№ 813
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504559 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. П. У. срещу Решение № 2726/16.02.2024 г. по
гр.д. № 6024/2022 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав. В жалбата са развити оплаквания за
противоречие на атакувания съдебен акт с материалния закон, процесуалните правила и с
най – добрия интерес на детето Ц.С.У., родена на **** г. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията му с правно
основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Ц., местоживеенето на девойката да бъде
определено при него, да бъде разписан максимално широк режим на лични отношения на
майката М. Т. Ц. с детето Ц. и майката да бъде осъдена да заплаща на подрастващата
месечна издръжка в минимален нормативно определен размер, ведно с половината от
необходимите разходи за учебни и здравни нужди. При условията на евентуалност, в случай
на потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за родителската отговорност и
местоживеенето на детето, прави искане за отмяна на решението в частта за определения му
режим на лични отношения с дъщеря му Ц., съгласно изложеното във въззивната жалба.
Поддържа искане за определяне на дължимата издръжка от всеки от родителите до
минимален нормативно определен размер, ведно с половината от необходимите разходи за
учебни и здравни нужди.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Т. Ц. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 2726/16.02.2024 г. по гр.д. № 6024/2022 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти
състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение
на детето Ц.С.У. е предоставено на неговата майка М. Т. Ц., при която е посочено то да
живее, определен е режим на лични отношения на бащата С. П. У. с детето (бащата има
право да упражнява лични отношения с детето, както следва: за период от шест месеца след
влизане на решението в сила - всеки четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа и
всяка нечетна сряда от месеца между 17:00 и 19:00 часа, които да се осъществяват в детски
контактен център с адрес гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № ****, офис 1, като по
време на срещите е забранено на детето да използва мобилен телефон, освен при изрично
разрешение от присъстващия на срещата психолог и всяка четна събота от месеца за
времето от 10:00 часа до 19:00 часа в присъствието на брата на Ц. У. – С.Е.М., като бащата
ще има право да взима детето от адреса, на който живее с майката и или от местата, където
детето посещава класни или извънкласни дейности, както и да го придружава до същите,
като го връща в дома на майката, а при невъзможност на брата да присъства на срещите е
разписано същите да се осъществяват в присъствието на посочен от ДСП по местоживеене
на бащата социален работник като бащата има право да присъства на всички важни събития
в живота на детето, каквито са рожден ден, имен ден, празници, тържества или мероприятия
в училище и други; след изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението - всеки
четен петък от месеца между 17:00 часа и 19:00 часа и всяка нечетна сряда от месеца между
17:00 и 19:00 часа в горепосочения детски контактен център, като по време на срещите се
забранява на детето да използва мобилен телефон, освен при изрично разрешение от
присъстващия на срещата психолог, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца за
времето от 10.00 часа на
съботния ден до 18.00 часа и от 10.00 часа до 18:00 часа на неделния ден без право на
преспиване, като е уточнено, че първа събота и неделя е тази, в която всички дни от
седмицата са от същия месец, като бащата има право да взима детето от дома на майката
и/или от местата, където детето посещава класни или извънкласни дейности и го връща в
дома на майката с право на бащата да присъства на всички важни събития в живота на
детето, като рожден ден, имен ден, празници, тържества или мероприятия в
училище и други; след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на решението е предвиден
общ режим - всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 часа на петъчния
ден до 18.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като първа събота и неделя е тази,
в която всички дни от седмицата са от същия месец и празничен режим: за коледните
2
празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на първия ден обявен за начало на
празниците /почивни дни/ до 17.00 часа на последния ден обявен за празничен /почивен ден/
с право на преспиване; за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00
часа на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 часа на последния
ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за великденските празници –
всяка четна година за времето от 10.00 часа на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00 часа на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на
преспиване; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/,
разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни, по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10.00 часа на първия ден от
периода до 19.00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на
бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01
септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима
на лични отношения за времето от 10.00 часа на 01 юли до 19.00 часа на 16 юли и за времето
от 10.00 часа на 01 август до 19.00 часа на 16 август; посочено е, че бащата има право да
упражнява режим на лични отношения, като присъства на всички важни събития в живота
на детето – рождени дни, именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви,
празници, тържества или мероприятия в училище и други. Постановено е за коледните
празници, новогодишните празници и великденските празници, в годините, в които бащата
няма право да упражнява режим на лични отношения с детето общият режим на лични
отношения между тях да не се прилага и майката да има право да прекарва празниците с
детето, упражнявайки родителски права. В годините, когато 6-ти май или 24-ти май е част от
великденските празници, детето прекарва празника (6-ти май или 24-ти май) с родителя,
който има право да прекара великденските празници. Бащата взема и връща детето от и до
дома на майката, а в дните вторник и четвъртък може да вземе детето от учебното заведение,
което то посещава. Със съдебното решение С. П. У. е осъден да заплаща на дъщеря си Ц.,
чрез нейната майка М. Т. Ц., месечна издръжка в размер на 900 лева, считано от 09.02.2022
г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Двамата родители са задължени, на основание чл.138а, ал.3 СК да ползват социални услуги
„Информиране и консултиране“, „Посредничество и застъпничество“ и „Психологическа
подкрепа“ чрез ДСП по местоживеене на детето, по ред и за продължителност по преценка
на ДСП, а детето Ц. - социална услуга „Психологическа подкрепа“, като бъде осигурена
работа с психотерапевт чрез ДСП по местоживеене на детето, по ред и за продължителност
по преценка на ДСП. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката и е осъдил С. П. У. да заплати по сметка на Софийски
районен съд разноски в размер на 1 152 лева.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
29.06.2009 г. се установява, че страните са родители на родената на **** г. Ц.С.У..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
3
съжителстват заедно от пролетта на 2013 г., в периода до месец март 2021 г. страните са
поделяли родителската отговорност и са прекарвали равни периоди от време с детето, а
понастоящем то живее при майката.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК и последното открито съдебно заседание
пред въззивния съд въззивникът С. П. У. споделя разбирането, че най – добрият интерес на
детето Ц. би бил защитен от постигане на споразумение за съвместно упражняване на
родителските права, но майката не желае такова, мотивирайки се с исканията на дъщеря им.
Изразява несъгласието си с родителския подход, при който на детето е поставено в ситуация
да отговаря за бъдещото си и да носи отговорност за решенията си. Поради липса на
договореност с майката поддържа желанието си нему да бъде възложено упражняването на
родителските права като на въззиваемата се определи разширен режим на лични отношения,
при който двамата родители да прекарват равни времеви интервали с детето. Изразява
увереност, че при това разрешение ще осигури нормализиране на отношенията с детето,
което в продължение на три години и седем месеца (към датата на изслушването) не желае
да се вижда с него и с роднините си по бащина линия, като няма да допусне дефицит в
отношенията на детето или прояви на нежелание да се вижда с другия родител и роднините
си по майчина линия, но не е в състояние да посочи по какъв начин ще гарантира това. В
случай, че родителската отговорност бъде възложена на майката, то поддържа виждането
си, че двамата родители следва да прекарват равни периоди от време с детето. Приема, че
издръжката на девойката следва да е в минимален размер съобразно възрастта й като
страните си поделят разходите за училище.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемата страна М.
Т. Ц. заявява желание да упражнява родителската отговорност и виждане, че определяне на
местоживеенето на детето при нея би било единствено поносимо за Ц., поради
напрежението в отношенията на девойката и баща й. Споделя, че живее в хармония и
разбирателство с детето, познава потребностите му и приятелския му кръг. Счита, че
подходящо би било продължаване на срещите между бащата и девойката в контролирана
среда, на територията на вече познатия й детски контактен център, който способства за
постепенно успокояване в техните отношения. Приема, че дъщеря й страда от липсата на
достатъчно разбиращо и оценяващо емоциите й отношение от страна на другия родител.
Изслушвано по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет, детето Ц. споделя, че нежеланието й да се
вижда с баща й не се е появило изведнъж, тъй като с него й е било напрегнато, той бил по –
нервен, не се съобразявал с желанията й относно спорта, а когато му споделяла това, той не
я чувал. Обстановката в детския контактен центът намира за добра, а срещите там
разпознава като предоставен на бащата шанс. Намира, че не всякога контактите им се
получавали, тъй като той задавал общи въпроси, на които тя се затруднявала как да отговори
или не иска да отговори. Споделя, че предпочита да прекарва това време с приятели или в
обучение. Преценява, че срещите в присъствието на брат й не вървели успешно, тъй като по
време на тях малко комуникирала с бащата си, а тя и баща й предимно разговаряли с брат й,
който понастоящем не може да присъства на тези срещи, поради ангажираност.
4
Въз основа на заключението на приетата по делото Комплексна съдебна психологична
и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че двамата родители са способни да
предоставят достатъчни и адекватни родителски грижи, според собствените си разбирания
за това. При тях липсва психологични или психиатрични разстройства, притежават
личностови особености, които не представляват абсолютен риск за развитието на дъщеря им.
Детето Ц. има изградена емоционална и доверителна връзка и с двамата си родители, но е в
защитна позиция спрямо бащата, който не съумява по подходящ начин да моделира
комуникацията и поведението спрямо дъщеря си в контекста на актуалния етап на
развитие, който изисква различни от прилаганите до момента и по-гъвкави родителски
стратегии. Не е налице емоционално отчуждение от бащата, доколкото детето е
емоционално ангажирано с този родител, макар проявата на това да е чрез самозаявяващо се
и протестно поведение. Подрастващата възприема двамата си родители критично, което по –
значимо се проявява спрямо бащата, който от своя страна не успява по подходящ начин да
коригира моментно поведението си, като така минимизира негативистичните тенденции в
поведението на девойката. Въпреки описаните особености в отношенията и двамата
родители се явяват значими фигури в живота на момичето и заемат съществено място в
него.
В резултат от проведените изследвания експертизата е формирала извод, че
актуалните отношения между дъщерята и бащата не могат да се разглеждат като резултат от
вмешателство на майката, а са резултат от съчетанието между от промени в идентитета,
комуникацията и взаимоотношенията на момичето в контекста на пубертетна криза и
недостатъчно гъвкавия подход и неподходяща комуникация на бащата.
Вещите лица са пепоръчали за преодоляване на упоритите и продължителни по
характер комуникативните затруднения между детето и неговия баща да бъде ползвана
помощ от специалисти, които да работят индивидуално терапевтично с бащата,
индивидуално с детето, както и с двамата заедно, доколкото ключването на майката в
терапевтична работа е с възможен полезен резултат, но не е от ключово значение за прогреса
в отношенията баща - дъщеря. Прилагане на принудителни мерки по отношение на детето
Ц., което е в юношеска възраст, вещите лица приемат за неуместно, неефективно и
допускат, че може да бъде контрапродуктивно. Експертите са констатирали, че понастоящем
девойката е изключително фрустрирана, поради усещането си, че не е чута, видяна и
разбрана от баща си, чувства се безпомощна да го накара да се съобразява с нейните
желания, виждания, граници и правила. Експертизата е формирала извод, че преместването
понастоящем на подрастващата при въззивника със сигурност би довело да значителен стрес
за нея и е вероятно да стане причина за ескалиране на отчаянието, за което споделя, с всички
възможни последици от това.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.
При изслушването си вещите лица поясняват, че е налице нарушение на връзката
между бащата и детето, но тя не следва да се описва с понятието за отчуждение, което е
неподходящо да отрази състоянието на тези отношения. Касае се за затруднени
5
взаимоотношения, чието актуално състояние е резултат от действието на многобройни
фактори, сред които основно са повлияли порастването на детето и свързания с това нов
начин, по който то очаква да бъде чуто, да заявява себе си, от една страна, и трудността на
родителя в този критичен период по достатъчно гъвкав начин да усети променящите се
потребности на детето. Вещите лица разпознават като основни фактор, довели до
затрудненията в отношенията между родителя и детето липсата на достатъчна гъвкавост у
бащата да промени стила си на комуникация с дъщеря му, съобразно нейното израстване и
настъпилите в резултат от него променени потребности и свръхчувствителност, независимо
колко подходящи и адекватни се възприемат те от въззивника. Експертите определят като
ключов фактор за подобряването на тези взаимоотношения е стилът на комуникация на
бащата с дъщерята. Направено е допускане, че ползването на една и съща социална услуга
от детето и двамата родители е в състояние да повлияе затрудненията в комуникацията на
въззивника и дъщеря му. Понастоящем вещите лица приемат за необходимо контактите
помежду детето и бащата да продължат медиирано в контактен център при честота веднъж
седмично с продължителност от поне шест месеца. По – голяма честота без промяна в стила
на комуникация на бащата вещите лице приемат за рискови за нарастване на съпротивата на
девойката и пораждане на „обратен ефект“ спрямо целения, който е подобряване на
комуникацията. Вещите лица не откриват положителен потенциал в провеждане на срещите
в присъствието на друг възрастен от семейството. Провеждането на срещите в контактен
център следва да бъде съпроводено отделно с психологическа работа с бащата и с детето, а
препоръчително е и с майката. Специалистите поясняват, че принуда по отношение на
детето за общуване с родителите е немислима и контрапродуктивна. Прилагането на
принудителни мерки, без въвеждане на друга промяна, имат негативен ефект и във всички
наблюдавани от експертите случаи водят до влошаване на отношенията. Изяснено е, че под
принуда и принудителни мерки вещите лица визират всичко, което детето преживява като
принуда, независимо дали се свежда до спазването задължително на някакъв режим или
промяна на местоживеенето, като при непълнолетните индивиди определянето на
задължителни мерки съставлява категоричен проблем. Експертите имат очаквания, че с
израстването на девойката, дори с приближаването й към пълнолетието, комуникацията с
баща й ще се развива в посока към възстановяване, доколкото само детето фантазира, че с
пълнолетието й този родител ще има готовност да я чуе и тя може да му каже неща, които
сега той няма да възприеме, тъй като я счита за недостатъчно голяма. Отношенията между
детето и бащата вече са претърпели развитие и по оста приемане – отхвърляне, доколкото
девойката приема в себе си части от личността на бащата, споделя за намаляване на
напрежението при общуването с него в контактния център, не отхвърля изцяло идеята за
взаимоотношения помежду им, фантазира свободен контакт след навършване на
пълнолетие.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Младост се установява, че
родителите са живели в условията на фактическо съжителство в периода 2001 г. – 2013 г.,
след раздялата им детето Ц. е отглеждана споделено от страните в продължение на осем
6
години. През тези периоди е съществувало разбирателство между бащата и подрастващата.
След 04.03.2021 г. и прекарани десет дни с майката, последната заявила, че Ц. не желае да
се вижда с баща си. Детето не споделяло каква е причината за нежеланието му да се среща с
този родител. Въззивникът счита, че поведението на майката е причина за настъпило у
детето отчуждение. Въззивникът живее сам в многостаен апартамент в столицата, който
разполага с оборудвана и обзаведена за нуждите на подрастващата стая. Той е трудово
ангажиран и реализира високи доходи, чийто размер не желае да сподели. Поддържа
желание да упражнява родителските права по отношение на дъщеря си Ц. или да има режим
на лични отношения с нея извън контактен център и без присъствие на трето лице.
Понастоящем основните грижи за детето се полагат от неговата майка.
Въз основа на изготвените за нуждите на въззивното производство социални
проучвания, проведени от АСП, Д „СП“ – Слатина се установява, че детето Ц. е на
петнадесет години, ученик е в 9 клас в ЧЕГ „Проф. д-р Васил Златарски“ и посещава
извънкласни занимания по математика и немски език. Понастоящем основни грижи за
детето полага неговата майка, която е със свободна професия и получава месечен доход над
средния за страната. Детето живее в апартамент в столичния квартал „Изток“ със своята
майка и едноутробна по – голяма сестра С. и жилището разполага с обособена стая за
подрастващата, съобразена с нуждите и възрастта й. В продължение на осем години след
раздялата на родителите детето е отглеждано от тях споделено като е прекарвало по ден –
два с всеки от тях. В началото на 2021 г. след почивка с бащата девойката се прибрала
тревожна и подтисната и отказвала срещи с него. Последното станало причина за ползване
на психологическа помощ. От 16.02.2024 г. срещите между двамата се провеждали в
контактен център. Детето споделило пред социални работници, че причина за нежеланието й
да се вижда с баща й е унижение по време на почивка с него през месец март 2021 г. и
липсата на интерес у него към това какво тя желае и чувства. Ц. е била откровена, че
срещите в контактния център преминавали досадно, но се чувствала по – добре от преди в
контакта с бащата. Подрастващата има добре изградена връзка с майката.
Въз основа на приобщения по делото доклад от Фондация „Психологическа
подкрепа“ се установява, че майката ползват услуга „Информиране и консултиране;
психологическа подкрепа“, а детето ползва услуга „Психологическо консултиране и
подкрепа“. Въз основа на работата с тях са направени изводи, че осъществяваните в
контактния център срещи между бащата и детето имат положителен ефект за възстановяване
на връзка помежду им и е препоръчано тяхното продължаване, което би спомогнало
постепенното приемане на особеностите на родителя, проявата на търпение и синовен дълг.
При Ц. се наблюдава израстване в посока емоционална и социална зрялост, които и
подпомагат да формира извод, че връзката й с този родител е нужно да се балансира.
Видно от доклад на Институт по социални дейности и практики, към предоставяна от
който социална услуга са насочени страните и детето от въззивния съд по реда на чл.138а,
ал.3 СК, бащата се нуждае от подкрепа за усвояване на познания за настъпилите при
девойката промени, за спецификата на възрастта и детските интереси и нагласи, както и за
7
повишаване на чувствителността на родителя към собствения му принос за състоянието на
взаимоотношенията с детето и за откриване на алтернативни варианти за комуникация е
него. С въззивника са поведени четири регулярни директни срещи, като работата с
подрастващата и въззиваемата е стартирала на по – късен етап, при трудности за постигане
на системност и провеждане на достатъчен брой срещи. При девойката са установени
белези на значимо психо - емоционално страдание, проявено чрез тревожно поведение,
особености във функционирането и тикоподобни действия. Съществуващата понастоящем
комуникация между двамата родители е разпозната като част от причините за проявената от
детето симптоматика. Включването на дъщерята на страните в редица съдебни процедури е
видяно като носител на значителни рискове от задълбочаване на психо –емоционалното
страдание на момичето и евентуални бъдещи значими последствия, по – вероятно с
проявление в дългосрочен план.
Разпитания от въззивния съд свидетелят С. Е. М. посочва, че детето Ц. не се
чувствала комфортно в периода, през който страните споделено полагали грижа за нея след
раздялата си, тъй като в дома на бащата се притеснявала да консумира определени храни,
била сравнявана от този родител с гимнастичка, което я карало да се чувства с наднормено
тегло и въззивникът изисква от нея да тренира. Подрастващата преживяла инцидент, при
който трябвало да превърже рана на бащата и такъв, при който нямала чисто бельо в дома
му. На провежданите понастоящем срещи с бащата споделяла, че не се чувства много добре,
тъй като той я снимал, въпреки нейното желание. От брат й свидетелят знае, че същият е
присъствал на срещи между детето и бащата, опитал да помогне, но разбрал, че бащата
записвал детето, за да покаже, че не му се случва зло, което намирал за абсурдно и
понастоящем ангажименти пречели да присъства на тях.
При преценка на показанията на свидетеля М. съдът съобразява разпоредбата на
чл.172 ГПК.
Пред въззивния съд въззивникът е представил доказателства за получаван през 2023
г. среден месечен облагаем доход в размер на 5 803,47 лева.
Въззиваемата е представила доказателства за реализиран среден месечен доход от
упражняване на свободна професия за 2023 г. в размер на 2 713,17 лева.
Доказва се в производството, че през учебната 2023/2024 г. детето Ц. има отличен
успех в училище.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на
детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да
8
живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.
При преценка на обстоятелствата по чл.59, ал.4 СК, към който препраща нормата на
чл.127, ал.2 ГПК, съблюдавайки най-добрия интерес на детето Ц., включващ в най-широк
смисъл добруването и благоденствието й и с оглед конкретните обстоятелства по делото,
настоящата инстанция намира, че местоживеенето й следва да бъде при нейната майка М. Т.
Ц., която да упражнява родителските права. Съдът разглежда въпроса за предоставянето на
родителската отговорност в контекста на местоживеенето на детето, доколкото след
раздялата на родителите целесъобразно е подрастващата да живее преимуществено при
родителя, на когото е възложено упражняването на тази отговорност, с оглед липсата на
важни обстоятелства, които да правят допустимо отделното живеене на детето.
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на непълнолетната им дъщеря и притежават съпоставим
родителски капацитет, преценен през призмата на способността да предоставят адекватни и
достатъчни родителски грижи и през тази на възпитателските им качества, както и зачитане
на ролята и приноса на другия родител, но при дефицит в директната комуникация помежду
им (установени със заключението на приетите на двете съдебни инстанции експертизи). При
нито един от тях не се констатират данни за преки и абсолютни рискови фактори за
отглеждането на детето.
Безспорно се установява, че и двамата родители са полагали грижи за детето при
неговото отглеждане по време на съвместно съжителство на страните, а след раздялата им
всеки от тях самостоятелно е обгрижвал детето в значителен период от осем години при
споделено упражняване на родителските права и равно време, посветено на подрастващата.
След 04.03.2021 г. и понастоящем тези грижи се полагат от майката. Последното не следва
да се преценява в ущърб на бащата, доколкото той е лишен от тази възможност, поради
съпротива на детето и съдебно определяне на контактите между него и девойката да се
осъществяват в контактен център.
Бащата установява значително по – висок месечен доход в сравнение с този на
майката, но доходите позволяват на всяка от страните без затруднения да покрие
собствените си и на детето материално нужди. Двамата родители са жилищно обезпечени и
в дома на всеки от тях детето разполага със самостоятелна, оборудвана и обзаведена
съобразно нуждите и възрастта му стая.
Не се установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във фактическо
съжителство. При преценка на възможностите на родителите да ползват помощта на трети
лица – близки на родителите съдът отчита обстоятелството, че в дома на майката живее и
пълнолетната еднокръвна сестра на Ц. – свидетелят С. М.. Същевременно възрастта на
дъщерята на страните изключва потребността от постоянна и пряка подкрепа в битов план
или нужда от непрестанен надзор над детето.
Преценката на критериите за пол и възраст предполагат удовлетворяване на интереса
на детето чрез възлагане на родителската отговорност на майката. Последните
9
предопределят необходимостта от среда, в която непълнолетната да намира опора и
разбиране от майка си в ежедневен план и да следва в по-голяма степен женския модел за
поведение, който се отличава от бащиния такъв. В тази връзка се отчитат и задължителните
разяснения, дадени в т.II, б.“е“ от ППВС № 1/1974 г. за дължимата от съда преценка относно
правилото за способностите на родителите да отглеждат и възпитават децата от женски и от
мъжки пол.
Комплицирано е обсъждането на привързаността на детето към родителите. Доказва
се в производството (виж заключението на КСППЕ, както и заключението на приетата от
първоинстанционния съд психологическа експертиза (СПЕ)), че девойката има изградена
емоционална връзка с всеки от родителите си, те се явяват значими фигури в живота й и
заемат съществено място в него. Едва след март месец 2021 г. се отчита отдръпване на Ц. от
бащата. Спрямо него детето заема защитна позиция, има протестно поведение и проявява
значителна критичност към личността му. При нея изслушваната от въззивния съд
експертиза не е констатирала твърдяното от въззивника отчуждение и отричане на бащината
фигура. Въз основа на КСППЕ и изслушването на вещите лица се налага извод, че връзката
между бащата и девойката е нарушена и помежду им са настъпили комуникационни
затруднения, които не следва да бъдат определени като отчуждение и които не могат да се
разглеждат като резултат от поведението на майката, а като последица от действието на
комплекс от фактори, сред които водещи са особеностите на пубертетната криза, търсеното
от детето усещане да бъде чуто, разбрано и волята му да бъде зачетена в съчетание с
неуспеха на бащата да открие и приложи гъвкав подход в отношението към дъщеря си.
Обстоятелството, че не се касае за отчуждение е изведено и в доклад за извършена социална
услуга по ЗСУ от Фондация „Психологическа подкрепа“ /виж на л.24 от
първоинстанционното дело/.
Изводът, че не е налице отчуждително поведение на майката се налага и от
заключението на приетата при първоинстанционното разглеждане на производството СПЕ,
разпита на вещото лице Ж.Т., констатациите в докладите от Фондация „Психологическа
подкрепа“ и от Институт по социални дейности и практики. Не следва да се подминава и
обстоятелството, че до същите изводи е достигнало вещото лице по изготвената СПЕ за
нуждите на друго развило се между страните съдебно производство, чието заключение е
приложено към първоинстанционното дело. Анализът на доказателствената маса налага
извод за сложен комплекс от фактори, повлияли отношението на девойката, сред които
съдът отчита и споделеното от Ц. при изслушването от въззивния съд за записването й с
камера от бащата и отказа му да се съобрази с нейното нежелание това да се случва.
От една страна са доказани в производството комуникационните затруднения между
детето и бащата, страдание при двамата от липса на пълноценно време заедно (при детето на
интрапсихично ниво) и риск от развитие на повишена тревожност и депресивност при
подрастващата (виж разпита на вещото лице д-р М.), но от друга, съдът е длъжен да
съобрази изразената категорична воля на непълнолетната (Решение № 66/22.04.2021 г. по
гр.д. № 3214/2020 г. на ВКС, IV ГО), която поддържа твърд и последователен възглед къде
10
желае да живее и задават предпочитанията си към майката, към която е привързана (делото
Laylle v. Germany). Този подход отразява значимостта на възприетите и от съда желания на
подрастващата, отчита спецификата на възрастта, но и установения от експертизата риск
значителни промени и несъобразяване с желанията на детето да се възприемат от него като
принуда и да проявяват контрапроуктивния си ефект върху отношенията на Ц. с нейния
баща.
От разпита на назначените от въззивния съд вещи лица се установява, че налагане
против волята на детето на местоживеене и контакти с когото и да е от родителите би
провокирало естествена реакция на съпротива, в състояние е да повлияе негативно
взаимоотношенията с бащата, неподходящ и неудачен метод е спрямо възрастта на
девойката. Този извод е в унисон със заключението на приетата от първоинстанционния съд
СПЕ, при провеждане на изследванията за която детето е споделило, че ако се наложи да
живее само при баща си ще избяга. Вещото лице Т. е приела, че при липса на отчуждително
поведение на майката ограничаването на влиянието на този родител и неговата изолация не
се прилага.
Съдът приема, че при липсата на детерминирано от нито едно от проведените
изследвания отчуждително поведение на въззиваемата, то ограничаването на контактите
между нея и детето или изолирането й от живота на подрастващата не би повлияло
положително на връзката баща – дъщеря. Налагането по силата на съдебен акт на
местоживеене на детето и режим на отношения, каквито то изцяло изключва, предвид
възрастта и категоричната му воля, при липсата на установена полезност да бъде притискана
да подобрява отношенията си с бащата, би имало като пряка своя последица допълнително
подкопаване на връзката между Ц. и този родител и на доверието в него.
Поддържаната и в писмената защита на въззивника теза, че внезапната промяна на
отношението към него на дъщеря му Ц. не може да има друга обективна причина, различна
от отчуждаващото поведение на майката и на нейната семейна среда не намира опора в
доказателствената съвкупност по делото, а твърдението, че вещите лица не са „посмели“ да
назоват поведението на въззиваемата като единствената причина за това на детето на
страните е изцяло голословно.
За преодоляване на комуникационните затруднения между въззивника и
непълнолетната му дъщеря, предвид продължителния период на тяхното развитие,
спецификите във възрастта на детето и отсъстващи проявления на гъвкавост при бащата в
подхода към Ц., съдът приема за необходимо контактите помежду им да преминат през
преходни периоди с тенденция за увеличаване на интензитета и намаляване и изключване на
супервизията на фона на продължаваща терапевтична работа с непълнолетната и
въззивника. Преходните периоди ще осигурят възможност на въззивника да открие път за
адаптиране на комуникацията с дъщеря му съобразно нейните нужди, а на детето – да се
почувства по – сигурна в комуникацията с бащата.
На първия етап контактите следва да продължат да се осъществяват в познатата на
девойката контактна услуга, където тя споделя да чувства сигурност и приема
11
осъществяване на срещите. През този етап следва постепенно срещите да преминават от
супервизирани към наблюдавани като последните петнадесет срещи от този етап да са
наблюдавани по методиката на контактната услуга. Препоръка в тази насока се съдържа и в
доклад - информация от Фондация „Център отворена врата“, специалистите от който
медиират срещите между девойката и нейния баща в немалък период от време.
Не следва да бъде предвиждан контакт между въззивника и дъщеря му Ц. в
присъствие на трето лице, доколкото при изслушването си от въззивния съд вещите лица
категорично поддържат липса на ресурс в подобно разрешение. Нещо повече, от
изслушването на девойката се установява, че срещите в присъствие на брат й са се
превърнали в „заложник“ на ангажираността на същия, същевременно са били
непродуктивни, доколкото бащата и детето предимно са разговаряли с брат й, а не и
помежду си. Срещите в делнични дни са съобразени с провежданите до момента по
разписаните с определение от 19.05.2023 г. привременни мерки, за които липсва твърдения и
данни да повлияват образователния процес на детето, което вече е възприело този график и
се е адаптирало към него. От друга страна не се твърди и установява провеждане на срещите
в делнични дни да препятства трудовия процес на бащата или да затруднява съществено
другия родител при осигуряване присъствието на детето.
След провеждане на тридесетте срещи от първия преходен период, следващите
двадесет срещи е подходящо да протекат без наблюдение като се запази установения график
(дни на провеждане на срещите, периодичност и продължителност) с оглед избягване на
драстични промени, които да предизвикат тревожност у детето.
Третият преходен период следва да включва срещи в неприсъствен ден и да се
увеличи продължителността на контакта, а през четвъртия контактите да се средоточат в
събота и неделя като плавно се преминава към контакт с пълноценна продължителност, без
това да нарушава обучителните занимания на девойката.
Съдът не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето
(що се отнася до контактите след първия преходен период), тъй като в учебни дни това
следва да е учебното заведение, а за неучебни дни на страните не следва да се налагат
ограничения като се посочи, че това трябва непременно да става от и до дома на майката,
тъй като подобно би създало сериозно неудобство, когато в съответния ден се провеждат
извънкласни занимания на детето или другият родител има ангажимент, изискващ отсъствие
от дома и пр.
За благоприятстване процеса на преодоляване на комуникационните затруднения
страните и детето следва да ползват психологическа подкрепа чрез индивидуално
консултиране в контактната услуга, където се осъществяват срещите на бащата и дъщерята,
а при преценка на ангажирания с тях терапевт - преминаване към фамилно консултиране.
Това разрешение е съобразено с допуснатото от вещите лица положително влияние на
ползването на една и съща социална услуга от родителите и детето и тя да се осигури от
контактния център, който супервизира и наблюдава срещите между С. У. и непълнолетната
му дъщеря Ц., като запознати с особеностите в отношенията им и тяхната развитийност.
12
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които първоинстанционният съд да се съобразил.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите
поначало се предполага. В настоящия случай детето е на петнадесет навършени години,
посещава десети клас на ЧЕГ „Проф. д-р Васил Златарски“ и извънкласни занимания по
математика и немски език, взема уроци по ски. Детето посещава и психолог. Не се твърди и
установява бащата да се е противопоставил обучението на детето да се провежда в частно
образователно заведение.
При детето не се установяват специални образователни и здравни потребности. При
отчитане на горните обстоятелства първоинстанционният съд правилно е определил
средствата, необходими за месечната издръжка на дъщерята на страните в размер от 1 500
лева, в които се включват посочените от бащата здравни и образователни разходи.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни
ежемесечни разходи за лечение и отсъствието на други алиментни задължения, жилищната
му обезпеченост, установения месечен доход на същия, което налага извод, че С. У.
разполага с възможността без затруднения да отделя над средства, необходими за
собствената му издръжка и присъдената от първоинстанционния съд сума за издръжката на
дъщеря си.
При определяне на размера на издръжката съдът съобразява установения доход на
майката, както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето, което
поражда необходимостта въззивникът да покрие по – голяма част от издръжката на детето
съобразено с установените му възможности. Въззивният съд отчита, че на детето следва да
бъдат осигурени средства за издръжка, които би имало в случай, че родителите му не са
разделени.
Сторените в пред въззивния съд разноски следва да останат за страните така, както са
сторени от тях с оглед характера на производството и доколкото не е налице цялостно
отхвърляне или пълно уважаване на въззивната жалба (ТР от 27.06.2024 г. по тълк.д. №
3/2023 г. по описа на ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ Решение № 2726/16.02.2024 г. по гр.д. № 6024/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 80-ти състав, в частта, с която на основание чл.127, ал.2 СК е
определен режим на лични отношения на бащата С. П. У., ЕГН **********, с детето Ц.С.У.,
ЕГН **********, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. П. У., ЕГН **********, с
детето Ц.С.У., ЕГН **********, както следва:
1. бащата С. П. У. има право да вижда детето Ц.С.У., на територията на Детски
контактен център, адрес: гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № ****, офис 1,
моб.тел.:****, всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 17:00 часа (а ако детето е на
училище и учебните занимания приключват след този част – след края на учебните
занимания) до 20:00 часа и всеки втори и четвърти петък от месеца за времето от 17:00 часа
(а ако детето е на училище и учебните занимания приключват след този част – след края на
учебните занимания) до 20:00 часа за общо тридесет пъти (срещи), като втората половина от
тях (или от шестнадесета до тридесета среща) да се проведат като наблюдавани срещи по
утвърдената методика на контактния център;
ЗАДЪЛЖАВА майката М. Т. Ц., ЕГН **********, да организира воденето и
вземането на детето до и от контактния център - лично или чрез упълномощено от нея лице.
2. след провеждане на горепосочените тридесет срещи по т.1 от настоящото решение,
бащата С. П. У. има право да вижда детето Ц.С.У. всяка първа и трета сряда от месеца за
времето от 17:00 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания приключват след
този част – след края на учебните занимания) до 20:00 часа и всеки втори и четвърти петък
от месеца за времето от 17:00 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания
приключват след този част – след края на учебните занимания) до 20:00 часа за общо
двадесет пъти (срещи);
3. след провеждане на горепосочените двадесет срещи по т.2 от настоящото решение,
бащата С. П. У. има право да вижда детето Ц.С.У. всяка първа и трета сряда от месеца за
времето от 17:00 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания приключват след
този част – след края на учебните занимания) до 20:00 часа и всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10:00 часа до 19:00 часа за общо десет пъти (срещи);
4. след провеждане на горепосочените десет срещи по т.3 от настоящото решение,
бащата С. П. У. има право да вижда детето Ц.С.У. всяка втора и четвърта събота на месеца от
10:00 часа до 18:00 часа и всяка втора и четвърта неделя на месеца от 10:00 часа до 18:00
часа за общо десет пъти (срещи);
5. след провеждане на горепосочените десет срещи по т.4 от настоящото решение,
бащата С. П. У. има право да вижда и взима детето Ц.С.У. всяка втора и четвърта събота и
неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; петнадесет дни през лятото
по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката М. Т. Ц., ЕГН **********;
всяка година от 18:00 часа на първи ноември до 19.00 часа на втори ноември; всяка нечетна
година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на двадесет и седми
14
декември; от 10:00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 18:00 часа на първи
януари на следващата нечетна година и всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до
18:00 часа на Светлия понеделник.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.138а, ал.3 СК, С. П. У., ЕГН **********, М. Т. Ц.,
ЕГН **********, и Ц.С.У., ЕГН **********, да ползват социална услуга „Психологическа
подкрепа“ чрез индивидуално консултиране в контактната услуга, а при преценка на
терапевта - чрез провеждане на фамилно консултиране при честота и продължителност,
определени от доставчика.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2726/16.02.2024 г. по гр.д. № 6024/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 80-ти състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15