МОТИВИ по НОХД
№ 2303/2020г. пo описа на Районен съд - Русе, ІХ н.
с.
Районна прокуратура – Русе е внесла
обвинителен акт, с който е предала на съд подсъдимия Н.М.Д., роден на *** ***,
български гражданин, българин, със средно образование, неженен, безработен,
ЕГН: **********, неосъждан, за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а именно за това,
че през периода м. юли 2017 г. – м. март 2019 г., включително, в гр. Русе, след
като бил осъден да издържа свой низходящ - детето си Н.Н.Д.,
родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски - 21 месечни вноски по 120,00 лв., всичко на обща стойност 2
520,00 лв.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно
кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото и
извършената оценка на същата. По отношение вида и размера на наказанието, предлага
същото ако бъде „Пробация“, при съвкупност на пробационните мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от осем месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител, два пъти седмично; по чл. 42а,
ал. 2, т. 2 НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от осем месеца и по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК – „Безвъзмезден
труд в полза на обществото 100 часа годишно“, за срок от една година.
Подсъдимият, упражнявайки
правото си на лична защита и на последна дума, изразява съжаление за
извършеното и съгласие с предложението на прокуратурата във връзка с
наказанието, което следва да му бъде наложено.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди инвокираните от
страните фактически и правни доводи, възведени в хода и по реда на съдебните
прения, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.М.Д. е роден на *** ***, български
гражданин, българин, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН: **********,
неосъждан. С Решение № 198/13.03.2017г., влязло в сила на 29.03.2017г. по АНД №
339/2017г., по описа на Районен съд - Русе, същият е бил освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК заради извършено от него престъпление
по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК.
Подсъдимият Н.Д. и свидетелката М.П.Й. живеели на
семейни начала, като по време на съвместния им живот, на 12.02.2013г., се
родило детето им Н.Н.Д.. След раждането на детето,
подсъдимият и свидетелката Й. се разделили.
През 2017г. свидетелката М.Й. депозирала искова молба пред
Районен съд - Русе, във връзка с която било образувано гражданско дело №
1972/2017г., по описа на Районен съд – Русе и с Решение № 808 от 26.06.2017г.
упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Н.Д. били предоставени на майката - свидетелката М.П.Й..
Със същото решение подсъдимият бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка за
детето си Н.Д.в размер на 120,00 (сто и двадесет) лева.
Подсъдимият бил запознат със съдебното решение и
вмененото му с него задължение да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си
дете, но въпреки това през периода м. юли 2017 г. – м. март 2019 г. същият не
изпълнил това си задължение.
Така подсъдимият не изпълнил
задължението си да плаща издръжка в размер на общо 21 месечни вноски по 120,00 лв., всичко на обща
стойност 2 520,00 лв.
До приключване на производството пред първоинстанционния съд подсъдимият не изпълнил задълженията
си за процесния период.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
производство гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и безспорно установяват и
подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените по делото доказателствени източници от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.
1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият
през периода м. юли 2017 г. – м. март
2019 г., включително, в гр. Русе, след като бил осъден да издържа свой низходящ
- детето си Н.Н.Д., родена на *** г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 21 месечни
вноски по 120,00 лв., всичко на обща стойност 2 520,00 лв..
Престъплението
по чл. 183 НК е от категорията на т.нар. продължени престъпления. От обективна
страна то се характеризира с това, че през периода на бездействие, деецът
осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се преустановява или
с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване на
престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице
неизпълнение на две или повече месечни вноски. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 21 месечни
вноски, за период от месец юли 2017г. - месец март 2019г. включително.
Задължението за издръжка е
основно и безусловно задължение и възниква за родителите от правопораждащия
юридически факт от категорията на юридическите събития, който в случая е
раждането на дете. От този момент, за всеки един от двамата родители възниква
задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на малолетно
дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се създават
на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се децата, както и че
същите са основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1
и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.
С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ издръжка е
обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи, необходими за неговата
и на негови деца издръжка, доколкото не са налице никакви обективни пречки
същия да полага труд и да реализира доходи, които да му позволяват да доставя
дължимата за детето издръжка.
Субект на
престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно
лице.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл. В съзнанието на същият са намерили отражение всички елементи на състава
на престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че е осъден да издържа
свой низходящ от първа степен, който е малолетен, както и че не е изпълнил
задълженията си през инкриминирания период, като във волево отношение,
подсъдимият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване.
Не са
налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.
По вида и
размера на наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една
година или „Пробация“.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид по-високата степен на
обществена опасност, който разкрива конкретното деяние, с оглед продължителния
период от време – 21 месеца, през който малолетното дете е било лишено от
необходимите им средства, за задоволяване на негови преки и непосредствени
нужди от първа необходимост за храна и облекло.
По отношение на обществената опасност на
дееца, съдът намира същата за по-висока, с оглед упражнената по отношение на
него форма на наказателноправно въздействие, за
извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете критичното
отношение и осъзнатите от подсъдимия последици от извършеното от него деяние.
Отегчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелства, извън по-високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние и дееца не са налице.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да
бъде определено съобразно правилата на чл. 54 НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да обуславя приложението на чл.
55 НК.
Разпоредбата на чл. 78а НК е неприложима в случая, тъй
като не са възстановени причинените от деянието имуществени вреди.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
определено като вид наказание „Пробация“, с оглед
всички обстоятелства, релевантни при индивидуализация на наказанието.
По отношение на пробационните
мерки, което същото следва да включва, съдът намира, че следва да бъдат
приложени задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител, два пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, а така също и пробационната мярка по чл. 42а,
ал. 2, т. 6 НК – „Безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа“.
По отношение на срокът на пробационните
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, съдът намира, че същите следва да
бъдат за срок малко над минималния и под средата на предвидения в закона, а
именно осем месеца, с оглед тежестта, което разкрива конкретното деяние и
смекчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, а пробационната мярка по чл. чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК следва
да бъде за минималния предвиден в закона срок, а именно една година.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