Решение по дело №19264/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2437
Дата: 30 май 2018 г. (в сила от 4 юли 2018 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20173110119264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

2437/30.05.2018 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 19264 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез нейния син и пълномощник – Н. С.Сп., срещу Е.Д.К., починал в хода на процеса на * г. и заместен от своите наследници по закон: К.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, М.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и със съгласието на майка си Д. Ил.К., и Д.Е.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител К.Д.Ч., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключеният на * г. между Е.Д.К., в качеството му на продавач, и Д.Д.С., в качеството й на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както следва * ид. ч. от дворно място, цялото с площ * кв. м., съставляващо УПИ № *, в кв. * по плана на 9-ти подрайон на гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, при граници: улица, УПИ № *, УПИ № *, ведно с изграденото в имота жилище, състоящо се от входно антре, стая, ниша за спане, кухня, стопанска постройка, както и дворен тоалет, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В., одобрени със заповед № *г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, с площ по скица * кв. м., с номер по предходен план *, парцел *, при граници: имоти с идентификатори *, *, * и *, ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор * по КККР на гр. В., с площ * кв. м.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищцата Д.Д.С. излага, че ответникът Е.Д.К. е неин брат. Посочва, че на * г. между двамата бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на описания в договора имот, с нотариална заверка на подписите, по силата на който брат й, в качеството му на продавач се задължил да й прехвърли собствеността върху процесния имот. Поддържа, че ответникът се легитимира като собственик на този имот по силата на нотариален акт № * г. на нотариус О. Ст. Съгласно предварителния договор уговорената продажна цена била в размер на 101000 лв. Твърди, че към датата на подписването му е заплатила на ответника сумата 100000 лв., което изрично било посочено и в договора, поради което счита, че в тази си част същият има характер на разписка, удостоверяваща получаването на сумата от насрещната страна. Излага, че окончателният договор по нотариален ред е следвало да бъде сключен между страните в срок до 31.12.2009 г. Окончателна сделка обаче така и не била осъществена по вина на ответника – продавач. На 18.12.2009 г. същият доброволно се явил пред нотариус Ст. К. и подписал пред нея декларация, че на същата тази дата е получил от купувача Д.С. остатъка от договорената продажна цена в размер на 1000 лв. Ответникът обаче не изпълнил задължението си по чл. 6.2 от предварителния договор – да осигури всички документи за нотариалното изповядване на продажбата. Счита, че в качеството си на изправна страна по сключения договор, има право да иска същият да бъде обявен за окончателен. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответниците М.Е.К., Д.Е.К., чрез процесуалния им представител – адв. Н.Г., и Д. Е.К., действаща чрез своята майка и законен представител – К.Д.Ч., чрез процесуалния й представител – адв. Д. А., редовно уведомени, са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържат становище за недопустимост на предявения иск, доколкото първоначално искът е заведен относно сграда с идентификатор 10135.1501.1114.2. По същество оспорват иска като неоснователен. Правят възражение за изтекла погасителна давност, тъй като правото да се иска прогласяване на предварителния договор за окончателен се е погасило след изтичане на датата 31.12.2014 г. Оспорват факта на извършеното плащане на продажната цена и считат, че записаното в чл. 4 от предварителния договор не отговаря на действителността. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират разноски.

Ответницата К.Е.К., редовно уведомена по реда на чл. 46 ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

В проведеното по делото на * г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Р.Д., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответниците М.Е.К. и Д.Е.К. и тези на Д.Е.К. се представляват от адв. Д.А., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

По допустимостта на производството:

Съдът приема за неоснователно направеното от процесуалните представители на ответниците М.Е.К., Д.Е.К. и Д.Е.К. възражение, че е допуснато недопустимо изменение на предявения иск. Следва да се отбележи, че в хода на цялото производство ищцата е претендирала обявяването за окончателен на сключения предварителен договор от 10.09.2009 г. по отношение на описания в него имот. В случая единствено е уточнено коя именно е сградата, отговаряща на описанието в процесния договор - сграда № *, а не сграда № *. Това уточнение по своя характер не представлява изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, макар че пълномощникът на ищцата е депозирал молба с такова съдържание. Липсва изменение както на основанието, така и на петитума на предявения иск, а се касае за уточнение на исковата претенция /за надлежна индивидуализация на имота по действащ план/, което наложи и изготвянето на подробен доклад по делото в настоящото производство.

