и ответното
дружеството „Ф. Б.”ЕООД възнаграждението е в размер от 220.65 лева, при
отпуснат заем от 700 лева.В този смисъл сумата на възнаграждението по
договора за гаранция е почти 1/3 от заемната сума по договора за заем, което
води до нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатя.е на кредитора.Още повече, че Ф. Б.”ЕООД и „А.
Ф.”АД са свързани лица доколкото собствениците им са едни и същи лица.
Видно от договора за цесия от 02.03.2020 „Ф. Б.”ЕООД в качеството на
цедент е прехвърлило на „А. за контрол на п. задължения”ЕООД в качеството
на цесионер вземания по Приложение №1 към договора.
Видно от Приложение №1/29.08.2024 към рамковия договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ в него фигурира под №1112 А. Г.
Г. с вземане за главница в размер от 700 лева по договор №11076646 и
вземания за лихви.
По делото не са ангажирани доказателства ищцата да е уведомена по
реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия.С оглед на което съдът
намира, че към датата на предявя.е на исковата молба ищцата не е била
уведомена за извършената цесия, поради което цесията не е породила
действие спрямо нея и ищцата разполага с правен интерес от предявя.е на
иска срещу „Ф. Б.”ЕООД.Поради това възраженията на ответника „Ф.
Б.”ЕООД за недопустимост на претенцията са неоснователни.Отделно от това
собственици на „Ф. Б.”ЕООД и „А. за контрол на п. задължения”ЕООД, както
и на „А. Ф.”АД са едни и същи лица.Поради това трите дружества Ф.
Б.”ЕООД, „А. за контрол на п. задължения”ЕООД и „А. Ф.”АД са свързани
лица.
Съгласно чл.2, ал.4 от договора за гаранция „А. Ф.”АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
4
заплащане на възнаграждението по договора за гаранция.
Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за
гаранция към момента на сключ.е на договора за заем, съдът намира, че
възнаграждението за гаранция следва да бъде включено като разход в ГПР.
Още повече, че дружествата са свързани лица, както и че „А. Ф.”АД е
овластено да получи плащането на възнаграждението за гаранция
/поръчителство/.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за п. задължения. В случая договорът за заем е сключен на
22.11.2023, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената
редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.11.2023 е
3.79 %, заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.79%.Петкратният размер на
законната лихва, който не следва да бъде надвиша. като ГПР е в размер от
68.95%.В случая по договора ГПР е в размер от 46.69% .
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
по договора за гаранция.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключ.е на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението по договора за гаранция представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключ.е
на договора за заем възнаграждението по договора за гаранция е начислено и
за него също е изготвен погасителен план.
Доколкото възнаграждението по договора за гаранция е почти 1/3 от
сумата по заема, съдът приема, че ако при изчисля.е на ГПР се включи и
възнаграждението за гаранция в размер от 220.65 лева,ГПР би надвишил 5-
кратния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Невключ.ето на възнаграждението за гаранция /поръчителство/ в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
5
извън договорната лихва.Възнаграждението за гаранция по договора за
гаранция води до оскъпя.е на кредита.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изиск.ията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключ.ето на възнаграждението за
гаранция /поръчителство/ в ГПР, което представлява неправилно посоч.е на
ГПР, съставлява неспаз.е на изиск.ето на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на осно.ие чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
заем е недействителен.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно осно.ие чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК следва да бъде уважен.
Договорът за гаранция /поръчителство/ е акцесорен на договора за
заем.Поради това след като основният договор е недействителен,
недействителен е и акцесорният договор.В случая отпада осно.ието, на което е
сключен договора за гаранция /поръчителство/, като обезпечаващ
задълженията по договора за заем.Поради това договорът за гаранция /
поръчителство/ е нищожен поради липса на осно.ие.
Освен това възнаграждението по договора за гаранция е почти 1/3 от
сумата на заема..В този смисъл това възнаграждение представлява скрита
печалба извън договорната лихва, която води до неоснователно обогатя.е на
кредитора.С оглед на което съдът приема, че договорът за гаранция
/поръчителство/ нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и
накърнява добрите нрави. Договорът за гаранция нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост доколкото Ф. Б.”ЕООД и „А. Ф.” са
свързани лица.Собственици на двете ответни дружества са едни и същи лица.
С оглед на което длъжникът по сключен договор за заем следва да плати
възнаграждение на гаранта, който да гарантира сам пред себе си за отпуснатия
заем.
С оглед на изложеното договорът за гаранция е нищожен поради
накърня.е на добрите нрави.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно осно.ие чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД следва да бъде уважен.
6
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата на осно.ие чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер
от 100 лева за държавна такса.С оглед на което ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата по ½ всеки от 100 лева, а именно: 50 лева-
разноски по делото..
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от по 480 лева
с ДДС спрямо всеки от двамата ответника.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем А1
потребителски кредит №11076646 от 22.11.2023 по предявения от А. Г. Т.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Ф. жилища”, бл.218А, вх.Г, ет.9, ап.26, със
съдебен адрес: гр.П., ул. „П. Отдих и К. №3Б, ет.3, п.11, чрез адв. М., срещу
„А. Ф.”АД, ЕИК2....., със седалище и адрес на управление:гр.С., жк. „И. В.”,
ул. „Б.”№1, бл.9, ет.2, иск с правно осно.ие чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция
№11076646 от 22.11.2023 по предявения от А. Г. Т., ЕГН**********, с
адрес:гр.С., жк. „Ф. жилища”, бл.218А, вх.Г, ет.9, ап.26, със съдебен адрес:
гр.П., ул. „П. Отдих и К. №3Б, ет.3, п.11, чрез адв. М., срещу „Ф. Б.”ЕООД,
ЕИК2., със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Неру”№28, „С. Ц.”,
ет.2, офис 40-46, иск с правно осно.ие чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „А. Ф.”АД, ЕИК2....., със седалище и адрес на
управление:гр.С., жк. „И. В.”, ул. „Б.”№1, бл.9, ет.2, и „Ф. Б.”ЕООД, ЕИК2.,
със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „Д. Неру”№28, „С. Ц.”, ет.2,
7
офис 40-46, да заплатят на А. Г. Т., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Ф.
жилища”, бл.218А, вх.Г, ет.9, ап.26, със съдебен адрес: гр.П., ул. „П. Отдих и
К. №3Б, ет.3, п.11, на осно.ие чл.78, ал.1 от ГПК сумата от по 50 лева всеки-
разноски по делото.
ОСЪЖДА „А. Ф.”АД, ЕИК2....., със седалище и адрес на
управление:гр.С., жк. „И. В.”, ул. „Б.”№1, бл.9, ет.2, да заплати на адв. Д. В.
М., процесуален представител на А. Г. Т., с адрес:гр.П., ул. „П. Отдих и К.
№3Б, ет.3, п.11, на осно.ие чл.38 от ЗА сумата от 480 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ф. Б.”ЕООД, ЕИК2., със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „Д. Неру”№28, „С. Ц.”, ет.2, офис 40-46, да заплати на
адв. Д. В. М., процесуален представител на А. Г. Т., с адрес:гр.П., ул. „П.
Отдих и К. №3Б, ет.3, п.11, на осно.ие чл.38 от ЗА сумата от 480 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжал.е пред СГС в двуседмичен срок от
връч.ето.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8