№ 21043
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20221110151417 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против Ж. С., роден на
********** г., Ж. С., роден на ********** г. и А. С., родена на ********** г., в качеството
им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бл. 18, вх. Г, ет. 6, ап. 85, аб. № 110210, при условията на разделна отговорност,
като сумите се разпределят, както следва:
1. за Ж. С. - в дял от 1/6 от общия дълг:
- сумата от 25,43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022
г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 36,00 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г.;
- сумата от 7,08 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 1,49 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.;
2. за Ж. С. - в дял от 1/6 от общия дълг:
- сумата от 25,43 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022
г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 36,00 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г.;
- сумата от 7,08 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
1
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 1,49 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.;
3. за А. С. - в дял от 4/6 от общия дълг:
- сумата от 1017,07 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 142,68 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 05.09.2022 г.;
- сумата от 28,30 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
- сумата от 5,97 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.;
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на съсобственици на жилище в сграда -
етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна
енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 18, вх. Г, ет. 6, ап. 85, аб. №
1102103, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Техем
сървисис“ ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на
дружеството, като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците, чрез назначения от съда на основание чл. 48, ал. 2 ГПК особен
представител – адв. Й. Й. от САК, са депозирали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковите претенции. Оспорва се качеството на потребители на топлинна енергия
на ответниците, като се твърди, че към процесния период същите не са нито ползватели,
нито собственици на процесния имот и в тази връзка се оспорва наличието на валидна
облигационна връзка между страните. Навежда твърдения за недопустимост на претенцията
за услугата дялово разпределение, доколкото титуляр на това вземане било дружеството
„Техем сървисис“ ЕООД, а не ищцовото такова. Оспорва доставката на стоки и услуги от
страна на ищеца до процесния имот през процесния период. Релевира възражение, че
претендираните суми до м. 09.2019 г. са погасени по давност. Навежда твърдения за
нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014 г. на основание чл. 146, ал. 1,
пр. 1 ЗЗП, като неравноправни, противоречащи на общия принцип за добросъвестност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД.
2
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 35, том VI,
рег. № 15621, дело № 934/2005 г. от 08.08.2005 г., по силата на който Габриел Драгомиров
Кънев продал на Лазар Георгиев С. следния свой недвижим имот: апартамент № 85, ет. 6, вх.
Г, находящ се в жилищна сграда – бл. 18, ж.к. „Дианабад“, бивш ж.к. „Червена звезда“, гр.
София, състоящ се от: дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 46, 46
кв.м.
Видно от т.2 от посочения нотариален акт, с нотариален акт № 96, дело №
40044/1997 г. има запазено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване за Владимир
Тодоров Михайлов.
Съгласно препис –извлечение от акт за смърт Владимир Тодоров Михайлов е
починал на 22.05.2020год.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/19.11.09 г.
Лазар Георгиев С. е починал на 28.02.2013 г., като е оставил наследници по закон: А. С. –
съпруга, Ж. С. – син и Жан-Пол С. – син.
Съгласно копие на Личен регистрационен картон на Лазар Георгиев С., същия е в
граждански брак от 02.06.1971год. с А. С.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците
на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 18, вх. В и вх. Г от
03.10.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Към
протокола е представен списък на етажните собственици, в който за процесния аб. № 110210
е посочено лицето Владимир Тодоров Михайлов, което срещу подпис е удостоверило
наличието на 2 бр. радиатори с ИРРО и 2 бр. терм. вентили.
На 06.11.2001 г. е сключен договор № 1521 между „Техем Сървисис“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 18, вх. В и вх. Г, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и
отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Топлофикация София“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор от 29.07.2015 г., сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Видно от представените от третото лице помагач индивидуални справки за
отопление и топла вода за отчетните периоди за процесния имот, които попадат в исковия
период, същите са издадени на клиент Владимир Тодоров Михайлов.Представени са и
протокол за неосигурен достъп от 28.06.2020год. – първа датата и 01.07.2020год. – втора
дата ,подписани от представител на ЕС и протокол за неосигурен достъп от 24.05.2021год.
,първа дата и 24.05.2021год. втора дата ,също подписани от представител на ЕС ,в които е
посочен и ап.85.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза,като съгласно заключението на
3
вещото лице ,за процесния период ищецът е изпълнил задължението си за доставя
топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в
същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в
абонатната станция.
Установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се
снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение „Техем
Сървисис“ЕООД е извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат
топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите
суми според методиката съгласно Наредба № 1 за ползване на топлинната енергия.За
процесния период от 01.05.2019год. – 30.04.2021год. са отчитани дистанционно уредите в
имота ,с изключение на водомера за топла вода ,като по време на отчета са попълнени
документи - протоколи за неосигурен достъп.В жилището има монтирани два радио
топлоразпределителя ,в имота има щранг лира за отопление в банята ,за която се отчита
служебна ТЕ отдадена от щранга.В имота се ползва топла вода ,поради липса на отчет
разхода е изчисляван на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие.
Сградната инсталация е изчислявана върху пълната отопляема кубатура 124,220 куб.
м. за процесния период .
За периода съдебно-техническата експертиза установява, че сумата за
изразходваната топлинна енергия ,изчислена в изравнителните сметки възлиза на
1515,99лв. ,от които 201,37лв. за сградна инсталация , 223,31лв. – за отопление на имот и
1091,31лв. за подгряване на топла вода.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 35, том VI, рег. № 15621, дело № 934/2005 г. от 08.08.2005 г. се установи, че
собствеността на имота е придобита от Лазар Георгиев С.. Установи се по делото, че
купувачът Лазар Георгиев С. е починал на 28.02.2013 г., като е оставил наследници по закон:
А. С. – съпруга, Ж. С. – син и Жан-Пол С. – син.
От представения нотариален акт се установява, че за имота е запазено вещно право
4
на ползване в полза на трето за спора лице - Владимир Тодоров Михайлов. От представения
препис-извлечение от акт за смърт се установява че вещния ползвател е починал на
22.05.2020год.,поради което вещното право на ползване е прекратено ,съгласно чл.59 ЗС
от този момент.
Ето защо, следва да се приеме, че ответниците са надлежно пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове за
задълженията за топлоснабдения имот за процесния период от 23.05.2020год. до
30.04.2021год.За периода от 01.05.2019год. до 22.05.2020 год. задължено лице спрямо ищеца
е бил вещния ползвател ,поради което за този период исковата претенция срещу тримата
ответника следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът счита ,че се доказа изпълнението на ищеца на задължението за доставка на
топлоенергия за периода 23.05.2020год. – 30.04.2021год. , предвид заключението на вещото
лице по СТЕ.За този период съгласно изравнителните сметки е доставена ТЕ на стойност
215,20лв. /като сбор от ТЕ за сградна инсталация от 102,24лв. и за отопление на имота от
112,96лв./,като следва да се приеме ,че отчитането ,съответно разпределението й е
извършено съгласно законовите норми.
Изчислена е и ТЕ за БВТ в размер на 670,42лв. ,за която съда съобрази следното.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило,
че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп). Съгласно чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в
общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ,
общите условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или
на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ,
клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол
за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие /респ. на
съответната ФДР/ и един или повече представители на етажната собственост. В случая по
делото са представени протоколи за неосигурен достъп за 2019-2021год. ,в които фигурира и
ап.85.
Или задълженията за доставената топлинна енергия за периода 23.05.2020год. до
30.04.2021год. възлизат общо на 885,62лв.
Отговорността на ответниците е разделна и се определя съобразно чл.30 от ЗС
,според правата им съсобствеността.
Установи се по делото ,че Лазар Георгиев С. и А. С. са в граждански брак от
1971год.,поради което следва да се приеме ,че процесния имот ,придобит през 08.08.2005год.
е по време на брака им и поради липса на доказателства ,че е избран режим на разделност е
бил СИО,прекратена със смъртта на съпруга ,настъпила на 28.02.2013год.
Следователно съпругата А. С. се легитимира като собственик на 4/6 ид.части ,а Ж.
С. и Жан-Пол С. на по 1/6 ид. част ,като същите следва да отговарят до тези размери от
общото задължение.
5
Или претенцията против А. С. е основателна до размера от 590,41лв. за периода
23.05.2020год. до 30.04.2021год. ,а до пълния предявен размер от 1017,07лв. и за периода от
01.05.2020год. до 22.05.2020год. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответниците Ж. С. и Жан-Пол С. следва да отговарят за сумата по 1/6 част от
сумата от 885,62лв. или за по 147,60лв. за периода 23.05.2020год. до 30.04.2021год. Предвид
че претенциите на ищеца спрямо тях са предявени за сумата от 25,43лв. ,главница за
потребена ТЕ ,то следва да бъде уважена до този по-малък размер ,но бъде отхвърлена за
периода 01.05.2019год. – 22.05.2020год. като неоснователна.
Съответно задълженията за дялово разпределение за периода от м.08.2019год. –
м.05.2020год. не са отговорност на ответниците ,а са в тежест на вещния ползвател като
същите възлизат на 19,90лв. /съгласно справка за издадени фактури ,стр.22/ и в тази част
претенцията е неоснователна.
За периода от м.06.2020год. до м.4.2021год. съгласно представените доказателства
се установи ,че дялово разпределение е било извършено от третото лице помагач.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение /чл.139 от ЗЕ/,а съгласно общите условия на договора за
продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът за
заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява
клиента.
Следователно А. С. дължи на ищеца сумата от 15,03лв.,представляваща цена за
услугата дялово разпределение за периода 06.2020год. до м.04.2021год., а до пълния
предявен размер от 28,30лв. и за периода от м.08.2019год. до м.05.2020год. претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответниците Ж. С. и Жан-Пол С. следва да отговарят за сумата по 1/6 част от
сумата от 22,56лв. или за по 3,76лв. за периода 06.2020год. до м.04.2021год., а до пълния
предявен размер от 7,08лв. и за периода от м.08.2019год. до м.05.2020год. претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
По възражението за давност :
Тъй като стигна до извод за наличие на задължение за доставена ТЕ за периода
23.05.2020год. до 30.04.2021год.,то съдът следва да разгледа и възражението за погасяването
му по давност ,своевременно заявено от особения представител на ответниците.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Исковата молба е предявена на 23.09.2020год. , следователно от този момент настъпва и
материално - правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността
съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е
прекъсната, от 23.09.2022год. поради което извън погасителната давност са всички
6
вземания, чиято изискуемост настъпва след 23.09.2019г. /съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД/
Ето защо за задълженията за периода 23.05.2020год. до 30.04.2021год. не са налице
основания за приложение на правилата за погасителната давност и възражението е
неоснователно.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг за периода от
23.05.2020год. до 30.04.2021год.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г.
