Решение по дело №802/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 946
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20207050700802
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                                         Р Е Ш Е Н И Е  

 

                                                    2020 г.  гр. Варна

 

 

                                В      ИМЕТО   НА      НАРОДА

 

 

                ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ХVІ–ти състав,           в публично заседание на  7.07.2020  г., в състав :

                                   Административен съдия : Красимир Кипров

                 при секретаря  Камелия Александрова

                 като разгледа докладваното от съдия  Кипров

                 адм.дело №  802 по описа на съда за 2020 г.,

                 за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

          Образувано  е по жалба  на  Н.Т.“ ЕООД гр.Варна, представлявано от управителя М.Н., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-24-0346977/ 19.02.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас  в  ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/  запечатване на търговски обект – офис на „Н.Т.” ЕООД,находящ се в гр.***  и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1,т.1,б.”а”  и чл.187,ал.1 от ЗДДС. 

          Жалбата съдържа доводи за материална незаконосъобразност на оспорения адм.акт, поради липсата на извършен състав на някое от нарушенията визирани в чл.186 от ЗДДС ; допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,поради неясното според жалбоподателя посочване на правното основание за налагане на ПАМ,създаващо затруднения при организирането на правото му на защита ; неспазване на установената от закона форма на адм.акт,поради липсата на изложение на конкретни фактически основания за налагане на ПАМ ; несъответствие с целта на закона,тъй като наложената ПАМ била несъразмерно тежка.  Иска се отмяна на обжалваната заповед, като в   проведените две съдебни заседания не се явява представител на  жалбоподателя.

          Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас ,не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по  жалбата.    

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

           На 17.02.2020 г. служителите на ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП  Н.К.С. и  С.Г.Г.извършили проверка на офис „Н.Т.”, находящ се в  гр.***, стопанисван  от „ Н.Т.“ ЕООД, за резултатите от която в присъствието на  продавач-консултанта Р.А.В.   и служителят по издаване на пътнически билети А.А.С.е  съставен  протокол за извършена проверка серия АА № 0346977/ 17.02.2020 год.  От страна на проверяващите  е извършена преди легитимацията им  контролна покупка  на 2 бр. билети от Бургас до Лозенград  на обща стойност  40 лв., платени в брой  в 13.33 ч. от  С..  Плащането е прието  от Р.В.без  издаването на  фискална касова бележка от  наличните в офиса 2  бр. работещи фискални  устройства  с рег.№ 4380045 и рег.№ 3461695.  При започналата след легитимацията проверка са изведени дневни финансови отчети   и  са  съставени описи на паричните средства в касите, според които отчетената от едното  ФУ касова наличност е в размер на 616 лв. при фактическа наличност в касата общо в брой от 515 лв.,а отчетената от другото ФУ касова наличност е в размер на 135 лв. при фактическа наличност в касата общо в брой от 45 лв.  След описване на констатациите в протокола,същият освен от проверяващите бил подписан и от присъстващите служители на проверяваното дружество В.и С..    В съответствие с правомощията предоставени от изпълнителния директор на НАП на началниците на отдели „Оперативни дейности”  в главна дирекция „Фискален контрол”  в  ЦУ на НАП със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., протоколът е разгледан от началника на отдел „Оперативни дейности”- Бургас  Д.Т.В.. Деянието е квалифицирано от него като извършено нарушение на чл.25,ал.1,т.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и съответно изпълняващо състава на чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС ,поради което на това основание  и на основание  чл.187,ал.1 от ЗДДС той  издава заповед № ФК-24-0346977/19.02.2020  г.,с която на  дружеството-жалбоподател  са наложени принудителни адм.мерки запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.  Заповедта е връчена на служителя Л.Ф.К.  на 20.02.2020 г., след което от страна на  дружеството е подадена  жалба  до директора на дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”  в  ЦУ на НАП. Постановено е решение № ГДФК-31/5.03.2020 г.,с което жалбата на „Н.Т.” ЕООД е отхвърлена. Решението е съобщено на 13.03.2020 г. на „Н.Т.” ЕООД,след което дружеството подава  до АС-Варна жалба,която е приета в ТД на НАП-Бургас  с  вх.№ ИР-00-2592/26.03.2020 г.  

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното :

Съгласно чл.186,ал.4 от ЗДДС ,обжалването на заповедта за налагане на ПАМ се извършва по реда на АПК. Дружеството се е възползвало от възможността да обжалва заповедта по адм.ред,при което и съгласно чл.149,ал.3 от АПК срокът за съдебно оспорване започва да тече от датата на съобщаване на постановеното от по-горестоящият адм.орган решение – в случая от датата 13.03.2020 г. С подаването на жалбата на 26.03.2020 г. е спазен 14-дневният срок по чл.149,ал.1 от АПК. По тези съображения ,съдът намира жалбата за  процесуално допустима като подадена  в срок от надлежна страна  и   при наличие на правен интерес от съдебно  оспорване.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за  неоснователна, предвид следното: 

Противно на наведените с жалбата твърдения,правното основание за налагане на обжалваната принудителна адм.мярка е  ясно и точно посочено в обжалваната заповед с цитирането на разпоредбата на  чл.186,ал.1,т.1,б.”а”  от ЗДДС – не е спазен реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,издаден по установения ред за доставка/продажба. При установеното наличие в проверявания обект на въведени  в експлоатация 2 бр. фискални устройства,редът и начина за издаване на документ за продажба са регламентирани в разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от министъра на финансите. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС.  Събраният    по делото като писмено доказателство протокол за извършена проверка от 17.02.2020 г., представлява официален документ ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила,която в съдебния процес  не е оборена от страна  на жалбоподателя - отричайки в жалбата си извършването на описаното в заповедта нарушение, състоящо се в неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба,въпреки дадените му от съда указания жалбоподателят не представя доказателства за наличието на издадени фискална или ръчна касова бележка. Така,протоколът заедно с останалите приложени по делото писмени доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин фактите  за извършена покупко-продажба и за липсата на издадена за нея фискална касова бележка от наличните  и работещи в обекта 2 бр. фискални устройства.  При така  установените  факти,правилно с обжалваната заповед е дадена квалификацията по чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС, представляваща правното основание за налагане на принудителната  адм.мярка „запечатване на търговския обект” – не е спазен  редът по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25,ал.1 във вр. с чл.3,ал.1 от  Наредбата,изискващ  издаване от ФУ на  фискална касова бележка за извършената  продажба,за която в случая е извършено плащане в брой. Що се касае до обвързаната  с материалната законосъобразност на ПАМ  продължителност на срока, то определянето на същата се намира в оперативна самостоятелност на адм.орган. Релевантни за продължителността  са конкретните по случая  факти,които  в мотивите на обжалваната заповед са описани като : обща стойност от 40 лв. на покупко-продажбата за която не е издадена фискална касова бележка ; наличие на касова разлика в размер на 101 лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ; средно-дневен оборот на стойност 205,25 лв. ; наличие на непогасени публични задължения в размер на 5875,61 лв. към 18.02.2020 г. ; декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години : данъчна печалба за 2019 г. - 0,00 лв., 2018 г. – 58 776,71 лв. , 2017 г. – 43 313,61 лв. ; местоположението на обекта – оживена главна улица в централната част  с постоянен клиентопоток ; създадена организация на работа,позволяваща част от оборота да не се отчита през фискалното устройство. Като неотносим за продължителността на срока на ПАМ,съдът намира посоченият в заповедта факт за наличие на непогасени публични задължения  – не са релевантни фактите нямащи пряко отношение към  основанието за налагане на ПАМ. При съществуващата за ответника доказателствена тежест не е установен от него фактът за наличието на трайно създадена в обекта организация, позволяваща неотчитането на оборота – такива факти са доказани единствено за датата 17.02.2020 г.  Същевременно,подкрепена с налични в преписката писмени доказателства е констатацията за реализиране на  средно-дневен оборот в размер на 205,25 лв. Наличието на касова разлика в размер на 101 лв. между наличните парични средства в касата / 515 лв./ и тези маркирани във ФУ / 616 лв./ ,представлява отразен в протокола и необорен от жалбоподателя факт. Същият има според съда съществено значение,тъй като е пряко относим към  характера на констатираното нарушение  - разликата е в резултат именно на неиздаването на фискални касови бележки.  Видно е,че тази разлика от 101 лв. е  в размер явяващ се половината от стойността на средно-дневният оборот от 205,25 лв. ,поради което същата  има  според съда надделяващо значение за определяне продължителността на срока на ПАМ в сравнение със стойността на неотчетената продажба от 40 лв.  Като се има предвид,че максималният предвиден в нормата на чл.186,ал.1 от ЗДДС срок е 30 дни, то определеният с обжалваната заповед срок от 14 дни се явява в среден размер. Въпреки дадените от съда указания,жалбоподателят не представя доказателства за положителния и наведен с жалбата факт ,че този срок би му причинил вреда явно несъизмерима с целта преследвана с обжалваната заповед. С оглед последното,съдът намира,че не са установени по делото данни за нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне на продължителността  на срока на ПАМ. Съвкупната преценка на гореизложените и установени по делото обстоятелства налага извода,че срокът от 14 дни е съразмерно определен – не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимо за целта,за която актът се издава. По тези съображения,съдът намира ,че обжалваната заповед се  явява материално-законосъобразен адм.акт.

Материалната компетентност за издаване на адм.актове от вида на оспореният е уредена в нормата на чл.186,ал.3 от ЗДДС,която допуска делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал обжалваната заповед с приложената към преписката заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. По тези съображения съдът намира,че обжалваната заповед е издадена от компетентен адм. орган.        

Формата на заповедите за налагане на ПАМ също е уредена в чл.186,ал.3 от ЗДДС – изисква се мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалваната заповед  се установява спазването  на изискуемата от закона форма  на  адм.акт – противно на наведените с жалбата твърдения, в мотивите на заповедта  са изложени и описани  точно и ясно фактите относно нарушението по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с  чл.25,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., както и тези   относно продължителността на срока на ПАМ,а също така са посочени и правните основания за издаване на заповедта.  

Доводите на жалбоподателя относно връзката между налагането на принудителна адм.мярка и реализирането на административно-наказателната отговорност за същото деяние,касаят административно-производствените правила, нарушения на които не са налице в  случая – според  разпоредбата на чл.186,ал.1 от ЗДДС   ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. В този смисъл, липсата на  съставен АУАН и на  издадено НП, не представляват израз на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такова не е налице и по повод наведеното с жалбата твърдение за липса на мотиви,каквито според съда са налице по съображенията изложени във връзка със спазването на  формата на адм.акт. 

          Доколкото при доказано извършване на нарушение  ПАМ се налага в условията на обвързана компетентност,то неоснователни са възраженията на жалбоподателя,че налагането на  такава с обжалваната заповед не било съобразено с целите регламентирани в чл.22 от ЗАНН – в случая ПАМ има за цел да предотврати извършването на адм.нарушения от същият вид,поради което съдът намира оспореният адм.акт за издаден в съответствие с целта на закона по смисъла на чл.146,т.5 от АПК.

           Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК,  жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, сторените от жалбоподателя разноски следва да останат  за  негова сметка, а  присъждането на такива в полза  на ответника не се претендира.  

          Предвид изложените съображения, съдът

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна  жалбата на „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-24-0346977/ 19.02.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас  в  ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски  обект  офис на „Н.Т.”, находящ се в гр.***      и  забрана за достъп до него за срок от   14  дни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ :