РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 10.08.2020 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Й.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 340 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг чрез адв. Б.Й. *** е постъпила искова молба от Г.С.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** против Ц.И.И., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици, по вина на ответника.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 09.08.2019 г. в гр. Червен бряг, от който брак имат родено едно дете, което е непълнолетно – И.Ц.И., с ЕГН **********, родена на *** г. Твърди си ощи, че в началото брачните им отношения били добри, но от няколко месеца брачното им съжителство не протича нормално и според очакванията и разбирането й. Твърди се, че с ответника се оказали с различни характери и възгледи за брака и семейството. Твърди се още, че след сключване на брака заминали да живеят в ***, в ***където ответника живеел от три години. Твърди се още, че през ***, за да роди. На 02.03.2020 г. в ***, ***И.Ц.И., с ЕГН **********. Твърди се още, че същият ден се обадила на ответника, показала му бебето по телефона и му казала, че след един месец, ще се върнат с *** при него в ***. Твърди се, че ответникът заявил, че не желае да  ходят с *** при него в *** и я посъветвал да остане да ***си в *** и тя да се грижи за тях. Същият заявил категорично, че не желае повече да бъдат семейство, че не нямал възможност и желание да се грижи за нея и ***. Твърди, че на 02.03.2020 г. бил последният им разговор с ответника, като същата го търсила няколко пъти след това по мобилния телефон, но той дори не си вдигал телефона, за да говори с нея. Твърди, че не е изпращал пари за издръжка на ***, нито за нея. Твърди, че след раждането на *** **** си в ***като родителите ѝ се грижили за нея и ***, тъй като получавала парично обезщетение за майчинство и детски надбавки за ***. Счита, че не съществува реална възможност за възстановяване на нормалните съпружески връзки, тъй като ответника живее в ***, не желае тя да живее при него с ***, да се грижи за тях и на практика бракът им не съществува. Твърди, че желае да бъде постановен развод, като се предоставят родителските права върху роденото от брака дете на нея, тъй като има изградена силна емоционална връзка между тях, същото е само ***и има нужда от ***Счита още, че притежава необходимия опит и родителски капацитет да отглежда ***, желае и може да се отдаде изцяло на него. Твърди, че родителите ѝ разполагат с подходящо жилище, отговарящо на неговите и нейните нужди, освен това я подпомагат и финансово. Твърди, че бракът съществува само формално, въпреки че положила усилия за запазването му, опразнен е от съдържание, поради което желае да бъде прекратен и то по изключителна вина затова на ответника.

Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, по вина на ответника. Моли да бъде определен режим на лични отношения на бащата с малолетното дете, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от ***без преспиване, като и да го взема един месец през лятото, едва след навършване на 2 годишна възраст на ***, което време да не съвпада с годишния отпуск на майката. Моли да бъде осъден ответника да заплаща за малолетното си дете, чрез нея, като майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300.00 лв., считано от 02.03.2020 г., до настъпване на причини, които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до окончателното изплащане.

ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично. Представлява се от адв. Б.Й. от ПлАК, която от името на доверителката си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКА редовно призован не се явява лично. Представлява се от адвокат И.В. от ПлАК, който от името на доверителя си взема становище, че също желае прекратяване на брака. Заявява, че не се противопоставя упражняването на родителските права върху роденото от брака дете да бъдат предоставени на майката, като той има възможност да заплаща месечна издръжка за него в размер на 160.00 лв. Молят само да бъде определен разширен режим на лични контакти на бащата с ***.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак и у-е за раждане, че с акт № 0048 от на 09.08.2019 г. страните са сключили валиден граждански брак в ***от който имат родено едно дете – И.Ц.И., родена на *** г., което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове намира своето основание в чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК. 

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 09.08.2019 г., като преди около 6 месеца решили да се разделят, тъй като не постигнали съгласие относно месторождението на *** – съпруга настоявал то да се роди в ***, а съпругата в България, където се чувствала сигурна, обгрижена и в безопасност, предвид настъпилата коронавирусна пандемия. От тогава съпрузите не поддържали никакви контакти. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от ***в условията на фактическа раздяла, като ищцата и от своя страна ответникът изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака.

От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката С.Ц.С. – ***кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява че ****8. След като разбрала за ****. Свидетелката потвърждава и, че *** в ***, при който бъдещата майка се записала да наблюдава бременността й. Когато младото семейство заминало за ***, се разбрали, че ако се наложи да роди в ***, то това да е непременно с операция и при специалист. *** Това много стресирало ***, че ***. Започнали спорове с ответника, който държал *** да се роди в ***, тъй като бил ****. Около две седмици продължили споровете между бъдещите родители. По същото време ответника ***. Притеснена ищцата решила да ***. Обадила се на своя блезка приятелка и тя отишла с кола да я прибере от ***. След пристагането й, С.заплатила дължимите здравни осигуровки и ищцата ***. Всичко минало добре, но *** развило непоносимост към обикновените адаптирани храни и му било изписано хипоалергично мляко. Свидетелката дава сведения, че тя единствено осигурява средствата за отглеждане на ***, подпомогайки майката, като поне два пъти в седмицата същото е водено на преглед при лекар в ***. Счита, че *** всяка седмица расте, а с това се обновява и гардероба му, и нуждите от разнообразна и специфична храна. По отношение на ответника, с болка отбелязва, че не е търсил ***, не е звънял на майката, като само при изписването са дошли неговите родители. От тогава никой не ги е търсил за свиждане или поне да се поинтересуват за ***.

От показанията на св. Р.К.се установява, че тя е *** Последната е била запозната с проблемите на младото семейство и притесненията на ищцата от обстоятелството, че ответника не работи, а в същия момент я кара да роди в ***, не осъзнавайки големия риск за здравето й. Дава сведения, че пътувала до *** *** Останала ****

От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката Ц.М.И. – *** кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява че ищцата и сина й през по-голямата част от ***, ***. Знае за спора между тях къде да се роди *** **** в ***, където бил подсигурил всичко необходимо, като болница, здравно осигуряване. Дава сведения, че ищцата се опитала да *** Разбрала, че ищцата се прибрала февруари месец за да роди в **** за раждането, *** Свидетеля И.Ц.И. – *** св.И., като и той потвърждава, че според сина му, той се е погрижил за всичко, ищцата да роди в ***. Знае, че не му се е обаждала и не му е давала да вижда ***, но напоследък му пускала ***

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от няколко месеца фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство. Брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му от обществото функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията им са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към роденото от брака дете, семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Съгласно т.2 от ППВС № 10 от 1971 г. на Пленума на ВС, съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. На изследване подлежи всяка конкретна причина, всеки установен с ангажираните по делото доказателства факт, без значение дали е изрично въведен като основание от страна по делото или не.

В конкретния случай страните са съпрузи, сключили брак на 09.08.2019 г., от който имат родено едно дете. **** живеели в ***, *** за осигуряване на постоянни доходи за издръжка на семейството и необходимостта от по-специални медицински грижи, създали убеденост в ищцата, че раждането на *** следвало ***, където същата щяла да бъде подпомагана от своите близки. Ответника се противопоставил и не се съгласил да се приберат всички и семейството да остане заедно, въпреки несигурността за постоянна трудова ангажираност и възможното усложняване на живота от набиращата сила пандемия от коронавирус. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че страните не са постигнали съгласие и единомислие по този въпрос. Ищцата е организирала сама пътуването си от *** до ****, което според настоящия съдебен състав говори достатъчно ясно за отношението на ответника, както към нея, така и към ***, което предстои да се роди. Безспорно по делото е, че към онзи момент ответника е бил безработен и единствено социалните плащания са осигурявали някакви доходи. Същите обаче биха били крайно недостатъчни за осигуряване нормален живот и стандарт на живот на младото семейство и новороденото дете в ***. След раждането на *** бащата не е проявил и най-малко желание да види същото. Твърдяното от процесуалният му представител адв. В. и св. И. – негова майка, не се потвърждава с никакви доказателства. Само за пълнота настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че ответника като баща на ***, разполага със самостоятелни права да се снабдява с всички документи по отношение на него, вкл. и с у-е за раждане, както и да иска да види *** в присъствието на социален работник, като за това е необходимо само да си *** заяви това пред компетентните органи – Община Червен бряг и ***. Данни за това обаче липсват. Липсват такива и по отношение, желанието да бащата да осъществява лични контакти. По делото са налице данни, че той е разбрал за раждането, след като родителите му са присъствали на изписването, но нито тогава, нито към датата на проведеното о.с.з, същия е изявил желание исе е прибрал за да поиска да си види ***. Въпреки наведените в отговора на исковата молба твърдения, липсват каквито и да е данни той да е правил опити да види *** или да се срещнат.

При така събраните гласни доказателства, следва да се приеме, че вината за настъпилото разстройство на брака е на ответника. Поведението му дава основание на Съда да приеме, че негова е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Последното е мотивирало съпругата да поиска прекратяване на брака с развод виждайки, че съпруга й не се интересува от нея и ***, не желае да постъпи отговорно към тях, не среща в труден момент никаква подкрепа от съпруга си и дори общуването им е затруднено. При това положение съдът приема, че следва да бъде постановен искания развод и бъде прекратен брака на осн. чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на ***. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между *** и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на *** като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на *** към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. С Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с ***, възрастта и пола на ***.

Според настоящият съдебен състав в производството се установи, че след раждането на *** майката е поела непосредствените грижи за неговото отглеждане, като доказателствата по делото сочат, че същата притежава и е проявила всички необходими качества да бъде отговорен и надежден родител и да се грижи за пълноценно развитие на ***. При майката са налице много добри условия за живот на ***, установени безспорно от социалният доклад.  За ***, се полагат адекватни грижи от майката, активно подпомагана от родителя си, която я подкрепя както финансова, така и физически.

Съдът приема, че след раждането на ***, бащата се е дезинтересирал от него и не е демострирал в достатъчна степен желание да поддържа каквито и да е отношения и да полага грижи, в резултат на което липсва емоционална връзка с ***. Действително, установи се, че бащата пребивава в чужбина, което обстоятелство е обективна причина за по-редки, но не и никакви, контакти с ***, но доколкото родителят съзнателно е избрал да пребивава извън страната, това обстоятелство не може да се тълкува в негова полза.

Друг основен критерий при изследване на въпроса за предоставяне на родителските права са полът и възрастта на ***. В случая се касае за момиче на ниска възраст, което определя необходимостта от непосредствена майчина грижа, като по този въпрос, Съда отчете и, че липсва спор между страните, като бащата се е съгласил упражняването на родителските права да бъдат възрожени на майката.

По изложените причини според настоящия съдебн състав родителските права следва да се упражняват от ищцата, при която следва де е и местожителството на ***.

По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие със установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване в дома на бащата за времето от 11:00 ч. до 16:00 ч., както и правото след навършване на две години на ***, да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

            По отношение на издръжката за ***:

С исковата молба се претендира издръжка от ответника в размер на 300.00 лв. считано от датата на раждане на *** *** г. Исковата молба е подадена в съда на 12.05.2020 г., поради което посочената претенция намира своето оправдание в два обективно съединени иска – по чл.143, ал.2 от СК, който обхваща периода от датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.05.2020 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване и чл.149 от СК, който обхваща периода от датата на раждане на *** *** г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.05.2020 г. 

По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – аргумент от чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за цели извън издръжката. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за ***, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на ***. Съгласно Конвенцията за правата на *** задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на умствените, духовните, моралните и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на ***.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява размерът на получаваните от ответника доходи, но бащата е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности, като по данни на св.Ц.М.И. – негова майка и баба на *** по бащина линия и И.И. – негов баща, той бил започнал отскоро работа и получавал месечно трудово възнаграждение от 1600.00 евро. Нуждите на ***, съобразно твърденията в исковата молба и събраните по делото гласни доказателства, са по-големи от нормалните за възрастта му. *** И. към момента на постановяване на решението е навършило пет месеца. Безспорно се установи, че същото поне два пъти седмично ходи на лекарски прегледи в ***, което е извън населеното място, в което *** живее. Отделно от това, последните данни на социалните служби и синдикатите посочват, че 2504 лв. са необходими за издръжка на 4-членно семейство, включващо двама родители и две деца, през месец юни. С тези средства домакинството може да покрие разходите си за храна, поддържане на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Осреднената стойност, необходима за издръжката на едно лице, е в размер от 626.00 лв. За да определи размера на месечната издръжка за ***, съдът прецени както това, така и потребностите съобразно неговата възраст от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание.

От друга страна Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.

При така преценените потребности на *** и възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на *** в размер на 550.00 лв, от която бащата следва да плаща 300.00 лв, като разликата следва ***. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на *** и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Началният момент на дължимост на издръжката е 12.05.2020 г. – датата на подаване на исковата молба, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен и доказан в пълен размер.

По иска с правно основание чл. 149 СК:

В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на *** след раждането му, за процесния минал период – 02.03.2020 г. – 12.05.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба). За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване, което същият не е провел в настоящото производство. В хода на производството се установи, че ответникът в този период не е живял с *** и не е полагал за него никакви грижи. По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата, че грижите по отглеждането на *** са били поети изцяло от нея. При тези доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез фактически действия, от страна на ответника за целия период – 02.03.2020 г. – 12.05.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба), поради което счита, че искът за издръжка за минало време се явява основателен до претендирания размер от 300.00 лева месечно или общо 700.00лв. (седемстотин) лева. Съдът отчете обстоятелството, че ответникът няма алиментни задължения към други лица, както и, че за процесния период социално-икономическите условия в страната са се променили, но не особено, поради което *** е имало необходимост от издръжка в размер на 550 лв., от която бащата следва да плаща 300.00 лв, а разликата следва да се поеме от майката.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

След прекратяване на брака, съпругата желае да възстанови предбрачното си фамилно име С. Това нейно желание е законосъобразно, поради което следва да бъде уважено.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че страните не притежават семейно живилеще.

Относно разноските:

На основание чл. 329, ал.1 от ГПК разноските следва да се възложат на виновния съпруг. При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 525.00 /петстотин двадесет и пет/ лева разноски по делото включващи 25.00 лв. платена държавна такса и 500.00 /петстотин/ – адвокатски хонорар.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавна такса които се събират от съдилищата, ответника следва да бъда осъден да заплати 25.00 /двадесет и пет/ лева – допълнителна държавна такса по иска за развод, отделно от това, същия ще следва да заплати и държавна такса върху уважения размер на издръжката за бъдеще време в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 432.00 лева, а относно искът, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50.00 лева - аргумент от чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 50.00 лева. Следователно в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Червен бряг, общо сумата 482.00 лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 09.08.2019 г. с акт № 0048 граждански брак между Г.С.И., с ЕГН ********** *** и Ц.И.И., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на ответника.

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете: И.Ц.И., с ЕГН **********, родена на *** г. на майката Г.С.И., с ЕГН ********** ***, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на *** да бъде при неговата майка Г.С.И., с ЕГН ********** на адреса, на който живее.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на *** И.Ц.И., с ЕГН **********, родена на *** г. с бащата Ц.И.И., с ЕГН ********** ***, всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване за времето от 11:00 ч. до 16:00 ч., както и правото след навършване на две години на ***, да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като през първите шест месеца контактите се осъществяват в присъствието на майката или на посочено от нея лице.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК – Ц.И.И., с ЕГН ********** *** да заплаща на Г.С.И., с ЕГН ********** *** в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната И.Ц.И., с ЕГН **********, родена на *** г., издръжка за бъдеще време, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.05.2020 г. в размер на 300.00 /триста/ лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК – Ц.И.И., с ЕГН ********** *** да заплати на Г.С.И., с ЕГН ********** *** в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната И.Ц.И., с ЕГН **********, родена на *** г., издръжка за минало време, за периода – 02.03.2020 г. – 12.05.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба) в размер на 700.00 лв. (седемстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.05.2020 г. (датата на завеждане на исковата молба).

             ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име С.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. с чл. 329, ал.1 от ГПК Ц.И.И., с ЕГН ********** *** да заплати на Г.С.И., с ЕГН ********** *** сумата от 525.00 /петстотин двадесет и пет/ лева разноски по делото.  

             ОСЪЖДА Ц.И.И., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 482.00 лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както ѝ окончателна държавна такса за развод в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: