№ 1341
гр. Пазарджик, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220102274 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 124 от ГПК.
Ищецът С. Н. П., ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, ул. „***** чрез пълномощника си адвокат Г. С.-Ц. твърди, че
ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.
15, вх. А, ет. 4, представляван от управителя Р. И.а М.-Т., претендира от него
заплащането на сумата от 5 134,88 лева, дължима на основание договор за
кредит, сключен на 13.09.2006 г. между ищеца и „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ АД, вземанията по който са прехвърлени от първоначалния
кредитор на ответника с договор за цесия от 23.10.2019 г. За събиране на
вземането против него било образувано изпълнително дело № 2536/2013 г. по
описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд. Твърди, че по изпълнителното дело не са предприемани никакви
изпълнителни действия, които да водят до прекъсване или спиране на
давността, поради което към датата на исковата молба е изтекла предвидената
в закона 5-годишна давност. Въпреки изпратеното до ответника уведомление
за погасяване по давност на вземанията, ответникът продължавал да счита, че
вземанията не са погасени по давност. Поради това моли да бъде установено
спрямо „Еос Матрикс“ ЕООД, че не дължи същите поради погасяването им по
давност.
Претендира разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез
пълномощника си юрисконсулт М. М. прави възражение местна подсъдност на
делото с искане същото да бъде изпратено на компетентния Софийски
районен съд, което съдът е отхвърлил с влязло в сила Определение №
2172/10.07.2025 г. По същество оспорва иска като неоснователен, като се
позовава на ППВС № 3/1980 г., ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №
3/2023 г. на ВКС относно спирането и прекъсването на давността. Поддържа,
че давността прекъсва с искането на взискателя за извършване на
изпълнително действие, без значение дали съдебният изпълнител го е
предприел, дали същото е дало резултат и дали е настъпила перемпция. Моли
да се вземе предвид спирането на давността през периода от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по
делото.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Ангажира писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че с изпълнителен лист от 30.08.2012 г., издаден
по ч.гр.д. № 2859/2012 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, С. Н. П. е
осъден да заплати на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД сумата от 2
544,46 лева, представляваща главница по договор за кредит, сумата
от 195,42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2011 г.
до 30.06.2012 г., сумата от 63,10 лева, представляваща такса за обслужване на
кредита, ведно със законната лихва от 10.07.2012 г. до изплащане на
вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер
на 56,06 лева.
На 21.02.2013 г. против ищеца е образувано изпълнително дело
№ 2536/2013 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд.
Със запорни съобщения от 07.03.2013 г. са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника в ,,УниКредит Булбанк“ АД, ,,Първа
инвестиционна банка“ АД, ,,Банка ДСК“ АД, ,,Райфайзенбанк България“
ЕАД, ,,Алианц Банк България“ АД и ,,Централна кооперативна банка“
АД, както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано
от работодателя ,,Сис индустрийс“ ООД, ЕИК *********.
С разпореждания от 16.01.2015 г., 27.09.2016 г. и 31.03.2017
г. са насрочени описи на движими вещи на адреса на длъжника, за които няма
данни да са се състояли.
Със запорни съобщения от 04.04.2017 г. са наложени запор на банкови
сметки на длъжника в ,,Централна кооперативна банка“ АД, ,,Алианц Банк
България“ АД, ,,Райфайзенбанк България“ ЕАД и ,,Банка ДСК“ АД.
2
С разпореждане от 30.07.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника. Няма данни същият да се е състоял.
На 25.02.2020 г. ответникът ,,Еос Матрикс“ ЕООД е конституиран като
взискател по делото на мястото на „Транскарт Файненшъл Сървисис“
ЕАД въз основа на договор за цесия от 23.10.2019 г.
С молбата за конституиране взискателят е направил искане за налагане
на запор на банковата сметка на длъжника в ,,Юробанк България“ АД.
По молбата липсват предприети действия от ЧСИ.
На 14.08.2023 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и са вдигнати наложените запори.
На 21.03.2025 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е изпратил до ищеца
уведомление, с което го е поканил в 5-дневен срок от получаването да заплати
дължимата сума по договор за кредит от 13.09.2006 г. в размер на 5 134,88
лева.
На 07.04.2025 г. ищецът е направил възражение за недължимост на
търсената сума поради погасяване по давност, но е получил отговор
от „Еос Матрикс“ ЕООД, с който е потвърдил наличието на
неплатено вземане, а по отношение на възражението за изтекла давност
е посочил, че същото е от компетентността на гражданския съд.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК
за недължимост на вземания поради погасяване по давност.
Основателността на иска предполага погасяване на спорните вземания
поради изтичане на погасителната давност.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че против ищеца са осъществени изпълнителни действия, имащи за
последица спиране и/или прекъсване на давността.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойки от неизпълнен
договор и вземанията за лихви съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД. Ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Според ППВС № 3/1980 г. режимът на погасителната давност в
изпълнителното производство е приравнен със статута на исковото
производство за установяване на вземането съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ във
връзка с чл. 116, б. „в“ и чл. 117 от ЗЗД, което означава, че от момента на
образуване на изпълнителното производство и докато последното е висящо
погасителна давност не тече, независимо от това дали има извършени
изпълнителни действия.
3
С ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС институтът на погасителната
давност е преуреден по нов начин като е възприет принципът, че поначало
давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено
от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващо
конкретен изпълнителен способ, както и поискано изпълнително действие,
представляващо част от конкретен изпълнителен способ. Такива са: насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан и т.н. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
С ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е разрешен спорът за това от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г., като е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980
г.
Следователно до 26.06.2015 г. по отношение на погасителната давност
по висящо изпълнително дело приложение намира ППВС № 3/1980 г., а след
тази дата – ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесните вземания са установени със заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение се ползва със сила, която е аналогична на силата на
пресъдено нещо поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити
и новонастъпили обстоятелства, с оглед на което същите се погасяват с
изтичане на петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, в т.ч. лихвите и
разноските - в този смисъл Определение № 2993/12.10.2023 по гр.д. №
908/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о.
С образуване на изпълнителното производство против
длъжника на 21.02.2013 г. давността е спряла да тече съгласно ППВС №
3/1980 г. и е възобновена на 26.06.2015 г. съгласно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС.
След 26.06.2015 г. по изпълнителното дело са предприети изпълнителни
действия, които принципно са годни да прекъснат погасителната давност, като
налагане на запори върху банкови сметки на длъжника и насрочване на
описи на движими вещи на длъжника, които не са извършени, но не по
причина, за която е отговорен взискателят. Последното валидно изпълнително
действие или искане за извършване на такова е от 25.02.2020 г.,
когато взискателят е направил искане за налагане на запор на банковата
сметка на длъжника в ,,Юробанк България“ АД. От тази дата до датата на
подаване на исковата молба в съда - 03.06.2025 г., са изтекли повече от 5
години, дори и да се вземе предвид спирането на давностния срок през
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. (общо 69 дни) съгласно чл. 3, т. 2 от
ЗМДВИП във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр.
4
Освен това с постановление от 14.08.2023 г. изпълнителното
производство, образувано против ищеца, е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради перемпция. В хипотезата на прекратено по право
принудително изпълнение всички предприети изпълнителни действия по него
се считат обезсилени, така че давността не се счита за
прекъсната, макар изпълнителните действия да са били от вида на посочените
в чл. 116, б. ,,в“ от ЗЗД. Поради това правните последици на всички, посочени
по-горе, изпълнителни действия, водещи до спиране или прекъсване
на погасителната давност, не следва да се зачитат. Това означава, че след
издаване на изпълнителния лист е налице бездействие на страна на
кредитора, а след прехвърляне на вземането - на цесионера, продължило
повече от пет години. Следователно процесните вземания са погасени по
давност и не подлежат на принудително изпълнение.
По изложените съображения съдът намира предявеният иск
за недължимост на вземанията поради погасяване по давност за основателен,
поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, като същият бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него съдебни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца е своевременно направено, но разгледано по
същество е неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение следва
да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира
баланса между правото на страната да бъде възмездена за платеното
възнаграждение на адвоката и интереса на насрещната страна адвокатското
възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна
сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни
фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените
съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството
доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая съдът намира,
че макар делото да не се отличава с правна сложност, същото има
известна фактическа сложност с оглед обема на
събраните писмени доказателства. Поради това може да се приеме,
че платеното от ищеца адвокатското възнаграждение в размер на 1 000
лева съответства на положения от адвоката труд по делото
и е съразмеримо с адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба
№ 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които, без
да са обвързващи за съда, могат да служат като обективен ориентир при
преценка на справедливото възнаграждение на адвоката. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца платеното от него адвокатско
възнаграждение в пълен размер.
5
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С. Н. П.,
ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул.
„***** и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.
15, вх. А, ет. 4, представляван от управителя Р. И.а М.-Т., че претендираната
като дължима от ответника сума в размер на 5 134,88 лева по договор за
кредит от 13.09.2006 г., не подлежи на принудително изпълнение поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.
15, вх. А, ет. 4, представляван от управителя Р. И.а М.-Т., да заплати на С.
Н. П., ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „*****
разноски за държавна такса в размер на 205,40 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6