№ 698
гр. Б., 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120202945 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН по жалба на
„В.Г.“ ООД с ЕИК ****, представлявано от К.Н.К. със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ******* срещу наказателно постановление № 839992-
F835166/31.07.2025г., издадено от *******, с което за нарушение на чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ (наричана накратко Наредбата) във връзка с във връзка с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр.2 вр.ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева.
Със жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност. Изразява се становище, че липсват доказателства за причинени вреди
на бюджета, както и данни за укриване на данъци или системно извършване на нарушения.
За извършената продажба е издаден касов бон. Наложеното наказание според
жалбоподателя е в несъответствие с целта на закона. Касае се за един единствен касов бон за
покупка на стойност от 11,07 лева, в който е нечислен ДДС в размер от 9% вместо ДДС от
20%. Счита се, че е приложим чл.28 от ЗАНН поради маловажност, както и липсата на
мотиви за приложението му от АНО, което обезсмисля целта на закона. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание „В.Г.“ ООД с ЕИК **** е редовно призовано чрез
управителя не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат. Поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган не се явява представител, редовно призован.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН. Видно от гърба на лист 6 от делото - НП е връчено на
1
управителя на дружеството на 06.08.2025г., а жалбата е депозирана на 19.08.2025г. пред съда
(лист 2 от делото). Жалбата е подадена от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Не се спори, че дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „С.Б.Б.“, находящ се в гр.Б., *****.
На 06.07.2025г в 11,26 часа в този търговски обект била извършена проверка от
инспектори по приходите в НАП при ЦУ, която приключила с Протокол за извършена
проверка в обект серия АА и бланков №0142243 (лист 34-36 от делото). Поради естеството
на проверката била извършена контролна покупка (лист 54 от делото), за която бил издаден
касов бон. След легитимация на проверяващите, от фискалното устройство модел DAYSI FP
XFX1300 с ИН на ФУ DY455551, ИН на ФП 36643524 регистрирано в НАП с потвърждение
№4486588/05.05.2021г, бил изведен КЛЕН за 15.01.2025г се установило, че във ФКБ –копие
с №031529/15.01.2025г (лист 29 от делото), в 12,43 часа при покупка на стойност от 11,07
лева дружеството отчело артикулите „мляко с какао“, „капучино“, „кафе еспресо“,
„натурален сок със стъкло“ в данъчна група „Г“ с 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ с
20% ДДС.
Проверяващите отчели, че в касовия бон било допуснало нарушение на чл.27 ал.2 вр.
ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ, като дружеството не е регистрирало всяка
продажба на стоки и услуги по данъчна група, според вида на продажбите. АУАН е бил
съставен в присъствието на лице, което не е посочено в какво качество, с адрес различен от
този на дружеството и посочен телефон. В акта са направени писмени възражения, че
нарушението е отстранено, като бил приложен дневник на продажбите за 01/2025г към
справката декларация по ДДС (лист 8-10 от делото), където видно от ред 301, 302 и 303 е
начислен 20% ДДС върху целия оборот за месец януари 2025г, с което не е бил ощетен
фиска.
В срока на чл.44 ал.1 ЗАНН не били представени писмени възражения.
Административнонаказващият орган на 31.07.2025г издал атакуваното наказателно
постановление, като в него е описана същата фактическа обстановка както в акта, и е
направена същата правна квалификация по чл.27 ал.2 вр.ал.1 т.1 от Наредбата вр. чл.118 ал.4
от ЗДДС. На основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства, които
са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и
от жалбоподателя, като единственият спор по делото е правен и той се съсредоточава около
това, след като са разбрали за неправилното отчитане на стоките и продажбите към
подадената декларация по ДДС за месец януари бил издаден протокол, в който оборотът
2
отразен в група „Г“ бил коригиран с оборот в група „Б“ от 20%.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025г (лист 58-63 от делото), както и Заповед
№445/16.06.2025г (лист 64 от делото).
Съдът счита, че в случая описаното поведение на търговеца е несъставомерно по
следните причини:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да
отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на
финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки
от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал.1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират
всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група
„А“ – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
За да се определи дали една доставка трябва да се квалифицира като „доставка на
стоки“ или като „доставка на услуги“, следва да се вземат предвид всички обстоятелства
по осъществяване на сделката, за да се установят нейните характерни елементи и да се
установят доминиращите елементи.
Съгласно чл.27 ал.1 т.2 от Наредбата лицата по чл.3 са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока и услуга по данъчни групи според вида на продажбата в случая в група
„Б“ –за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.
Вместо правната квалификация в акта и в НП да е по чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.2 е вписано
вр. ал.1 т.1 от Наредбата вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Прави впечатление, че в обстоятелствената
част на акта и на НП се споменава за нарушаване на нормата на чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Наредбата, но това не е крайният извод и при наличие на две основания, определянето на
административната отговорност за нарушението е довело до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Наличната двойственост в отразяването на фактологията и правната
3
квалификация на нарушението би могла да бъде отразена от АНО и да бъде поправена в НП,
но това не се е случило и този сериозен недостатък е пренесен и там. За съжаление същият
не може да бъде саниран в съдебната фаза на производството, поради което НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай,
жалбоподателят е поискал да му бъдат присъдени направените в това производство
разноски, които са в размер на 400 лева видно от адвокатското пълномощно, които ЦУ на
НАП-София следва да му заплати.
Така мотивиран Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 839992-F835166/31.07.2025г., издадено от
*******, с което на „В.Г.“ ООД с ЕИК ****, представлявано от К.Н.К. със седалище в гр.Б.
и адрес на управление ******* за нарушение на чл.27 ал.2 вр. ал.1 т.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ (наричана накратко Наредбата) във връзка с във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изр.2 вр.ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП-София да заплати на „В.Г.“ ООД с ЕИК ****, представлявано
от К.Н.К. със седалище в гр.Б. и адрес на управление ******* направените в хода на
съдебното производство разноски за адвокат в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4