Решение по дело №116/2023 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 125
Дата: 21 ноември 2023 г.
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20235410100116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Девин, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100116 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД.
В исковата молба ищците твърдят, че са съпрузи, а ответницата е
тяхна снаха-съпруга на сина им Ю. А. М., с ЕГН **********, починал на
30.08.2000г., видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. №
АПИО-03-04/035 от 20.03.2023г., издадено от Кметство-Бръщен. Твърдят, че
с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 160, том I, рег.№ 1626,
дело № 145/19.04.2022г., чрез ответницата, като пълномощник, ищците
даряват на ответницата собствен недвижим имот, находящ се в с.Б., общ. Д.,
обл. Смолян, а именно: Имот пл.№ 196, участващ в УПИ III-196, с площ от
215 кв.м., от които 60 кв.м. попадат в улична регулация, в кв. 29 по плана на
с.Б., одобрен със Заповед № А-251/22.10.1991г. и изменен със Заповед № К-
455/09.10.2008г. на Кмета на Община-Доспат, при граници на имот с пл.№
196: изток- улица; запад- част от УПИ III-196; север- улица и юг- част от УПИ
III-196, а дарената ответница е заявила, че е съгласна и приема направеното й
дарение на недвижимия имот, подробно описан в пункт първи от нотариалния
акт и при условията на същия с благодарност. Твърдят, че преди съставяне на
описания по-горе нотариален акт за дарение на недвижими имоти е издадена
Скица № 56/18.03.2022г., където е посочено, че имот с пл.№ 196, образуващ
УПИ III-196, кв. 29 по плана на с. Б., по разписната книга е записан на ищеца
А. З. М. и е с площ от 215 кв.м., от които 60 кв.м. попадат в улична регулация,
както и е приложено Пълномощно с изх.№ 069/18.03.2022г., под който са
заверени подписите на страните по нотариалния акт за дарение и рег.№
025/18.03.2022г., под който е удостоверено съдържанието по описа в книгите
на Кметство-с.Б., с което делегираните от ищците права, демонстрират
тяхното пълно доверие към ответницата, което за съжаление тя не е
1
оправдала с поведението си към тях. Твърдят, че преди 19.04.2022г.,
ответницата ходила в дома им, но след подписване на нотариалния акт за
дарение на имота досега, в продължение на повече от 11 месеца, ответницата
въобще не ги е посещавала, не се интересувала от тях и от здравословното им
състояние, въпреки, че живее съвсем наблизо на същата улица, тя проявила
непризнателност, тъй като не е предоставяла никакви грижи и средства за
издръжката им, от която се нуждаели и която искали от нея, понеже са
възрастни хора и страдат от множество заболявания, поради което и двамата
имат нужда от ежедневни грижи и гледане, за което имат медицински
документи, поради което ищците имат правен интерес от предявения иск,
който е процесуално допустим, понеже е съобразен с чл.227, ал.3, изр.1 от
ЗЗД, преклузивния срок не е изтекъл, понеже от подписване на нотариалния
акт за дарение на 19.04.2022г., до подаване на исковата молба не е изтекла
една година, кумулативно са налице предвидените от закона предпоставки за
уважаване на иска.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.227,
ал.1, б. "в" от ЗЗД да отмени дарението на техен собствен недвижим имот, а
именно: Имот пл.№ 196, участващ в УПИ III-196, с площ от 215 кв.м., от
които 60 кв.м. попадат в улична регулация, в кв. 29 по плана на с.Б., одобрен
със Заповед № А-251/22.10.1991г. и изменен със Заповед № К-
455/09.10.2008г. на Кмета на Община-Доспат, при граници на имот с пл.№
196: изток-улица; запад-част от УПИ III-196; север-улица и юг-част от УПИ
III-196, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 160,
том I, рег.№ 1626, дело № 145/19.04.2022г., тъй като дарената А. С. М.,
отказва да даде на дарителите А. З. М. и Ф. И. М. издръжка, от която те се
нуждаят. На основание чл.78, ал.1 от ГПК претендират ответницата да бъде
осъдена да им заплати при равни права всички съдебни разноски.
В о.с.з. ищецът А. М. се явява лично. Ищцата Ф. М. не се явява. За
тях пълномощникът им адв. Н. П. поддържа предявения иск, както е
предявен. Моли съда да уважи предявеният иск, да отмени нотариалния акт
за дарение на посоченото правно основание. Счита, че твърденията в
исковата молба се доказват, както от показанията на водените от тях
свидетели, така и от показанията на втория свидетел Р. Д., воден от
ответницата, който не е роднина на страните. Счита, че са доказани и трите
елемента от фактическия състав за да се иска отмяна на нотариалния акт.
Моли съда да уважи иска, да осъди ответната страна да заплати на
доверителите му солидарно направените разноски по делото. Моли съда да
не обсъжда въобще доводите за това, че видите ли имало построени гаражи,
че имало подадена жалба, че трябвало да се събарят гаражите, тези доводи са
извън предмета на делото, затова моли съда да уважи иска със законните
последици.
В о. с. з. ответницата лично чрез пълномощника си адв. Н. Т.
поддържа изцяло отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли
исковата молба, счита същата за недопустима в частта, в която се иска
връщане на дарения имот, тъй като същия имот не е в патримониума на
доверителката му, същия е продаден преди завеждането на другото дело и
2
преди вписването на исковата молба за оспорването на дарението. Също така
счита, че исковата молба е неоснователна, недоказана и несъстоятелна
поради подробно изложените факти и обстоятелства в отговора на исковата
молба. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че доверителката му е в обективна невъзможност да предостави
исканата издръжка от ищците, тъй като не разполага нито с финансови
средства, нито с автомобил, нито има свидетелство за управление на МПС,
същевременно се грижи за психично болната си дъщеря, за възрастната и
болна майка, които обстоятелства са доказани безспорно по делото. Счита,
че ищците не доказват трайната нужда от издръжка, тъй като разпитаната
свидетелка, която е снаха на ищците и живее при тях категорично заявява,
че пенсията на А. е доста голяма за стандартите на България, получава
миньорска пенсия и същата стига за нуждите им. Пенсията на ищцата Ф. е в
порядъка на 600 лева и счита, че с въпросните доходи Ф. и А. могат да
поддържат един сравнително добър стандарт на живот за нашите стандарти
в България. Също така счита, че не е доказано и наличието на покана извън
депозираната искова молба за издръжка от ответницата и след като исковата
молба е входирана, ответницата категорично заявява, че е в обективна
невъзможност, а не във виновно неизпълнение. Такава е и съдебната практика
Тълк. решение № 1/21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС. С оглед на
гореизложеното счита, че исковата молба е неоснователна и моли същата да
не бъде уважавана. Моли, да им бъдат присъдени направените разноски.
Също така прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако същото не отговаря на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Счита, че безспорно се доказва по делото
причината за завеждане на исковата молба, а именно наличието на два
дървени гаража, единия е собственост на единия свидетел К. К., а другия
собственост на ищеца А. М., който се ползва от сина на Е. - И. М.. Счита,
че причината за завеждане на делото не е нуждата и необходимостта от
издръжка, а подадената жалба от доверителката му срещу въпросните
дървени гаражи и именно това е отключило причината за завеждане на
настоящото дело. Затова счита, че не се доказва от страна на ищците, че
имат нужда от издръжка, точно обратното причината за завеждане на делото
е наличието на два гаража, които попадат частично в имота на
доверителката му.
Съдът, след като прецени твърденията в исковите молби,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие от
фактическа и правна страна, следното:
Според Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. №
АПИО-03-04/035 от 20.03.2023г. ищците А. З. М. и Ф. И. М. са съпрузи, а
ответницата А. С. М. е съпруга на Ю. А. М.- починал на 30.08.2000 г.
С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 160, том I, рег.
№ 1626, дело № 145/19.04.2022г. по описа на Нотариус Ц. П. рег. № 455 на
НК, с район на действие РС- Девин, ищците А. З. М. и Ф. И. М.,
представлявани от пълномощника си А. С. М. дарили на ответницата А. С.
М. собствения си недвижим имот, находящ се в с.Б., общ. Д., обл. Смолян, а
3
именно: Имот пл.№ 196, участващ в УПИ III-196, с площ от 215 кв.м., от
които 60 кв.м. попадат в улична регулация, в кв. 29 по плана на с.Б., одобрен
със Заповед № А251/22.10.1991г. и изменен със Заповед № К-455/09.10.2008г.
на Кмета на Община-Доспат, при граници на имот с пл.№ 196: изток-улица;
запад-част от УПИ III-196; север-улица и юг-част от УПИ III-196, а дарената е
заявила, че е съгласна и приема направеното й дарение на недвижимия имот,
подробно описан в пункт първи от нотариалния акт и при условията на същия
с благодарност.
Издадена е Скица № 56/18.03.2022г., в която е посочено, че имот с
пл.№ 196, образуващ УПИ III-196, кв. 29 по плана на с. Б., по разписната
книга е записан на ищеца А. З. М. и е с площ от 215 кв.м., от които 60 кв.м.
попадат в улична регулация.
За недвижим имот- частна собственост, представляващ имот пл.№
196, УПИ III-196, кв. 29 на с. Б., с площ от 215 кв.м. е изготвена Експертна
оценка за определяне на пазарната стойност на недвижим имот от
20.03.2023г. от инж. Д. С..
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164,
том I, рег.№ 1292, нот. дело № 157/27.03.2023г. по описа на Нотариус Ц. П.
рег. № 455 на НК, с район на действие РС- Девин ответницата А. С. М.
продала на Е. С. Б. собственият си недвижим имот- лична собственост,
придобит чрез дарение с Нотариален акт № 160, том I, дело №
145/19.04.2022г. по описа на Нотариус Ц. П. рег. № 455 на НК, с район на
действие РС- Девин, находящ се в с.Б., общ. Д., обл. Смолян, а именно: Имот
пл.№ 196, образуващ УПИ III-196, с площ от 215 кв.м., от които 60 кв.м.
попадат в улична регулация, в кв. 29 по плана на с. Б., одобрен със Заповед №
А -251/22.10.1991г. и изменен със Заповед № К-455/09.10.2008г. на Кмета на
Община-Доспат, при граници: изток-улица; запад-част от УПИ III-196; север-
улица и юг-улица и част от УПИ III-196.
Според Удостоверение за наследници изх.№ АПИО-03-
04/046/18.04.2023г., издадено от Кметство с. Б., Ю. А. М. –починал на
30.08.2000г. е оставил наследници А. С. М.- съпруга, Д. Й. М.- дъщеря и Ф.
Ю. М. – син.
От ищцовата страна са представени многобройни медицински
документи, а именно: Амбулаторен лист № 230949074701/04.04.2023г.;
Медицинско направление за ТЕЛК № 20230309319367/09.03.2023г.;
Амбулаторен лист № 230549005D83/ 23.02.2023г.; Амбулаторен лист №
230546018В2А/23.02.2023г.; Амбулаторен лист №
23054C012FD8/23.02.2023г.; Експертно решение № 91906 от 111/13.06.2023г.;
Експертно решение № 92167 от 124/30.06.2023г, удостоверяващи
здравословното състояние на ищцата и ищеца А. М., който е освидетелстван
със 100 % ВСУ, без чужда помощ.
От ответната страна са представени медицински документи, а
именно: Експертно решение № 0747/07.07.1999г. на ТЕЛК-Смолян;
Експертно решение № 90381 от 24/02.02.2003г. на ТЕЛК- Смолян; Епикризи-
5 бр.; болничен лист и направление; Експертно Решение № 91140 от
4
65/15.05.2023г. на МЗ- Национална експертна лекарска комисия и други,
удостоверяващи, че дъщерята на ответницата е с параноидна шизофрения.
Установява се от Удостоверение изх. № 1019-20-414/20.04.2023г.,
обр. УП-8 на ТП на НОИ – Смолян, че ответницата А. С. М. за времето от м.
04.2022 г. до м. 04.2023г. е получила обща сума 4747.50 лева, представляваща
пенсия и други добавки.
Установява се от Удостоверение изх. № 1019-20-533#1/26.05.2023г.,
обр. УП-8 на ТП на НОИ – Смолян, че А. З. М. за времето от м. 06.2022 г. до
м. 05.2023г. е получил обща сума 15701.62 лева, представляваща пенсия и
други добавки.
Според Удостоверение изх. № 1019-20-534#1/26.05.2023г., обр. УП-
8 на ТП на НОИ – Смолян, Ф. И. М. за времето от м. 06.2022 г. до м.
05.2023г. е получила обща сума 5707.00 лева, представляваща пенсия и
други добавки.
От показанията на допуснатият до разпит свидетел Е. А. М. – снаха
на ищците, етърва на ответницата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът
прие за установено, че от около година не са в добри отношения с
ответницата. А. и Ф. водят делото против А. да си върнат земята в с. Б., която
са й дарили 2022г., малко е мястото, представлява градина. А. не се грижи за
тях. А. има дъщеря, тя е болна. Ищцата има високо кръвно, счупила си
дясната ръка, не можела нищо да направи, имала гипс, шина, свидетелката я
къпала. Ищеца А. не може да вижда и чува добре, има проблем с очите и
бъбреците, за което много пъти е каран в гр. П.. След прехвърляне на имота
ответницата не е ходила при ищците. А. не иска да се грижи за ищците
/свекър и свекърва/. Ищеца иска да си върне мястото, защото А. не се грижи
за тях, а А. го е продала имота на брат си. Ищците имат нужда от грижи.
Свидетелката, живее в една къща с ищците, тя изцяло полага грижи към
ищците – готви, пазарува, пере, чисти. Ищцата взема малка пенсия, а ищеца
по-голяма пенсия. До подарения имот има гаражи, единия е техен гараж,
другия е на друг човек. Гаражите са извън този имот, но са до този имот. А. е
пускала една жалба, че са незаконни гаражите.
От показанията на допуснатият до разпит свидетел К. С. К. –без
родство със страните, съдът прие за установено, че от около година не са в
добри отношения с ответницата. А. и Ф. водят делото за имот, този имот е
под къщата, градина е, намира се в с. Б.. Имота, който е дарен е от 180-200
кв.м., който А. и Ф. са дарили на А.. Това е било на 19.04.2022г. Това място,
което е дарено е под къщата на А., заградено и се обработва от ответницата –
сади фасул. Има два дървени гаража там, единия е негов, а другия е на свид.
Е.. Скоро А. е пуснала жалба в общината да се съборят гаражите. А. и Ф.
водят делото понеже искат да си вземат обратно имота, защото А. не се
грижи за тях, а те са възрастни хора. За тях се грижи Е. и Ф., която е другата
етърва. След прехвърляне на имота не е ходила А. да ги види, тя не полага
никакви грижи за тях. Една улица ги дели къщите на А. и А., една срещу
друга са къщите им. В къщата на А. и Ф. живеят Е. и възрастните - А. и Ф..
Грижи се Е. за ищците, карат често А. на болница, болен е А., не чува, със
5
зрението не е добре, не вижда и с двете очи и с бъбреците има проблеми.
Внуците го карат по болници - И., който е син на Е. и другия син на другата
етърва. А. не помага, тя също има дъщеря и син, които не помагат. А. и Ф.
прехвърлиха имота, а А. не ходи да се грижи за тях, не дава пари, не праща
лекарства, не ги е карала на болница. А. живее с дъщеря си в къщата, сина й
също е в Англия. Майката на А. живее при брат й Е., на друго място. За
майката на А. се грижи Е.. А. си живее в тях с дъщеря си. Ищцата Ф. си
счупила ръката и не можела сама да се обслужва, Е. поела цялото
обслужване. След жалбата на А. получил писмо от Общината, че гаража е за
събаряне.
От показанията на допуснатият до разпит свидетел Е. С. Б. – брат на
ответницата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът прие за установено, че
през 2022г. А. и Ф. дарили на А. имот, намиращ се под къщата на А. с площ
215 кв.м., място граничещо с гаражи, на свид. К. К., и на А. М.. Гаража на А.
се ползва от внука му- И. М., който е син на Е.. Подала жалба А. за събаряне
на двата гаража, защото счита, че са в нейния имот. Страните живеят наблизо
на една улица, една срещу друга са къщите, улицата ги дели. При А. и Ф.
живее Е., синът на Е. се намира в Англия, когато се върне И. живее в тази
къща. След като А. подала жалба в общината за събаряне на двата гаража,
отношенията им се влошили. Преди жалбата били в добри отношения, А.
ходела при тях и им помагала. А. живее с болната си дъщеря, която има
психично заболяване и в момента е в Психиатрията в С.. А. се грижи за
дъщеря си, има и син, който е в Англия, той също живее в тази къща когато
се върне. Имота се ползва от А., имота е заграден. Майка му живее в неговата
къща и А. се грижи за нея, тя е на 90 години.
От показанията на допуснатият до разпит свидетел Р. Р. Д. – без
родство със страните, съдът прие за установено, че познава ответницата А., не
познава ищците А. и Ф.. Разбрал, че ищците са искали издръжка от А., да ги
гледа. Спорят за имот, който е до къщата й. А. му споделила, че ищците
искали от нея да ги издържа, да ги гледа. А. взема малка пенсия, има болна
дъщеря, гледа и майка й. Дъщеря й е психически болна, закарали са я в
болница. А. има и син, живее в Англия и понякога си идва. Ходил е у А. на
гости. Срещу къщата на А. е къщата на А. и Ф., дели ги път. Майката на А. е
жива, тя се грижи и за майка си, тя е възрастна жена, на легло е. Майката на
А. е на 90 години. А. взема наследствена пенсия от съпруга й, когато се
налагало й дава пари в заем.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението може
да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае. Кумулативните предпоставки за отмяна на дарението, са
- трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до
дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В
случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка,
задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението
му не е скрепено със санкция.
6
Безспорно е, че с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №
160, том I, рег.№ 1626, дело № 145/19.04.2022г. по описа на Нотариус Ц. П.
рег. № 455 на НК, с район на действие РС- Девин, ищците са дарили на
ответницата собствения си недвижим имот, находящ се в с.Б., общ. Д., обл.
Смолян, а именно: Имот пл.№ 196, участващ в УПИ III-196, с площ от 215
кв.м., от които 60 кв.м. попадат в улична регулация, в кв. 29 по плана на с.Б.,
одобрен със Заповед № А251/22.10.1991г. и изменен със Заповед № К-
455/09.10.2008г. на Кмета на Община-Доспат, при граници на имот с пл.№
196: изток-улица; запад-част от УПИ III-196; север-улица и юг-част от УПИ
III-196, а дарената ответница е заявила, че е съгласна и приема направеното й
дарение на недвижимия имот, подробно описан в пункт първи от нотариалния
акт и при условията на същия с благодарност.
Тъй като от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че ищците са пенсионери и нямат други доходи, освен пенсията
си, ищеца е в недобро здравословно състояние, съдът намира за доказано
наличието на трайна нужда у тях за получаване на издръжка.
На следващо място, безспорно се установява от събраните гласни
доказателства, че ищците са претендирали предоставяне от ответницата на
помощ и грижи. Разпитаните свидетели установяват влошените отношения
между двете страни, никой не доказва, че ответницата е полагала някакви
грижи за ищците. По делото не бяха ангажирани доказателства, сочещи
получаваните от ответницата други доходи, вън от гореописаните и
извършвани разходи на семейството й, с оглед преценка на възможността да
дава издръжка на дарителите, но и независимо от обстоятелството, дали
същата разполага с достатъчно доходи или не, по аргумент на чл. 81, ал. 2 от
ЗЗД ответницата не следва да се счита освободена от отговорност към тях,
защото задължението й произтича от закона и се основава на морална
необходимост. След като дарителите са изпаднали в материална
затрудненост, надареният е бил длъжен да ги подпомогне в издръжката, а
възможностите за предоставяне на издръжка имат отношение към размера на
същата съобразно обема на подареното. Не е необходимо дарителите да са
претендирали определена парична сума, която да им се предаде еднократно
или да й се предоставя периодично. Надарената е поканена да предоставя
средства за издръжка и когато във връзка с конкретна нужда на дарителката,
респ. дарителите, тя е поканена да предостави нещо в натура /в т. см. Решение
№ 66 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2007 г., IV г. о., ГК/. Установи
се, че и ответницата има болна дъщеря, за която се грижи и майка, за която
също полага грижи. По делото обаче, не са представени доказателства
ответницата да е била в толкова тежко материално положение, че като
предостави необходимите средства за допълване на необходимото за
издръжката на ищцата, сама да изпадне в по- тежко положение от тях. Още
повече, установи се, че ответницата не е правила никакви опити да
трансформира задължението си към ищците в пари или по друг начин – чрез
грижи, респ. по този начин да прояви признателност. Целта на основанието за
отмяна предвидено в чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД е при липса на възможност
дарителите да получат издръжка от надарения, подареното да се върна в
7
техния патримониум, за да може те да се ползват от него за набавяне на
необходимите им средства.
Ето защо е налице основание за отмяна на дарението и съответно
уважаване на иска.
Предвид изхода на делото на ищците следва да се присъдят
притендираните от тях разноски в общ размер от 761.00 лева, от които 61.00
лева -държавна такса и 700.00 лева - адв. хонорар. Предвид съдържанието на
ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, където е отбелязано
извършеното плащане, следва да се приеме, че е представено доказателство за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Извършеното плащане в хода на
делото е за осъществена по него правна защита. От ответната страна е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, което е неоснователно, тъй като заплатения адвокатски
хонорар е в минимален размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, за това ще следва да се осъди ответницата да заплати на
ищците сумата от 761.00 лева – разноски.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, договор за дарение
сключен с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 160, том I, рег.
№ 1626, дело № 145/19.04.2022г. по описа на Нотариус Ц. П. рег. № 455 на
НК, с район на действие РС- Девин, по който А. З. М. и Ф. И. М.,
представлявани от пълномощника си А. С. М. дарили на А. С. М. собствения
си недвижим имот, находящ се в с.Б., общ. Д., обл. Смолян, а именно: Имот
пл.№ 196, участващ в УПИ III-196, с площ от 215 кв.м., от които 60 кв.м.
попадат в улична регулация, в кв. 29 по плана на с.Б., одобрен със Заповед №
А251/22.10.1991г. и изменен със Заповед № К-455/09.10.2008г. на Кмета на
Община-Доспат, при граници на имот с пл.№ 196: изток-улица; запад-част от
УПИ III-196; север-улица и юг-част от УПИ III-196.
ОСЪЖДА А. С. М., с ЕГН **********, с адрес. с. Б., обл. Смолян,
ул. С. № * ДА ЗАПЛАТИ на А. З. М., с ЕГН ********** и Ф. И. М., с ЕГН
********** – двамата с адрес. с. Б., обл. Смолян, ул. С. № *** сумата от
761.00 лева /седемстотин шестдесет и един лева/ – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8