По съществото на спора:

Видно от представения предварителен договор за продажба на недвижим имот от * г., с нотариална заверка на подписите, сключен на основание чл. 19, ал. 1 ЗЗД, продавачът Е.Д.К. се е задължил да продаде на купувача Д.Д.С. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 75/310 ид. ч. от дворно място, цялото с площ * кв. м., съставляващо УПИ № *, в кв. * по плана на 9-ти подрайон на гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, при граници: улица, УПИ № *, УПИ № *, ведно с изграденото в имота жилище, състоящо се от: входно антре, стая, ниша за спане, кухня, стопанска постройка, както и дворен тоалет. Уговорено е, че цената на подлежащия на прехвърляне имот е 101000 лв. В чл. 4 изрично е посочено, че при подписването на настоящия договор купувачът изплаща на продавача в брой следните суми: сумата 30000 лв., представляваща капаро /задатък/ по смисъла на чл. 93 ЗЗД, както и сумата 70000 лв., представляваща част от продажната цена на имота, като настоящото изявление /има се предвид подписаният между страните договор/ служи за разписка, удостоверяваща получаването на двете суми от продавача. Предвидено е, че купувачът се задължава да заплати на продавача остатъка от цената в размер на 1000 лв. чрез плащане в брой или по банков път по сметка на продавача, като плащането следва да бъде сторено в деня на изповядване на окончателната сделка.

От саморъчно подписаната от Е.Д.К. декларация /л. 12 от гр. д. № * г. по описа на ВРС/ се установява, че същият на 18.12.2009 г. е получил от Д.Д.С. сумата 1000 лв., представляваща остатъка от продажната цена по така сключения между страните предварителен договор. С плащането ищцата всъщност е изпълнила всички поети от нея задължения по договора, поради което може да се направи обоснован извод, че същата е изправна страна по облигационното правоотношение.

Продавачът е декларирал още и че нотариалното прехвърляне на имота не е извършено поради неизпълнение на задължението му по чл. 6. 2 от предварителния договор, предвиждащ задължението на продавача в срок най-късно до 15.10.2009 г. да се снабди с всички документи, необходими за нотариалното изповядване на сделката.

Не е спорно, а видно и от нотариален акт за продажба на недвижим имот № * г. на нотариус О. Ст., с рег. № * на НК, вписан в Служба по вписванията – гр. В. с вх. рег. № * и справка от Служба по вписванията – гр. В. за лицето Е.Д.К. за периода 01.01.1992 г. – 10.11.2015 г., продавачът Е.Д.К. е собственик на процесния имот, описан по-горе, предмет на сключения предварителен договор от * г.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице инж. Р.П. по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно дадено. Съгласно заключението, налице е идентичност между имота – дворно място, описано в чл. 1 от предварителния договор от * г., имота, описа в нотариалния акт за продажба на недвижим имот № * г. – дворно място, представляващо УПИ № *, в кв. * и имота по представената по делото скица № * г. – ПИ с идентификатор *. Вещото лице посочва, че при извършената проверка в СГКК – В. е установило, че именно сграда с идентификатор * и с административен адрес: гр. В., ул. „Авкс. В.“ № * е записана на Е.Д.К., на основание вписания в СВп – В. нотариален акт № * г.

Не е спорно, че ответникът Е.Д.К. е починал на * г. /след подаване на настоящата искова молба в съда/, поради което и неговите наследници по закон – дъщерите му К.Е.К., М.Е.К., Д.Е.К. и Д.Е.К. са конституирани като ответници по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, поради което следва да се приеме, че всяка от новоконституираните ответници притежава по ¼ ид. ч. от процесния недвижим имот.

По изложените съображения съдът приема, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК по отношение на притежаваната от ответницата К.Е.К. ¼ ид. ч. от имота. Следва да се отбележи още, че първоначално назначеният й особен представител дори е депозирал писмен отговор, в който поддържа становище за основателност на исковата претенция.

От страна на останалите ответници е направено възражение, че искът е погасена по давност. Това възражение съдът приема за основателно по следните съображения: В чл. 2 от предварителния договор е предвидено, че окончателният договор следва да бъде сключен в срок до 31.12.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Настоящият иск е предявен едва на 12.11.2015 г., тоест след изтичане на давностния срок /31.12.2014 г./. Ето защо и само на това основание следва да се приеме, че предявеният иск по отношение на притежаваните общо от ответниците М.Е.К., Д.Е.К. и Д.Е.К. ¾ ид. ч. от имота е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Предвид изхода на спора, разноските следва да бъдат разпределени по следния начин:

Ищцата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 32 от делото/. След направените изчисления съдът приема, че К.Е.К. следва да бъде осъдена да заплати на Д.Д.С. сумата в общ размер от 2388.88 лв., представляваща ¼ от претендираните разноски, включително и разноските за назначения й особен представител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска.

Всяка от ответниците М.Е.К. и Д.Е.К. претендира присъждането на сумата от по 1200 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ищцата е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно притежаваните от всяка от ответниците идеални части от процесния имот, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /636.07 лв./, броя на проведените по делото открити съдебни заседания /6 бр./, в които упълномощеният от ответниците защитник се е явил лично и ги е защитавал, в това число и съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от цитираната Наредба, предвиждаща за всяко следващо съдебно заседание след второто заплащане на сумата 100 лв. /в този смисъл и минималният размер на дължимото възнаграждение е в размер на 1036.07 лв./, приема възражението за прекомерност за неоснователно. Претендираното възнаграждение от 1200 лв. е в рамките на минималното и съответства на проявената от процесуалния представител на ответниците активност – многобройни депозирани молби и становища. Ето защо ищцата следва да бъде осъдена за заплати в полза на всяка от ответниците М.Е.К. и Д.Е.К. сумата от по 1200 лв., представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ответницата Д.Е.К. представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на 2330 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ищцата е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът приема за основателно с оглед минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение /636.07 лв./ и броя на проведените по делото 2 открити съдебни заседания с участието на процесуалния представител на страната, доколкото същата на по-късен етап е конституирана в производството. В този смисъл не може да бъде поставен знак на равенство между дължимите разноски в полза на ответниците М.Е.К. и Д.Е.К. и тези на Д.Е.К.. Предвид проявената процесуална активност от страна на пълномощника на последната, действителната фактическа и правна сложност на делото и ангажирания доказателствен материал, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 900 лв., която надвишава, но не с много минималния размер. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

На основание чл. 77 ГПК съдът приема, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 100 лв., представляваща допълнителен депозит за вещо лице.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на * г. между Е.Д.К., в качеството му на продавач, починал в хода на процеса на * г., и Д.Д.С., ЕГН **********, в качеството й на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както следва 75/310 ид. ч. от дворно място, цялото с площ * кв. м., съставляващо УПИ № *, в кв. * по плана на 9-ти подрайон на гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, при граници: улица, УПИ № *УПИ № *, ведно с изграденото в имота жилище, състоящо се от входно антре, стая, ниша за спане, кухня, стопанска постройка, както и дворен тоалет, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В., одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, с площ по скица * кв. м., с номер по предходен план *, парцел *, при граници: имоти с идентификатори *, *, * и *, ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор * по КККР на гр. В., с площ * кв. м., по отношение на ¼ ид. ч. от имота, притежавана от наследницата К.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Е.Д.К., починал в хода на процеса на * г., иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключеният на * г. между Е.Д.К., в качеството му на продавач, и Д.Д.С., в качеството й на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както следва 75/310 ид. ч. от дворно място, цялото с площ * кв. м., съставляващо УПИ № *, в кв. * по плана на 9-ти подрайон на гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, при граници: улица, УПИ № *УПИ № *, ведно с изграденото в имота жилище, състоящо се от входно антре, стая, ниша за спане, кухня, стопанска постройка, както и дворен тоалет, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В., одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, с площ по скица * кв. м., с номер по предходен план *, парцел *, при граници: имоти с идентификатори *, *, * и *, ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор * по КККР на гр. В., с площ * кв. м., по отношение на ¾ ид. ч. от имота, притежавани общо от наследниците М.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и със съгласието на майка си Д. Ил.К., и Д.Е.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител К.Д.Ч., с адрес: ***.

            ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 110.08 лв. /сто и десет лева и осем стотинки/, представляваща такса за прехвърлянето на недвижимия имот, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 96 ЗННД.

ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху недвижимия имот, както следва: 75/310 ид. ч. от дворно място, цялото с площ * кв. м., съставляващо УПИ № *, в кв. * по плана на 9-ти подрайон на гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, при граници: улица, УПИ № *,УПИ № *, ведно с изграденото в имота жилище, състоящо се от входно антре, стая, ниша за спане, кухня, стопанска постройка, както и дворен тоалет, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В., одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. В., ул. „Авкс. В.“ № *, с площ по скица * кв. м., с номер по предходен план *, парцел *, при граници: имоти с идентификатори *, *, * и *, ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор * по КККР на гр. В., с площ * кв. м., за обезпечение на вземането за сумата 110.08 лв. /сто и десет лева и осем стотинки/, представляваща дължимата от Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, такса за прехвърляне на недвижимия имот.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание чл. 115 ЗС, като указва на ищеца, че след изтичането на срока вписването на исковата молба губи действието си.

СЛЕД влизане в сила препис от настоящото решение да се изпрати на Служба по кадастъра В..

Препис от влязлото в сила решение страните могат да получат след представяне на доказателства за заплащането на дължимата нотариална такса и за заплатен в данъчната служба местен данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, както и след представяне на удостоверение, че продавачът няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, на основание чл. 264 ДОПК, както и актуално удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, необходимо за удостоверяване на липсата на непогасени данъчни задължения за имота.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на Служба по вписванията препис от решението за вписване на възбрана върху имота.

ОСЪЖДА К.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2388.88 лв. /две хиляди триста осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от предявения иск.

ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично и със съгласието на майка си Д. И. К., сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.Е.К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител К.Д.Ч., с адрес: ***, сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща допълнителен депозит за вещо лице, на основание чл. 77 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: