Решение по дело №7479/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260973 13.07.2021г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд ХVІ граждански състав

На пети юли две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова

Секретар Н. Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия С. Петрова

гражданско дело № 7479 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на И.Р.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.А. ***, със съдебен адрес:*** против „УЕЛДИНГ СЪРВИСЕС ПЕТРОВ 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ален мак” № 28, представлявано от управителя Н.П.П., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 2 280,69 лева, представляваща дължими трудови възнаграждения за отработено време в периода от 21.05.2020 година до 21.07.2020 година, от която сумата 669,28 лева, представляваща възнаграждение за месец май 2020 година, сумата 814,78 лева, представляваща възнаграждение за месец юни, сумата 796,63 лева, представляваща възнаграждение за месец юли 2020 година, лихва за забава, считано съответно от 26.06.2020 година, 26.07.2020 година, 26.08.2020 година до датата на подаване на исковата молба, както следва: върху възнаграждението за месец май мораторна лихва за периода от 26.06.2020г. до 22.11.2020г. – 27.52 лева, за месец юни за периода от 26.07.2020г. до 22.11.2020г. – 26.71 лева, за месец юли за периода 26.08.2020г. до 22.11.2020г. – 19.25 лева, както и сумата 228,25 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за периода от 30.03.2020 година до 21.07.2020 година, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Искът е с правно основание чл.128 от КТ, чл. 86 от ЗЗД и чл.224 от КТ.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба, за което ответното дружество се счита уведомено на основание чл. 50, вр. чл.47 от ГПК от негово име не е постъпил писмен отговор.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд

намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Разпоредбата на чл. 128 от КТ задължава работодателя да заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работника. По делото са доказани фактите относно съществуването на трудово правоотношение между ищеца – работник и ответника – работодател. Ищецът е изпълнявал длъжността „***“, с място на работа територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и основно месечно трудово възнаграждение в размер от 700 лева, с периодичност на изплащане ежемесечно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Трудовото правоотношение е прекратено на 21.07.2020г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ със заповед № 024/21.07.2020г. Разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ установява презумпция за добросъвестност на работника при осъществяване на трудовите му права и задължения, необорена от ответника в настоящото производство. Ищецът е изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно и съответно има право да получи полагаемите му се месечни възнаграждения.

Твърденията на ищеца са, че не са му заплатени и съответно са дължими трудови възнаграждения за процесните месеци – май, юни и юли 2020г., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за месец май 2020г. на ищеца са изплатени 220 лева, съгласно представен РКО с посочено основание „РЗ за май частично“. Констатацията на експерта е, че след приспадане на платената сума, дължимото възнаграждение за месец 05.2020 година е 669.28 лева, за месец 06.2020г. е 814.78 лева, а за месец 07.2020г. е 796.63 лева. Видно от заключението на вещото лице, пропорционално на отработеното време за периода 30.03.2020г. - 21.07.2020г., на ищеца се полагат 7 дни платен годишен отпуск. Експертизата е установила, че по ведомост за заплати за м.юли на ищеца са начислени 2 дни платен годишен отпуск за 91,30 лева, като тази сума участва в размера на неизплатените трудови възнаграждения, поради което експертизата е изчислила обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2020 година възлиза на 228,25 лева. Размерът на лихвата, определен от датата на падежа на всяко дължимо плащане до датата на завеждане на исковата молба вещото лице е изчислило, както следва: за възнаграждението за месец май мораторната лихва за периода от 26.06.2020г. до 22.11.2020г. възлиза на 27.52 лева, за месец юни за периода от 26.07.2020г. до 22.11.2020г. – 26.71 лева, а за месец юли за периода 26.08.2020г. до 22.11.2020г. – 19.25 лева. Изложеното обосновава извод за основателност на претенциите за лихви и същите следва да бъдат изцяло уважени.

Обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ е дължимо при наличие на две кумулативни предпоставки: трудовото правоотношение да е прекратено, без значение какво е основанието за прекратяване и работникът или служителят да не е използвал платения си годишен отпуск.

Установява се от доказателствата по делото, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, считано от 30.03.2020г., на основание сключен трудов договор № 035 от 30.03.2020г. като ищецът е заемал длъжност „***” в ответното дружество с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 700 лева месечно. Не е спорно по делото, че на 21.07.2020г. трудовото правоотношение е прекратено.

Липсват въведени твърдения от страна на ответника, предвид непостъпването на отговор от последния, ищецът да е ползвал платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за процесния период. Следва да се отбележи, че в случай на подобно възражение ответникът следваше, съобразно възложената му доказателствена тежест в настоящото производство, да проведе пълно и главно доказване на това обстоятелство. В тази връзка съдът приема за установено, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск в размер на 5 работни дни за 2020г. Съгласно заключението на вещото лице дължимото обезщетение за неизползван отпуск за 2020 година в размер 5 дни е 228.25 лева. Работодателят не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца претендираното обезщетение, поради което претенцията за сумата от 228.25 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван годишен отпуск за 5 дни също следва да бъде уважена в претендирания размер.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове по чл. 128 от КТ и чл. 224 от КТ, както и по чл. 86 от ЗЗД за основателни и доказани до пълния им размер.

Дължима е и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 22.11.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС дължимата за производството държавна такса от 191,23 лева и 200 лева - депозит за назначената експертиза.

Така мотивиран Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „УЕЛДИНГ СЕРВИСЕС ПЕТРОВ 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ален мак” № 28, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на И.Р.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.А. ***, със съдебен адрес:***, сумата от 2 280,69 лева (две хиляди двеста и осемдесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща дължими трудови възнаграждения за отработено време в периода от 21.05.2020 година до 21.07.2020 година, от която сумата 669.28 лева, представляваща възнаграждение за месец май 2020 година, сумата 814.78 лева, представляваща възнаграждение за месец юни, сумата 796.63 лева, представляваща възнаграждение за месец юли 2020 година.

ОСЪЖДА „УЕЛДИНГ СЕРВИСЕС ПЕТРОВ 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ален мак”, № 28, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на И.Р.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.А. ***, със съдебен адрес:***, сумата от 73,48 лева (седемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение, от която сумата 27,52 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец май за периода от 26.06.2020г. до 22.11.2020г., сумата 26,71 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец юни за периода от 26.07.2020г. до 22.11.2020г., сумата 19,25 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатеното нетно трудово възнаграждение за месец юли за периода от 26.08.2020г. до 22.11.2020г.

ОСЪЖДА „УЕЛДИНГ СЕРВИСЕС ПЕТРОВ 2016” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Ален мак” № 28, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати по сметка на Бургаския районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 191,23 лева (сто деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки) и 200 лева (двеста лева) разноски за експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала: НД

Номер на акта:	260973
Дата:	13 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия:	Силвия Владимирова Петрова

Дело:	20202120107479
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	23 ноември 2020 г.

Решение по дело №7479/2020 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта