№ 84
гр. Е., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на девети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20234130100246 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ДЗИ ОЗ“ ЕАД гр. С., представлявано
от К. Х. Ч. и Б. А. В., чрез адв. П. А., против Г. Г. Х. от с. М., общ. Е., А. А. С.
от с. М., общ. Е. и К. Р. М. от с. М., общ. Е.. В същата се твърди, че на
06.10.2017 г. ищецът сключил с Община Е. имуществена застраховка
„Индустриален пожар“, по силата на която били застраховани сгради,
оборудване – машини и съоръжения, както и стопански инвентар, със срок на
действие на застраховката за периода от 00.00 часа на 16.10.2017 г. до 24.00
часа на 15.10.2018 г., за което ищецът издал застрахователна полица №
110117043000011/06.10.2017 г. В обема на застрахованото имущество влизал и
футболен стадион в с. М., общ. Е., както и три броя билборда –
информационни табели, съгласно Списък № 7 към застрахователната полица.
На 28.04.2018 г. тримата ответници заедно с Р. С. А. извършили злоумишлени
действия, като счупили 233 бр. пластмасови седалки и информационна табела
на футболния стадион в с. М., общ. Е.. За извършеното деяние Община Е.
подала сигнал до РУ – Е., за което била образувана преписка № ЗМ-99/2018 г.
В хода на извършената проверка ответниците и Р. С. А. били установени като
извършители на деликта. За настъпилото застрахователно събитие на
основание уведомление за щета от 30.04.2018 г., подадено от Община Е., за
1
увреденото застраховано имущество ищецът образувал застрахователна
преписка – щета № 11012131800247. Застрахователното покритие за
увреденото от ответниците имущество било по клауза „А1“ от Общите
условия за застраховане на имущества – злоумишлени действия на трети лица,
вандализъм. Стойността на увреденото застраховано имущество, което
впоследствие било бракувано от Община Е., възлязло общо на сумата 7983.42
лв., която ищецът заплатил като застрахователно обезщетение с преводно
нареждане на 13.12.2019 г. на застрахованото лице Община Е.. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, които в случая възлизат на 15.00
лв. След заплащане на застрахователното обезщетение, родителите на Р. С. А.
възстановили доброволно сумата от 2000.00 лв., като остатъкът от платеното
застрахователно обезщетение – сумата 5998.42 лв. не бил възстановен до
момента от другите трима деликвенти – ответниците по делото. С оглед на
изложеното, ищецът счита, че има правен интерес да предяви настоящия иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с който да претендира от
ответниците заплащането на платеното от него застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Индустриален пожар“, както и обичайните
разноски за определянето му.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците солидарно да му заплатят сумата 5998.42 лв., от които 5983.42
лв., представляваща остатък от платено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка – щета № 11012131800247 на основание
застрахователна полица № 110117043000011/06.10.2017 г. по имуществена
застраховка „Индустриален пожар“ за увредено имущество на 28.04.2018 г., а
именно счупени 233 бр. пластмасови седалки и информационна табела,
собственост на Община Е., находящи се на футболен стадион в с. М., общ. Е.,
както и сумата 15.00 лв., представляваща обичайни разноски, направени за
неговото определяне, ведно със законната лихва върху сумата 5998.42 лв.,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Претендира ответниците да му заплатят и направените по делото разноски.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от адв. Н. И., действащ в качеството на особен представител на
2
ответниците Г. Г. Х. и А. А. С.. В същия взема становище, че предявеният иск
е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва обстоятелствената част на
исковата молба и твърденията, изложени в нея, че двамата ответници са
извършители на деликта.
Във визирания едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника К. Р. М..
В съдебно заседание ищецът „ДЗИ ОЗ“ ЕАД гр. С. се представлява
от адв. П. А.. Същият поддържа депозираната искова молба и моли съда да
уважи предявения иск, като основателен и доказан по размер.
В съдебно заседание ответниците Г. Г. Х. и А. А. С. не се явяват.
Същите се представляват от назначения особен представител адв. Н. И., който
поддържа депозирания отговор на исковата молба. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответникът К. Р. М. не се явява и не взема
писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от справка от 21.08.2023 г., извършена в Търговския
регистър, ищецът “ДЗИ ОЗ“ ЕАД е вписан в Търговския регистър и се
представлява от К. Х. Ч., Б. А. В., И. Д. Г. и А. Х. П.. Същият е с предмет на
дейност застраховане на права, които за застрахования са оценими в пари, чрез
извършване на застраховка „Злополука“, застраховка „Пожар и природни
бедствия“, застраховка „Щети на имущество“, застраховка „Гражданска
отговорност“ и др.
