Решение по дело №90/2024 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 49
Дата: 7 юни 2024 г.
Съдия: Цонка Тодорова Миткова
Дело: 20241860200090
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. , 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
20241860200090 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от П. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
************, Софийска област, ул. „************“ № 5, с която обжалва
наказателно постановление № ************/ 01.03.2024 г. на Началник група
в ОДМВР – София, РУ – ************, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/ 02.12.2021 г. на МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.
2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
необосновано и моли да бъде отменено.
Началник група в ОДМВР – София, РУ – ************, не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура – ************, ТО – ************ не взема
становище по жалбата.
Районен съд – ************, след като обсъди събраните доказателства
по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 18.01.2024г. е съставен АУАН бл.№ 149072 срещу П. Г. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град ************, Софийска област, ул.
„************“ № 5, за това, че: „На 18.01.2024 г. в 08:45 часа в гр.
************, ул. „************“ до дом № 12 управлява товарен автомобил
„************“ с ДКН ************, собственост на ЮЗДП ДП ТП ДГС
************, категория 1С, като: 1. Водача управлява МПС с несъобразена с
пътни условия /мокро плътно, частично заледено, при спускане на ляв завой/
скорост, губи контрол над МПС и се блъска в каменен зид на дом № 12 в
дясно по посока на движението си, като реализира ПТП.“/л.9/ В АУАН е
посочено, че с горното жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя, на един свидетел и е връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Наказателно постановление № ************ на Началник група в
ОДМВР – София, РУ – ************, е издадено на 01.03.2024 г. срещу
жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се издава въз основа на
АУАН бл.№ 149072 от 18.01.2024г. В наказателното постановление е
посочено, че: „На 18.01.2024 г. в 08:45 часа в гр. ************, на ул.
„************“ до дом 12 управлява МПС собственост на ЮЗДП ДП ТП ДГС
************, като: Водач на товарен автомобил „************“ с ДКН
************, България, водача управлява МПС с несъобразена с пътните
условия скорост /мокро пътно платно и частично заледено пътно платно/.
При спускане и ляв завой губи контрол над МПС и се блъска в каменен зид на
дом № 12 в дясно по посока на движението си, като реализира ПТП.“/л.7/ В
наказателното постановление е посочено, че с горното жалбоподателят е
извършил административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Видно от
наказателното постановление, че на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева), на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Видно от показанията на свидетеля П. К. Ч. – актосъставител /служител
на РУ – ************/, дадени в с.з. на 28.05.2024 г. /л.40-л.41/, че той
поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН. Видно от
показанията на свидетеля Ч., че той не е присъствал при извършване на
нарушението, посетил е мястото по – късно по сигнал, улицата на която е
настъпило ПТП е калдаръм, а не асфалт, била е частично заледена и
2
неопесъчена, улицата е с наклон, управляваният от жалбоподателя товарен
автомобил се е ударил в дясно по посока на движението си в каменен зид на
къща, имало е побитости по автомобила, не може да прецени с каква скорост
се е движел автомобила, управляван от жалбоподателя, но по щетите върху
автомобила е преценил, че се е движил с несъобразена скорост, и разрешената
скорост е до 50 км/ч.
Видно от показанията на свидетелите К. К. Т. и А.П.Д. /служители на
РУ – ************/, дадени в с.з. на 28.05.2024 г. /л.41 на гърба, чл.42,л.43/,
че те не са присъствали при извършване на нарушението, посетили са мястото
по сигнал, улицата на която е настъпило ПТП е калдаръм, а не асфалт, била е
заледена и неопесъчена, улицата е с наклон, управляваният от жалбоподателя
товарен автомобил се е ударил в дясно по посока на движението си в каменен
зид на къща, имало е побитости по автомобила, не си спомнят след колко
време е дошъл актосъставителя на место, не знаят с каква скорост се е движил
автомобила, но улица „************“ е в рамките на гр. ************ и
разрешената скорост е до 50 км/ч.
По делото е представена заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи във връзка с правомощията на
актосъставителя за съставяне на АУАН и с правомощията на Началник група
в ОДМВР – София, РУ – ************, за издаване на обжалваното
наказателно постановление./л.21-л.23/
По делото са представени и следните писмени доказателства: справка за
нарушител/водач П. Г. Д., ЕГН **********; докладни записки; сведения;
писма./л.8,л.12-л.19,л.24/
Наказателно постановление № ************/ 01.03.2024 г. на Началник
група в ОДМВР – София, РУ – ************, е връчено на П. Г. Д. на
25.03.2024 г. /л.7,на гърба/, а жалбата против същото е изпратена по
„Български пощи“ на 04.04.2024г./л.6/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на П. Г. Д. срещу Наказателно постановление №
************/ 01.03.2024 г. на Началник група в ОДМВР – София, РУ –
************, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима.
3
Разгледана по същество същата се явява основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, че при описаната фактическа
обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, „Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“ Съдът счита, че в
конкретния случай и в АУАН, и в НП, административнонаказващият орган не
е конкретизирал в достатъчна степен нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая е
налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на
нарушението и въвеждането на недостатъчно прецизна правна квалификация,
както в АУАН, така и в НП. В конкретния случай в обжалваното НП
административнонаказващият орган е цитирал в пълнота като нарушена
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, без да е съобразено относимата, приложима
към деянието хипотеза при налични в посочената норма алтернативни
предложения, което нарушение е допуснато и при съставянето на АУАН.
Съдът счита, че в конкретния случай административнонаказващият орган не
доказа конкретно коя хипотеза на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП приема за нарушена –
каква е била скоростта на движение на автомобила, какви са били
атмосферните условия в конкретния случай, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост и др. обстоятелства.
Съдът счита, че при издаването на АУАН и НП не е посочен конкретно и ясно
състава на извършеното нарушение и нарушените правни норми, съгласно
4
изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които
съставляват съществени процесуални нарушения, които от своя страна
накърняват правото на защита на нарушителя. При това положение и с оглед
събраните доказателства по делото съдът счита, че незаконосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева (двеста лева) на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП. Ето защо съдът счита, че следва да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателя не
претендира присъждане на разноски по делото, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното Районен съд – ************
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************/ 01.03.2024 г. на
Началник група в ОДМВР – София, РУ – ************, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, с което на жалбоподателя П. Г.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ************, Софийска област,
ул. „************“ № 5, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София област, по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – ************: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от П.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
************, Софийска област, ул. „************“ № 5, с която обжалва
наказателно постановление № ************/ 01.03.2024 г. на Началник група
в ОДМВР – ************, РУ – ************, упълномощен със Заповед №
8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за
административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
необосновано и моли да бъде отменено.
Началник група в ОДМВР – ************, РУ – ************, не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура – ************, ТО – ************ не взема
становище по жалбата.
Районен съд – ************, след като обсъди събраните доказателства
по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.01.2024г. е съставен АУАН бл.№ ***** срещу П.Г.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град ************, Софийска област, ул.
„************“ № 5, за това, че: „На 18.01.2024 г. в 08:45 часа в гр.
************, ул. „************“ до дом № 12 управлява товарен автомобил
„************“ с ДКН ************, собственост на ЮЗДП ДП ТП ДГС
************, категория 1С, като: 1. Водача управлява МПС с несъобразена с
пътни условия /мокро плътно, частично заледено, при спускане на ляв завой/
скорост, губи контрол над МПС и се блъска в каменен зид на дом № 12 в
дясно по посока на движението си, като реализира ПТП.“/л.9/ В АУАН е
посочено, че с горното жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя, на един свидетел и е връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Наказателно постановление № ************ на Началник група в
ОДМВР – ************, РУ – ************, е издадено на 01.03.2024 г.
срещу жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се издава въз основа
на АУАН бл.№ ***** от 18.01.2024г. В наказателното постановление е
посочено, че: „На 18.01.2024 г. в 08:45 часа в гр. ************, на ул.
„************“ до дом 12 управлява МПС собственост на ЮЗДП ДП ТП ДГС
************, като: Водач на товарен автомобил „************“ с ДКН
************, България, водача управлява МПС с несъобразена с пътните
условия скорост /мокро пътно платно и частично заледено пътно платно/.
При спускане и ляв завой губи контрол над МПС и се блъска в каменен зид на
дом № 12 в дясно по посока на движението си, като реализира ПТП.“/л.7/ В
наказателното постановление е посочено, че с горното жалбоподателят е
извършил административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Видно от
1
наказателното постановление, че на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева), на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Видно от показанията на свидетеля П.К.Ч. – актосъставител /служител
на РУ – ************/, дадени в с.з. на 28.05.2024 г. /л.40-л.41/, че той
поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН. Видно от
показанията на свидетеля Ч., че той не е присъствал при извършване на
нарушението, посетил е мястото по – късно по сигнал, улицата на която е
настъпило ПТП е калдаръм, а не асфалт, била е частично заледена и
неопесъчена, улицата е с наклон, управляваният от жалбоподателя товарен
автомобил се е ударил в дясно по посока на движението си в каменен зид на
къща, имало е побитости по автомобила, не може да прецени с каква скорост
се е движел автомобила, управляван от жалбоподателя, но по щетите върху
автомобила е преценил, че се е движил с несъобразена скорост, и разрешената
скорост е до 50 км/ч.
Видно от показанията на свидетелите К.К.Т. и А.П.Д. /служители на РУ
– ************/, дадени в с.з. на 28.05.2024 г. /л.41 на гърба, чл.42,л.43/, че те
не са присъствали при извършване на нарушението, посетили са мястото по
сигнал, улицата на която е настъпило ПТП е калдаръм, а не асфалт, била е
заледена и неопесъчена, улицата е с наклон, управляваният от жалбоподателя
товарен автомобил се е ударил в дясно по посока на движението си в каменен
зид на къща, имало е побитости по автомобила, не си спомнят след колко
време е дошъл актосъставителя на место, не знаят с каква скорост се е движил
автомобила, но улица „************“ е в рамките на гр. ************ и
разрешената скорост е до 50 км/ч.
По делото е представена заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи във връзка с правомощията на
актосъставителя за съставяне на АУАН и с правомощията на Началник група
в ОДМВР – ************, РУ – ************, за издаване на обжалваното
наказателно постановление./л.21-л.23/
По делото са представени и следните писмени доказателства: справка за
нарушител/водач П.Г.Д., ЕГН **********; докладни записки; сведения;
писма./л.8,л.12-л.19,л.24/
Наказателно постановление № ************/ 01.03.2024 г. на Началник
група в ОДМВР – ************, РУ – ************, е връчено на П.Г.Д. на
25.03.2024 г. /л.7,на гърба/, а жалбата против същото е изпратена по
„Български пощи“ на 04.04.2024г./л.6/
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на П.Г.Д. срещу Наказателно постановление № ************/
01.03.2024 г. на Началник група в ОДМВР – ************, РУ –
************, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради
2
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, че при описаната фактическа
обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, „Който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“ Съдът счита, че в
конкретния случай и в АУАН, и в НП, административнонаказващият орган не
е конкретизирал в достатъчна степен нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая е
налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на
нарушението и въвеждането на недостатъчно прецизна правна квалификация,
както в АУАН, така и в НП. В конкретния случай в обжалваното НП
административнонаказващият орган е цитирал в пълнота като нарушена
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, без да е съобразено относимата, приложима
към деянието хипотеза при налични в посочената норма алтернативни
предложения, което нарушение е допуснато и при съставянето на АУАН.
Съдът счита, че в конкретния случай административнонаказващият орган не
доказа конкретно коя хипотеза на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП приема за нарушена –
каква е била скоростта на движение на автомобила, какви са били
атмосферните условия в конкретния случай, релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост и др. обстоятелства.
Съдът счита, че при издаването на АУАН и НП не е посочен конкретно и ясно
състава на извършеното нарушение и нарушените правни норми, съгласно
изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които
съставляват съществени процесуални нарушения, които от своя страна
накърняват правото на защита на нарушителя. При това положение и с оглед
събраните доказателства по делото съдът счита, че незаконосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева (двеста лева) на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП. Ето защо съдът счита, че следва да отмени обжалваното наказателно
3
постановление като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателя не
претендира присъждане на разноски по делото, съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното Районен съд – ************ постанови
решението си.
4