РЕШЕНИЕ № 917

 

гр. Бургас, 19.04.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3475/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на К.Г.С.,***, против М.Х., германска гражданка, със съдебен адрес ***, с която претендира приемане за установено, че ищецът, на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 177/30.04.2004 год., т. І, н. д. № 161/2004 год. на нотариус рег. № 250, е собственик на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ....; адрес – с. Р.. Община С.., ул. „...; площ – 1441 кв. м., и разположената в него ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ....; застроена площ – 149 кв. м.; брой етажи – 3, както и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на двата процесни недвижими имота; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Процесните имоти са описани в писмена молба от 05.07.2018 год.

Правното основание на предявения реивиндикационен иск е чл. 108, ЗС.

Ответникът оспорва иска; моли за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от данните по делото, с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 177/30.04.2004 год., т. І, н. д. № 161/2004 год. на нотариус рег. № 250, ищецът К.С. е придобил правото на собственост върху процесните два имота (УПИ ... и масивната сграда в него), находящи се в с. Р.., Община С... Праводател-продавач по договора е С.. Д.. Д.., чието право върху УПИ ... произтича от договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 185/05.07.1994 год., н. д. № 5577/1994 год. на нотариуса при БсРС.

С определение по НЧД № 413/2000 год. на БсРС е допуснато обезпечение на бъдещ граждански иск на Ф.. Х. срещу С.. Д.. Д.. и дъщеря й А.. Х.. Д.., чрез възбраняване на двата имота. В обезпечителната заповед от 29.09.2000 год. е посочено, че е издадена по сл. д. № 1123/2000 год. на ОСлС-Бургас; възбраната е вписана в Службата по вписвания при БсРС на 03.10.2000 год. Цитираното досъдебно наказателно производство срещу С.. Д.. е прекратено с постановление от 02.07.2008 год., поради смъртта й. С решение по ВНЧХД № 104/2008 год. на БсОС Анета Димова е призната за виновна в престъпление по чл. 211, НК, за причиняване на имотна вреда на Фридрих Х., състояща се във възбуждане и поддържане на заблуждение за закупуване на дворно място – ...., на името на С.. Д.., както и за построяване на жилищна сграда в този имот. Със същото решение А.. Д.. е осъдена да заплати на пострадалия Ф.. Х. – по гражданския му иск, сумите от 13 260 германски марки и 303 900 000 неденоминирани лева, представляващи стойността на имотната вреда за двата процесни имота.

С постановление за възлагане от 09.05.2013 год. по изп. д. № 5097/2008 год. на ДСИ при БсРС, влязло в сила на 27.05.2013 год., Ф.. Х. е обявен за собственик на двата процесни имота. Длъжник по изпълнението е А.. Д... Ответникът М.Х. оспорва иска, като сочи, че е легитимирана като приобретател на имотите, на основание алеаторен договор, сключен с Нотариален акт № 132/26.07.2013 год. на нотариус рег. № 458; в условие на евентуалност е въведено и възражение за придобиване на имотите по давност, изтекла през периода 2000-2018 год.

Ищецът твърди, че придобитите от него чрез покупко-продажба недвижими имоти понастоящем се владеят без основание от ответника, което обосновава интереса му от предявения реивиндикационен иск.

Фактическата власт на ответника М.Х. върху спорните имоти е признато обстоятелство в откритото съдебно заседание на 13.02.2019 год.

С Решение № 2253/05.03.2008 год. по гр. д. № 1645/2006 год. на БсРС, влязло в законна сила на 25.11.2009 год., е уважен иск по чл. 108, ЗС на съпрузите К.С. и М.. С.. против Ф.. Х., за предаване владението върху имотите, идентични с тези в настоящия процес.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявената реивиндикационна претенция за основателна в установителната й част. Ищецът е провел главно и пълно доказване на единия от релевантните за спора факти – активната си материалноправна легитимация като собственик на процесните недвижими вещи (чл. 154, ал. 1, ГПК). Спорът между ищеца и праводателя на ответника М.Х. – Ф.. Х., за принадлежността на правото на собственост върху двата имота е разрешен с влязлото в законна сила решение по гр. д. № 1645/2006 год. на БсРС, което обвързва настоящия съдебен състав, на основание чл. 297 и чл. 298, ал. 2, ГПК. В цитираното съдебно решение е признато вещно-правното действие на разпоредителната сделка от 30.04.2004 год. Изнасянето на същите имоти на публична продан, както и възлагането им с постановлението от 09.05.2013 год. не може да бъде противопоставено на действителните собственици – К. и М.. С.., ползващи се от решението по чл. 108, ЗС. Делото не съдържа доказателства, установяващи легитимацията на А.. Д.., длъжник по изп. д. № 5097/2008 год. на ДСИ при БсРС, като собственик на процесните имоти към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, поради което този деривативен придобивен способ не е породил вещно действие за обявения купувач Ф.. Х., съотв. и за сделката с правоприемника му М. (т. 3 от 4/2017-2017-ОСГТК на ВКС). К.С. не е бил страна по изпълнителното дело, поради което постановлението за възлагане не поражда действие за него и не го обвързва. Ищецът С. е придобил правото на собственост върху двата самостоятелни обекта – поземлен имот и сграда, на годно правно (деривативно) основание, представляващо договор за покупко-продажба, сключен в нужната форма с нотариален акт (чл. 18, ЗЗД), който е породил вещно-правно действие. Придобиването на имотите е извършено след вписване на възбраната от 2000 год. срещу прехвърлителя С.. Д.., но тази възбрана не поражда ефект, тъй като е отпаднала с обратно действие – вж. Решение № 286/09.08.2010 год. по гр. д. № 1206/2009 год. на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК.

Доказателствената тежест за отричане придобитото от ищеца право на собственост се носи от ответника, който следва да установи свои права, противопоставими на тези на купувача С., или да опровергае фактите, обуславящи придобивното основание в нотариалния акт от 30.04.2004 год., на който се позовава ищецът, респ. да докаже, че правото на собственост на ищеца се е погасило или е било прехвърлено на трето лице – 11/2012-2013-ОСГК на ВКС. Изложеното означава, че за да отпадне легитимиращото действие на нотариалния акт, легитимиращ ищеца като купувач, е необходимо да се докаже, че този правен субект не е бил или е престанал да бъде собственик на спорните имоти. Такова насрещно главно и пълно доказване е проведено от ответника М.Х. с възражението й за изтекла придобивна давност, предявено в условие на евентуалност с писмения й отговор (чл. 79 и чл. 82, ЗС). От момента на сключване на алеаторния договор с НА № 132 – 26.07.2013 год., владението на имотите от М.Х., упражнявано чрез трето лице – Ф.. Х., е добросъвестно по см. на чл. 70, ал. 1, ЗС, тъй като не е оборена презумпцията по ал. 2. До момента на предявяване на исковата молба – 14.05.2018 год., не е изтекла 5-годишната придобивна давност, поради което ответникът е присъединил към него част от владението на своя праводател. Видно от показанията на разпитания свидетел Т.., както и от писмени доказателства, след влизане в сила на решението по гр. д. № 1645/2006 год. на БсРС на 25.11.2009 год., от който момент започва да тече нова давност – чл. 117, ЗС, фактическата власт на Ф.. Х. върху имотите е несмущавана и непрекъсната. От показанията на свидетеля Р.. Т.. се установява собственическото поведение и отношение на Ф.. Х. към дворното място и постройката, поради което съдът намира, че не е опровергана и презумпцията за своене за себе си – чл. 69, ЗС. Съдът счита, че недобросъвестното владение на имотите е осъществявано от Ф.. Х. от 25.11.2009 год. до 26.07.2013 год., т. е. този времеви период е достатъчен за присъединяване към добросъвестното владение на М.Х., която е придобила правото на собственост на оригинерното основание по чл. 79, ал. 2, ЗС. Ищецът не е ангажирал доказателства за спиране и, или прекъсване на придобивната давност в полза на М.Х., поради което възражението й по чл. 79, ЗС е основателно и изключва легитимацията на ищеца като собственик на процесните имоти.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен в установителната му част, поради което той следва да бъде отхвърлен и в осъдителната.

Неоснователността на предявения иск налага, в изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 3, ГПК, в полза на ответника да бъдат присъдени деловодни разноски в размер от 1500 лева (платено адвокатско възнаграждение). Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като размерът на възнаграждението не е прекомерен, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, а и е под минималния за двата процесни имота, установен в чл. 7, ал. 2, т. т. 2 и 4 на Наредба № 1/2003 год.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108, ЗС на К.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ..., против М.Х., гражданка на Г.., род. на *** год. в гр. О.., Г.., със съдебен адрес ***, за приемане за установено, че ищецът К.Г.С., на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 177/30.04.2004 год., т. І, н. д. № 161/2004 год. на нотариус рег. № 250, е собственик на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ....; адрес – с. Р.., Община С.., ул. „...; площ – 1441 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; съседи: ..........., ..........., .............., ............. и ............, и разположената в него СГРАДА с идентификатор .........; застроена площ – 149 кв. м.; брой етажи – 3; предназначение – еднофамилна жилищна сграда, както и за осъждане на ответника М.Х. да предаде на ищеца К.Г.С. владението върху описаните два недвижими имота.

 

ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. ..........., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на М.Х., гражданка на Г.., род. на *** год. в гр. О.., Г.., със съдебен адрес ***, деловодни разноски в размер от 1500 лева.

 

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна сила.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: