№ 159
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Боряна Анг. Д.
Илияна Т. Балтова
при участието на секретаря Станка Ст. А.ова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20252000500238 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 41 от 05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 201/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, е осъдено “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на Д. К. Г., ЕГН **********, сумата 40 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени като пряка и
непосредствена последица от виновно и противоправно извършено деяние
оЖ.В.К. на 19.10.2023 г. в гр. Сливен при управление на МПС – л.а. ДЕУ с рег.
№ ***, заедно със законната лихва върху сумата от 100 000 лв., считано от
03.11.2023 г. до 10.01.2025 г., както и законната лихва върху сумата от 40 000
лв., считано от 11.01.2025 г. до окончателното изплащане. Претенциите на
ищцата са отхвърлени в останалата част. Присъдени са разноски. Ответникът-
застраховател е осъден на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адв. К. възнаграждение в размер на 4620 лв. с вкл. ДДС.
С определение № 290 от 08.05.2025 г. на осн. чл. 248 ГПК е оставена без
уважение молба на адв. П. К., действаща като пълномощник на ищцата Д. К.
Г., за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу решение № 41 от 05.03.2025 г. е постъпила въззивна жалба от
ответника “ДЗИ – Общо застраховане” АД, с която същото се обжалва в
частта, с която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв. Решението се жали като неправилно поради
нарушение на материалния закон и противоречие със събраните
доказателства.
1
Неправилно съдът приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Определеното
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 100 000 лв., от които
ответникът доброволно бил платил сумата 60 000 лв., било завишено с оглед
принципа за справедливост и постоянна съдебна и застрахователна практика.
Съдът отчел всички нанесени на ищцата травми и последствията от тях, но в
недостатъчна степен взел под внимание, че ищцата според приетата СМЕ е в
сравнително добро общо състояние и е възстановена спрямо острия период
след причинените от ПТП травматични увреждания. Възрастта на
пострадалата направила възстановяването по-трудно и бавно. Обезщетение
в общ размер от 100 000 лв. не съответствало на обема, интензитета и
продължителността на търпените вреди. Обезщетение в размер на 60 000 лв.
би съответствало на обществения критерий за справедливост.
Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която ответникът е
осъден да заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. (посочването на
сумата 60 000 лв. в петитума на жалбата съдът възприема като
техническа грешка) заедно със законната лихва от 11.01.2025 г. до пълното
изплащане. Съобразно с изхода от спора се претендират сторените съдебни
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от ищцата Д. К.
Г..
В отговора се оспорват аргументите на въззивника за завишеност на
определения общ размер на обезщетението за неимуществени вреди и се
излагат контрааргументи за справедливост на определения от съда размер.
Иска се отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски, в т.ч.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Постъпила е частна въззивна жалба против определение № 290 от
08.05.2025 г. на осн. чл. 248 ГПК от пълномощника на ищцата адв. К..
Оспорват се изводите на съда, че с оглед плащането на част от
обезщетението (60 000 лв.) ответникът е дал повод за завеждане на делото
само за присъдената горница от 40 000 лв. и върху нея следва да се определи
възнаграждението по чл. 38, ал. ЗА. Ответникът дал повод за завеждане на
делото, тъй като в срока по чл. 380 КЗ не определил и изплатил обезщетение.
Възнаграждението следвало да се определи върху приетия за справедлив
размер от 100 000 лв., без да е от значение дали част от този размер е платена
доброволно. Възнаграждението било в размер на 10 380 лв. с вкл. ДДС (8650 +
1730).
Иска се отмяна на определението и допълнително присъждане на сумата
5760 лв. с вкл. ДДС.
Застрахователят не е отговорил на частната жалба.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от
легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с
определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди заедно със законна лихва.
В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП на
19.10.2023 г., предизвикано от водача на МПС Ж.В.К., който управлявал
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, ищцата, като пешеходец, получила Отправено било
искане до съда да бъде осъден ответникът-застраховател да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., частичен
иск от 200 000 лв., заедно със законната лихва от 26.10.2023 г. до пълното
изплащане. В хода на делото претенцията била увеличена до 140 000 лв., част
от 200 000 лв.
Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно
правоотношение, настъпването на ПТП и увреждането на ищцата. Признал
основателност на претенцията за обезщетение до размер от 60 000 лв.
Оспорил началния момент на дължимост на законна лихва и аргументирал, че
тя се дължи от 03.02.2024 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 100 000 лв. и след като
съобразил, че застрахователят е изплатил на ищцата на 10.01.2025 г. сумата 60
000 лв., присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000
лв. заедно със законната лихва върху обезщетението от 100 000 лв. за времето
от 03.11.2023 г. до 10.01.2025 г.от 07.07.2022 г. и законната лихва върху
обезщетението от 40 000 лв. за времето от 11.01.2025 г. до пълното изплащане
на задължението. В останалата част претенциите са отхвърлени.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част –
допустимо.
По същество:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието
на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като
ответник по пряк иск на осн. чл. 432 КЗ – противоправно деяние на водача на
автомобила, в който е пътувала ищцата; нанесени на ищцата физически
травми, довели до неимуществени вреди от търпените болки и страдания и
причинна връзка между деянието и вредите. Не се поддържа спор, че ищцата
има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.,
като застрахователят е изплатил доброволно тази сума на ищцата с банков
превод от 10.01.2025 г.
С оглед конкретните оплаквания на въззивника във въззивната жалба
3
спорен по делото пред настоящата инстанция е въпросът за общия размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а оттук за дължимостта на
присъдената от окръжния съд част в размер на 40 000 лв.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД
трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития.
За да определи паричния еквивалент на понесените от пострадалата Д.
К. Г. страдания от получените физически увреждания, съдът съобрази техния
брой, вид, характер, проведеното лечение, продължителността и степента на
възстановяване на ищцата, установени чрез заключението на СМЕ.
Заключението е изготвено от компетентно и безпристрастно вещо лице – д-р
Станислав Стоянов, специалист по обща и клинична патология и съдебна
медицина; то е пълно, обосновано и обяснено в с.з. от експерта; не е оспорено
от страните, поради което съдът възприема изцяло констатациите му.
Ищцата е получила в резултат на катастрофата следните травматични
увреждания: контузия на главата, травматична разкъсно-контузна рана в
дясната челна област, мозъчно сътресение, протекло със степенна промяна на
съзнанието под форма на обнубилация и липса на спомен за произшествието и
за време след него - конкрадна и антероградна амнезия - клиничен симптом,
обичаен при мозъчно сътресение и степенна промяна на съзнанието, с 15
точки по Глазгоу, което е норма, без загуба на съзнание; болки във врата,
контузия на гръден кош с умерено изразени контузионни промени на
белодробния паренхим дорзално в ляво; контузия в областта на дясната
тазобедрена става; травматичен оток и кръвонасядане на двете устни;
фрактура на долното рамо на дясната пубисна кост, без дислокация; фрактура
на долното рамо на ос исши декстри; фрактура на дисталния край на
радиалната кост на лявата ръка; контузия на лявото ходило с оток и болка;
контузия с оток, болка и кръвонасядане на 2 и 3 пръст на дясната ръка.
Ищцата е била лекувана първоначално в НХО на МБАЛ “Д-р Иван
Селимински” АД, Сливен, от 19.10.2023 г. до 24.10.2023 г., където е проведено
лечение на мозъчното сътресение, след което е приета в ОТО на 30.10.2023 г.,
където е лекувана оперативно (метална остеосинтеза) фрактурата на
радиалната кост на лявата ръка и е изписана на 02.11.2023 г. Фрактурата е била
обездвижена за 45 дни, като обичайният срок на нетрудоспособност е 2,5 - 3
месеца за физически труд и 1,5 - 2 месеца за нефизически труд. От 10.03.2024
г. до 17.03.2024 г. е проведено рехабилитационно лечение в гр. Котел, а след м.
февруари ищцата е посещавала рехабилитатор за физикална терапия.
Към момента на изготвяне на експертизата ищцата е в сравнително
добро общо здравословно състояние, като е възстановена в сравнително
4
висока степен спрямо острия период след травматичните увреждания. Налице
са остатъчни явления, които са последица от произшествието и са описани при
прегледа: болки във врата, болки и функционална слабост на движенията на
лявата китка и пръсти, затруднено раздвижване след сутрешно ставане от
леглото, болки в двете ходила, болки при претоварване в лявата ингвинална
област, болка в средния пръст на дясната ръка, болезненост и мускулна
слабост при клякане и ставане.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2023 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от телесните
увреждания е необходима и достатъчна сума в размер на 80 000 лв. Без
съмнение ищцата е претърпяла болки, битови неудобства, емоционални
страдания, стрес, психически дискомфорт, претърпяла е оперативно лечение и
болезнено възстановяване, като от някои от травмите са останали и ще останат
остатъчни явления. От друга страна следва да се вземе под внимание, че
здравословното състояние е възстановено в сравнително висока степен и в
сравнително кратък срок.
При тези изводи и констатации исковата претенция е основателна до
размер от 20 000 лв. При общ дължим размер на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и платено от застрахователя в
хода на производството обезщетение в размер на 60 000 лв. дължима остава
сумата 20 000 лв. Поради частично несъвпадане на изводите на инстанциите
обжалваното решение ще се отмени в частта, с която прекият иск е уважен над
размера от 20 000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв. и в същата част
искът ще се отхвърли. Съответно на това ще е и произнасянето за
дължимостта на законната лихва върху обезщетението, която дължи
застрахователя, и за разноските в първата инстанция.
По частната жалба на адв. К. против определението на съда по чл. 248
ГПК:
Неоснователна е поддържаната от частния жалбоподател теза, че
размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се
определи въз основа на приетия от съда за справедлив размер на обезщетение
за неимуществени вреди. При цена на иска от 26 000 лв. (преди приетото
увеличение) с отговора на исковата молба застрахователят е признал
основателност на претенцията за обезщетение в размер на 60 000 лв., заявил е
готовност да заплати обезщетение в този размер и е заплатил обезщетение в
този размер преди ищцата да увеличи иска си до 140 000 лв., частичен от 200
000 лв. По аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА
следва да се определи само върху интереса от 20 000 лв., до който размер
ищцовата претенция се уважава.
При този изход на делото всяка от страните има право на половината от
разноските, които е сторила във въззивното производство. В полза на
въззивника ще се присъди сумата 600 лв. – ½ от платената държавна такса и
5
сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На адв. Кенарова ще се определи за въззивната инстанция
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2310 лв., което съответства на
успешно защитения в тази инстанция интерес на ищцата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41 от 05.03.2025 г., постановено по гр.д. №
201/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е осъдено
“ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на Д. К. Г. обезщетение за
неимуществени вреди над размера от 20 000 лв. до присъдения размер от 40
000 лв., както и законна лихва върху главница над размера от 80000 лв. до
размера от 100 000 лв. за времето от 03.11.2023 г. до 10.01.2025 г., както и
законна лихва върху главница над 20 000 лв. до размера от 40 000 лв. за
времето от 11.01.2025 г. до пълното изплащане на сумата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. К. Г., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв.
Дружба № 19, ап. 7, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. Славянска № 6, офис
10, чрез адв. П. К., против “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Витоша № 89Б, за
разликата над размера от 20 000 лв. до 40 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 19.10.2023 г., както и иска за законна лихва
върху сумата над 80 000 лв. до 100 000 лв. за времето от 03.11.2023 г. до
10.01.2025 г., както и иска за законна лихва върху сумата над 20000 лв. до 40
000 лв. за времето от 11.01.2025 г. до пълното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 41 от 05.03.2025 г., постановено по гр.д. №
201/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е осъдено
“ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на адв. П. К. с адрес на
кантората: гр. Казанлък, ул. Славянска № 6, офис 10, възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото безплатно процесуално представителство на
ищцата Д. К. Г. в първоинстанционното производство над размера от 2310 лв.
с вкл. ДДС.
ОТМЕНЯ решение № 41 от 05.03.2025 г., постановено по гр.д. №
201/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е осъдено
“ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Сливен държавна такса над размера от 800 лв.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв. Дружба № 19,
ап. 7, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. Славянска № 6, офис 10, чрез адв. П.
К., да заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Витоша № 89Б, сумата 750 лв.
– разноски за въззивното производство съразмерно с уважената част от
въззивната жалба.
6
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Витоша № 89Б, да заплати на
адв. П. К. с адрес на кантората: гр. Казанлък, ул. Славянска № 6, офис 10,
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищцата Д. К. Г. във въззивното
производство в размера на 2310 лв. с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. П. К.,
пълномощник на Д. К. Г., ЕГН **********, от гр. Сливен, кв. Дружба № 19,
ап. 7, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. Славянска № 6, офис 10, чрез адв. П.
К., против определение № 290 от 08.05.2025 г. по гр.д. № 201/2024 г. по описа
на Окръжен съд – Сливен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7