О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Гр.Г.Т.,02. 01. 2019год.
Районен съд гр.Г.Т.в закрито заседание на втори
януари две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Районен съдия:Петър Петров
Като разгледа гр. д. № 00338/ 2017 год.,
констатира следното :
Производството по
делото е приключило с поС.овено
решение № 101 от 27. 11. 2018 год., с което предявените искове по чл. 124 ГПК и
по чл. 88 ЗКИР и чл. 537 ГПК са били отхвърлени като неоснователни поради новонастъпили обстоятелства, като предвид факта, че двамата
ответници с поведението си са дали повод за завеждане
на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца са били присъдени сторените
съдебни разноски в размер на 50 лева за платени държавни такси и 300 лева за
платено адвокатско възнаграждение, или общо 350 лева, като двамата ответници са били осъдени да заплатят на ищеца всеки един
от тях по 175 лева.
В срока за
обжалване на съдебното решение от двамата ответници
са постъпили съответно молба вх. № 3779 от 11. 12. 2018 год. – от ответника М.В.И.
и молба вх. № 3783 от 11. 12. 2018 год. от ответника С.С.С.,
с които молби се твърди, че не е налице поведение на двамата ответници, с което да са дали повод за завеждане на делото
и се навеждат доводи, че производството по делото е било забавено не по вина на
двамата ответници, а по причина, че ответника М.В.И.,
за който неправилно се твърди, че е бил конституиран като трето лице- помагач
на ответника С.С.С., въпреки, че в определението за
конституирането му изрично съдът е упоменал, че го конституира като ответник на
по иска по чл. 537 ГПК, не е бил своевременно и точно призоваван на постоянния
си адрес.
С отговори на
двете молби ищецът е възразил, че двете са неоснователни и че следва да бъдат
оставени без уважение.
Производството е
по чл. 248 ГПК.
Двете молби са
неоснователни по следните причини:
- Съдът, видно
от книжата по призоваване към делото е изпращал съобщения на новоконституирания ответник М.В.И. първоначално на
постоянния му адрес, където не е бил намерен, а впоследствие и на други негови
известни адреси, откъдето съобщенията са били връщани в цялост. Независимо от
горното, не в това се изразява виновното поведение на двамата ответници, дало повод за завеждане на исковете срещу тях.
По делото съдът е признал за уС.овено
в мотивите си , че към датата на завеждане на исковата молба- 21. 08. 2017
година, арендното правоотношение между ищеца „ С.- 1
„ ЕООД и ответника С.С.С. не е било прекратено, а от
друга страна към същата тази дата между двамата ответници
е бил налице сключен нов аренден договор за процесните земеделски земи, с което са били увредени интересите на арендатора „ С.-1
„ ЕООД по договора му с първия ответник. На това и основание към момента на
завеждане на иска съдът е констатирал, че арендното
правоотношение между ищеца и първия ответник съществува. Това правоотношение е
било прекратено поради изтичането на срока на договора- 01. 10. 2018 год. и
това се явява новонастъпил факт по смисъла на чл.
235, ал.3 ГПК, който факт е пречка за уважаване исковете по основание, а оттам
и е причина за тяхното отхвърляне. Независимо от това, по причина, че както е
приел съдът, към датата на завеждане на делото исковете са били основателни
поради поведението на двамата ответници, то и съдът е
приел, че същите следва да заплатят на ищеца сторените по делото от него
разноски.
С оглед горното
исканията на двамата ответници за изменение на
съдебното решение в частта му за разноските се явяват неоснователни, поради
което и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на ответниците С.С.С. и М.В.И. срещу ищеца
„ С.-1 „ ЕООД с.В., общ. Г.Т.за изменение на съдебно решение № 101 от 27. 11.
2018 год. по гр. д. № 00338/ 2017 год. на РС Г.Т.в частта му за разноските.
Определението подлежи
на жалба пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
Районен съдия :