Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 25.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 13179 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 120646/21.05.2019 г., постановено по
гр. д. № 67146/2018 г. по описа на СРС, 163 състав, са отхвърлени като
неоснователни предявените по реда на чл.415 и чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу Г.И.К., ЕГН **********, с адрес *** - за 4/6 ид.ч. от общата сума 1862,70
лева, а именно: сумата от 1141,15 лева, ведно със законна лихва от 13.7.2018г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 89,03 лева за периода от
15.9.2017г. до 3.7.2018г. за ТЕ, и мораторна лихва в размер на 11,62 лева за
периода от 15.9.2017г. до 3.7.2018г. за дялово разпределение; и срещу И.С.К.,
ЕГН **********, с адрес *** - за 1/6 ид.ч. от общата сума 1862,70 лева, а
именно: сумата от 285,29 лева, ведно със законна лихва от 13.07.2018г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 22,26 лева за периода от
15.09.2017г. до 03.07.2018г. за ТЕ, и мораторна лихва в размер на 2,90 лева за
периода от 15.09.2017г. до 03.07.2018г. върху дялово разпределение.
С постановеното
решение са уважени предявените по реда на чл.422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу
П.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца 1/6 ид.ч. от следните
суми в общ размер 1862,70 лева, от които: 1641,02 лева - главница,
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 13.07.2018г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 133,55 лева за периода от 15.9.2015 г. до
3.7.2018 г., 70,70 лева - цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 13.07.2018г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 17,43 лева за периода 15.09.2017г.
- 03.07.2018г., за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.******,
аб. № 273912. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 46125/2018г., а именно: за сумата от
285,29 лева главница, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. както и за дялово
разпределение, ведно със законна лихва от 13.07.2018г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 22,26 лева за периода от 15.09.2017г. до
03.07.2018г. за топлинна енергия, мораторна лихва в размер на 2,90 лева за
периода от 15.09.2017г. до 03.07.2018г. върху дялово разпределение.
С постановеното
решение е осъдена „Т.С.“ ЕАД, да заплати в полза на Г.И.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 360,00 лева представляващи сторени пред СРС разноски по
исковото производство пред СРС, както и по ЧГД № 46125/2018г. по описа на СРС,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.З ГПК; в
полза на И.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 360,00 лева
представляващи сторени разноски по исковото производство пред СРС и по ЧГД №
46125/2018г. по описа на СРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал.З ГПК; осъден е П.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата
166,67 лева, представляващи сторените от ищеца пред СРС съдебно деловодни
разноски по исковото производство
и по ЧГД № 46125/2018г. по описа на СРС, съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1, и ал.8 ГПК.
Делото е разгледано
с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД, ЕИК ******.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените
по реда на чл.415 и чл.422 ГПК искове срещу Г.И.К. и И.С.К. е подадена въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон. Същото се оспорва и като необосновано. Изразено
е становище, че неправилно първоинстанционния съд е формирал извод, че ответниците
Г.И.К. и И.С.К.
не са клиенти за потребената в съсобствения имот топлинна енергия. За
обосноваване на този извод съдът не е съобразил, според ищеца, действащата
нормативна уредба и одобрените ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. Моли за отмяна на решението в посочената част и уважаване на исковете в
цялост. Претендира разноски.
Въззиваемите Г.И.К.
и И.С.К. са подали отговор на въззивната
жалба, в който изразяват становище за нейната неоснователност. Заявяват, че
постановеното от първата инстанция решение е правилно и законосъобразно, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. В случая
за потреблението в имота на топлинна енергия е била открита партида само на
един от съсобствениците – ответника П.С.К. и последния дължи като страна по
облигационното правоотношение с ищеца заплащане на стойността на потребената от
него в имота ТЕ. Молят за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната
част и присъждане на разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца - „Н.” ЕАД не е изразил становище по подадената
въззивна жалба.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния закон,
чл.149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд приема за
установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния
топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост и от това, че в
исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови нужди.
Съгласно приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 115, том ІХ, рег.№ 21344, дело № 1569/26.09.2007
г., удостоверение за наследници на С.П.К., 2 бр. Декларации за смяна на партида
и заявление за –декларация за промяна на партида се установява, че Г.И.К., И.С.К. и П.С.К. са придобили по
наследствено правоприемство собствеността върху недвижим имот находящ се
на адрес: гр.София, ж.к.****** с аб. № 273912, като преди това партида е била
открита на името на наследодателя им – С.П.К.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН
децата на починалия наследяват по равни части правата на своя наследодател, а
низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи като наследяването в този случай
става по коляно /чл. 10, ал. 1 и, ал. 3 ЗН/. По силата на чл.9, ал.1 от ЗН, съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. При съобразяване, че
наследодателя е оставил за свои наследници по закон – две деца и преживяла
съпруга, съдът намира че Г.И.К. следва
да получи 4/6 ид.ч. от наследството, а И.С.К. и П.С.К. – по 1/6 ид.ч.
Съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС за задълженията на общата вещ
съсобствениците отговарят съразмерно с частта си.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003
г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от
Комисията общи условия за процесния период, публикувани най-малко в един местен
и един централен всекидневник са обвързващи между ищеца и ответниците.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ при смърт на купувач - физическо лице
наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 14, респ.
чл. 12 от новите ОУ чрез подаване на заявление до продавача за промяна на
партидата с приложено копие на удостоверение за наследници.
Съгласно, ал. 2 на същата разпоредба в случаите по, ал. 1, продавачът
променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях.
По делото са ангажирани доказателства, за това че съсобствениците са подали
заявление за смяна на партидата, поради което и облигационното отношение по
продажба на ТЕ е продължило в лицето на единия съсобственик – ответника П.С.К., а не в лицето на всички
съсобственици. Налице е и изскуемото писменото съгласие на ответниците за
извършване на промяната в партидата, поради което което и правилно първостепенния
съд е приел, че съсобствениците на процесния топлоснабден имот са постигнали
споразумение по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ОУ, достигнало до ищеца, партидата
за процесния топлоснабден имот да бъде открита на името на съсобственика П.С.К..
Следователно анализът на събраните по делото доказателства обосновава
извода, че въззиваемите Г.И.К. и И.С.К. нямат качеството на потребители
на топлинна енергия за посочения имот. Основателни са възраженията им, че облигационно
правоотношение за доставка на ТЕ съществува само между ищеца и единия
съсобственик - П.С.К..
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е
длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 720.00 лв. за
процесуално представителство на двамата ответници във въззивното производство
при съобразяване представения списък и доказателства за реалното заплащане на
сумата.
С оглед на цената
на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
120646/21.05.2019 г., постановено по гр. д. № 67146/2018 г. по описа на СРС,
163 състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените по
реда на чл.415 и чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.И.К., ЕГН **********,
с адрес *** - за 4/6 ид.ч. от общата сума 1862,70 лева, а именно: сумата от
1141,15 лева, ведно със законна лихва от 13.7.2018г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 89,03 лева за периода от 15.9.2017г. до 3.7.2018г.
за ТЕ, и мораторна лихва в размер на 11,62 лева за периода от 15.9.2017г. до
3.7.2018г. за дялово разпределение; и срещу И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***
- за 1/6 ид.ч. от общата сума 1862,70 лева, а именно: сумата от 285,29 лева,
ведно със законна лихва от 13.07.2018г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 22,26 лева за периода от 15.09.2017г. до 03.07.2018г. за ТЕ,
и мораторна лихва в размер на 2,90 лева за периода от 15.09.2017г. до 03.07.2018г.
върху дялово разпределение, както и в частта, с която е осъдена „Т.С.“ ЕАД, да
заплати в полза на Г.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 360,00 лева
представляващи сторени пред СРС разноски по исковото производство пред СРС,
както и по ЧГД № 46125/2018г. по описа на СРС, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал.3 ГПК; в полза на И.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 360,00 лева представляващи сторени разноски по исковото
производство пред СРС и по ЧГД № 46125/2018г. по описа на СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
В останалата част, с която са уважени
предявените по реда на чл.422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу П.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ
и с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца 1/6 ид.ч. от следните суми в общ
размер 1862,70 лева, от които: 1641,02 лева - главница, представляваща цена за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
ведно със законна лихва от 13.07.2018г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 133,55 лева за периода от 15.9.2015 г. до 3.7.2018 г., 70,70
лева - цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2016г.
- 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 13.07.2018г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 17,43 лева за периода 15.09.2017г. - 03.07.2018г.,
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.******, аб. №
273912. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 46125/2018г., а именно: за сумата от 285,29 лева
главница, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. както и за дялово разпределение, ведно
със законна лихва от 13.07.2018г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 22,26 лева за периода от 15.09.2017г. до 03.07.2018г. за топлинна
енергия, мораторна лихва в размер на 2,90 лева за периода от 15.09.2017г. до 03.07.2018г.
върху дялово разпределение и е осъден П.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
сумата 166,67 лева, представляващи сторените от ищеца пред СРС съдебно
деловодни разноски по исковото производство и по ЧГД № 46125/2018г. по описа на СРС, съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1, и ал.8 ГПК, решението
като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, да заплати в полза на Г.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 360,00 лева представляващи сторени пред въззивната
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и в полза на И.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 360,00 лева представляващи сторени пред въззивната
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Н.” ЕАД, ЕИК ******.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.