Р Е Ш Е
Н И Е
№ 380 21.10.2021 година град
Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 301 по
описа за
2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Г.Р.,***, подадена
чрез пълномощника му адв. Наталия Й. от САК, срещу Решение № 260239 от
19.04.2021г., постановено по АНД № 308/ 2021г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление № Р-10-595 от 29.10.2020г., издадено от Заместник - председателя
на Комисията за финансов надзор /КФН/ - гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост
на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован
направения от въззивния съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото
му административнонаказателно обвинение е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Поддържа, че с оглед характеристиките на договора за заем за потребление
и пораждането на неговото вещно-правно действие не с подписването на договора,
обективиращ съгласието на страните, а с предаването на вещите /паричната сума/
на заемополучателя, не може да се приеме, че с подписването на Договор за
паричен заем от 01.10.2019г. от С.Р., в качеството му на прокурист на „Слънце
Стара Загора – Табак“ АД, е осъществено съставомерното изпълнително деяние,
квалифицирано като нарушение на чл.114, ал.1, т.3 от Закона за публичното
предлагане на ценни книжа. Твърди че неправилно съдът е приел, че наказателното
постановление отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, по
съображения, че административнонаказателното обвинение не е обосновано с
посочване на релевантни обстоятелства за съставомерни от обективна
страна елементи на нарушението. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила,
съдът не е разгледал и обсъдил възражението на санкционираното лице за
несъставомерност на деянието от субективна страна, поради наличието на
изключващо вината обстоятелство. Счита, че доколкото вмененото нарушение се
явява извършено с подаденото платежно нареждане за кредитен превод в „Централна
кооперативна банка“ АД, клон „Централно управление“, гр. София, неправилно е
прието, че нарушението е извършено в гр. Стара Загора, което е довело и да
неправилно определяне на компетентния съд, който следва да разгледа жалбата
срещу наказателното постановление съобразно правилото по чл.59, ал.1 от ЗАНН. С подробно
изложени съображения по наведените касационни основания, вкл. за явна
несправедливост на наложеното наказание и че се касае за маловажен случай на
административно нарушение, като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, е
направено искане обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, образуваното пред РС – Стара Загора производство прекратено, а делото
изпратено за ново разглеждане от РС – София, на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН и
в условията на алтернативност – решението на Старозагорския районен съд да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № Р-10-595 от 29.10.2020г. на Заместник -
председателя на КФН.
Ответникът по
касационната жалба – Комисия за финансов надзор, чрез процесуалния си
представител, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в съответствие и при
правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че
извършването от С.Р. на съставомерно от обективна и субективна страна деяние,
квалифицирано като административно нарушение по чл. 221, ал.5 във вр. с чл. чл.114,
ал.1, т.3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, е доказано по
несъмнен начин, за което излага подробни съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение
за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е жалбата неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалба на С.Г.Р., против Наказателно
постановление № Р-10-595 от 29.10.2020г., издадено от Заместник - председателя
на Комисията за финансов надзор, гр. София, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р-06-440/ 15.06.2020г., на
С.Р. е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 000
лева, на основание чл.221, ал.5 от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, за нарушение на чл.
114, ал.1, т.3, предл. последно във вр. с т.1, б. „б“ във вр. с ал.7, предл.
последно във вр. с предл. пето във вр. с т.1, предл. първо от ЗППЦК. Административно
наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че С.Г.Р., в
качеството му на прокурист на публично дружество „Слънце Стара Загора – Табак“
АД, без да бъде изрично овластен за това от общото събрание на публичното
дружество, е извършил сделка /договор за паричен заем от 01.10.2019г./, в
резултат на която „Слънце Стара Загора – Табак“ АД е предоставило на „Аро
Грейн“ ЕООД заемна сума в размер на 7 776 000лв. и съотв. за
публичното дружество е възникнало вземане от заинтересовано лице по см. чл.114,
ал.7, предл. последно във вр. с предл. пето във вр. с т.1, предл. първо от
ЗППЦК, в размер, надвишаващ прага по чл.114, ал.1, т.3, предл. последно във вр.
с т.1, б. „б“ от ЗППЦК.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният
съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални
изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57
от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и от правна страна административнонаказателното обвинение, с
посочване на всички релевантни за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл.221, ал.5 във вр. с
чл. 114, ал.1, т.3, предл. последно във вр. с т.1, б. „б“ във вр. с ал.7,
предл. последно във вр. с предл. пето във вр. с т.1, предл. първо от ЗППЦК, са доказани по безспорен и
несъмнен начин, като за това нарушение на С.Р. е наложено предвиденото в закона
по вид наказание, определено в законово регламентирания минимален размер. В
мотивите към решението са изложени и съображения, че нарушението не може да
бъде квалифицирано като „маловажен случай“ и съотв. че липсва основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл. 114, ал.1, т.3, предл. последно във вр. с т.1, б. „б“ във вр. с ал.7,
предл. последно във вр. с предл. пето във вр. с т.1, предл. първо от ЗППЦК,
като основание за налагане на административна санкция по чл.221, ал.5 от ЗППЦК,
е доказано по несъмнен начин. Изложените в тази връзка
подробни мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от настоящата
инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2,
изр. второ от АПК. Във връзка с направените в касационната жалба възражения
следва да се отбележи следното:
Безспорно
договорът по чл.240 от ЗЗД /заем за потребление/ е реален договор, вещно-правното
действие на който настъпва в момента на предаването на вещите /парите/ -
предмет на договора за заем. Но както всеки един договор, така и договорът за
заем има облигаторно действие т.е поражда облигационно правоотношение /права и
задължения/ между страните по договора. В случая с подписания от С.Г.Р., в качеството
му на прокурист на „Слънце Стара Загора – Табак“ АД, Договор за паричен заем от
01.10.2019г., заемодателят / „Слънце Стара Загора – Табак“ АД / се е задължил да
предаде в собственост на заемателя /“Аро Грейн“ ЕООД/ сума в размер на 7
776 000лв., а заемателят се задължава да върне заемната сума и да заплати
възнаграждение на заемодателя под формата на лихва. В договора е определено, че
предаването от заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши чрез банков
превод по посочена сметка на заемателя. Договорени са и размера на лихвата,
срока, в който следва да бъде върнат заема, както и правата и задълженията на
страните по договора. Ако и вещно-правното действие на договора за заем да е
настъпило в момента на постъпване на заемната сума по сметката на
заемополучателя, това не може да обоснове извод, че С.Р. не е извършител на
сделка по см. на чл.114, ал.1, т.3 от ЗППЦК. Съгласно посочената като нарушена
разпоредба на чл.114, ал.1, т.3 от ЗППЦК, лицата, които управляват и
представляват публично дружество, включително лицата - представители на
юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество, без
да бъдат изрично овластени за това от общото събрание на публичното дружество, не
могат да извършват сделки, в резултат на които вземанията на дружеството към
едно лице или към свързани лица надхвърлят стойността по т. 1, буква
"а", а когато длъжници на дружеството са заинтересовани лица - над 50
на сто от стойността по т. 1, буква "б". Очевидно
е, че в случая предаването от договорената заемна сума от заемодателя на
заемателя чрез банков превод по сметка на заемателя, е в изпълнение на поето задължение
по подписания от прокуриста С. Райков Договор за паричен заем от 01.10.2019г.,
като договорът изрично е посочен като основание за извършения банков превод на
сумата 7 776 000лв т.е с подписването на този договор публичното дружество
„Слънце Стара Загора – Табак“ АД е обвързано със задължението да предаде по
предвидения начин в собственост на заемателя „Агро Грейн“ ЕООД сума в размер на
7 776 000лв. В този смисъл именно в резултат на сключената сделка,
обективирана в подписания от С. Райков Договор за паричен заем от 01.10.2019г.,
е възникнало вземането на публичното дружество към „Аро Грейн“ ЕООД. Противно
на твърдяното от касатора, липсата на „участие на С.Р. в предаването на парите
на заемополучателя“, не може да обуслови извод че санкционираното лице не е
извършило сделката по см. на чл.114, ал.1 от ЗППЦК. Изложените в жалбата
съображения биха били верни, ако липсваше сключен писмен договор за заем, а имаше само
извършено плащане в полза на „Аро Грейн" ЕООД – в този случай би могло да
се обсъжда и изследва въпроса кой е подписал преводното нареждане и съотв. кой
е сключил сделката, въз основа на която е възникнало вземането.
Несъответно на съдържанието на съставения АУАН и на
издаденото въз основа на него НП е възражението на касатора за необоснованост
на административно наказателното обвинение с
посочване на релевантни факти и обстоятелства за всички съставомерни
от обективна страна елементи на нарушението и в частност, че не било обосновано
защо е прието, че възникналото в резултат на сделката вземане за публичното
дружество е от заинтересовано лице по см. чл.114, ал.7, предл. последно във вр.
с предл. пето във вр. с т.1, предл. първо от ЗППЦК. Наказващият орган подробно е мотивирал
основанието, поради което заемополучателят „Аро Грейн" ЕООД има качество на
заинтересовано лице по см. чл.114, ал.7, предл. последно
във вр. с предл. пето във вр. с т.1, предл. първо от ЗППЦК, вкл. относно
свързаността на лицата „Аро Грейн“ ЕООД и „Сила
Холдинг“ АД. А обстоятелството, че не е посочено по коя хипотеза на § 1, т.13 и
т.14 от ДР на ЗППЦК посочените дружества са определени като свързани лица по смисъл
на закона, не представлява формално нарушение на изискванията за съдържанието
на наказателното постановление.
Неоснователно е и възражението на касатора за несъставомерност на деянието
от субективна страна, поради наличието на изключващо вината обстоятелство,
което възражение се основава на обстоятелството, че подписването на договора за
заем е извършено вследствие на изрично възлагане с единодушно взето решение от
Съвета на директорите. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, не е
налице ангажиране отговорността на прокуриста на публичното дружество за взето
от Съвета на директорите решение, а за неспазена от прокуриста законово
регламентирана забрана по чл.114, ал.1, т.3 от ЗППЦК. Като прокурист на
публично дружество С.Р. е бил длъжен да е запознат с нормативно установените
изисквания във връзка със сключването на сделката, вкл. необходимостта от
изрично овластяване за подписването на договора от общото събрание на
дружеството /а не от Съвета на директорите/. Поради което ако и подписването на
договора за паричен заем да е извършено от Ст. Р. въз основа на решение на СД
на дружеството за предоставяне на паричен заем на „Аро Грейн"
ЕООД, то това нито представлява „изключващо вината обстоятелство“, нито води до
нарушаване на принципа по чл.24, ал.1 от ЗАНН за личния характер на
административнонаказателната отговорност. А дори и деянието да е
било извършено по непредпазливост, по аргумент от чл.7, ал.2 от ЗАНН, това не води до
отпадане на неговата наказуемост.
С оглед на гореизложеното и доколкото не е спорно /а и се
установява от доказателствата по делото/ наличието на останалите съставомерни
от обективна и субективна страна елементи на вмененото на санкционираното лице
нарушение /че С.Р. като прокурист на „Слънце Стара Загора – Табак“ АД има
качество на управляващо и представляващо публично дружество лице и че
възникналото в резултат на сделката вземане за публичното дружество от
заинтересовано лице по см. чл.114, ал.7, предл. последно във вр. с предл. пето
във вр. с т.1, предл. първо от ЗППЦК – „Аро Грейн" ЕООД, е в размер над 50 на сто от
стойността по чл.114, ал.1, т. 1, б. „б" от ЗППЦК/, обоснован от гл.т на
доказателствата и правилен от гл.т на закона е направеният от Старозагорския
районен съд извод, че извършването на нарушение по повдигнатото на С.Р.
административнонаказателно обвинение, е доказано по несъмнен начин.
В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от
Старозагорския районен съд извод, че нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането
на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и
съотв. не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като
„маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН,
което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Не представлява такова
смекчаващо обстоятелство факта, че към 30.09.2020г. „Аро Грейн" ЕООД
окончателно е погасило задълженията си по сключения договор за паричен заем с
връщане на заемната сума ведно с договорената лихва – това обстоятелство
доказва единствено, че заемополучателят е изпълнил задължението си да върне в
срок не по-късно от една година от сключването на договора /т.е до
01.10.2020г./ заемната сума ведно с уговорената лихва. А останалите сочени от С.Р.
обстоятелства /че се касае за първо извършено от лицето
нарушение на регламентирания в ЗППЦК режим, за липса на настъпили вредни
последици за дружеството и за неговите акционери и т.н/, могат да бъдат
преценени като смекчаващи обстоятелства, релевантни за определяне размера на
следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети
предвид от наказващия орган при определянето на наложеното на С.Р.
административно наказание глоба в нормативно регламентирания минимален размер.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК
възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните
правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна
проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление,
като е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на
доказателствения материал, като при формиране на вътрешното
убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение. Противно на твърдяното от
касатора, при разглеждането на делото от Старозагорския районен съд, не е
допуснато нарушение на правилата за местната подсъдност. Определянето на местно
компетентния съд, който следва да разгледа жалбата срещу НП съобразно
изискването по чл.59, ал.1 от ЗАНН, се извършва се въз основа на посоченото в
НП място на извършване на нарушението и фактическата обосновка на
административнонаказателното обвинение. С оглед на което правилно в случая
въззивният съд е приел за неоснователно направеното от санкционираното лице
възражение и съотв. е оставил без уважение искането му за изпращане на делото
за разглеждане от Софийски районен съд.
Не е налице и
релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК,
доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна
несправедливост на наказанието по см. на чл.348, ал.5 от НПК т.е наказанието да
не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Както беше
вече посочено, наложената административна санкция е определена в законово
предвидения минимален размер, а съгласно чл. 27,
ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък
размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност. Несъстоятелно е възражението на касатора, че
санкционираното деяние само формално осъществява състава на нарушение по
чл.114, ал.1, т.3 от ЗППЦК и че налагането на наказание противоречи на всякаква
правна и житейска логика, което възражение е основано на доводи, че целта на
разпоредбата на чл.114 от ЗППЦК /защита на икономическите интереси на
акционерите на дружеството,/ е постигната предвид резултата от сключената
сделка – увеличен финансов резултат на дружеството с получената възнаградителна
лихва в размер на 281 000лв. по така сключения договор за паричен заем. На
първо място законът предвижда
постигането на целта на разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗППЦК /защита на
икономическите интереси на акционерите/, да се обезпечи и гарантира чрез
нормативно въведеното изискване сключването на сделката да се извършва въз
основа на изрично овластяване от общото събрание на публичното дружество т.е в
случая изцяло в право на акционерите е било да извършат преценка дали сделката
е в техен интерес. На следващо законово регламентираната забрана по чл. чл.114,
ал.1, т.3 от ЗППЦК е императивна, като единствените изключения са предвидени в
чл.114, ал.10, т.1 – т.7 от ЗППЦК, в които хипотези процесният случай на
попада. И не на последно място соченият като увеличен финансов резултат на
дружеството се основава на получена възнаградителна лихва в размер на 281 000лв.
по сделка, която сделка законът, в разпоредбата на чл.114, ал.12 от ЗППЦК,
определя за нищожна.
Предвид изложените
съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, С.Г.Р.
следва да бъде осъден да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 120
лева, представляваща възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260239 от 19.04.2021г., постановено по АНД № 308/ 2021г. по описа
на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
Р-10-595 от 29.10.2020г., издадено от Заместник - председателя на Комисията за
финансов надзор, гр. София.
ОСЪЖДА С.Г.Р., ЕГН **********,***, да заплати на Комисията за финансов надзор, гр.
София, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.