№ 271
гр. Плевен, 14.04.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Плевен, седми състав,
в открито съдебно заседание на десети
март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖИНА ИВАНОВА ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и
с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Плевен
Иво Радев като разгледа докладваното от съдията – докладчик НИКОЛАЕВ
касационно административно дело №
181 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК.
Делото е образувано е по касационна жалба
на А.М.А. с ЕГН **********,понастоящем в
Затвора Плевен и касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. Плевен против решение № 514/09.10. 2019 г., постановено
по адм. дело № 270/2019 г. по описа на Административен съд гр. Плевен.
С подадената от А.М.А. жалба се обжалва решението в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната
жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено в
нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорената част, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск
в претендирания размер. Претендира разноски по делото.
С подадената от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител
юрисконсулт П. се обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения против нея
иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди и е осъдена да заплати
разноски по делото като неправилно, незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалните и процесуалните норми и
необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в
обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което
предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен или се намали
размерът на присъденото с обжалваното решение обезщетение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение, че решението на
Административен съд гр. Плевен следва да бъде отменено, поради множество
противоречия в същото.
Касационните жалби са подадени в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е
неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално
допустими.
Производството пред Административен съд –
Плевен се е развило по исковата молба А.М.А. против
ГД „ИН“, с която на основание чл.
203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба
период, в които е бил задържан в ОЗСА гр.Плевен, със сума в размер на 100 000
лева, Претърпените неимуществени вреди е основавал
на поставянето му в неблагоприятни условия за живот (липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване), когато е бил задържан в ОЗСА гр. Плевен, на 5 – тия етаж та ОД на МВР –Плевен.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният
съд е уважил частично предявения иск за сума в размер на 200 лева и го е
отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 100 000 лева като
неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е
приел, че в периода 25.02.2015г. – 30.06.3015г., когато е бил задържан в
ОЗСА гр. Плевен, ищецът е претърпял неимуществени вреди, в
резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при съобразяване
изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху
лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се
обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при престоя в ареста от ищеца в периода предмет на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в касационна
жалба на ГД "ИН", че решението е необосновано. Първоинстанционният
съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на
съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания
орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е
приел за доказани твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения в
ЗИНЗС и ППЗИНЗС, регламентиращи изискванията на които следва да
отговарят спалните помещения по отношение на достъпа на дневна светлина,
проветряване и минимална жилищна площ, в
следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите в касационната
жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в ОЗСА - гр. Плевен, където е бил
задържан и настанен ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори
минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени
действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия
несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство,
както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационните
жалби за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен
размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на
дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са
преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в ОЗСА - гр. Плевен. Преценката на кумулативното
въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената
по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и
дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с
която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд – Плевен следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби като неоснователни - без уважение.
При този резултат от касационното
обжалване, искането за присъждане на разноски от касационните жалбоподатели е
неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Плевен, VII – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514/09.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 270/2019 г. по описа на Административен съд гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/