Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 642
гр. Русе, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 19 март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №2058 по описа на
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД твърди, че Д.М.Д., като длъжник и В.Д.П., като солидарен
длъжник сключили с дружеството договор за потребителски кредит № ********** от
26.02.2016 г., с който им бил предоставен кредит и пакет от допълнителни
услуги, като общото задължение било в размер на 5919,36, а общия размер на
вноската 246,64 лева. Заявява, че
ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора и на 26.02.2016 г.
привел по посочена от първия ответник банкова сметка ***, но тъй като длъжникът
не изпълнил точно поетите с договора задължения и направил само две пълни
погасителни вноски и една непълна, която била на 30.05.2016 г. , поради което изпаднал
в забава. На основание чл. 12, т. 3 от Общите условия към договора на
23.08.2016 г. договора бил прекратен автоматично, и била обявена неговата
предсрочна изискуемост. Погасеното от длъжниците по
посочения договор било в размер на 499,60 лева, като неизпълненото парично
задължение на било в размер на 5421,86 лева. Дружеството подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано гр. д. № 5478/2017 г. по
описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на
ответниците да заплатят солидарно да на
ищеца сумата 5421,86 лв. – представляваща
задължение по договор за потребителски кредит № **********/26.02.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 14.08.2017 г. до окончателното плащане, 18,13
лв. – лихва за забава от 16.06.2016 г. до 23.08.2016 г., както и сумата в
размер на 108,79 лв. – разноски по делото за държавна такса и 50,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед била връчена на ответниците по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на дружеството
сумата от 5421,86 лв. – представляваща задължение по договор за потребителски
кредит № **********/26.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
14.08.2017 г. до окончателното плащане.
Ответникът В.Д.П. не взема
становище по иска.
Ответникът Д.М.Д., чрез
назначения си особен представител оспорва иска.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.08.2017 г. по гр. д. № 5478/2017 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на
длъжниците Д.М.Д. и В.Д.П. да заплатят солидарно на ищеца сумата 5421,86 лв. –
представляваща задължение по договор за потребителски кредит №
**********/26.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2017 г.
до окончателното плащане, 18,13 лв. – лихва за забава от 16.06.2016 г. до
23.08.2016 г., както и сумата в размер на 108,79 лв. – разноски по делото за
държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Длъжниците били уведомени за издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съдът
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
С договор за потребителски кредит
№ ********** от 26.02.2016 г. бил предоставен
от ищеца на първия ответник кредит в размер на 2650 лв. Предоставеният
кредит следвало да се изплати на 24 месечни вноски с размер от по 163.83 лв. Същият
закупил и пакет от допълнителни услуги в размер на 1987.44 лв., като месечната вноска
за него била в размер на 82.81 лв., т.е. общото задължение било в размер на
5919.36 лв., като общия размерна вноската бил 246.64 лв. Солидарен длъжник по
кредита била В.Д.П.. Съгласно чл.6.1 от Общи условията на Профи
Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, клиентът трябвало да
върне на кредитора така предоставените средства , заедно с договорното
възнаграждение и дължимото възнаграждение за закупения пакет от допълнителни
услуги. Не е спорно по делото , че първият ответник заплатил на ищеца сумата от
499.60 лв. по сключения договор. Според текста на чл.12.3 от визираните ОУ било
договорено, че при неплащане на една погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни целия усвоен кредит станал автоматично
предсрочно изискуем.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за
потребителски кредит № **********/26.02.2016 г. въз основа на издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като длъжниците били уведомени за издадената заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява частично основателен.
Константна е практиката на Съда
на ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В
този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните
клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП.
Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат
на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и
ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване
на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да
се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: “Профи Кредит България“ ЕООД не
събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и
закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите
условия“.
Анализът на съдържанието на
описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага
категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в
отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното
естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение
за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК,
което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал.
1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят
заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието
изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за
предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143,
т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от 1987.44 лева, представляваща
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, не се дължи от ответниците
и искът за нея се явява неоснователен.
Предвид събраните по делото
доказателства, се установява по категоричен начин, че страните са обвързани от
облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит **********/26.02.2016
г. От него за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника сумата
от 2650 лв., която съгласно на преводно
нареждане от 26.02.2016 г. била преведена на първия ответник. В.Д.П. била солидарен длъжник по договора. От представения от Общи условията на Профи Кредит България
ЕООД към договор за потребителски кредит е видно, че ответниците не изпълнили
свои задължения по чл.6.1 от него след 30.05.2016 г., като общо била погасена сумата от 499.60 лв. поради което на
основание 12.3 от визираните ОУ ищецът обявил целият кредит за предсрочно
изискуем. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на насрещното си
задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е
доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сума в размер на 3432.32
лв. -неизплатена главница./24 бр. вноски по 163.83 лв.- 499.60 лв., заплатени
от първия ответник/.
Съдът не следва да коментира
изявлението на ищеца относно настъпилата предсрочна изискуемост,
тъй като крайния срок за връщане на дължимото по процесния договор е м.02.2018г.,
т.е. към момента на предявяване на настоящия иск е налице изцяло падежирало задължение.
При това положение съдът намира,
че предявения иск следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата от 3432.32 лв. – представляваща задължение по договор за потребителски
кредит № **********/26.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
14.08.2017 г. до окончателното плащане.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 100.52
лв. разноски в заповедното производство.
С оглед уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 322.27 лв. разноски в настоящото производство.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.М.Д., ЕГН: **********,*** и В.Д.П., ЕГН: **********,***
4, дължат солидарно на „Профи Кредит България"
ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
сумата от 3432.32 лв. – представляваща задължение по договор за потребителски
кредит № **********/26.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
14.08.2017 г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.08.2017 г. по гр. д. №
5478/2017 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
над 3432.32 лв. до 5421.86 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.08.2017 г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН: **********,*** и В.Д.П., ЕГН: **********,***
4, да заплатят на „Профи Кредит България" ЕООД,
ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата
от 100.52 лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от 15.08.2017 г. по гр. д. № 5478/2017 г. по описа на РРС, както и сумата от 322.27 лв.
- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: