Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 882
гр.Пловдив,
07.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XХIV н.с., в публичното заседание на двадесет и трети април през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №2011/2019
г. по описа на ПРС, XХIV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-002365/14.03.2019 г., издадено от директора на
Дирекция "Инспекция по труда" град Пловдив, с което на „НЦПР – Горна
баня – медико техническа лаборатория“ ЕООД е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на
основание 416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на
Труда за извършено нарушение на чл.128,
т.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят,
в подадената жалба сочи, че не е осъществено деяние, доколкото не е могъл да
открие работничката, за да заплати трудовото възнаграждение. В съдебно
заседание не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна
Дирекция "Инспекция по труда" град Пловдив оспорва жалбата, чрез
процесуалния си представител и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от
фактическа страна следното:
Наказателното
постановление е издадено спрямо „НЦПР – Горна баня – медико техническа
лаборатория“ ЕООД, за това, че в качеството на работодател не е изплатил
трудовото възнаграждение за месец декември 2018 г. на Г.Н.К.в нетен размер на 460.59
лева. Това е прието за нарушение по чл.128, т.2 от Кодекса на труда и е
съставен АУАН на 19.02.2019 г.
По делото е установено, че на
08.02.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив е била извършена проверка
по документи на НЦПР – Горна баня – медико техническа лаборатория“ ЕООД с обект
на контрол цех за производство на ортопедични обувки в гр.Пловдив, бул.
„Пещерско шосе” 66. От предоставена на 08.02.2019 г. ведомост за заплати за
месец декември 2018 г. се установило, че работодателят е начислил трудово
възнаграждение за този месец на Г.Н.К., работеща на длъжност „***” във *** в
нетен размер на 460.59 лева. В срок до 31.01.2019 г. работодателят не изплатил
на тази работничка начисленото и нетно трудово възнаграждение за месец декевмри 2018 г. Видно от трудовия договор на работничката,
било уговорено трудовото възнаграждение да се изплаща два пъти месечно в
месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. Упълномощено от дружеството
лице декларирало на 19.02.2019 г., че трудовите възнаграждения в дружеството се
изплащат в брой срещу подпис на разходен касов ордер на място. За
констатираното бил съставен АУАН на 19.02.2019 г. за нарушение на чл.128, т.2
от Кодекса на труда, а в последствие на 14.03.2019 г. било издадено процесното
НП.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне
до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, както от
приложените по делото писмени доказателства – протокол от проверка, АУАН, НП,
копие от платежна ведомост, трудов договор, призовка за представяне на
документи, обяснения от упълномощено лице, РКО от 21.02.2019 г., оправомощителна
заповед, така и от гласните
доказателства - показанията на свидетеля Н. Ч./актосъставител/. Съдът намира
свидетелските показания за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и
съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.
На първо
място безспорно е доказано, че „НЦПР – Горна баня – медико техническа
лаборатория “ ЕООД не заплатило в срок, съгласно вътрешните правила на
едноличния търговец, дължимото трудово
възнаграждение на служителката Г.К.за месец декември 2018 г., като липсват
доказателства това въобще да е сторено, което правилно е прието в съставения
АУАН и в издаденото НП за нарушение на чл.128,т.2, от Кодекса на труда.
На следващо
място при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. При
реализирането на отговорността на жалбоподателя, точно и ясно са описани
нарушените и санкционни норми, като подробно както в АУАН, така и в НП се сочи
кога и какво е установено, както и в какво се изразява констатираното
нарушение. Правилно и точно е индивидуализиран нарушителя.
Що се касае
до твърдението, че в не е извършено нарушение, доколкото се твърди едноличният
търговец да не е могъл да заплати
трудовото възнаграждение на К., съдът счита същото за неоснователно. От една
страна жалбоподателят не е ангажирал каквито и да било доказателства за тези си
твърдения, а от друга страна по делото са налични доказателства, че на дата
21.02.2019 г. е заплатен остатък от трудово възнаграждение за месец ноември
2018 г., дължимо е било това и за месец декември 2018 г., но същото не е
заплатено на тази дата, т.е. липсва основание да се приеме, че работодателят не
е могъл да заплати дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2018 г.
към датата 21.02.2019 г.
Така
описаното административно нарушение отговаря на материалната норма, под която е
подведено, изпълва обективните признаци от състава на визираната
административно - наказателна норма.
В конкретния
случай не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
административни нарушения от същия вид, а от друга страна в конкретния случай
неизпълнението задължението за заплащане на трудовото възнаграждение засяга значително
правата на работника Г.К.. На този извод не влияе обстоятелството, че трудовото
възнаграждение за месец ноември е било изплатено, тъй като периодът на забава
не може да се счита за незначителен, а и не са представени каквито и да било
доказателства, че възнаграждението за месец декември все пак е било изплатено.
Същевременно
е наложена минималната санкция предвидена за допуснатото нарушение, като съдът
счита същата за справедлива и отговаряща на обществената опасност на
допуснатото нарушение.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, като следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание 63, ал.1,от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 16-002365/14.03.2019 г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда" град Пловдив, с което на „НЦПР – Горна баня –
медико техническа лаборатория“ ЕООД с ЕИК ********* е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева на основание 416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на
Труда за извършено нарушение на чл.128,
т.2 от Кодекса на труда.
Решението не
е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