М О Т И В И по решение
№ 835/23.10.2013 г. по нАхд № 881/13 г. по описа на Дупнишки районен съд :
Дупнишката
районна прокуратура е внесла постановление за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание „глоба” на основание чл.
78а от НК срещу обвиняемата Е.
Емилова М., родена на ***г. в гр. Самоков,
с постоянен адрес гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски” № 52, българка,
българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********, за престъпление по
чл. 314, ал. 1 от НК.
Обвиняемата
разбира обвинението. Не желае да дава обяснение по случая.
Адв.
Китанова пледира съдът да оправдае обвиняемата, тъй като липсва съставомерно
деяния по изложената от обвинението фактологическа обстановка. Сочи, че няма
забрана в чл. 93, ал. 1 и чл. 95, ал. 2 от ЗГР упълномощено лице да подаде
заявление за промяна на постоянен и настоящ адрес, още повече, че разпоредбите
на ЗИНЗС дават възможност на лице лишено от свобода да има такъв, за да може да
пребивава на актуален адрес във връзка с полагаеми отпуски. Счита, че тази
фактическа обстановка се доказва от показанията на св. В.С.. В тази връзка
изтъква, че е налице липса на умисъл у доверителката й относно вмененото й
деяние.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемата Е. Емилова М. е родена на ***г. в гр. Самоков, с постоянен
адрес гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски” № 52, българка, българска гражданка,
с висше образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********. Баща й Е.Н.М. е
изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години по присъда по
НОХД № 233/2008 г. по описа на Окръжен съд София, при първоначален „общ” режим
на изтърпяване на наказанието. Начало на изпълнение на наказанието 05.10.2012
г. При изпълнение на наказанието, доколкото постоянния адрес по регистрация на
осъденото лице е бил гр. Самоков, а настоящ
адрес- с.Доспей, област Софийска, същият започнал да изтърпява
наказанието си в Затворническото
общежитие Казичене към затвора-София. На 02.01.2013 г. в Главна дирекция „ИН” е
получена молба от лишения от свобода М., подадена чрез адв. П. Китанова с
искане за преместване на М. ***- Самораново, като е била посочена постоянна
адресна регистрация на лицето и семейството му /съпруга и дъщеря/ в гр. Самоков, ул. „Софроний Врачански” № 10,
ет. 4, ап. 7 и ап. 8. Към молбата са приложени и копия от лични карти на Е.М., Е.
Емилова М. и Й.А.М., от които е видно, че същите имат постоянен адрес в гр.
Самоков. С писмо № 173/07.01.2013 г. на ГД „ИН” молбата на М. е оставена без
уважение, тъй като на основание чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС и т. 5, т. 9 от Заповед
№ І ЛС 04-656/30.05.2009 г. на Министъра на правосъдието, осъденият следва да
изтърпи наложеното му наказание ЗООТ към затвор гр. София, съобразно постоянния
му адрес на територия на гр. Самоков, Софийска област.
Въпреки, че М. имал постоянен адрес в гр. Самоков, а в продължение на 5 години е
следвало да пребивава в ЗООТ Казичене, обвиняемата Е.М., използвайки че има пълномощно от баща си, предприела
действия да промени постоянния му и настоящ адрес.за целта се свързала с техен близък-св. В.С.С. *** и на 07.01.2013
г. сключила договор за наем по силата, на който тя наема първия етаж от жилищна сграда собственост на
св. С.,***. На 31.01.2013 г. обвиняемата отишла в община Дупница, отдел „ГРАОН”
и поискала да направи адресна регистрация в гр. Дупница, ул. „Никола
Малашевски” № 52, както за себе си, така и за баща си Е.М.. Свидетелката
Снежана Я.-*** й обяснила, че баща й следва да се яви лично, но обвиняемата
заявила, че е упълномощена за извършване на горното действие, тъй като баща
й пътувал извън страната и няма
възможност да се яви лично. В уверение на това представила пълномощно рег. № 3004/07.09.2010
г., заверено от нотариус С. Хаджиангелов, гр. Самоков, по силата на което Е.М. е упълномощил дъщеря си Е.М. да го
представлява пред всички държавни и общински органи. Обвиняемата попълнила
заявление за постоянен адрес, като посочила, че се касае за адрес в гр.
Дупница, ул. „Никола Малашевски” № 52, като попълнила и адресна карта за
настоящ адрес с посочен адрес в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски” № 52 за
баща й Е.Н.М., като негов пълномощник. След електронна обработка от община
Дупница издали удостоверение за настоящ адрес за Е.Н.М. изх. № 658/31.01.2013
г. - гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски” № 52 и удостоверение за постоянен
адрес изх. № 659/31.01.2013 г. - гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски” № 52.
Обвиняемата М. въпреки, че знаела,
че баща й се намира в затвора, както и че продължи да пребивава в продължение
на 5 години в Затворническо общежитие Казичене към Затвора гр. София тя внесла
неверни обстоятелства с подадените от нея заявление и карта за адресна регистрация.
Въз основа на тези неверни обстоятелства, а именно, че Е.Н.М. пребивава с
постоянен и настоящ адрес в гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски” № 52,
действайки като пълномощник на М.,
обвиняемата умишлено станала причина да се внесат неверни обстоятелства за пребиваването на Е.Н.М.
***,Никола Малашевски” № 52 в официални документи удостоверение за постоянен
адрес - изх. № 659/31.01.2013 г. и удостоверение за настоящ адрес - изх. №
658/31.01.2013 г., съставени съгласно установения ред въз основа на направено
заявление.
Така та 05.02.2013 г. в ГД „ИН”
постъпила нова молба отново с искане за преместване на Е.Н.М. *** в
ЗОТ-Самораново, като към нея били приложени удостоверение за постоянен адрес-
изх. № 659/31.01.2013 г. и удостоверение за настоящ адрес - изх. №
658/31.01.2013 г., установяващи промяната на постоянния и настоящ адрес на М. в
гр. Дупница. И тази молба ГД „ИН”
оставила без уважение, тъй като последващата промяна на постоянната
регистрация на лишени от свобода по време, когато вече е в затвора не е
основание за преместване съобразно принципа на чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС.
Законодателят не предвидил такова основание за преместване и сред изброените в
чл. 62, ал. 1, т.1 – т. 4 хипотези на ЗИНЗС.
Така описаната фактическа
обстановка се установи, по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, дадени
на ДП, Констативен протокол от 11.04.2013 г., Договор за наем от 07.01.2013 г.; НА № 98,
том І, рег. № 1033, дело № 90 от 21.06.2006 г.Заявление за постоянен адрес вх.
№ 59/19.02.2013 г. от Й.М.; удостоверение за постоянен адрес изх. №
925/19.02.2013 г.; Адресна карта за настоящ адрес вх. № 45/24.01.2013 г. от Й.М.
и удостоверение за настоящ адрес изх. № 493/24.01.2013 г.; заявление за
постоянен адрес вх. № 57/19.02.2013 г. от Е.М.; удостоверение за постоянен
адрес изх. № 924/19.02.2013 г.; Декларация по чл. 92, ал. 3 от ЗГР от
19.02.2013 г., в която наемодателят В. С. е дал съгласие на адресът, на който
се намира жилището му, част от което е отдал под наем, адресно да бъдат регистрирани Е. и Й. Младенови; адресна
регистрация за настоящ адрес вх. №
56/31.01.2013 г. и удостоверение за настоящ адрес изх. № 657/31.01.2013 г. за Е.М.; заявление
за постоянен адрес вх. № 46/31.01.2013 г. от Е.М., чрез пълномощник Е.М. и
удостоверение за постоянен адрес изх. № 659/31.01.2013 г. на Е.М.; адресна
карта за настоящ адрес вх. № 57/31.01.2013 г. Е.М., чрез пълномощник Е.М. и удостоверение за настоящ адрес изх. № 658/31.01.2013 г.; Декларация по чл.
92, ал. 3 от ЗГР от 24.01.2013 г., в която наемодателят В. С. е дал съгласие на
адресът, на който се намира жилището му, част от което е отдал под наем,
адресно да бъдат регистрирани Е., Е. и Й.
Младенови; пълномощно рег. № 3004/07.09.2010
г. и пълномощно рег. № 246/07.02.2013
г., ведно с страница от общия регистър
на нотариус Хаджиангелов, както и
справка от гл. инспектор М. Генчева, видно от която лицето Е.М. не е ползвал отпуск от
постъпването му в затвора гр. София.
Единствено е провел свиждане с близките извън затворническото общежитие за
времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на 02.03.2013 г.; писмо рег. №№ 2778. Екз.№ 2
от 11.03.2013 г. до ВКП, Отдел „Съдебен
и изпълнение на наказанията”, в което е установено, че съпругата на
лишения от свобода М.- г-жа Й.М. работи като преподавател в ОУ „Св. Св Кирил и
Методий” гр. Самоков, писмо рег. № 5193810.05.2013 г. от началник сектор
„Режимна дейност” Милена Тачева.
С оглед на така установеното
обвиняемата М. е осъществила престъпния състав на чл. 314, ал. 1 от НК
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
При така описаната фактическа обстановка от
обективна и субективна страна обвиняемата М. е осъществила
престъплението по чл. 314, ал. 1 от НК, тъй
като на 31.01.2013 г. в
гр.Дупница умишлено чрез подаване на заявление за постоянен адрес, действайки
като упълномощено лице на Е.Н.М. с пълномощно №3004/07.09.2010г. и адресна
карта за настоящ адрес, действайки като упълномощено лице на Е.Н.М. с
пълномощно № 3004/07.09.2010г. е станала
причина да се
внесат неверни обстоятелства за
пребиваването на Е.Н.М. ***,Никола Малашевски” № 52 в официални документи
удостоверение за постоянен адрес - изх. № 659/31.01.2013 г. и удостоверение за
настоящ адрес - изх. № 658/31.01.2013 г., съставени съгласно установения ред
въз основа на направено заявление.
От обективна страна чрез внасянето на неверни обстоятелства в заявлението за
постоянен и настоящ адрес на лице, което в този момент е изтърпявал наказание
лишаване от свобода обвиняемата Е.М. е осъществила изпълнителното деяние. По
този начин тя е заблудила и подвела длъжностното лице - св. Я., лицето което е
изготвило впоследствие удостоверенията. Редът за съставяне на официални документи удостоверение за
постоянен адрес и удостоверение за настоящ адрес е определен в чл. 92 от Закона
за гражданска регистрация след представяне на заявление от частно лице.
В чл. 93 ЗГР е дадено определение на понятието постоянен адрес, а в чл. 94 от ЗГР е дадено определение
на понятието настоящ адрес. При постъпване в затвора на лицето се изземва
документа за самоличност до изтърпяване на наказанието. Дори и при хипотеза, че
същият не е същият от затворническата администрация незабавно и в двата случая
това обстоятелство се обявява в съответното ОДМВР. По този начин Е.М. е
осъществила т.нар. „посредствено лъжливо документиране”.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна деянието е извършено при
пряк умисъл, тъй като обвиняемата е съзнавала обществено опасния
характер на деянието и неговите обществено опасни последици, които пряко е
целяла и искала настъпването им. М. е знаела, че баща й се намира в ЗОТ
Казичене, към Затвора гр. София, постъпил в затвора гр. София на 05.10.2012 г.,
с наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години, при
първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, поради която причина
няма физическа възможност да пребивава и на адреса в гр. Дупница, но е
попълнила заявление и адресна карта ф с цел да получи официални
документи-удостоверение за постоянен адрес- изх. № 659/31.01.2013 г. и
удостоверение за настоящ адрес- изх. № 658/31.01.2013 г., които да се
представят в ГД „ИН” с цел преместването му от ЗОТ Казичене в ЗОТ Самораново. В този смисъл е и практиката на ВКС-Р12/98
г.-2-ро, Р-174/76-1-во, Постановление № 3/82 на Пленума на ВС и др.
ВИДЪТ И
РАЗМЕРА НА ОПРЕДЕЛЕНОТО НАКАЗАНИЕ
Размерът на глобата съдът определи, като взе
предвид: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства, доходите на обвиняемата и семейното му
положение -неомъжена,
родствената й връзка с лишения от свобода Е.М., който целял да изтърпи
наказанието лишаване от свобода в ЗОТ Самораново, вместо в ЗОТ Казичене,
провокирала мотивите за извършване на
деянието.
Степента на обществена опасност на деянието е
висока. Този извод съдът направи като взе предвид: степента на
увреждане на обществените отношения, времето, мястото, начина на извършване на
престъплението.
Смекчаващи
вината обстоятелства - чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства - няма.
За
гореописаното деяние закона предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или с пробация.
До настоящия момент обвиняемата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава 8 от НК,
а от деянието няма причинени имуществени вреди.
Размерът
на глобата съдът определи
при превес на
смекчаващите вината
обстоятелства – 1 000 /хиляда/ лв.
С така
определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на НК по отношение на обвиняемата и на останалите членове на обществото.
По разноските:
По делото не
сторени разноски.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови решението си.
Районен съдия: