№ 4267
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110151386 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца К. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, **********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника
"Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Подуево“ № 10, ет. 1, вх. от ул. „Топли дол“, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: сумата от 99,34 лв. – незаплатена сума по договор за
телекомуникационни услуги от 16.03.2012 г., сключен с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД за периода 13.03.2014 г. – 25.01.2017 г., ведно със
законна лихва от 31.01.2017 г. до изплащането на вземането; сумата от 30,62 лв. –
обезщетение за забава за периода 13.03.2014 г. – 25.01.2017 г. и сумата от 325 лв. –
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.04.2020 г. по
ч.гр.д. № 6238/2017 г. по описа на СРС, 160 с-в и за събирането на които е образувано
изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924.
Ищецът К. Г. П. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 24.04.2020 г. по ч. гр. д. №
6238/2017 г. по описа на СРС, 160 състав, издаден в полза на кредитора “Булпойнт
2015“ ЕООД, срещу нея е образувано изпълнително дело № ************** по описа
на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924 от ответника, в качеството му на цесионер.
Поддържа се, че изпълнителното производство е образувано за събиране на следните
суми: 99,34 лв. – незаплатена сума по договор за телекомуникационни услуги от
16.03.2012 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за периода
13.03.2014 г. – 25.01.2017 г., ведно със законна лихва от 31.01.2017 г. до изплащането
на вземането; сумата от 30,62 лв. – обезщетение за забава за периода 13.03.2014 г. –
25.01.2017 г. и сумата от 325 лв. – съдебни разноски. Ищцата твърди, че по
образуваното срещу нея ч. гр. д. № 6238/2017 г. по описа на СРС, 160 състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която й е била
надлежно връчена на 29.03.2017 г. и след като същата не е възразила в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК същата е влязла в сила на 13.04.2017 г. Поддържа, че от влизането в
сила на заповедта е започнала да тече кратка 3-годишна давност, която е изтекла преди
датата на образуване на изпълнителното дело. Твърди, че дори да се приложи чл. 117,
1
ал. 2 ЗЗД към момента на образуване на изпълнителното дело е изтекла и 5-годишна
погасителна давност за вземането. Сочи, че изпълнителното дело е образувано през
юни 2022 г. и едва след това са предприемани изпълнителни действия за принудително
събиране на вземането, но към този момент давността за вземането е била изтекла,
поради което счита, че не дължи сумите по посочения изпълнителен лист.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, който оспорва иска при възражения, че ищецът
е могъл да изложи съображенията си за погасяване на вземането по давност като
подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което не е направил и не
би могъл да ги релевира в настоящото производство с правно основание чл. 439 ГПК.
Поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК има ефект
аналогичен на влязлото в сила решение, поради което длъжникът не може да релевира
възражения срещу дълга по общия ред, извън случаите на чл. 424 и чл. 439 ГПК, тъй
като същите са преклудирани. Твърди, че неподаването на възражение може да се
приравни на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Позовава се на
последиците от обявяването на извънредно положение в страната. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 6238/2017 г. по описа на СРС, 160 св., че в полза на
„Булпойнт 2015“ ЕООД срещу ищеца К. Г. П. е издаден изпълнителен лист от
24.04.2020 г. по ч.гр.д. № 6238/2017 г. по описа на СРС, 60 с-в въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за сумите: 99,34
лв. – незаплатена сума по договор за телекомуникационни услуги от 16.03.2012 г.,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за периода 13.03.2014 г. –
25.01.2017 г., ведно със законна лихва от 31.01.2017 г. до изплащането на вземането;
сумата от 30,62 лв. – обезщетение за забава за периода 13.03.2014 г. – 25.01.2017 г. и
сумата от 325 лв. – съдебни разноски.
Видно от приложеното съобщение за образуване на изпълнително дело за
събирането на сумите по посочения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано
изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924 с
взискател „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, който е придобил вземането от първоначалния
кредитор въз основа на Договор за цесия от 30.06.2021 г.
По делото е представено и постановление за разноските по изпълнителното дело
от дата 21.06.2022 г.
Видно представената Справка № 9414433/27.07.2022 г. в Имотния регистър по
партидата на ищеца на 27.06.2022 г. е вписана възбрана върху ½ ид.част от притежаван
от нея имот, без посочване на изпълнително дело, по което направено искането за
налагането на възбрана.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този смисъл възражението на
ответника, че ищецът не би могъл да се позове на давност след като не е подал
възражения са неоснователни с оглед разпоредба на чл. 439 ГПК, която дава
възможност на длъжника да оспори с иск изпълнението, позовавайки се на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
2
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не
е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По
отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай длъжникът в заповедното производството и ищец в
настоящото е получил препис от заповедна за изпълнение на 29.03.2017 г. като в
двуседмичния срок по чл. 413, ал. 2 ГПК (редакцията ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г.,
действаща към онзи момент) не е подал възражение. Следователно заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 13.04.2017 г. и този ден е започвала да тече
петгодишната погасителна давност за вземането, който срок е изтекъл на 13.04.2022 г.
Към този период обаче следва да бъдат добавени 70 дни, в които давността е била
спряна по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, в който случай 5 годишния срок изтича на 22.06.2022 г.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
3
справки. В конкретния случай ответникът, чиято е доказателствената тежест да
установи факти, водещи до прекъсване на давността, не е представил доказателства за
датата на подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с поискани
действия, както и извършването на изпълнителни действия по образуваното
изпълнително дело предхождащи 22.06.2022 г., когато е изтекъл петгодишния
давностен срок за вземането, за което съдът му е указал изрично, че не сочи
доказателства. От друга страна по делото е представена справка от Агенция по
вписвания с вписване на възбрана по партидата на ищеца от дата 27.06.2022 г., което
действие е предприето след изтичане на петгодишния давностен срок.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че процесното вземането
на ответника спрямо ищеца е погасено с изчитането на петгодишна давност, поради
което искът се явява основателен.
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждането им съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а
именно 100 лв. платена държавна такса, 40 лв. държавна такса за обезпечително
производство, 500 лв. платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство
и 500 лв. платено адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство.
Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото и приключването му в рамките на едно
открито съдебно заседание, поради което същото следва да бъде намалено до
минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно на 400 лв. в настоящото производство и 400 лв. в
обезпечителното производство.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца К. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр. София, **********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, срещу ответника "Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Подуево“ № 10, ет. 1,
вх. от ул. „Топли дол“, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: сумата от 99,34 лв. –
незаплатена сума по договор за телекомуникационни услуги от 16.03.2012 г., сключен
с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за периода 13.03.2014 г. –
25.01.2017 г., ведно със законна лихва от 31.01.2017 г. до изплащането на вземането;
сумата от 30,62 лв. – обезщетение за забава за периода 13.03.2014 г. – 25.01.2017 г. и
сумата от 325 лв. – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
24.04.2020 г. по ч.гр.д. № 6238/2017 г. по описа на СРС, 160 с-в и за събирането на
които е образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Галин
Костов, рег. № 924.
ОСЪЖДА "Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Подуево“ № 10, ет. 1, вх. от ул. „Топли дол“ ДА
ЗАПЛАТИ на К. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв. – разноски в исковото производството и сумата от 440
лв. разноски в обезпечителното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4