№ 18646
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110112321 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Б. А. Б., персонален номер
***********, гражданин на ********* роден на ********** година, притежаващ лична
карта ***************** г. от
кмета на *****, валидна до ********** г., срещу „**********“ ЕООД, ЕИК **********,
със
седалище и адрес на управление: ***************** за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 16 200 лева (шестнадесет хиляди и двеста лева),
представляващо платена без основание от ищеца сума, с която е покрито
парично задължение по два броя фактури на „**********“ ЕООД, ЕИК **********, ведно
със законна лихва от датата на предявяване на иска - 04.03.2025 г. до окончателното
изплащане.
Сочи се, че ищецът и законният представител на ответника са брат и сестра. В
началото на м. ноември 2020 г. МТ се свързала с ищеца и се оплакала, че управляваното от
нея дружество „**********“ ЕООД, ЕИК ********** било в затрудненофинансово
положение и не можело да погаси задълженията по сключен с „******“ ЕООД, ЕИК
******** договор, по който била издадена фактура с № ********** от 27.10.2020 г. с
получател „**********“ ЕООД на стойност от 10 800 лева.
Твърди се, че на 06.11.2020 г. ищецът превежда сумата от 10 800 лева, по фактура №
********** по банков път, по сметка на доставчика „*********“ ЕООД, като в основанието
е посочено номера на фактурата. Твърди се, че месец по-късно ТТ се свързала отново с
ищеца, като споделила, че дружеството продължава да е във финансово затруднение и не
може да погаси остатъка от подписания договор. На 23.12.2020 година ищецът превел по
банковата сметка на „*********“ ЕООД сумата от 5 400 лева по издадена фактура с
получател „**********“ ЕООД и основание Договор от 27.10.2020 г.
Поддържа се, че в продължителен период от време управителят на ответното
дружество е отклонявал многократно въпросите ищеца за процесната сума, като същият е
излагал доводи, че дружеството е финансово затруднено и не разполага със средствата,
които е следвало да възстановят.
Претендират се и разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен.
Сочи се, че на 27.10.2020 г. ответникът сключва договор с търговско дружество
„*********“ ЕООД с предмет изготвяне на подробен устройствен план за промяна на
предназначението на земеделска земя за поземлени имоти. Ответникът се съгласява да
заплати на „*********“ ЕООД възнаграждение в размер на 35 040 лева. Твърди се, че
ответникът имал планове за бъдещо строителство, за което уведомил ищеца и по същото
време страните са постигнали договорка, обективирана в изпратения от ответника на ищеца
проект на договор за заем, съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в определен
максимален размер по реда и в сроковете съгласно Приложение 1 към изпратения договор за
заем, като една част от заемната сума, а именно сума в размер на 35 040 лева, заемодателят
Б. предоставя директно по банковата сметка на „*********“ ЕООД. С получаването на
сумата от страна на „*********“ ЕООД, заемът се считал за предоставен за частта, изплатена
от заемодателя по реда на предходното изречение.
Сочи се, че това задължение на заемодателя е частично изпълнено само по отношение
на посочената в исковата молба сума- 16 200 лева. Останалата част до пълния
размер на възнаграждението на „*********“ ЕООД е платено от ответника.
Поддържа се, че заемодателят (но само при изпълнение на всичките си задължения
по договора за заем) имал право на избор за връщане на заетата сума- или по сметката си,
или по реда на чл. 1, ал. 5 от изпратения проект на договор за заем- заемодателят може да
избере да придобие право на собственост и/или право на строеж върху реални обекти, които
Общо са със застроена жилищна площ от 620 кв. м. и представляват 4 апартамента по 80 кв.
м. и 2 апартамента по 150 кв. м. в жилищен комплекс, който ще бъде построен в собствените
на заемателя недвижими имоти в *****************
При условие на уважаване на исковата претенция се прави възражение за
прихващане със сумата от 16 200 лева, представляваща дължимо от ищеца на ответника
обезщетение за ползване на собствен на ответника поземлен имот с идентификатор №
********* за периода януари 2022 г. – юни 2022 г.
Твърди се, че през лятото на 2021 г. ищецът установява фактическа власт върху актив
на ответника - ЦПМ в ********, представляващ поземлен имот с идентификатор №
*********.
Първоначалният претекст за влизане в лабораторията е желанието на ищеца да ползва
базата за дейността си (Б. бил управител и едноличен собственик на капитала на няколко
търговски дружества, всичките е основна дейност търговия с цветя), като е искал да се
убеди, че може да монтира фотоволтаични панели. Достъпът е предоставен от ответника ми
с цел проверка, но ищецът запазва ключа за имота. От началото на 2022 г. Б. се настанява в
центъра и започва да го ползва. От този момент до края на октомври 2023 г. ищецът ползвал
имота, без ответникът да го достъпва. Ответникът многократно канил ищеца да бъде
подписан договор за наем, да бъде плащана наемна цена, ищецът отказвал, но продължавал
да ползва имота на „**********“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 16 200 лева, представляващо платена без
основание от ищеца сума, с която е покрито парично задължение по два броя фактури на
„**********“ ЕООД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и с предявено при условията на евентуалност
компенсаторно възнаграждение за прихващане със същото правно основание, с което се иска
прихващане между претенцията на ищеца в размер на 16 200 лева и претенцията на
ответното дружество за заплащане на сумата от 16 200 лева, представляваща дължимо от
ищеца на ответника обезщетение за ползване на собствен на ответника поземлен имот с
2
идентификатор № ********* за периода януари 2022 г. - юни 2022 г., до размера на по-
малкото.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Съобразно посочената разпоредба и съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в
определение с № ********* г., приет при липса на възражения от страните, съдът е указал на
ищеца, че по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да установи при условията на пълно
и главно доказване, че е заплатил в полза на „******“ ЕООД сумата от 16 200 лева, наличие
на задължение от страна на „**********“ ЕООД към „******“ ЕООД за същата сума, което е
погасено със заплащането на сумата, а в тежест на ответника е възложил да установи
плащане на претендираните суми на ищеца или основателността на правоизключвашото си
възражение - наличие на договорни отношения между страните по договор за заем.
По възражението за прихващане на ответника с правно основание чл. 59 ЗЗД
съдът е указал на същия, че следва да установи, че ищецът е ползвал без правно основание
поземлен имот с идентификатор № ********* през посочения период - януари 2022 г. - юни
2022 г., и така е лишил ответното дружество от възможността то да го ползва по
предназначението му, както и връзката между обедняването и обогатяването и размера на
сумата, с която е обеднял, ищецът следва да установи, че имущественото разместване е с
правно основание.
За доказване на претендираните права и релевираните възражения по делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства и са допуснати съдебно-счетоводна експертиза
и съдебно-техническа експертиза.
По делото са представени фактура с № ********** от 27.10.2020 г. с получател
„**********“ ЕООД и с доставчик „*********“ ЕООД, на стойност от 10 800 лева с ДДС, и
с основание плащане по договор от 27.10.2020 г. (л. 10 от делото) и фактура с №
*********** от 07.12.2020 г. с получател „**********“ ЕООД и с доставчик „*********“
ЕООД, на стойност от 5 400 лева с ДДС, и с основание плащане по договор от 27.10.2020 г.
(л. 12 от делото).
Видно от представените по делото 2 броя преводни нареждания за кредитен
превод (л. 11 и 13 от делото) ищецът Б. Б. е превел по банкова сметка на „*********“ ЕООД
сумите по горепосочените две фактури.
По делото е представена справка-извлечение от търговски регистър по партидата
на „**********“ ЕООД, като в тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните
органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които
е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени
услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства,
вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и
представянето на актове, обявени в търговския регистър. Видно от партидата на
дружеството „**********“ ЕООД, ЕИК ********** е еднолично дружество с ограничена
отговорност, чийто едноличен собственик на питала е ******************** Б.В.
(чуждестранно юридическо лице с идентификация ******************), а управител е МА
ТТ, като между страните не се спори, че последната е сестра на ищеца.
Видно от представения по делото договор от 27.10.2020 г. (л. 46-50 от делото)
между „***********“ ЕООД, в качеството му на изпълнител и „**********“ ЕООД, в
качеството му на възложител, е сключен договор с предмет изготвяне на подробен
устройствен план за промяна на предназначението на земеделска земя за поземлени имоти с
идентификатори ********************** по КК на ********, местност **********,
община **********, като е уговорена обща стойност за изпълнение на услугите в размер от
29200 лева.
3
По делото са представени и неподписани и недатирани договор за паричен заем и
Приложение № 1 към него, в които от една страна като заемодател е посочен ищецът Б.
************ Б. (без посочване на други негови данни), а от друга като заемател ответното
дружество „**********“ ЕООД, като заемодателят се задължава да предаде в собственост на
заемателя сума в размер на до 144 000 лева, с равностойност в евро 73626 евро. В чл. 3 от
договора е посочено, че предаването на заемната сума ще се извърши по банков път на части
по реда и в сроковете съгласно Приложение № 1 към договора, като видно от т. I от същото е
предвидено, че част от заемната сума, а именно сумата от 35 040 лева с вкл. ДДС,
заемодателят ще предостави от името и за сметката на „**********“ ЕООД директно към
„*********“ ЕООД.
Съдът не обсъжда останалите представени по делото писмени доказателства,
доколкото намира, че една част от тях са неотносими към предмета на повдигнатия правен
спор, а друга част се отнасят за установяване на обстоятелства, за които е допуснато
събиране на гласни доказателства и изготвяне на експертизи.
За установяване на фактите, че ищеца е канил многократно ответника да
възстанови процесната сума, както и отношението на страните при заплащането й, по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищеца –
*************** Д..
Разпитана св. ******* заявява, че познава ищеца и че от 2018 г. работи като
администратор в негово търговско дружество. Свидетелства, че в края на 2020 г. е била пряк
свидетел на телефонен разговор на ищеца с неговата сестра *****, в който е чула, че
последната иска финансова помощ от ищеца, като той плати задължение към трето лице –
„*********“ вместо дружеството „**********“ ЕООД, както и на друг телефонен разговор
през 2021 г., в който сестрата на ищеца отново го е помолила за парични средства за същото
дружество, но този път ищецът поискал тя да поеме ангажимент за тяхното връщане.
Посочва, че в средата на 2021 г. ***** предложила на ищеца да ползва една от нейните
сгради, находяща се в ********, като отново чрез телефонен разговор му дала достъп до
същата и писмено му съобщила (чрез някое от приложенията „********“ или „*********“)
къде се намира ключът за нея.
Разпитана св. Д. заявява, че познава ищеца от 5-6 години, както и че двамата имат
търговски отношения, доколкото свидетелката му е съдействала като кредитен консултант по
различни видове сделки, една от които е била във връзка с намерението на ищеца да закупи
от сестра си поземлен имот, ведно със застроените в него сгради, находящ се в ********.
Свидетелства, че при разговор с ищеца относно пазарната цена на този имот същият й
споделил, че вече е дал на сестра си определена сума пари, които очаква да бъдат
приспаднати от цената на придобиване. Посочва, че до сключване на сделка не се стигнало,
тъй като сестрата на ищеца е вдигала многократно цената на имота. Сочи, че в случаите, в
които е ходила в този имот, ищецът е отключвал и заключвал вратите на същия, поради
което счита, че той се ползва от ищеца. Посочва, че в този имот има три сгради, които са
функционално свързани, като най-малката от тях представлява административна сграда,
която има топли връзки до другите две сгради, които са складове.
За установяване факта на ползване на процесния имот по делото е разпитана св.
МХМХ. Разпитана свидетелката заявява, че познава ищеца и неговата сестра МТ, доколкото
от края на 2018 г. обслужва счетоводството на притежаваното от последната търговско
дружеството „**********“ ЕООД. Свидетелства, че по поръчка на М е предала на ищеца
ключове за сграда- лаборатория, находяща се в недвижим имот в ********, собственост на
дружеството „**********“, представляващ „ЦПМ“. Свидетелката посочва, че този център
представлява една сграда с един вход, която включва в себе си доста помещения с различно
предназначение, като на първия етаж има фоайе с две стаи - офисна част, и малко
помещение като килер, склад, голяма стая за почивка с бар плот и други удобства за почивка
на персонала. Сочи, че има вътрешно стълбище, което води до втория етаж, където се
намират три обособени жилищни апартамента - със стая с кухненски бокс и баня и тоалетна,
като от фоайето се влиза в частта, в която е така наречената лаборатория, където се е
4
извършвало производствената част - тъканно размножаване на растения. Според
свидетелката не е възможно да се ползва само една част от имота, тъй като входа е един с
един ключ и стаите са преходни, като за да се влезе в лабораторията, трябва да се влезе през
основната част на сградата. Свидетелства, че в началото на 2022 г. по поръчка на МТ е
направила опис на движимото оборудване в лабораторията и е предала на ищеца ключ от
същата, тъй като последният имал уговорка с М да я използва. Посочва, че ищецът бил
канен многократно да изпрати подписан договор за наем, но нито такъв бил подписан, нито
били получени наемни вноски за ползвания имот. Заявява, че е информирана за извършени
плащания от страна на ищеца към дружеството „*********“ ЕООД, както и че между
последното и „**********“ ЕООД има сключен договор с предмет – изготвяне на подробен
устройствен план и смяна на статута на земята, притежавана от „**********“ ЕООД, за
които дейности от „*********“ ЕООД били издадени две фактури към „**********“ ЕООД.
Посочва, че е запозната, че ищецът е заплатил задълженията на „**********“ ЕООД по тези
две фактури, като е осчетоводила плащанията по същите като заем от ищеца към
„**********“ ЕООД, като предвид липсата на подписан договор за наем не е начислявала
лихви. Свидетелства, че през месец октомври 2023 г. ищецът се е изнесъл от посочената
лаборатория, като заявява, че е присъствала при връщането на ключа от същата.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, доколкото намира същите
за вътрешно последователни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства.
По са делото са назначени, изслушани и приети при липса на възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. П. и съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Т., чиито заключения съдът кредитира
като пълни, ясни и обосновани, изготвени от лица с необходимата професионална
квалификация и специални знания в съответната област.
За да изпълни поставените задачи вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза
се е запознало с представените по делото документи, със счетоводството на ответното
дружество и с писмо на ТД на НАП – София относно отправено до него запитване за
отразяване в дневниците за покупки на издадените от „*********“ ЕООД фактури. Вещото
лице П. е констатирала, че от „*********“ ЕООД към „**********“ ЕООД са издадени
фактура № ********** от 27.10.2020 г. с основание „плащане по договор от 27.10.2020 г.“,
на обща стойност 10800 с вкл. ДДС, както и фактура № *********** от 07.12.2020 г. с
основание „ плащане по договор от 27.10.2020г.“, на обща стойност 5400 с вкл. ДДС.
Вещото лице е установило, че извършените плащания по посочените фактури в общ размер
на 16 200 лева са отразени със счетоводни записвания в счетоводството на „**********“
ЕООД, като е дебитирана сметка 401 - Доставчици и е кредитирана сметка 509 - Други
парични средства, а сумата от 16 200 лева счетоводно е прехвърлена по сметка 151 -
Получени краткосрочни заеми, партида на Б. ************ Б.. Експертът посочва, че
счетоводството на „**********“ ЕООД е водено редовно, като посочените фактури са
включени в дневниците за покупки в месеца, в който е издадена всяка от тях, за които е
ползван данъчен кредит в общ размер от 2700 лева, чието ползване е потвърдено от
*************.
Съдът счита, че тук е мястото да посочи, че константно и безпротиворечиво в
практиката на ВКС се приема, че само по себе си отразяването на една фактура в
счетоводството, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване (така Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС,
II т. о.; Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ВКС; Решение № 96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.
о.; Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.). В конкретния
случай осчетоводяването на фактурите свидетелства за фактическото приемане от страна на
ответното дружество на доставените му услуги по сключения с „*********“ ЕООД договор
5
от 27.10.2020 г. с предмет изготвяне на подробен устройствен план за промяна на
предназначението на земеделска земя за поземлени имоти с идентификатори
********************** по КК на ********, местност **********, община **********,
съответно задължаването да заплати договореното възнаграждение за това е именно на
ответното дружество. Това е така, защото осчетоводяването представлява извънсъдебно
признание от страна на ответника за възникване в негова тежест на задължението за
плащане на посочената по-горе сума по фактурите, като признанието на неблагоприятни
факти има обвързваща за страната доказателствена сила.
Гореизложеното и съвместната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, обуславя извод у съда, че ищецът установи по делото пълно и главно
разпределените в негова тежест факти за доказване фактическия състав на иска с правно
основание чл. 59 ЗЗД, а именно, че е заплатил в полза на „******“ ЕООД сумата от 16 200
лева, която сума е била задължение на ответното дружество към трето лице - „******“
ЕООД, респективно доказа наличието на имуществено разместване, от което е настъпило
обедняване за ищеца, съответно обогатяване на ответника. Последният не проведе обратно
доказване, че е налице правно основание за получената имуществена облага, респективно
наличието на валидно сключен договор за заем с ищеца за процесната сума, като съдът не
приема, че представеният такъв по делото е валидно сключен, доколкото същият нито е
подписан от страните по него, нито е датиран. За да достигне до този извод съдът взе
предвид, че договорът за заем е неформален, каузален и реален, т. е. касае се за правна
сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното
наличие и на двата елемента от така очертания фактически състав – постигнато съгласие
между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за
връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното
предназначение - под формата на заемни средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010
г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК). Следователно, договорът за
заем се счита за сключен в момента в който, въз основа на постигнато между страните по
договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други заместими
вещи, като освен предаване на предмета на договора в патримониума на заемателя, за да има
валидно правоотношение по договор за заем, елемент от фактическия състав на договора е
съгласие, постигнато между страните за съществените елементи на договора, каквото в
настоящия случай изобщо липсва и от двете страни по договора. Отделно, в случая не е
приложимо и възприето в практиката, че за валидността на договора за заем законът не
предвижда изрично изискване за спазване на форма при сключването му, а писмена форма е
необходима единствено за доказване сключването на такъв договор на стойност над 5000
лева в предвидените в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК случаи, доколкото от една страна се установи,
че заемната сума на представения по делото договор за заем е 144 000 лева, а от друга страна
не са налице и предвидените в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК изключения, тъй като страните по него
са ищецът Б. Б. и юридическото лице – ответникът „**********“ ЕООД, а не МТ –
управител на последното и сестра на ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД е доказан по своето основание, поради което следва да бъде разгледано
релевираното в условията на евентуалност възражение за прихващане на ответника с правно
основание чл. 59 ЗЗД, с което се иска прихващане между претенцията на ищеца в размер на
16 200 лева и претенцията на ответното дружество за заплащане на сумата от 16 200 лева,
представляваща дължимо от ищеца на ответника обезщетение за ползване на собствен на
ответника поземлен имот с идентификатор № ********* за периода януари 2022 г. - юни
2022 г., до размера на по-малкото.
Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от
ЗЗД, всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството,
дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи (в този смисъл -
решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. № 1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. №
6
652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г. по т. д. № 1158/10 на II т. о. на ВКС).
В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от
възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира
следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и
обогатяването на страните, защото като му се възпрепятства възможността да реализира
облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и
това не е станало, защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да
притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот (в този смисъл -
решение № 719 от 27.12.10 г. по гр. д. № 532/10 г. на III гр. о.).
По делото не се спори, че за процесния период ищецът е ползвал притежавания от
ответника имот с идентификатор № *********, както и че между страните не е налице
сключен договор за наем на същия, които обстоятелства се потвърждават и от свидетелските
показания на свМХ
Спорен е въпросът каква част от този имот е била използвана от ищеца,
съответно какъв е размерът на дължимото от него обезщетение за ползване на същия.
Видно от заключението на вещото лице Т. по съдебно техническата експертиза
общата стойност на пазарния наем на поземлен имот с идентификатор *********, ведно с
построените в него сгради, е в общ размер на 23 816,46 лева. При изслушване на
заключението в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че от техническа гледна
точка сградите, находящи се в поземлен имот с идентификатор ********* са само две и
помежду си са свързани с топла връзка, като едната част е административна, а другата част е
производствена. Посочва, че административно-битовата сграда включва разгърната площ на
два обекта, които са нанесени в кадастралната карта с два идентификатора, но технически
тази сграда е една и нанесения обект с идентификатор завършващ на 1 не може да се
използва като самостоятелен такъв, тъй като не отговаря на техническите изисквания за
самостоятелна сграда, като същата няма отделен вход, а достъпът до нея се осъществява
единствено през входа на сграда с идентификатор завършващ на 2. Констатациите на вещото
лице в тази част се подкрепят и от кредитираните от съда показания на свМХ която точно,
ясно и конкретно описа процесния имот именно като една сграда с много преходни
помещения, но с един единствен вход към нея.
При това положение съдът намира, че през процесния период ищецът е ползвал
имот с идентификатор *********, ведно с построените в него сгради, съответно
обезщетението за ползване се дължи от ищеца за целия имот, ведно с построените в него
сгради, чийто размер за претендирания период, съгласно кредитираното от съда заключение
на съдебно-техническата експертиза, възлиза на сумата от 23 816,46 лева, респективно
исковата претенция за сумата от 16 200 лева следва да бъде отхвърлена изцяло поради
прихващане с насрещно вземане на ответното дружество за тази сума.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, каквито
същият своевременно е претендирал и доказал в общ размер от 2600 лева, от които 400 лева
за депозит за вещо лице по СТЕ (л. 115 от делото) и 2200 лева за адвокатско възнаграждение,
което видно от договор за правна помощ от 28.05.2025 г. (л. 187-188 от делото) е уговорено и
платено в брой в полза на процесуалния представител на ответника – адв. К..
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. Б., персонален номер ***********, гражданин на
********* роден на ********** година, притежаващ лична карта ***************** г. от
кмета на *****, валидна до ********** г., срещу „**********“ ЕООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: *****************, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
7
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 16 200 лева
(шестнадесет хиляди и двеста лева), представляващо платена без основание от ищеца сума,
с която е покрито парично задължение по два броя фактури на „**********“ ЕООД, ЕИК
**********, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска - 04.03.2025 г. до
окончателното изплащане - поради прихващане с насрещно вземане на ответника
„**********“ ЕООД за сумата от 16 200 лева, представляваща дължимо от ищеца на
ответника обезщетение за ползване на собствен на ответника поземлен имот с
идентификатор № ********* за периода януари 2022 г. - юни 2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. А. Б., персонален номер ***********,
гражданин на ********* роден на ********** година, притежаващ лична карта
***************** г. от кмета на *****, валидна до ********** г. да заплати на
„**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***************** сумата от 2600 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8