В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл.
33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, т. е. ответниците не
дължат мораторна лихва върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на
юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на
юни месец на съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на
стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като
срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното
дружество по общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи
и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо посочените
разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в смисъл, че длъжникът
изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от издаването на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15. 09 на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че общият
размер на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия / за периода 23.05.2020год.
до 30.04.2021год./ ,за периода на забавата от 15.09.2021год. до 05.09.2022год. възлиза на
87,62лв.
Ответницата А. С. дължи 4/6 части или сумата от 58,42лв., като до пълния предявен
размер от 142,68лв. и за периода от 15.09.2020год. до 14.09.2021год. тази претенция
подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Ответниците Ж. С. и Жан –Пол С. дължат по 1/6 част или сумата от по 14,60лв.
,като претенциите срещу тях до пълните предявени размери от 36лв. и за периода от
15.09.2020год. до 14.09.2021год. ,подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
7
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 8,96лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски ,като такова искане е
заявено само от ищеца.
Същият е доказал разноски в общ размер от 1413лева ,от които : 113лв. – д.т. ,300лв.
депозит за вещо лице ,900лв. –депозити за особен представител и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение ,определено от съда съобразно чл.78,ал.8 от ГПК.
Съобразно уважената част от исковете му се дължат разноски в размер на 592,17лв.
,от които 395лв. следва да бъдат възложени на А. С. и по 98,69лв. на другите двама
ответника.
Ответниците имат право на разноски, но доколкото такива не се претендират и не се
установява да са били извършени, разноски не следва да им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. С. ,родена на **********год.,гражданин на Швейцария , да заплати
на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата в размер на сумата от 590,41 лева , представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 18, вх. Г,
ет. 6, ап. 85, аб. № 1102103 , за периода от 23.05.2020 г. до 30.04.2021 г., , ведно със законната
лихва от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 58,42 лева ,
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 05.09.2022 г.; сумата от 15,03 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането ,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
395лв. деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу А. С. ,родена на
**********год.,гражданин на Швейцария ,осъдителни искове : с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ ,в частта за разликата от уважения размер от 590,41лв. ,до
пълния предявен размер от 1017,07 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия и за периода от 01.05.2019 г. до 22.05.2020год. ; с правно
основание чл.86 от ЗЗД в частта за разликата от уважения размер от 58,42лв. до пълния
предявен размер от 142,68 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г.; с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата от уважения размер от 15,03лв. до пълния
предявен размер от 28,30 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение и за
периода от 01.08.2019 г. до 31.05.2020 год. ,както и изцяло иска по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 5,97 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.
ОСЪЖДА Ж. С. ,роден на **********год. , гражданин на Швейцария , да заплати
на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
8
сумата в размер на сумата от 25,43 лева , представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 18, вх. Г, ет. 6, ап.
85, аб. № 1102103 , за периода от 23.05.2020 г. до 30.04.2021 г., , ведно със законната лихва
от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14,60 лева , мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
05.09.2022 г.; сумата от 3,76 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от
98,69лв. деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Ж. С. ,роден на
**********год. , гражданин на Швейцария ,осъдителни искове : с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ , за периода от 01.05.2019 г. до 22.05.2020год. ; с правно
основание чл.86 от ЗЗД в частта за разликата от уважения размер от 14,60лв. до пълния
предявен размер от 36 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г.; с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата от уважения размер от 3,76лв. до пълния
предявен размер от 7,08 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение и за
периода от 01.08.2019 г. до 31.05.2020 год. ,както и изцяло иска по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1,49 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.
ОСЪЖДА Жан-Пол С. ,роден на **********год. , гражданин на Швейцария , да
заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на сумата от 25,43 лева , представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. „Дианабад“,
бл. 18, вх. Г, ет. 6, ап. 85, аб. № 1102103 , за периода от 23.05.2020 г. до 30.04.2021 г., , ведно
със законната лихва от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
14,60 лева , мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 05.09.2022 г.; сумата от 3,76 лева , цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата от 98,69лв. деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Жан-Пол С. ,роден
на **********год. , гражданин на Швейцария ,осъдителни искове : с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ , за периода от 01.05.2019 г. до 22.05.2020год. ; с правно
основание чл.86 от ЗЗД в частта за разликата от уважения размер от 14,60лв. до пълния
предявен размер от 36 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г.; с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в частта за разликата от уважения размер от 3,76лв. до пълния
предявен размер от 7,08 лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение и за
периода от 01.08.2019 г. до 31.05.2020 год. ,както и изцяло иска по чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1,49 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 05.09.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10