От Застрахователна полица № 110117043000011/6.10.2017 г. се
установява, че Община Е., в качеството на застрахован, е сключил застраховка
„Индустриален пожар“ с ищеца „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, в качеството на
застраховател. Договорът е сключен за срок от 12 месеца за периода от
16.10.2017 г. до 15.10.2018 г. Застраховани са следните обекти – сгради,
оборудване (машини и съоръжения и стопански инвентар). Към договора са
приложени Общи условия за застраховане на имущества.
Община Е., в качеството на застрахован, е подала до ищеца „ДЗИ
3
ОЗ“ ЕАД уведомление за щета № 11012131800247 по застрахователна полица
№ 110117043000011 за застраховано имущество в обект - стадион, находящ се
в с. М., общ. Е.. Като причина за застрахователното събитие е посочена
злоумишлени действия на трети лица, а като увредено имущество -
пластмасови седалки на трибуни и информационна табела. Извършен бил
опис на увреденото и/или унищожено имущество, за което бил съставен опис
на увреденото и/или унищожено имущество с вх. № 0-92-6388/22.05.2018 г. по
щета № 11012131800247/30.04.2018 г., а именно: 1. Изпочупени пластмасови
седалки – 233 бр. и 2. Почупена информационна табела – 1 бр.
По делото са представени инвентарна книга за дълготрайни активи
от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г., инвентарна книга за дълготрайни активи от
01.01.2019 г. до 30.11.2019 г., акт за бракуване на стоково-материални
ценности от 15.01.2019 г., от които се установява, че увреденото имущество е
собственост на Община Е., заведено е в инвентарната книга за дълготрайни
активи и е бракувано.
Видно от количествено-стойностна сметка – щета 11012131800247
за застрахован имот на Община Е. – стадион в с. М., общ. Е. от 20.05.2018 г.,
стойността на СМР за възстановяване на увреждането е в размер на 8516.00
лв.
От експертно заключение по щета № 11012131800247/20.05.2018 г.
се констатира, че за отстраняване на нанесената щета в недвижимия
застрахован имот – стадион в с. М., общ. Е. е необходимо да се извършат
следните СМР: 1. Подмяна на пластмасови седалки на зрителска трибуна –
233 бр. и 2. Пластмасова информационна табела 150х200 см. – изработка и
монтаж на готова метална стойка – 1 бр.
По делото е приложен доклад от 3.12.2019 г. и ликвидационен акт
по щета № 20701145472/преписка 11012131800247 по Застрахователна полица
№ 110117043000011 от 11.12.2019 г. ОпредЕ. е сума за изплащане на Община
Е. по застрахователната полица в размер 7983.42 лв. Последната е преведена
по банковата сметка на Община Е., видно от преводно нареждане от
13.12.2019 г.
Видно от писмо с рег. № 260000-2848/14.06.2018 г. на началника на
РУ – Е. образувана е преписка № ЗМ-99/2018 г. по описа на РУ – Е. въз основа
на сигнал № РД.02.16-22/30.04.2018 г. Последният бил подаден за счупени
4
пластмасови седалки и информационна табела на футболен стадион в с. М.,
общ. Е.. Преписката била изпратена в Районна прокуратура – Е. с мнение
материалите по същата да бъдат изпратени на Местната комисия за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните гр. Е. за
вземане отношение спрямо непълнолетните лица Г. Г. Х., А. А. С., К. Р. М. и Р.
С. А., всички от с. М., общ. Е..
По делото е приложена прокурорска преписка № ТОЕ-297/2018 г.
(досъдебно производство № ЗМ-99/2018 г. по описа на РУ – Е.). Същата е
приключила с Постановление от 05.09.2018 г. на Районна прокуратура – Е., с
което е отказано да се образува наказателно производство и преписката е
изпратена на Местната комисия за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните гр. Е. за образуване на възпитателни дела и
налагане на възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените
прояви на малолетните и непълнолетните спрямо непълнолетните
извършители на обществено опасното деяние, предмет на преписката, а
именно: Г. Г. Х., А. А. С., К. Р. М. и Р. С. А., всички от с. М., общ. Е.. Местната
комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните към Община Е. е образувала възпитателни дела срещу
последните, като им са наложени възпитателни мерки.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Х. С. К.. Същият
твърди в показанията си, че е служител на РУ – Е. и е работил по преписка,
образувана въз основа на подаден сигнал за унищожаване на имущество на
стадиона в с. М., общ. Е.. Сигналът бил подаден от Община Е., тъй като
последната стопанисвала посочения обект. На последния бил извършен
ремонт по европейска програма. В хода на разследването се установило, че
извършители на деянието са непълнолетни лица от с. М., общ. Е., които били
ученици. По тази причина преписката била изпратена по компетентност на
Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните гр. Е.. На непълнолетните извършители били снети
обяснения от инспектор ДПС в присъствието на директора на училището в с.
М., общ. Е.. Същите си признали вината и дали обяснения по случая.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Д. И.
И. по назначената съдебно-икономическа експертиза. Същото не е оспорено от
страните и е прието от съда. Видно от последното е, че е извършен ремонт на
5
стадиона в с. М., общ. Е., като част от проект № 04/321/01380 „Подобряване
на възможностите за спорт, отдих и дейностите в свободното време чрез
изграждане и реконструкция на спортни съоръжения в гр. Е., в с. К. и с. М. и
създаване на „Общностен център в гр. Е.“. Дейностите са финансирани по т. 3
от проекта: Изграждане на спортна база в с. М. – футболно игрище,
комбинирано игрище за волейбол, и баскетбол, трибуни, съблекални с WC –
модулен тип с навес, паркинг и ограда, в поземлен имот № 046037 „За спортен
комплекс“ по КВС на землище с. М., общ. Е.. Същите са закупени през м.
декември 2015 г. и са въведени в експлоатация на 04.01.2016 г. Доставната
цена на 1 бр. седалка е в размер на 31.74 лв. без ДДС и за информационното
табло в размер на 1176.00 лв. без ДДС. Към покупната цена са начислени 6.35
лв. без ДДС разходи за монтаж. Според вещото лице към 28.04.2018 г.
действителният размер на щетите е 8709.75 лв., както следва: доставка на 233
бр. седалки в размер на 6198.09 лв., монтаж на 233 бр. седалки в размер на
1526.15 лв. и доставка и монтаж на информационно табло в размер на 985.51
лв. Средният размер на обичайните разноски за определяне на размера на
застрахователното обезщетение възлиза на 23.33 лв. през 2018 г., а към
момента същите са в размер на 36.67 лв.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, е необходимо да се установи
кумулативно наличие на: 1. валиден към датата на застрахователното събитие
договор за застраховка, 2. извършено плащане от застрахователя на
обезщетение за причинените вреди, 3. всички предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди:
виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на
делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна
6
(ответника), съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
законова презумпция.
В настоящия случай, първите две предпоставки - наличието на
валидно облигационно правоотношение към датата на произшествието по
договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ между ищеца и
увреденото лице Община Е., обективирано в Застрахователна полица №
110117043000011/6.10.2017 г., и изплащането на застрахователно обезщетение
в размер на 7983.42 лв. по щета № 11012131800247/30.04.2018 г. с преводно
нареждане от дата 13.12.2019 г. се установяват от наличните по делото
доказателства, а и не няма спор между страните.
Особеният представител на двамата ответници Г. Г. Х. и А. А. С. –
адв. Н. И. оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността им
за причинените вреди, както и че следва да бъде установено по делото какво е
участието на всеки един от извършителите поотделно.
Участието на тримата ответници в процесния деликт,
противоправното им поведение – унищожаване на застрахованото имущество,
както и причинените щети – унищожени 233 бр. пластмасови седалки и 1 бр.
информационна табела на стадион в с. М., общ. Е., се установява по безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази насока
са показанията на свидетеля Х. С. К. и приложената прокурорска преписка №
ТОЕ-297/2018 г. (досъдебно производство № ЗМ-99/2018 г. по описа на РУ –
Е.), по която са налични материали за проведено възпитателно дело срещу
непълнолетните лица Г. Г. Х., А. А. С., К. Р. М. и Р. С. А.. На същите са
наложени възпитателни мерки на осн. чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН –
„Предупреждение“, а на непълнолетния Г. Г. Х. е наложена възпитателна
мярка на осн. чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗБППМН – „Задължаване на участва в
консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в
поведението“ за срок от шест месеца.
Съдът намира, че е доказан фактическият състав на деликта, като
ответната страна не успя да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът счита, че е неоснователно възражението на особения
представител на двамата ответници Г. Г. Х. и А. А. С. – адв. Н. И., че по делото
не е установено участието на всеки един от извършителите на деликта
поотделно, а това е необходимо с оглед ангажиране на отговорността им.
7
Когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна
отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за
обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва
съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 от
ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може
да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните
длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 от ЗЗД,
където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците. В
този смисъл е Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № **1/2011 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц..
По аргумент от изложеното и на основание чл. 53 от ЗЗД, следва
извода за основателност на заявената искова претенция за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца претендираните суми.
По изложените съображения съдът намира, че е налице основание
за ангажиране отговорността на тримата ответници по предявения иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Относно размера на изплатеното застрахователно обезщетение,
чиято репарация се иска:
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума,
освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400 от КЗ урежда, че за действителна
застрахователна стойност (при пълна увреда) се счита стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична
увреда) се счита стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на
горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната
стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната сума.
Относно стойността, необходима за възстановяване на щетите по
увреденото имущество – 233 бр. пластмасови седалки и 1 бр. информационна
табела, находящи се на стадион в с. М., общ. Е., причинени от процесния
8
деликт, съдът кредитира заключението на вещото лице Д. И. И., което не е
оспорено от страните. Според вещото лице към 28.04.2018 г. действителният
размер на щетите е 8709.75 лв., както следва: доставка на 233 бр. седалки в
размер на 6198.09 лв., монтаж на 233 бр. седалки в размер на 1526.15 лв. и
доставка и монтаж на информационно табло в размер на 985.51 лв. Средният
размер на обичайните разноски за определяне на размера на
застрахователното обезщетение възлиза на 23.33 лв. през 2018 г., а към
момента същите са в размер на 36.67 лв. Доколкото изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 7983.42 лв., чиято репарация се иска,
след като се приспадне сумата 2000.00 лв., която е заплатена от деликвента Р.
С. А., е в рамките на опредЕ.та сума от вещото лице, съдът намира
оспорването от страна на ответниците на исковата претенция по размер за
неоснователно.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорният такъв за присъждане на законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват на ищеца. Същият със
списък по чл. 80 от ГПК претендира такива в общ размер на 2439.95 лв.,
включващ 239.95 лв. - държавна такса, 400.00 лв. - депозит за вещо лице,
900.00 лв. – възнаграждение на особен представител и 900.00 лв. - адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на посочените
плащания. Исканите разноски следва да бъдат присъдени. Ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, както следва: Г. Г. Х. сумата 963.32
лв., А. А. С. сумата 963.32 лв. и К. Р. М. сумата 513.32 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Г. Х. с ЕГН ********** от с. М., общ. Е., кв. „К.“ № **,
А. А. С. с ЕГН ********** от с. М., общ. Е., ул. „Д.“ № ** и К. Р. М. с ЕГН
********** от с. М., общ. Е., ул. „П.“ № ** да заплатят солидарно на „ДЗИ –
9
ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****,
район Т., бул. „В.“ № ***, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В., сумата
5983.42 лв. (пет хиляди деветстотин осемдесет и три лв. 42 ст.),
представляваща остатък от платено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка – щета № 11012131800247 на основание
застрахователна полица № 110117043000011/06.10.2017 г. по имуществена
застраховка „Индустриален пожар“ за увредено имущество на 28.04.2018 г., а
именно счупени 233 бр. пластмасови седалки и информационна табела,
собственост на Община Е., находящи се на футболен стадион в с. М., общ. Е.,
както и сумата 15.00 лв. (петнадесет лв. 00 ст.), представляваща обичайни
разноски, направени за неговото определяне, ведно със законната лихва върху
сумата 5998.42 лв., считано от 25.07.2023 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Г. Г. Х. с ЕГН ********** от с. М., общ. Е., кв. „К.“ № **
да заплати на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ****, район Т., бул. „В.“ № ***, представлявано от К. Х. Ч. и
Б. А. В., сумата 963.32 лв. (деветстотин шестдесет и три лв. 32 ст.),
представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА А. А. С. с ЕГН ********** от с. М., общ. Е., ул. „Д.“ №
** да заплати на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ****, район Т., бул. „В.“ № ***, представлявано от К. Х. Ч. и
Б. А. В., сумата 963.32 лв. (деветстотин шестдесет и три лв. 32 ст.),
представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Р. М. с ЕГН ********** от с. М., общ. Е., ул. „П.“ №
** да заплати на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ****, район Т., бул. „В.“ № ***, представлявано от К. Х. Ч. и
Б. А. В., сумата 513.32 лв. (петстотин и тринадесет лв. 32 ст.), представляваща
направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
10