М О Т И В И към
присъда № 165, постановена на 29.09.2017 год. по Н.О.Х.Д. № 2111/2017 год. по
описа на Старозагорски районен съд
Повдигнато е
обвинение против подсъдимия А.В.А., роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********,
за това, че на 17.06.2008 год. в град Стара Загора се съвокупил с лице от женски пол - П.Н.Б., родена 1985 год., като я
принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
В
пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани
доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
По
отношение на наказанието предлага на подсъдимия А.В.А. да бъде определено
наказание при условията на чл.58а от НК, над средният предвиден в закона размер,
което наказание лишаване от свобода да изтърпи в затворническо заведение от
закрит тип при ”строг” режим.
В
настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане
предявения граждански иск от пострадалото от деянието лице П.Н.Б. ***3, с ЕГН **********,
против подсъдимия А.В.А., с ЕГН ********** ***, в момента в Затвора Стара
Загора, за сумата в
размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените
с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието -17.06.2008 год., до окончателното изплащане на сумата.
Относно
предявения граждански иск представителят на обвинението предлага да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан.
Адв.А.М. ***
взема становище предявеният граждански иск да се уважи в пълен размер като
основателен и доказан.
Адв.А.К.А. ***,
назначен в качеството на служебен защитник на подсъдимия А.В.А. не оспорва
обвинението срещу подзащитният му, като пледира да му бъде наложено наказание
при значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства, в минимален размер,
като се отхвърли предявеният граждански иск като недоказан.
Подсъдимият А.В.А.
при условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника
си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и становищата на страните,
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно
установено е, че подсъдимия А.В.А. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Установи се по делото, че
пострадалата П.Н. Б. е родена през 1985
год. и през м. юни 2008 год. посещавала Дневен център ”Св.св.Козма и Дамян“
разположен в района на ”Областен диспансер за психични заболявания със
стационар“ на ул.”Армейска“ № 16 в град Стара Загора.
На 17.06.2008 год. постр.Б.
напуснала центъра малко след 16.00 часа, като тръгнала да се прибира към дома
си по пътечка от източната страна на диспансера. Докато вървяла била забелязана
от подс.А.В.А.. Последният застигнал пострадалата Б., хванал я и запушил устата
с ръка. Минал от лявата й страна, като прекарал дясната си ръка през раменете й,
сякаш я е прегърнал и вървят заедно, а с дланта си продължил да й запушва
устата. Пострадалата Б. успяла да извика веднъж, но нямало никой наоколо, след
което подсъдимият отново й запушил устата. Накарал я да върви по алеята, като я
отвел до намираща се наблизо стара и изоставена сграда с храсти около нея,
разположена източно от района на диспансера. Подсъдимият взел от пострадалата
якето й, което тя носела в ръка, сложил го на земята и натискайки я със сила, я
накарал да легне по гръб върху якето. Съблякъл полата и долното бельо на постр.Б.
и я накарал да свие краката си, след което осъществил полов акт, прониквайки с
половия си член във влагалището на пострадалата. Докато се опитвал да осъществи
полов акт, постр.Б., която не била водила полов живот, изпитала силна болка и
молила неколкократно подс.А. да спре, като дори се разплакала, но последният й
казал да мълчи, заплашвайки я, че в противен случай ще и удари шамар и ще я
удари с камък. След това подсъдимият еякулирал в пострадалата и станал от нея.
Преди да си тръгне, казал на постр.Б. със заплашителен тон, че никой не трябва да
разбере какво се е случило. Постр.Б. се върнала обратно в центъра ”Св.св.Козма
и Дамян“ и съобщила какво се е случило с нея на служителките, които от своя
страна уведомили полицията.
На място били изпратени
служителите на РПУ Стара Загора - св.П.А.П.
и колегата му Динко Колев Колев. Постр. Б. била отведена в ”Съдебна медицина”, където
била прегледана и освидетелствана, извършен бил и оглед на местопроизшествието.
Видно от изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 142/2008 год.
се установява, че при постр.П.Б. е установено девствена ципа с прясна
дефлорационна щърбина, кръвонасядане и фисура в областта на половите органи,
кръвонасядания и охлузвания на двете бедра и охлузване на лявата подбедрица. От пострадалата е иззет и
влагалищен секрет, в който е установено наличие на човешки сперматозоиди, като са изготвени
намазки.
От извършената ДНК-експертиза
на веществени доказателства е извлечен и
установен ДНК-профила на семенната течност, съдържаща се в иззетия от
пострадалата секрет.
От извършената в хода на
досъдебното производство съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява, че постр.П.Б. страда от лека умствена изостаналост. Същата е
психично годна правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда извършеното спрямо
нея и е годна да участва в досъдебното и съдебното производство. Вследствие на
преживяното в пострадалата е отключена адаптационна реакция с депресивен облик.
След получаване на сведения, че
е налице съвпадение между изолирания ДНК-профил на извършителя и ДНК профил, регистриран
в базата данни на Република Австрия на името на подс.А. е извършено
разпознаване, при което постр.Б. посочва подс. А. като извършител на деянието.
От подс.А. са предоставени
образци от слюнка за изготвяне на ДНК-профил, след което е извършена и
ДНК-експертиза от НИКК София, от чието заключение се установява, че семенната течност,
намерена в секрета на пострадалата, произхожда от подс. А.В.А..
По описания начин с деянието
си подс.А.В.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.152,
ал.1, т.2 от НК, като на 17.06.2008 год. в град Стара Загора се съвокупил с
лице от женски пол - П.Н.Б., родена 1985 год., като я принудил към това със
сила и заплашване.
Изложената фактическа
обстановка и обвинението се доказват от събрания в хода на разследването
доказателствен материал:, показанията на постр.П.Б., вкл. и пред съдия, св.Б.,
св.М.П.Б., св.П.П., съдебно-медицинска експертиза на живо лице, съдебна
психолого-психиатрична експертиза, ДНК-експертиза на веществени доказателства,
протокол от разпознаване, ДНК-експертиза на НИКК София и други писмени
доказателства по описа на делото събрани на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, като следва да
се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради
което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че с деянието си подсъдимия А.В.А. е осъществил от обективна и
от субективна страна всички признаци от състава на престъпление по чл.152, ал.1,
т.2 от НК.
За да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е
извършил престъпното си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
На този
извод, междувпрочем, навеждат и самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат всички факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт, както тези, които касаят обективните признаци на
престъплението, така и тези, които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от две до осем
години;
изразеното
от подсъдимия критично отношение към извършеното и тежкото му семейно и
материално положение съгласно приложената към досъдебното производство
декларация от него в тази насока,
което съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства (направените
самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по глава двадесет
и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при определяне
на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК –
намаляване на размера му с една трета;
предходните
му осъждания на подсъдимия съобразно справката му за съдимост, приета като
писмено доказателство в хода на съдебното следствие, и обстоятелството, че деянието
е било извършено не само чрез използване на сила, но и чрез заплашване, които
съдът отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и
предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на размера на
определеното по общия ред наказание с една трета.
Воден
от гореизложеното, съдът определи на подсъдимия А.В.А. наказание над средния
предвиден от закона размер - при условията на чл.54 от НК и при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно ”лишаване от свобода” за срок от шест години и шест
месеца, като на основание чл.58а от НК намали неговия размер с една трета и му
наложи наказание ”лишаване от свобода” за срок от четири години и четири месеца,
като с оглед на съдебното минало на подсъдимия – същият вече е бил осъждан на
лишаване от свобода и то с ефективно изтърпяване, постанови ефективното му
изтърпяване в затворническо заведение от открит тип при ”общ” режим съобразно
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.59, ал.1 от НК
съдът приспадна при изпълнение на определеното и наложено с настоящата присъда
наказание на подсъдимия времето, през което той е бил задържан по настоящото
наказателно производство, считано от 04.01.2017 год. до привеждане на присъдата
в изпълнение, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото
наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане предявения
граждански иск от пострадалото от деянието лице П.Н.Б. ***3, с ЕГН **********
против подсъдимия А.В.А., с ЕГН ********** *** в момента в Затвора Стара
Загора, за сумата в
размер на 50 000.00 лева,
представляващ обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието - 17.06.2008 год. до
окончателното изплащане на сумата.
Предявеният и приет за
разглеждане граждански иск за неимуществени вреди намира правно основание в
чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената по-горе фактическа
обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане –
виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гр.ищца неимуществени
вреди /болки и страдания вследствие на причинените й телесни увреждания – девствена
ципа с прясна дефлорационна щърбина, кръвонасядане и фисура в областта на
половите органи, кръвонасядания и охлузвания на двете бедра и охлузване на
лявата подбедрица, съставляващи телесна повреда по смисъла на НК, както и
страдания от изцяло психически характер вследствие на извършените от подсъдимия
действия, довели при това според заключението на психолого-психиатричната
експертиза до отключване на адаптационна реакция с депресивен облик от постр.П.Б.,
страдаща от лека умствена изостаналост и причинна връзка между тях.
При тези данни, изхождайки от
вида и характера на причинените неимуществени вреди, включително и
последствията за психическото здраве и емоционалния статус на пострадалата, от
механизмът и начинът на причиняването им и времето, изминало от датата на
причиняването им до датата на постановяване на присъдата, съдът, съобразявайки
се с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД и изяснени от
съдебната практика – ППВС № 4/1968 год., намери, че гражданският е основателен
и доказан до размера на сумата от 30 000.00 лева, поради което и го уважи
до този му размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането /17.06.2008 год./ до окончателното изплащане на сумата,
респективно – отхвърли същия в останалата му част над уважения му размер от 30 000.00
лева до претендирания размер от 50 000.00 лева, като недоказан в тази му
част.
Предвид постановената
осъдителна присъда и уважаването на гражданския иск до размера на 30 000.00
лева съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата сумата от 1 200 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
Съдът счете,
че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия А.В.А. следва да бъдат
присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да бъдат
заплатени в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, в размер на 119,66 лв. и по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора
сумата в размер на 937,43 лева.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива
следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, слабите морално
волеви задръжки и незачитане на половата неприкосновеност.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: